МОТИВИ към решение по АНД №1691/2019г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на А.А. от гр.Демир капия, Р.С.Македония
за престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че А. ***,
пред сектор „Пътна полиция при ОД на МВР
- гр.Кюстендил е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в
Р.България в писмена декларация - Декларация по чл. 13, т.6 от Наредба №
1-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по
силата на закон - чл. 151, ал.5 от Закона по пътищата се дава пред орган на
власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава членка на Европейския съюз -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият е взел присъствено участие в съдебното производството. Нe е давал допълнителни обяснения.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Обвиняемият А.А. е роден на ***г. в
гр. Кавадарци, Република Северна Македония, живущ в гр.Демир капия, българин,
македонски гражданин постоянно пребиваващ в Република България, женен, със
средно образование, шофьор, неосъждан, ЕГН**********.
Обвиняемият притежавал **** гражданство. На
08.04.2019г. извършил нотариална заверка на декларация по чл.13, т.6 от Наредба
№ 1-157/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
правоуправление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина при нотариус с
рег.№586 с район на действие Районен съд - Кюстендил, изискуема по силата на по
чл.151, ал.5 ЗДвП за издаване на СУМПС, със съдържание, че обичайното му
пребиваване е на територията на Р.България, въпреки че то не е било повече от
185 дни през последните 12 месеца преди подаване на декларацията. Заверената
нотариално декларация била физически подадена пред сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - гр.Кюстендил, тоест пред орган на власт, от Маринела Чамова,
пълномощник на А. на 09.04.2019г.
От приложените справки по делото е видно, че А.А. има регистриран постоянен
адрес ***. Същевременно е установено, че А. не е пребивавал в Р.България повече
от 185 дни през последните последователни 12 месеца, преди 09.04.2019г.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства
– обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, заключението
на графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за
съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият Стойчевски на 09.04.2019г. в
гр.Кюстендил, пред сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Кюстендил е
потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България в
писмена декларация – Декларация по чл.13, т.6 от Наредба № І-157/2002г. на МВР
за условията и реда за издаване на свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство, отчета на водачите и тяхната дисциплина, която по силата на
закон – чл.151, ал.5 ЗДвП се дава пред орган на власт за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, с което е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред
орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР – гр.Кюстендил
– за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая, че установил обичайното си пребиваване в
Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина, декларирайки горното, при
положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
75, 72 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен
съдия: