Разпореждане по дело №52922/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 98301
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110152922
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 98301
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20221110152922 по описа за 2022 година
Производството е по чл.410 и сл. ГПК
Образувано е по заявление на „.“ ЕООД срещу А. Б. И. и П. С. Н..
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за
издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за закупени услуги не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението
кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Отделно от това, същите услуги
съставляват по същество такива, свързани с усвояването и управлението на кредита, за което
законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От
изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на
клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Съдът намира, че и клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на такси за събиране на
вземането, е нищожна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, като
изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в
забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Ето защо, посочената клауза противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
и следва да се приеме за нищожна.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №203712/30.09.2022 г., подадено от „.“ ЕООД срещу А. Б. И. и
1
П. С. Н. в частта за сумата от 3150 лв., представляваща възнаграждение за допълнителен
пакет услуги по договор за потребителски кредит №********** от 23.02.2018 г. и 30 лв.,
представляваща такси по Tарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2