МОТИВИ към Присъда №
143/10.05.2017г. по НОХД 1935/2017г. по описа на ПРС-ХХІІІн.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.К.С. за това, че на неустановена дата
през месец октомври 2016г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, които е владеел – хладилник на стойност 180 лева, микровълнова
фурна на стойност 90 лева и смесителна батерия за чешма на стойност 28 лева,
всичко на обща стойност 298 лева, собственост на А.А.С. ЕГН ********** ***, като деянието представлява
маловажен случай – престъпление по чл.206 ал.5 вр. ал.1 от нК.
Представителят на Районна прокуратура –
Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, които счита за доказани по
безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия за
виновен в извършването на деянието, за което е предаден на Съд, като му наложи
наказание, съобразено с обстоятелството, че производството протича по реда на
глава ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно „пробация”.
Подсъдимият А.К.С. се признава за виновен, изразява
искрено съжаление за стореното.
В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника
си – адв. Г., е направил искане делото да протече по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371 т.2 от НПК без да бъде извършван разпит на свидетелите и
вещите лица по делото. С протоколно определение съдът е допуснал предварително
изслушване на страните като е обявил, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от приобщените в досъдебното производство доказателства, без да
събира такива за фактите и обстоятелствата, изложени във внесения обвинителен
акт.
На основание чл.84 от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от А.А.С. граждански иск против
подсъдимия А.К.С. за сумата от 298лв., като обезщетение за причинените на
първия имуществени вреди от деянието, вменено във вина на подсъдимия, ведно със
законната лихва. С. е конституиран като граждански ищец по делото и изцяло
поддържа предявената претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателство поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Подсъдимият А.К.С. е роден на ***г***, б., български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН: **********.
До настоящия момент подс. С. е осъждан общо три пъти,
като предишните му наказания не влияят на правната квалификация на настоящото
обвинение.
На 21.06.2016г. свидетелят А.С.
сключил договор за наем с подс. А.С. за ползване от последния на обзаведена
партерна стая на адрес - гр. Пловдив, ул."И А" № . Още в началото С.
закъснявал с плащането на наема, което обяснявал със смяна на работата, а също
така, че са го обрали. Така в началото на месец октомври 2016г. свид. С. отишъл
на място в посочения имот, като се срещнал с подс. С., на когото дал срок до
15.10.2016г. да напусне стаята. При напускането на стаята от С., С. огледал
имота си и установил, че липсва хладилника, микровълновата фурна и смесителната
батерия на мивката. Той поискал от С. обяснение за липсващите вещи, като
последният твърдял, че липсващите електроуреди се били развалили и той ги
изхвърлил, а за смесителната батерия не дал обяснение. Подсъдимият обещал до
28.10.2016г. да заплати или върне лисващите вещи от имота на С., като написал и
декларация в този смисъл. Това обаче не се случило и пострадалият подал жалба
във Второ РУ-ОДМВР-Пловдив.
От заключението на изготвената
по делото стоково-оценъчна експертиза се установява, че общата стойност на
инкриминираните вещи възлиза на 298 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по един
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – пълните и
чистосърдечни самопризнания на подсъдимия А.К.С., показанията на свидетелите А.А.С.,
В А З, В С Б, депозирани в хода на досъдебното производство, както и от
писмените доказателства по делото - заключение на стоково-оценъчна експертиза, договор
за наем, декларация, справка съдимост, характеристична справка.
Настоящият състав напълно кредитира обясненията на подсъдимия
С., изразили се в направените от него самопризнания по делото и показанията на
горецитираните свидетели, като ги счита за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото.
Всички те приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци,
като по този начин пряко установяват извършените престъпления, личността на
извършителия-именно подсъдимият С. и неговите лични действия, имали за резултат
противоправни и забранени от закона последици, свързани с присвояването на
горепосочените движими вещи.
Съдът дава вяра на заключението на изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза, което намира за обективно, всестранно,
незаинтересовано, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и
опит, в съответствие с материалите по делото.
Всъщност с оглед реда на проведеното по делото
производство-по чл.371 т.2 от НПК, между страните не се спори относно верността
на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства и извършените от
подсъдимия, както и от свидетелите действия. Това се потвърждава непосредствено
и от направените самопризнания от страна на С. по реда на глава ХХVІІ от НПК, в
които той изцяло признава гореописаната обстановка.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
при така очертаната фактическа обстановка подсъдимият А.К.С. е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаците на
престъплението по чл.206 ал.5 вр. ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през
месец октомври 2016г. в гр. Пловдив противозаконно е присвоил чужди движими
вещи, които е владеел – хладилник на стойност 180 лева, микровълнова фурна на
стойност 90 лева и смесителна батерия за чешма на стойност 28 лева, всичко на
обща стойност 298 лева, собственост на А.А.С. ЕГН ********** ***, като деянието представлява
маловажен случай.
Престъплението е извършено от подсъдимия при наличието
на пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като С. е
съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните
последици от тях и е искал тяхното настъпване.
При определянето вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съобразявайки се с целите на специалната
и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца, както и за
предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото,
настоящата инстанция намира, че на А.К.С. следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ”,
чийто размер да бъде определен, при условията на чл. 58а,ал.1 вр. чл.54 от НК,
тъй като производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл.
ХХVІІ НПК. Освен
това като смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия се явяват
признанието на вината и оказаното съдействие при разследването, младата му
възраст, изразеното съжаление за стореното. Отегчаващи отговорността
обстоятелства се явяват предишните осъждания на С., извън правната квалификация
на настоящото деяние. Поради това и най-справедливо
би било на А.К.С. да се определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, което в най-пълна мяра би
постигнала изискванията, както на специалната, така и на генералната превенции.
На основание чл. 42а ал. 4 вр. ал.3 т. 1 вр. ал. 2 т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 42б ал. 1 от НК така наложеното на подсъдимият
А.К.С. наказание ПРОБАЦИЯ следва да
се изпълни със следните пробационни мерки: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС:*** с периодичност на явяването на подписване при пробационния служител
или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”.
По гражданския иск :
Що се касае до предявения от пострадалия А.С.
граждански иск за причинени имуществени вреди от престъплението на подсъдимия в
размер на 298лв., настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан по
основание предвид признаването на подсъдимия С. за виновен в присвояването на
горепосочените движими вещи на същата стойност, които е владеел и са били
собственост на гражданския ищец. По отношение на конкретния размер, в който
искът на последния следва да бъде уважен е необходимо да се вземе предвид, че
по делото не се спори, а и предвид характера на реда по който е разгледано
същото – почл.371 т.2 от НПК, се явява и доказано, че предмет на деянието на
подсъдимия са били именно хладилник на стойност 180 лева, микровълнова фурна на
стойност 90 лева и смесителна батерия за чешма на стойност 28 лева, всичко на
обща стойност 298 лева, собственост на С.. Следователно предявеният граждански
иск следва да бъде уважен за посочената сума, ката подсъдимият А.К.С. бъде ОСЪДЕН
да заплати на А.А.С. сумата от 298лв., като обезщетение за причинените на
първия имуществени вреди от деянието, вменено във вина на подсъдимия, ведно със
законната лиха от датата на престъплението – месец октомври 2016г. до окончателното
й изплащане.
По делото не са иззети веществени
доказателства.
С оглед признаването на подсъдимия А.К.С.
за виновен по повдигнатото им обвинение по чл. 206 ал.5 вр. ал.1 от НК, то на основание чл.189 ал.3 от НПК
същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер
на 19.32лв. за стоково-оценъчна експертиза по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
Освен това на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК подсъдимият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС
и сумата от 25лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Причините извършването на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред и неприкосновеността на чуждата собственост.
По изложените съображения Съдът постанови и присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно, секретар Н.Т.