№ 551
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602000 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия Д. ИЛ. Ц.
адв. Т.Р. срещу присъда от 18.05.2021 г. на СРС, НО, 100-тен състав по НОХД
№ 13865/2020 г., с която подсъдимият е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн.
чл. 309, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 54 от НК и чл. 58а, ал.
1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК. С обжалваната присъда са групирани на осн. чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК наложените наказания по НОХД
№1442/2018г. по опис на РС Велико Търново, НОХД №2967/2019г. по опис
на Софийски районен съд и НОХД №13865/2020г. по опис на Софийски
районен съд, като е определено общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години. Разноските, направени в хода на
1
досъдебното производство в размер на 380, 48 лв. са възложени на
подсъдимия, които следва да заплати по сметка на СДВР.
Във въззивната жалба и нейните допълнения се поддържа, че присъдата
е неправилна, поради нарушение на закона, а също и наложеното наказание е
явно несправедливо. Иска се да се постанови нова присъда, с която да се
отмени оспорената и да се замени наложеното наказание с административно
наказание съгласно чл. 78а от НК. В допълнение към жалбата си защитникът
е изразил несъгласието с приетата правна квалификация за продължавано
престъпление, тъй като липсвала връзката между отделните деяния,
предвидена в чл. 26, ал. 1 от НК. Поддържа, че престъплението, разглеждано
от съдебния състав, нямало връзка с предишните деяния, за които бил
обвиняван подзащитния му. Излага доводи за приложимост на разпоредбата
на чл. 78а от НК и прави искане налагане на административно наказание на
подзащитния му.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна.
Счита обвинението за доказано и за правилни изводите на районния съд във
връзка с приложение на чл. 78а от НК.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази доводите на страните
и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за
установено следното:
Съдебното следствие е проведено по реда на глава двадесет и седма от
НПК в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:
Подсъдимият Д. ИЛ. Ц., ЕГН ********** е роден на 06.04.1988 г. в гр.
Г.Д.. С българско гражданство е, българин е, със средно образование е и с
настоящ адрес гр. София, ж.к. „*******.
Същият е осъждан, както следва:
- с Определение за одобрение на споразумение по НОХД №
1442/2018г. на PC Велико Търново, влязло в сила на 11.02.2019г., с което за
извършено в периода от неустановена дата до 09.05.2016г. престъпление по
чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и ал. 5 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
2
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от
три години;
- с Определение за одобрение на споразумение по НОХД №
2967/2019г. на СРС, НО, 96 състав, влязло в сила на 21.02.2019г., с което за
извършено на 06.04.2016г. престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.
На 10.10.2016 г. чрез електронния магазин на „М.“ ЕАД /понастоящем
„А1 България“ ЕАД/ била направена електронна заявка (поръчка № 65522) за
предоставяне на мобилни услуги и закупуване на мобилно устройство на
преференциални цени, като за заявител бил посочен свидетелят С.Й.С. без
неговото знание и съгласие.
Въз основа на направената интернет заявка, на 10.10.2016 г.
свидетелката К. Й.З. - служител на „М.“ ЕАД /понастоящем „А1 България“
ЕАД/ на длъжност „сътрудник обслужване на клиенти“ в „Бек Офис“,
изготвила и подписала като представител на мобилния оператор в два
екземпляра Договор за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г. с
предмет на договора — предоставяне на абоната на електронни съобщителни
услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията
на договора. Свидетелката изготвила и следните документи: Приложение № 1
към Договор за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г., „Условия за
ползване на тарифни планове Мтел безкрай 2XL и Мтел безкрай 3XL“;
Допълнение към приложение № 1 към Договор за мобилни услуги №
********* от 10.10.2016г. за избор и условия на роуминг тарифен план „Mtel
Europe Limited”, Допълнение към приложение № 1 към Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.10.2016г., „Допълнителни декларации“,
Приложение № 3 към Договор за мобилни услуги № ********* от
10.10.2016г. и „Ценоразпис на „М.” ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги“.
Договорът бил със страни „М.“ ЕАД, в качеството на оператор и
С.Й.С., в качеството на потребител (абонат).
Свидетелката подготвила и подписала като представител на мобилния
оператор и два екземпляра на Приемо-предавателен протокол за закупено
крайно устройство от 10.10.2016г. между „М.“ ЕАД /понастоящем „А1
3
България“ ЕАД/, в качеството на продавач, и С.Й.С., в качеството на купувач,
за мобилен телефон марка „Apple“, модел „iPhone 7“ с ИМЕИ *******.
След това свидетелката изпратила чрез куриерска фирма „С.“ АД
документите, ведно с мобилното устройство на посочения в интернет заявката
получател С.Й.С. на адрес до поискване в куриерски офис 760, намиращ се гр.
София, ж.к. „*******“, бул. „*******, магазин 32, за което била съставена
товарителница № 60350230635. Пратката по товарителницата била взета още
на същия ден от адреса на клиента с подател „МТел” ЕАД - Е-магазин, за
получател С.Й.С., съдържание техника, според справка от С. /л. 29-30, т. 1 от
ДП/.
Пратката била с наложен платеж за сумата от 929,99 лева, която
представлявала покупната цена на мобилното устройство при договорените
преференциални условия.
Към този момент при сключване на договори за предоставянето на
мобилни услуги със съответно закупуването на мобилни устройства от
клиенти чрез ползване на услугата „електронен магазин” на „МТел” ЕАД
/понастоящем А1 България” ЕАД/, клиентът следвало лично да се яви в офис
на съответната куриерска фирма, на чийто адрес са изпратени документите,
като служителите на куриерската фирма трябвало по лична карта да се уверят,
че лицето, което е пристигнало в офиса им, е същото, посочено в договорите
на мобилния оператор като „абонат” и съответно „купувач”, извършвайки
т.нар. верификация. След подписването на договорите от страна това лице и
заплащане на сумата по наложения платеж, договорите се връщали от
куриерската фирма на мобилния оператор. Ако клиентът не бил съгласен с
условията на договорите, същите се връщали неподписани на мобилния
оператор.
На 12.10.2016 г. подсъдимият Д. ИЛ. Ц. отишъл в горепосочения офис
на „С.“ АД и се представил пред служител на куриерската фирма не със
своите, а с чужди имена - с имената на свидетеля С.Й.С.. Служителят на
куриерската фирма предоставил на обвиняемия гореописаната пратка с
товарителница № 60350230635 от „М.“ ЕАД, в която се съдържали
оригиналите на посочените документи, ведно с мобилното устройство.
На същата дата, докато се намирал в офиса на куриерската фирма,
обвиняемият Ц. съставил следните неистински частни документи- Договор за
4
мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г.; Приложение № 1 към Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г.; Допълнение към
приложение № 1 към Договор за мобилни услуги № ********* от
10.10.2016г. за избор и условия на роуминг тарифен план „Mtel Europe
Limited”; Допълнение към приложение № 1 към Договор за мобилни услуги
№ ********* от 10.10.2016г. „Допълнителни декларации” и Приложение № 3
към Договор за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г., като подписал
тези документи в частта им за „абоната” вместо от свое име, от името на
С.Й.С. и по този начин им придал вид, че са съставени не от него, а от
свидетеля С..
След подписването им, подсъдимият представил тези неистински
документи пред служителя на „С.“ АД, за да докаже, че е възникнало и
съществува правно отношение - договорно отношение между “М.” ЕАД
/понастоящем „А1 България“ ЕАД/ и С.Й.С. за предоставяне на мобилни
услуги.
На същата дата /12.10.2016г./ и на същото място подсъдимият Ц.
съставил още един неистински частен документ - Приемо-предавателен
протокол за закупено крайно устройство от 10.10.2016г. като подписал този
документ в частта му за „купувач” вместо от свое име, от името на С.Й.С. и
по този начин му придал вид, че е съставен не от него, а от св. С..
След подписването му подсъдимият представил и този документ пред
служител на „С.“ АД, за да докаже, че е възникнало и съществува правно
отношение /договорно отношение между “М.” ЕАД /понастоящем „А1
България“ ЕАД/ и С.Й.С. за покупко-продажба на мобилен телефон марка
„Apple“, модел „iPhone 7“ на преференциална цена за абонати/.
След предоставянето на документите подсъдимият заплатил в офиса
на „С.“ АД цената на мобилния телефон.
Екземплярите на подписаните от него документи (които били за
мобилния оператор) били изпратени с товарителница № 50238096959 към
офиса на „М.“ ЕАД- „Централен архив София“.
Съгласно справката от С. /л. 29-30, т. 1 от ДП/ на 12.10.2016г. в 11.44ч.
в офиса пратката била приета от лице с фамилия С.. Пратката е със заявка за
обратни документи с верификация и същите са върнати на „МТел” ЕАД на
12.10.2016г. с товарителница № 50238096959. Отново по данни от справката
5
куриер 500434 Л.Е.З. е предала пратката на адресата по товарителница
60350230635 на 12.10.2016г., като същата е напуснала на 15.12.2016г.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени
след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
напълно отговарящ на изискванията за излагане на мотиви в процедурата по
чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 4 от НПК.
Въззивният съдебен състав намира за правилен извода на първия съд по чл.
372, ал. 4 от НПК за подкрепа на самопризнанието на подсъдимия от
събраните по делото доказателства, а именно произхождащи от показанията
на свидетеля С. С., дадени в хода на ДП /л. 23, т. 1 от показанията ДП/;
показанията на свидетеля И.П., дадени в хода на ДП /л. 46, т. 1 от ДП и л. 153,
т. 1 от ДП/; показанията на свидетелката Л.З., дадени в хода на ДП /л. 48, т. 1
от ДП/; показанията на свидетелката К. З., дадени в хода на ДП /л. 49- 50, т. 1
от ДП/; показанията на свидетеля А.Т., дадени в хода на ДП /л. 102, т. 1 от
ДП/; заключение на почеркова експертиза - Протокол № 277/2018г. /л. 75-83,
т. 1 от ДП/; заключение на графическа експертиза - Протокол № 303-Е/2019
/л. 171-173, т. 1 от ДП/; справка от С. /л. 29-30, т. 1 от ДП/; копие от опис за
разнос на куриер Л.З. /л. 31, т. 1 от ДП/; договор № ********* от 10.10.2016г.
и декларация /л. 36- 37, т. 1 от ДП/; Приложение № 1 към договор №
********* от 10.10.2016г. „Условия за ползване на тарифни планове“ /л. 38-
40, т. 1 от ДП/; допълнение към Приложение № 1 към договор № *********
от 10.10.2016г. „Избори и условия на роуминг тарифен план“ /л. 41, т. 1 от
ДП/; Приложение № 3 към договор № ********* от 10.10.2016г.,
„Ценоразпис на „МТел” ЕАД за ползване на допълнителни електронни
съобщителни услуги“ /л. 42-43, т. 1 от ДП/; Допълнение към Приложение № 1
към договор № ********* от 10.10.2016г. „Допълнителни декларации“ /л. 44,
т. 1 от ДП/; Приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от
дата 10.10.2016г. /л. 45, т. 1 от ДП/; разписка за изпращане на пратка с
наложен платен чрез „С.” от дата 10.10.2016г. с бар код 1-000 6 035 023 063 5
- 002 002 034 11 21 /л. 33, т. 1 от ДП/; разписка за изпращане на документи с
верификация от С. до „МТел” ЕАД от дата 12.10.2016г. с бар код 1-000 5 023
809 695 9 - 142 142 011 14 24 /л. 34, т. 1 от ДП/; протокол за доброволно
предаване от дата 11.12.2018г. /л. 105, т. 1 от ДП/; протокол за оглед на
веществени доказателства /л. 120-121, т. 1 от ДП/; фактура за закупуване на
мобилен телефон от дата 13.10.2016г. /л. 122, т. 1 от ДП/; справка от „А1
6
България” ЕАД за задължения на С.Й.С. /л. 181, т. 1 от ДП/; справка от „А1
България” ЕАД /л. 186, т. 1 от ДП/; справка от С. /л. 219-220, т. 1 от ДП/;
разписка за връщане на мобилен телефон от дата 08.07.2020г. /л. 13, т. 2 от
ДП/; справка за съдимост за подсъдимия /л. 15-16 от съдебното делона първия
съд/.
В тази връзка правилно районният съд е поставил в основата на
фактическите си изводи показанията на свидетеля С., отчитайки коректно
вътрешната им непротиворечивост на базата на конкретността им, а и
съответствието им с всички останали събрани гласни и писмени
доказателствени средства. Уместно е отчетено, че те намират подкрепа в
заключенията на почерковата и графическата експертизи, които дават
еднопосочен отговор, че подписите в графи „За абоната” и „За купувача” в
процесния договор и приложения, както и в приемо-предавателния протокол
са положени от подсъдимия Ц., а не от свидетеля С..
Първостепенният съд правилно е дал вяра и на показанията на
свидетелката К. З., ползвайки същите за източник на данни за условията за
поръчка на устройство и/или услуга, предоставяна от „Мтел” ЕАД към 2016г.
чрез електронна заявка през сайта на мобилния оператор, съответно начина на
активиране на исканата услуга, генерирането и изготвянето на съответните
документи и изпращането им чрез куриер до съответния офис с оглед
получаването им, както и получаването на крайното устройство от адресата
лично в този офис. Първият съд вярно е преценил и на показанията на
служителите на офиса на „С.“, намиращ се в жк. „*******”, бул. „*******,
магазин 32 в Силвър Център И.П. и Л.З., за да основе изводите си на същите
относно извършваните действия при получаване на пратки от мобилни
оператори при верификация на договорите и при получаване на закупено
мобилно устройство от адресата, които са изложили тези обстоятелства по
взаимно непротиворечащ си и допълващ се начин.
Отчитайки изложеното, съпоставено с посочената справка от „С.“ и
обсъдения внимателно от първостепенния съд опис на разнос на куриерското
дружество и разписка с бар код 6 035 023 063 5 /л. 31, т. 1 от ДП/,
включително относно датата на извършване на деянието на 12.10.2016г.,
обосновано и логично районният съд е достигнал до правилния извод, че
подсъдимият Ц. е подписал процесиите документи в офиса на куриерската
7
фирма, находящ се в гр. София, бул. „*******, Силвър Център, маг. 32 на
инкриминираната от обвинението дата 12.10.2016г„ представяйки се за
свидетеля С. С., след което ги е предоставил на служител на „С.” АД,
получил е мобилния телефон, заплатил го е и си е тръгнал, след което
документите са били върнати в мобилния оператор.
Уместно първостепенният съд се е доверил и на показанията на
свидетеля А.Т., относно датата на закупуване на мобилния телефон от фирма
„С.Г.” ООД съответно от магазин на „А.М.” ООД, отчитайки качеството му
на незаинтересвано от изхода на делото лице и подкрепата им от фактурата за
закупуване на устройството.
Въззивният съдебен състав е съгласен с извода на районния съд, който
правилно е изключил от относимата доказателствена съвкупност към
предмета на доказване по делото част от доказателствените средства, а
именно показанията на свидетелите П.Б. /л. 47, т. 1 от ДП/; Б.Б. /л. 119, т. 1 и
л. 154, т. 1 от ДП/; П.Б. /л. 155, т. 1 и . 207, т. 1 от ДП/; В.Б. /л. 156, т. 1 от
ДП/; Е.Б. /л. 212, т. 1 от ДП/, за които е счел, че не съдържат относими към
предмета на доказване сведения.
Правилно първият съд е преценил, че към момента на извършване на
деянията 10.10.2016г. подсъдимият е неосъждан, с оглед датите на влизане в
сила на съдебните актове, с които е бил осъден, следващи датите на
извършването им.
Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства -
факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на
деянието, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е
извършено фактическата обстановка, е изяснена прецизно от
първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин,
поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Не е
налице и спор по фактите между страните.
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд
правилно е приел, че подсъдимият Д.Ц. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл. 309, ал. 1, вр, чл. 26, ал. 1 НК,
като на 12.10.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление /чл. 309, ал. 1 НК/, извършени са през
8
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, съставил неистински
частни документи и ги употребил пред служител на „С.“ АД, за да докаже, че
съществува правно отношение между „М.” ЕАД /понастоящем „А1 България“
ЕАД/ и С.Й.С., като отделните деяния са осъществени, както следва:
1. Ha 12.10.2016г., в гр. София, офис 706 на „С.“ АД, находящ се на
адрес ж.к. „Люлин“, бул. „*******, магазин 32, съставил неистински частни
документи - Договор за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г.;
Приложение № 1 към Договор за мобилни услуги № ********* от
10.10.2016г.; Допълнение към приложение № 1 към Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.10.2016г. за избор и условия на роуминг тарифен
план „Mtel Europe Limited”; Допълнение към приложение № 1 към Договор за
мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г. „Допълнителни декларации“ и
Приложение № 3 към Договор за мобилни услуги № ********* от
10.10.2016г„ като на документите бил придаден вид, че са съставени, в частта
им за „АБОНАТА”, от С.Й.С., и ги употребил, като ги представил пред
служител на „С.“ АД, за да докаже, че съществува правно отношение -
договорно отношение между “М.” ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/ и
С.Й.С. за предоставяне на мобилни услуги;
2. На 12.10.2016г„ в гр. София, офис 706 на „С.“ АД, находящ се на
адрес ж.к. „Люлин“, бул. „*******, магазин 32, съставил неистински частен
документ - Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от
10.10.2016г„ като на документа бил придаден вид, че е съставен, в частта му
за „КУПУВАЧА”, от С.Й.С., и го употребил, като го представил пред
служител на „С.“ АД, за да докаже, че съществува правно отношение
/договорно отношение между “М.” ЕАД /понастоящем „А1 България“ ЕАД/ и
С.Й.С. за покупко-продажба на мобилен телефон марка „Apple“, модел
„iPhone 7“ на преференциална цена за абонати/.
Въззивният състав намира за вярна преценката на първостепенния съд
за характера на инкриминираните документи като частни такива, след като не
отговарят на условията, предвидени в разпоредбата на чл. 93, т. 1 от НК,
отчитайки уместно, че за тях не е предвиден специален ред за издаването им,
нито се издават от длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК в кръга
9
на службата му или от представител на обществеността с оглед функциите
му.
Правилно е отчетено, че служителят на „С.“ АД се явява адресат на
действията на подсъдимия, пред когото са използвани всички тези
неистински документи, за да се докаже от една страна съществуването на
правно отношение - договорно отношение между “М.” ЕАД и С.Й.С. за
предоставяне на мобилни услуги, и от друга страна съществуването на второ
правно отношение представляващо договорно отношение между “М.” ЕАД и
С.Й.С. за покупко-продажба на мобилен телефон марка „Apple“, модел
„iPhone 7“ на преференциална цена за абонати, вземайки предвид служебните
задължения на това лице да верифицира процесните документи, като се увери,
че лицето, което се явява за тяхното получаване и подписване, респективно за
получаване на мобилния телефон е същото, посочено в самите документи,
след което да предаде мобилния телефон, предмет на приемо-предавателния
протокол, на явилото се лице и след това да върне документите в „М.” ЕАД.
Коректен се явява и извода на районния съд за разнородност в
съдържанието на вината от субективна страна на деянията, с които е
преследвана различна цел чрез съставянето на неистинските частни документ
– доказването на две различни правоотношения между „М.” ЕАД и С. С., тъй
като едното правоотношение касае предоставянето на мобилни услуги –
относно деянието свързано със съставянето и ползването на неистинския
договор за мобилни услуги и приложенията към него, докато второто
правоотношение касае същите страни, но закупуването на крайно устройство,
относно деянието, свързано със съставянето и ползването на неистинския
приемо-предавателния протокол. С оглед на изложеното въззивният съд се
солидаризира с преценката на първостепенния такъв за наличие на две деяния
с различно, макар и сходно съдържание на субективната им страна,
обединени в продължавано престъпление, тъй като двете са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината – пряк умисъл и сходна цел, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
след като доказването на договорно правоотношение за предоставянето на
мобилни услуги между абоната и мобилния оператор представлява
предпоставка за възникването на договорно правоотношение за покупко-
продажба на мобилен телефон марка „Apple“, модел „iPhone 7“ на
10
преференциална цена за абонати, с каквато цел са извършени взаимно
свързаните фактически действия от подсъдимия.
Въззивният съдебен състав намира за правилни и изводите относно
формата на вината при извършване на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК, а
именно единствената възможна за престъпния състав на пряк умисъл, след
като подсъдимият е формирал представи в съзнанието си, че съставя
неистински частни документи, както и че ги употребява пред служителя на
„С.“ АД, за да докаже съществуването на съответните правоотношения между
„М.” ЕАД и С. С., нарушавайки изискването за автентичност на
обективираното в съставените документи изявление, в каквато връзка
действията на дееца са били целенасочени.
Правилни и обосновани са изводите на районния съд при определяне
на наказанието на подсъдимия Ц.. Законосъобразно е прието, че въпреки, че
към датата на деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност, не са налице условията на чл. 78а
НК, като е отчетено извършването на престъплението в условията на реална
съвкупност с деянията, за които е наложено наказание по НОХД
№1442/2018г. по опис на РС Велико Търново и НОХД № 2967/2019г. по опис
на СРС, като отрицателна процесуална предпоставка съгласно чл. 78а, ал. 7 от
НК, а именно при наличие на множество престъпления. Въпросната
ограничителна разпоредба не държи сметка за това, дали има или не влязъл в
сила съдебен акт към момента на произнасяне на съда за отделните деяния,
квалифицируеми като множество престъпления, а единствено за наличието на
квалифициращия признак на множество престъпления. В това отношение
преценката на първия съд е правилна, с оглед отношенията между
обсъжданите деяния, за които не е имало влязъл в сила съдебен акт преди
извършването на което и да е от тях, тъй като първото от осъжданията касае
извършено в периода от неустановена дата до 09.05.2016г. престъпление по
чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а второто - извършено
престъпление по чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК на дата 06.04.2016г., съответно
съдебният акт за първото деяние е влязъл в законна сила на11.02.2019г.
Вярно са преценени от първия съд, съобразявайки изискванията на чл.
54, ал. 1 от НК, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелство,
отчитайки обективно като смекчаващо отговорността обстоятелство факта, че
11
самото деяние е със значителна давност — 2016г., а обремененото съдебното
минало към настоящия момент като отегчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото същото е атестат за престъпните нагласи на личността на дееца и
извършването на настоящото деяние в условията на реална съвкупност с
други престъпни деяния.
Правилно е отчетено, че извършването на престъплението с повече от
едно – с две деяния не следва да се отчита в тежест на подсъдимия, тъй като
съставляват минимално необходимия брой деяния, за да изпълнят състава на
продължаваното престъпление.
При коректното и точно прилагане на разпоредбата, уреждаща реда за
определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда в
случаите на чл. 372, ал. 2 от НПК, правилно първият съд е определил
наказанието, ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК към
минимума, предвиден в закона, а именно шест месеца лишаване от свобода,
който размер е намалил с една трета на четири месеца лишаване от свобода.
Така наложения размер на наказанието е съобразен с изминалия
значителен период от време от момента на извършване на деянието до
настоящия момент, за който не са налице доказателства подсъдимият да е
извършвал други противообществени прояви, което обстоятелство води до
увереност въззивния състав, че процесната проява се явява инцидентна и с
минимални наказателноправни средства биха били достигнати целите на
наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.
Въззивният състав е солидарен и с изводите за наличието на условия за
приложение на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години, доколкото към датата на
извършване на престъплението по настоящото дело, подсъдимият не е бил
осъждан, а и за неговото поправяне не се налага наказанието лишаване от
свобода да бъде търпяно ефективно.
В изпълнение на задълженията си по чл. 301, ал. 1, т. 3 от НПК първият
съд е групирал правилно наложените наказания на подсъдимия към момента
на произнасянето му, разполагайки с пълните данни за съдебното му минало,
като на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК коректно е групирал наказанията,
наложени на подсъдимия Ц. по НОХД № 1442/2018г. на PC- Велико Търново,
по НОХД № 2967/2019г. на СРС, НО, 96 състав и по делото, предмет на
12
въззивния контрол, доколкото деянията по тези наказателни производства са
извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт по което и да е от тях,
както въззивният съд отбеляза. Първият съд е наложил правилно най-тежкото
наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е било наложено
по всяко едно от предходните две осъждания.
Правилно районният съд е отложил изпълнението на общото наказание
лишаване от свобода с изпитателен срок на осн. чл. 25, ал. 4, във вр. с чл. 66,
ал. 1 НК от три години, тъй като към датата на извършване на престъпленията
и по трите наказателни производства, подсъдимият не е бил осъждан на
наказание лишаване от свобода, а за неговото поправяне на се налага
наказанието лишаване от свобода да бъде търпяно ефективно с оглед
обществената опасност на личността на подсъдимия.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3
НПК, касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната
фаза на процеса, настоящият състав намира същата за правилно приложена от
първата инстанция.
Относно веществените доказателства: Договор за мобилни услуги №
********* от 10.10.2016г.; Приложение № 1 към Договор за мобилни услуги
№ ********* от 10.10.2016г.; Допълнение към приложение № 1 към Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г. за избор и условия на
роуминг тарифен план „Mtel Europe Limited”; Допълнение към приложение
№ 1 към Договор за мобилни услуги № ********* от 10.10.2016г.
„Допълнителни декларации“ и Приложение № 3 към Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.10.2016г. и Приемо-предавателен протокол за
закупено крайно устройство от 10.10.2016г., както и 2 броя СД- носители /л.
100А и л. 101, т. 1 от ДП/, предоставени от „А1 България”, правилно е
преценено, съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 4 от НПК, че същите да
останат към материалите по делото с оглед естеството им и при липса на
проявен интерес от заинтересовани учреждения и лица към тях.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
обжалваната присъда, доколкото не бяха установени основания за нейното
изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ХV-
ти въззивен състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.05.2021 г. на СРС, НО, 100-тен състав
по НОХД № 13865/2020 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14