№ 3
гр. Кърджали, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140200876 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-147/19.07.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на ******, ЕИК ******, адрес с.Ч., ул.„Ш.“
№***, представлявана от кмета А.О., за извършено нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
Жалбоподателят ****** намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като не било извършено административно нарушение. В несъответствие с
чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не събрал доказателства по отношение на твърдените
нарушения, не провел и разследване на спорните обстоятелства. При съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Не били спазени изискванията на ЗАНН, а именно в акта и наказателното
постановление да бъдат отразени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
доказателствата, които го установяват. На следващо място, кметът на наказаната ******, в
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не бил поканен за съставянето на АУАН, което също водело до
нарушаване правото на защита. Не били изложени и мотиви защо твърдяното административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва
1
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за
неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в производството, съобразно чл.63,
ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание
чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.10.2020г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, е извършена проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията на язовир
„Паничково", находящ се в поземлен имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и
кадастрални регистри на с. Паничково, общ. Ч., обл. Кърджали, собственост на ******, видно от Акт
№ 503 от 29.10.2009г. за публична общинска собственост. За извършената проверка е съставен
Констативен протокол № 08-02-182/29.10.2020 г., който е изпратен на собственика с придружително
писмо с Изх. № 85-01-1285/09.11.2020г., входирано в общ. Ч..
В следствие на проверката, чрез оглед и обход на язовирната стена и съоръженията към нея и
преглед на документацията от експлоатацията е установено, че собственикът на язовира не е
изпълнил изискванията на чл.70, ал.4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за
осъществяване на контрол за техническото им състояние, тъй като язовирната стена и съоръженията
към нея не са оборудвани с устройство за измерване на водното ниво. По този повод на 21.01.2021г.
срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.141,
ал.1, т.2 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, който след надлежна покана до
******, входирана на 06.01.2021г., не се явил. На 26.01.2021 г. АУАН бил предявен на кмета на
******, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис
на свидетеля Л.Р..
На 19.07.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
****** на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ било наложено административно наказание за
извършено на 17.11.2020г. нарушение по чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ. Приел, че извършеното не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или
съоръженията към тях, на хвостохранилища и шламохранилища са длъжни да осигурят
използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на тяхната дейност, отговаряща
на изискванията на наредбата по ал. 2. Според чл. 70, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията
към тях, както и на контрол за техническото им състояние, собственикът на язовира е длъжен да
монтира устройство за измерване на водното ниво, а чл. 106 ал.2 от с.нар. указва, че язовирите,
които нямат изградена КИС, да бъдат изградени такива съгласно изискванията на чл. 70. Съгласно
чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен
2
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни
задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10 000 лв. Следователно, деянието, за което на
жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с
административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните
постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния
акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата,
начин на осъществяване и място. Времето и мястото, предвид характера на деянието, не е съвсем
прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се
основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая
водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на
деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в
бездействие - чрез неизграждане на задължително необходимите и налични елементи на КИС,
предвидени в чл. 106, ал.2 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за
техническото им състояние, констатирано по време на проверката-19.11.2020г.. В този смисъл за
място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е
следвало да бъде осъществено – в случая язовирна стена на язовир „Паничково", в землището на с.
Паничково, общ. Ч.. Относно датата на извършване на нарушението, като такава следва да се приеме
датата на извършване на проверката- 29.10.2020г., на която служителите на РО „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях” са констатирали допуснатото нарушение- че собственика
на язовира не го поддържа в техническа изправност.
Според редакцията на приложената административнонаказателна норма - чл. 200, ал.1, т.38 от
ЗВ, предвиждаща административна санкция - глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до
5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическо или юридическо лице, именно
за неизпълнение на задължението по чл. 141, ал.1 от Закона за водите. Т.е., ******, в качест вото си
на собственик на яз. „Паничково", обуславя наложеното наказание „имуществена санкция” на
собственика на язовира, който е юридическо лице.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването на АУАН предвид на това, че с изх. № 85-02-4/05.01.2021г. е изпратена
покана за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение, която на 06.01.2021г. е
входирана в общината, от което следва, че е надлежно връчена.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на
нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение
на задължение по чл. 141, ал.1 от ЗВ, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване
на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който
започва да тече давностният срок.
3
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по категоричен начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141, ал.1, т.2 от Закона за
водите се е изразило в неизпълнение на задължението от страна на общината- жалбодател, като
собственик на язовира, да осигури изграждането и използването на измервателна и контролна
апаратура за мониторинг на неговата дейност, отговаряща на изискванията на наредбата по ал. 2 и
по конкретно не са изградени задължителните и необходими елементи на КИС, предвидени от
нормата на чл. 106, ал.2 във вр. с чл. 70 от Наредба за условията и реда за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и
на контрол за техническото им състояние. Нарушението е с особен субект – собственик, като по
отношение на това качество на жалбоподателя липсва спор. В този смисъл констатациите на
свидетелите по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни, които на практика
не са оспорени от жалбоподателя, което от своя страна очертава обективната и субективна страна на
административното нарушение, визирано в нормата на чл. 141, ал.1, т.2 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на
състава на соченото административно нарушениение, което правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез
неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво
установено. Наред с това имуществената санкция е определена от АНО в минималния законов
размер и в този смисъл не подлежи на ревизиране.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Действително в случая не се
установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или
инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не обвързва деянието да е свързано с
настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН
релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни
последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържана в добро техническо и експлоатационно състояние язовирна стена.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъда потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр.
ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско
4
възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва
да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на НП е
ДАМТН, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-147/19.07.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв. на ******, ЕИК
******, адрес с.Ч., ул.„Ш.“ №***, представлявана от кмета А.О., за извършено нарушение по
чл.141, ал.1, т.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, адрес с.Ч., ул.„Ш.“ №***, представлявана от кмета
А.О., да заплати на ДАМТН-София, общ. Столична, бул. „Г.М.Д.” №****, ю.к.
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5