О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
7160 / 22.6.2018 г. , гр.Варна
Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание
, в състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 8952 по описа на ВРС за 2018 год. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от А.И.Р., ЕГН:**********,
с адрес: ***, в качеството й на родител на малолетното дете А. Т. Р. ЕГН
**********, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Т.Н.Р. ЕГН **********, с адрес: ***.
В обстоятелствената част на молбата са
изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката
защита, а именно:
Молителката излага,че с Т.Н.Р. са
сключили граждански брак на 24.09.2006г. От брака си имат родено дете - А.Т.Р..
Сочи, че ответникът Т.Р. се променил
много след забременяването й и особено след раждането на детето Ани. Твърдял,
че е в депресия. Останал без работа (по-скоро не искал да работи), станал
агресивен и пиел. Заплашвал, че ще се самоубие. Тогава молителката се
страхувала много и за бебето и за себе си, защото когато се е прибирал пиян ,
ги заплашвал „да се махате" и че „ще ни унищожи". Не проявявал
търпимост, когато детето плачело и замахвал да го удря.
Молителката забелязала, че когато се
връща от работа, в моментите, когато детето е било само с баща си, двамата - Т.Р.
и Ани се държали странно, спирали да играят, мълчали, гледали смутено и
виновно. Детето започнало да се държи зле с молителката, казвало, че им пречи,
че е лоша. Ани и баща й се усамотявали и отказвали да я включат в играта.
Ани започнала често да плаче по цели
нощи, пищяла със стиснати очи и трудно успявала да я успокоя. Появили се
проблеми в здравословното състояние на детето, свързани със запек, стискане да
не ходи до тоалетна по малка нужда, зачервяване и болка на гениталиите. Ани
често искала баща й да й чете приказки , докато е на гърнето, като по
неразбираеми за молителката причини, почти винаги били скрити зад пердето, или
в тоалетната, или в другата стая, докато молителката прави нещо друго.
Зачервяването и болката отшумявали само
временно, въпреки че следвала стриктно съветите на лекарите, които твърдели, че
проблемът идва от стискането да не пиша и ака. През цялото време не можела да
си обясни, защо толкова много се стиска детето и се отпуска само с баща си.
Родителите й също били забелязали, че
детето и съпругът й се държат странно и много пъти са й споделяли своите
впечатления.
Непрестранно ставала свидетел как
обикновеното боричкане на земята, преминавало в целуване и лапане на носа,
целуване по устата и по тялото, лигавене, гьделичкане, друсане в скута му,
много галене, прегръщане, лежащи игри на спалнята или на земята, винаги с голи
кукли. Обикновената игра между тях преминавала в прекалено лигавене на детето и
прекалена интимност. Почти всеки ден се случвало дъщеря й да стои под масата до
краката на баща си, като забелязвала, че пипа и се притиска към интимните му
части.
Опитвала се да говори със съпруга си, но
той не взимал отношение и й заявявал, че ще става това, което той иска и тя
нищо не може да направи.
Веднъж, след баня, се опитала да намаже
с крем против подсичане детето, както прави всяка вечер откакто е родено, Ани й
заявила "Какво ще ми правиш?" и се отдръпнала с ужас в очите, като
била много уплашена. След този случай, Ани не й разрешавал да я намаже с крем.
Имало огромна промяна в поведението на детето.
Когато Ани било на 3 години, посещавала
детска градина „Звездичка". По това време възникнали големи проблеми, тъй
като детето се стискало и не можело да се изпишка. Молителката се опитала да
поговори с нея за този проблем и тя й споделила, че е имало "пипане по
пишото" от нейна приятелка в детската градина - Божидара, от нейната
група. Т.Р. отказал да дойде в детската градина на среща с родителите на
Божидара и не взел никакво отношение по въпроса. Естествено, като майка била
много притеснена от това, което тя й споделила, поради което записала детето в
друга детска градина, а именно - „Ален Мак", но проблемът със стискането
си продължавал - ту се появявал, ту утихвал.
От септември 2016г. Ани започнала да й
споделя най-много, когато седяла на тоалетната чиния. Много често дъщеря й се
хващала за главата, когато си лягали да спят. Веднъж, докато били на почивка
само с Ани и майка й - нейната баба, тя й споделила: "Мамо, искам да ти
кажа нещо, видях едно дете в морската градина и баща му го целуваше по устата,
ама ти не казвай на тати, моля те!", „Искаш ли да си вземем друг
тати?", „аз искам друг тати" със страх в очите и молба.
Впоследствие съпругът й станал много
агресивен към детето и често го удря. Ани започнала да се надупва, с дупето
нагоре и главата надолу и казвала: "Набий ме, удари ме, аз съм виновна, аз
съм виновна за всичко" .
При опитите й да разговаря със съпруга
си, той й заявявал - „ще те унищожа ще ти взема детето и ти нищо не можеш да
направиш"," ще правя каквото искам, ще стане както аз искам, ще
видиш.".
След време дъщеря й споделила първо на
баба си - нейната майка, а после и на нея, че баща й го „пипа по пишото".
Тогава, през декември 2016г. помолила майка й да дойде да живее при тяха, за да
пази детето от Т., докато разберат, дали това което говори Ани е истина.
Тогава, много притеснена за психиката и
здравето на Ани, решила да я заведе на психолог.
В началото на 2017г. говорила с
педиатъра на детето за проблемите, които има, и тя ги изпратила на психолог,
който Ани посещавала от от м.февруари до м.април същата година. След м.април,
психоложката й казала, че Ани се затваря все повече и не иска да говори много
за баща си, а също така, че изпитва голям страх и тревожност по отношение на
него и затова й е нужна почивка.
Със съпруга й Т.Р. се разделили през м.
септември 2017г. и с Ани излезли на квартира. Тогава Ани й споделила за баща
си: "Аз си мислех че като се изместим тук, ти няма да му кажеш, къде ще
живеем и той няма да идва тук", „Ако кажа всичко което се е случвало с
тати, ще го вкарат в затвора". В този период първоначално, преди срещи с
баща си, Ани се притеснявала и искала да седне на пейка, не се чувствала добре,
„свивало й се коремчето". Постепенно тя се успокоила, виждала баща си в
почивните дни по негово предложение или на гости вкъщи или в морската градина,
на сладкарница. Спрели кошмарите и нервното поведение на детето, успокоило се,
научило се да чете, пише и смята. Посещавало с желание учебни занятия.
Преди няколко месеца молителката и
детето се преместило в кв."Възраждане", в апартамента на майка й. Там
детето й споделило, че се чувства прекрасно и има много приятели, с които да
играе. В началото на март казала на съпруга си, че се притеснява за детето, че
то споделя доста притеснителни неща за отношенията си с него и трябва да
посещава психолог, за да не се затвори в себе си. В резултат на разговора им,
разбрала впоследствие, че няколко дни след това е завел срещу нея искова молба
за прекратяване на брака и е направил искане за привременни мерки. Образувано е
гр.д.№ 4367/2018г. по описа на ВРС, 24 състав.
От м.април тази година детето отново
посещава психолог - д-р Гергана Момова.
На 08.05.2018г. д-р Момова й представила
първата „Психологична консултация". Тогава за първи път разбрала със
сигурност и от компетентно лице, че детето съобщава за „пипане" по
ерогенните зони. В същия ден, трябвало да отида на събеседване с психиатър и
психолог, назначени от съда, за да изготвят експертно заключение, във връзка с
претенцията на Т.Р. за постановяване на привременни мерки. Представила на
експертите „Психологичната консултация", която получила от д-р Момова, но
те не пожелали да се запознаят с нея. Резултатите от последващите срещи на
детето с д-р Гергана Момова, тя предоставила на майка ми. Това представлява
„Психологична консултация" за периода 16-21.05.2018г., която се представя.
В нея д-р Момова заключава, че „тъй като защитно Ани е „пазела" баща си, дълго
време и е назовавала различни и фантазии персонажи - че те са я пипали: детето
Божидара, измислен брат, случайно дете." Вече детето е представило пред
психолога подробности, посочило е места, къде и кога са се случвали събитията и
точно какво й е правено.
Излага се, че по гр.д.№ 4367/2018г. по
описа на ВРС, 24 състав е било насрочено заседание за разглеждане на
производството за привременни мерки за 29.05.2018г. , при което упражняването
на родителските права по отношение на детето А.Т.Р. било предоставено на нея ,
а на бащата бил определен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета
седмица от всеки месец за времето от 17.00 ч. в петък до 17.00 часа в неделя с
преспиване; всяка втора, четвърта и пета седмица от всеки месец за времето от
16.00 ч. до 20.30 ч. всеки вторник и четвъртък;
всяка първа и трета седмица от всеки
месец за времето от 16.00 до 20.30 ч. всяка сряда; за времето от 20 юли до 30
юли от 11.00 ч. на 20 юли до 17.00 ч. на 30 юли с преспиване; за времето от 20
август до 30 август от 11.00 ч. на 20 август до 17.00 ч. на 30 август; и на
рожденния ден на детето 08.09.2018г. за времето от 10.00 ч. до 15.00 ч., при
задължение на бащата да взема и връща детето от дома, в който то се отглежда до
приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.
В уточнителна молба молителката излага
, че за насилието извършено от Т.Н.Р. с
ЕГН ********** спрямо детето А.Т.Р. с ЕГН **********, научила за първи път на
08.05.2018г., а именно научила следното:
Детето споделя за първи път пред
клиничен психолог Гергана Момова за: „Страх, смътни неприятни усещания и
„превъзбуда" от неговото пипане по ерогенни зони, поради което детето е
реагирало с нервни кризи, затваряне и криене под масата-последното класически
пример в специализираната литература за реакцията на дете, понесло насилие,
особено сексуална злоупотреба. Представя боя, който е понасяла и лошото му
отношение картинно, автентично, с унизителна поза и изпитване на
вина-необяснима за нея." Детето казва „той наистина правеше тия работи . Той го правеше като тайна, не го казваше на
мама.Страх ме е, защото не е нормално баща ти да те пиша вътре в пишата."
В периода от 16.05.2018г. до
21.05.2018г. детето споделя пред клиничен психолог „Само баща ми ме е пипал по
пишата". Детето диференцира „на село" и „на ул."Черни връх"
в апартамента". Клиничния психолог установява и заключава, че Ани, тъй
като защитно е пазила баща си дълго време е назовавала различни и фантазии
персонажи - че те са я пипали: детето Божидара, измислен брат, случайно дете.
Ани Р. е сочила детето Божидара, че я е пипала по пишата, когато е била на три
години в детската градина в периода от 01.10.2014г. - 05.11.2014г.. Измисленият
брат е споделян от детето, когато е било на четири години, а случайното дете,
когато е било на пет години.
В периода 16.05.2018г.-21.05.2018г.,
детето съобщава, че тези измислени персонажи не са извършвали действия на
насилие срещу нея, а насилието е извършено от баща й -Т.Р..
Излага се, че домашното насилие се изразява в пипане,
натискане с пръсти и гъделичкане по ерогенни зони по тялото на детето, в
частност по гениталиите и удряне в унизителна поза - главата надолу, дупето
нагоре, силни шамари по дупето.
Сочи се, че домашното насилие - пипане,
натискане с пръсти и гъделичкане по гениталиите се е случило в периодите от
01.10.2014г. - 05.11.2014г.. , м.ноември и м.декември 2014г., м.януари до м.май
2015г. и от м.септември до м.декември 2015г., от м.януари до м.май 2016г., и от
м.септември до м.декември 2016г., и от м.януари до м.май 2017г. в апартамент,
находящ се в гр.Варна, на ул. „Черни връх" № 3.
Сочи се, че домашното насилие - пипане,
гъделичкане и натискане по гениталиите се е случвало в периода от юни, юли и
август 2015г. и месеците юни, юли и август 2016г. в село Изгрев, общ.Суворово,
обл.Варна, ул."Четвърта" № 7.
Сочи се, че домашното насилие - силни
шамари по дупето се е случвало - през м.декември 2016г. в апартамент, находящ
се в гр.Варна, на ул. „Черни връх" № 3.
Излага се, че през месеца, предхождащ
датата на подаване на молбата, молителката научила за извършеното домашно
насилие от Т.Н.Р. ЕГН ********** срещу А.Т.Р. ЕГН **********, а именно: На
08.05.2018г., когато й била връчена първата „психологична консултация" от
клиничен психолог Гергана Момова и на 23.05.2018г., когато й била представена
втората"психологична консултация".
През месеца, предхождащ датата на
подаване на молбата, детето за първи път споделя за извършеното домашно
насилие, изразяващо се в: пипане, натискане с пръсти и гъделичкане по ерогенни
зони по тялото на детето, в частност по гениталиите, удряне в унизителна поза -
с главата надолу, дупето нагоре и силни шамари по дупето, и молителката в
качеството на родител на детето А.Т.Р., действаща и от негово име, в
законоустановения едномесечен срок от датата на узнаването за извършеното
домашно насилие от Т.Т.Н.Р. ЕГН ********** срещу А.Т.Р. ЕГН **********, търси
защита.
Вследствие на изложеното , молителката
сезира съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети следните
мерки по ЗЗДН , а именно:
- Да бъде задължен Т.Н.Р. ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Т.Р. ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, кв.Възраждане, бл.35, вх.4, ет.1, ап.73.
- Да бъде наложена забрана на Т.Н.Р. ЕГН
********** да приближава пострадалото лице А.Т.Р. ЕГН********** на по-малко от
сто метра, както и жилището, в което живее, както и местата за отдих, за срок
от осемнадесет месеца.
- Да бъде задължен, извършителят на
насилието Т.Н.Р. ЕГН ********** да посещава специализирани програми.
В молбата е отправено искане за издаване
на заповед за незабавна защита срещу ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.
Молителката моли да се вземе предвид, че
в едномесечен срок от узнаването за извършеното домашно насилие е подала молба
за издаване на заповед за незабавна защита, а в случай, че съдът счете, че
срокът за издаване на заповед за незабавна защита е изтекъл, по аналогия да приложи
чл.64, ал.2 ГПК и да възстанови срока за подаване на молба за издаване на
заповед за незабавна защита от домашно насилие, поради това, че пропускането му
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Поради това, че е подала молбата за
защита, след като детето е консултирано с психолог, който е дал заключение, че
споделеното от нея не е плод на фантазия, а се отнася за реално преживени
събития и при положение, че е разбрала за първи път за това на 08.05.2018г., а
молбата за защита е подала на 07.06.2018г., моли да се приеме, че молбата е
подадена в едномесечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, който в случая тече от
узнаването за акта на домашно насилие от молителката - законния представител на
пострадалото недееспособно лице.
В хода на проведената по делото служебна
проверка относно допустимостта на молбата, за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Съдът намира, че е местно и родово
компетентен да се произнесе по молбата съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗЗДН. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити. Същевременно
връзката между молителката и попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН.
Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата, разполагат с
активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното
производство.
Съгласно разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗЗДН , молбата на пострадалото лице се подава в срок до един
месец от акта на домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води
до недопустимост на производството по делото. Видно от изложените от
молителката твърдения в уточнителната молба твърдените актове на домашно
насилие са извършени в периода от 01.10.2014г.
до м.декември 2016г. Вследствие на изложеното , доколкото молбата е депозирана
в съда на 07.06.2018г., то съдът намира, че предвиденият в разпоредбата на
чл.10 ал.1 от ЗЗДН срок за подаване на молба за защита на домашно насилие е
изтекъл. В този смисъл твърдението на молителката , че срокът за подаване на
молбата тече от узнаването на акта за домашно насилие е неоснователно , т.к. законовата
разпоредба изрично регламентира, че срокът тече от извършване на същия. При
това положение настоящото производство се явява недопустимо и като такова
следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че е
неприложимо претендираното от молителката прилагане по аналогия на разпоредбата
на чл.64 от ГПК и възстановяване на срока за подаване на молба по реда на ЗЗДН
, доколкото предвиденият в разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН едномесечен срок
за подаване на молба от извършване на акта се явява преклузивен такъв и намира за недопустимо по този ред да бъде удължена възможността за
завеждане на молба по реда на ЗЗДН една година и половина след твърдения период
на извършване на домашното насилие , както и предвид на това, че разпоредбата
на чл.64 от ГПК е приложима единствено относно процесуални действия на страните
при наличие на допустимо учредено производство.
По изложените съображения производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 8952/2018 год. по описа на ВРС – ХІ състав, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на молителя, ведно със съобщението за
постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: