№ 5674
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110119605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
М. Л. Л. е предявила срещу „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно законите
на Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, иск по чл.74
КТ за прогласяване на нищожност на клауза от сключения между страните трудов договор от
01.01.2015г., която гласи следното : „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори“, иск по чл.128, т.2 КТ за сумата от 6248,84 лева – неплатени задължения
за секторни плащания за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.245, ал.2 КТ за сумата от
1551,94 лева – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените
задължения за секторни плащания за период на забавата 10.04.2019г. – 11.04.2020г., иск по чл.215,
ал.1 КТ за сумата от 12692,34 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА.
остатък от дължими командировъчни пари за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по
чл.177 КТ за сумата от 3128,71 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА.
остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за периода м.06.2019г. – м.03.2020г., вкл.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане,
иск по чл.264 КТ за сумата от 281,24 лева – непогА. остатък от трудово възнаграждение за работа в
официални празници за периода 01.05.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
67,07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период на забавата 10.06.2019г. - 11.04.2022г., иск по чл.220, ал.1 КТ сумата от 1935,09 лева (след
допуснато увеличение на размера на иска) – непогА. остатък от обезщетение за неспазен срок на
предизвестието, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до
окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 173,91 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.06.2020г. – 11.04.2022г., иск по
чл.222, ал.1 КТ за сумата от 645,03 лева (след допуснато увеличение на размера на иска) – непогА.
остатък от обезщетение за оставане без работа след уволнението за срок от 1 месец, ведно със
1
законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, иск по
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 57,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за период на забавата 30.06.2020г. – 11.04.2022г., иск по чл.224, ал.1 КТ за
сумата от 522,72 лева – непогА. остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до
окончателното плащане, иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 93,03 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 30.06.2020г. –
11.04.2022г.
Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор от 18.06.2013г. била
назначена на длъжността „младши член на кабинния екипаж“ за неопределено време. Била
уговорена брутна заплата в размер на 3500 евро годишно, включваща 2204 евро – основна заплата
годишно (183,66 евро на месец), 175 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за работа извън
графика на дневна база или над изискваните часове на работа или в почивен ден съгласно чл.143 от
българския трудов кодекс, 350 евро – фиксирана сума (бруто) годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или служителят е извикан
на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, 525 евро –
фиксирана сума (бруто) годишно за часовете работа по време на следобедни и нощни смени и 246
евро – фиксирана сума (бруто) годишно за прослужено време. В клаузата на т.5б от трудовия
договор било уговорено, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на
служителя т.н. „секторно плащане“. Било уговорено, че страните изрично се съгласяват и
признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори. Страните се съгласявали, че размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два
сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде 10,5 евро, бруто, като
тази сума ще бъде допълнително заплащана от работодателя ежемесечно. Било уговорено още, че
за времето на изпълнение на международни полети служителят ще има право да получава
командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите
в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Било
уговорено работодателят да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ
текущия месец. Страните сключили нов трудов договор от 01.01.2015г., който заменил предходния.
Бил уговорен размер на брутното трудово възнаграждение в размер на 7237 лева годишно, което
включвало и изброените по – горе елементи от трудовото възнаграждение – основна заплата и
фиксирани размери на допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Секторното
плащане за всеки изпълнен сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на един полетен
ден било уговорено в размер на 24,45 лева. С допълнително споразумение от 01.04.2015г. бил
увеличен размерът на брутната заплата на 7530 лева годишно със съответното увеличение на
елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени.
С допълнително споразумение от 01.01.2016г. бил увеличен размерът на брутната заплата със
съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите
уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 01.04.2017г. бил увеличен
размерът на брутната заплата на 8765,19 лева годишно със съответното увеличение на размера на
елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С
допълнително споразумение от 09.02.2018г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 9714
лева годишно със съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение –
основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер
годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от
01.01.2019г. бил увеличен размерът на брутната заплата на 10685 лева годишно със съответното
увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите
уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 01.01.2020г. бил увеличен
2
размерът на брутната заплата на 11573 лева годишно със съответното увеличение на размера на
елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени. С
допълнително споразумение от 22.01.2020г. ищцата приела да изпълнява длъжността „старши член
на кабинния екипаж“ и бил увеличен размерът на брутната заплата на 12420 лева годишно със
съответното увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Бил увеличен
размерът на секторното плащане за секторите, приключени от ищцата в един ден в допълнение на
първите два сектора (т.е. за 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н.) сектори в размер на 40,09 лева. Останалите
уговорки останали непроменени. С допълнително споразумение от 30.03.2020г. бил увеличен
размерът на брутната заплата на 14407 лева годишно със съответното увеличение на размера на
елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с
постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите уговорки останали непроменени.
На 07.05.2020г. трудовият договор между страните от 01.01.2015г. бил прекратен по инициатива на
работодателя, като последният дължал обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Твърди се, че за периода
01.03.2019г. – 07.05.2020г. на ищцата не бил заплатен пълният размер на дължимото брутно трудово
възнаграждение, защото не са изплащани в цялост дължимите секторни плащания. Ищцата
поддържа, че клаузата от 5б на трудовия договор е нищожна поради противоречие със закона,
евентуално заобикаляне на закона – чл.242 КТ, чл.247 КТ, вр. чл.4, ал.2, чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ.
При това счита, че следвало да й се изплащат и първите два изпълнени сектора за всеки полетен
ден при незачитане поради недействителност на противната уговорка по т.5б от трудовия договор.
Поради незаплащане на пълния размер на секторните плащания, вкл. и първите два изпълнени
сектора за всеки полетен ден, ищцата не била получила пълния дължим размер от трудовото
възнаграждение. Твърди, че през процесния период не е заплатен и пълният размер на дължимите
дневни командировъчни пари, като поддържа, че дължимата ставка е 55 евро на ден съгласно
чл.215, ал.1 КТ, вр. Приложение № 3а от Наредба за служебните командировки и специализации в
чужбина (НСКСЧ). През процесния период дневните командировъчни пари били заплащани с по –
ниска от дължимата по нормативната уредба ставка. Твърди, че през процесния период
обезщетението за платен годишен отпуск по чл.177 КТ е изплатено в по – нисък размер от
дължимия, защото в базовото брутно трудово възнаграждение следвало да бъдат включени всички
секторни плащания, включително и заплащане на първите два сектора на всеки полетен ден
въпреки противната уговорка по съображенията, изложени във връзка с нищожност на клаузата по
т.5б от трудовите договори. Не било изплатено и дължимото увеличение на възнаграждението за
работа в официални празници, като трудовото възнаграждение през същите дни било дължимо в
двоен размер съгласно чл.264 КТ. Не бил заплатен в пълния дължим размер на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение,
защото в базовото трудово възнаграждение следвало да се включат плащания за всички изпълнени
сектори, включително и първите два за всеки ден, в който ищцата е изпълнявала полети. Със
същите доводи се поддържа и че не е заплатен пълният дължим размер на обезщетенията по
чл.220, ал.1 КТ и чл.222 КТ при прекратяване на трудовия договор. Ответникът бил задължен да
заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главни
вземания по чл.128, т.2 КТ, по чл.264 КТ, по чл.220, ал.1 КТ, по чл.222, ал.1 КТ и по чл.224, ал.1
КТ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Развива съображения
за недопустимост на исковете поради предявяването им срещу ненадлежна страна, а именно срещу
дружеството – принципал, вместо срещу регистрирания в страната клон на дружеството.
Поддържа, че работодател на ищцата е регистрираният в страната клон на чуждестранния
търговец, като клонът имал специална правосубектност по трудови спорове съгласно пар.1, т.1 ДР
на КТ и исковете следвало да се насочат срещу клона на дружеството, а не срещу самото
дружество. В тази връзка се позовава на клаузата на чл.9 от трудовия договор от 18.06.2013г. и на
клаузата на чл.392 от трудовия договор от 01.01.2015г., в които се сочи, че изпълнителният
директор на клона ще упражнява правата на работодателя. Позовава се и на обстоятелството, че
трудовият договор и допълнителните споразумения към същия са подпечатани с печата на клона на
дружеството и същите са подписани от пълномощници на клона, а не на дружеството. Позовава се
3
на заглавието на допълнителните споразумения, в което се сочи, че клонът е работодател на
ищцата. Клонът бил подал уведомление по чл.62, ал.5 КТ до НАП за сключване и прекратяване на
трудовия договор. В трудовата книжка на ищцата, която е официален удостоверителен документ,
клонът на дружеството бил посочен като работодател. Плащанията на дължимите възнаграждения
и обезщетения по трудовия договор и внасянето на дължимите данъци и осигуровки се извършвали
от клона. Заповедта за прекратяване на трудовия договор била издадена от клона. Клонът имал
самостоятелно щатно разписание. По същество оспорва исковете като неоснователни, защото
дружеството – принципал, сочен като ответник, не е работодател на ищцата. От друга страна
всички дължими суми по трудовото правоотношение между страните били платени на ищцата.
Оспорва твърдението за недействителност на клаузата от трудовия договор и анексите към него,
съгласно която първите два изпълнени сектора не се плащат допълнително. Позовава се на това, че
в трудовия договор е уговорена повременна система за заплащане на труда и няма нормативно
задължение изобщо да бъдат заплащани първите два изпълнени сектора за всеки полетен ден,
поради което нормата на чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ не намирала приложение. При това оспорва като
неоснователна претенцията за дължимост на брутното трудово възнаграждение, формирано заедно
с допълнително плащане за първите два изпълнени сектора за всеки полетен ден. Оспорва
твърдението, че дължимите командировъчни пари са в размер на 55 евро на ден, като ставките по
Приложение № 3а НСКСЧ се отнасяли само за екипажа на самолети под български флаг, която
хипотеза не била приложима спрямо ищцата. Отделно от това в Приложение № 3а НСКСЧ бил
определен само максимален размер на командировъчните пари, като съгласно чл.31, ал.6 от
Наредбата работодателят имал право да определи по – ниски размери. Освен това ставката от 55
евро според НСКСЧ била опредЕ. общо за командировъчните пари – дневни, квартирни и пътни, а
не само за дневни командировъчни пари. Позовава се на нормата на чл.20, ал.1 НСКСЧ, с която се
обосновава дължимост на 30 % от дневните пари, като възразява, че е осигурявал пълен пансион на
ищцата. На всеки полет й били осигурявани храни и напитки, като за целта било наето специално
кетърингово дружество. Оспорва доводът на ищцата, че в базата за определяне на плащанията по
чл.177 КТ, чл.264 КТ, чл.224 КТ, чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ следва да се включват
секторните плащания с доводи за уговорена повременна система за заплащане на труда.
Секторните плащания не били включени в трудовия договор и анексите като част от брутната
заплата, защото същите били с променлив характер – не били предвидими и сигурни, а и не
представлявали допълнителни възнаграждения по смисъла на чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ. Относно
претенцията за заплащане на неплатен остатък от трудово възнаграждение за работа в официални
празници възразява, че в клаузата на чл.5а било уговорено заплащането на фиксирана сума, която
покривала положения труд от ищцата в официални празници. Направено е възражение за изтекла
погасителна давност спрямо всички предявени вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от
3 години преди завеждане на делото с позоваване на нормата на чл.358, ал.1, т.3 КТ.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Съдът приема, че доколкото ответникът е чуждестранно дружество, то в случая е налице
частноправно отношение с международен елемент. В случая настоящият съд е компетентен да
разгледа спора съгласно чл.20, т.2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на
Съвета.
По исковете по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ, по чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 :
По иска по чл.128, т.2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че през процесния период е била
в трудово правоотношение с ответника, както и размера на уговореното брутно трудово
възнаграждение за процесния период, ведно с всички елементи, които се включват в същото.
В тежест на ответника е да докаже, че е платил дължимото трудово възнаграждение на
ищцата.
Като доказателство по делото е приет трудов договор от 18.06.2013г. (л.266 и сл., том I),
сключен между „Уиз Еър Унгария Кфт“, Будапеща Унгария, номер от Търговския регистър 13- 09-
096209 в качеството на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт., клон България“,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, адрес на
управление : гр. София, Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Л. Л., в качеството
4
на „служител“ от друга - . Уговорено е, че ищцата ще изпълнява длъжността „младши член на
кабинния екипаж“. Трудовият договор е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ за неопределено
време. В клаузата на т.5а е уговорено, че брутната заплата е в размер на 3500 евро годишно,
включваща 2204 евро – основна заплата годишно (183,66 евро на месец), 175 евро – фиксирана
сума (бруто) годишно за работа извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа
или в почивен ден съгласно чл.143 от българския трудов кодекс, 350 евро – фиксирана сума (бруто)
годишно за часовете резерв или повикване за дежурство по време на готовност в съответствие в
чл.8 от Наребда за допълнителните и други трудови възнаграждения, 525 евро – фиксирана сума
годишно за часовете работа по време на следобедни и нощни смени и 246 евро – фиксирана сума
(бруто) годишно за прослужено време и професионален опит. В клаузата на т.5б от трудовия
договор е уговорено, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на
служителя т.н. „секторно плащане“. Уговорено е още, че страните изрично се съгласяват и
признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори. Страните са се съгласили, че размерът на всяко стандартно
секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите два
сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 – ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден) ще бъде 10,5 евро, бруто, като
тази сума ще бъде допълнително плащана от работодателя ежемесечно. Уговорено е още, че за
времето на изпълнение на международни полети служителят ще има право да получава
командировъчни пари по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите
в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Уговорено е
работодателят да превежда заплатата на служителя до десетия ден от месеца, следващ текущия
месец.
Като доказателство по делото е приет и трудов договор от 01.01.2015г. (том II), сключен
между „Уиз Еър Унгария Кфт“, Будапеща Унгария, номер от Търговския регистър 13- 09-096209 в
качеството на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт., клон България“, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, адрес на управление : гр.
София, Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Л. Л., в качеството на „служител“
от друга - . Уговорено е, че ищцата ще изпълнява длъжността „стюардеса“. Трудовият договор е
сключен за неопределено време. Уговорено е брутното трудово възнаграждение в размер на 7237
лева годишно, което включва и изброените по – горе елементи от трудовото възнаграждение –
основна заплата и фиксирани размери на допълнителните възнаграждения с постоянен характер в
увеличен размер. Секторното плащане за всеки изпълнен сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и
т.н.) в рамките на един полетен ден е увеличено на 24,45 лева. Останалите уговорки от предходния
трудов договор са останали непроменени.
По делото са приети като доказателства и анекси към трудовия договор – том II от делото, а
именно анекс от 01.04.2015г., анекс от 01.01.2016г., анекс от 01.01.2017г., анекс от 09.02.2018г.,
анекс от 09.02.2018г., анекс от 01.01.2019г. анекс от 01.01.2020г., анекс от 22.01.2020г., анекс от
30.03.2020г., сключени между „Уиз Еър Унгария Кфт“, Будапеща Унгария, номер от Търговския
регистър 13- 09-096209 в качеството на „работодател“ и действащо чрез „Уиз Еър Унгария Кфт.,
клон България“, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********,
адрес на управление : гр. София, Аерогара, сграда ИВТ, от една страна – и от ищцата М. Л., в
качеството на „служител“ от друга -. От събраните писмени доказателства се установява, че с анекс
от 01.01.2019г. е увеличен размерът на брутната заплата на 10685 лева годишно със съответното
увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите
клаузи от трудовия договор са останали непроменени. С анекса от 01.01.2020г. е увеличен размерът
на брутната заплата на 11573 лева годишно със съответното конкретно посочено в анекса
увеличение на размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и
допълнителни възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Останалите
клаузи от трудовия договор са останали непроменени. С анекса от 22.01.2020г. ищцата е приела да
изпълнява длъжността „старши член на кабинен екипаж“ и е увеличен размерът на брутната
заплата на 12420 лева годишно със съответното конкретно посочено в анекса увеличение на
размера на елементите от брутното възнаграждение – основна заплата и допълнителни
5
възнаграждения с постоянен характер във фиксиран размер годишно. Увеличен и размерът на
секторното плащане за секторите, приключени от служителя в един ден в допълнение на първите
два сектора (т.е. за всеки 3 – ти, 4 -ти, 5 – ти и т.н. сектор в един ден), а именно в размер на 40,09
лева бруто, която сума е уговорено да бъде заплащана допълнително на месечна база. С анекса от
30.03.2020г. е увеличен размерът на брутната заплата в размер на 14407 лева годишно със
съответното конкретно посочено в анекса увеличение на размера на елементите от брутното
възнаграждение – основна заплата и допълнителни възнаграждения с постоянен характер във
фиксиран размер годишно. Останалите клаузи от трудовия договор са останали непроменени.
Секторното плащане за всеки изпълнен сектор след втория (т.е. за 3 -ти, 4 – ти и т.н.) в рамките на
един полетен ден е увеличено на 40,09 лева.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено поради съкращаване на щата със
заповед № 21087/04.05.2020г. считано от 04.05.2020г. (л.32, том I).
Спорен е въпросът за материалноправната легитимация на ответника „Уиз Еър Унгария“
Цтд, дружество учредено съгласно законите на Република Унгария, който извършва търговска
дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Цтд – клон България“ КЧТ.
Съдът намира, че ответното дружество „Уиз Еър Унгария“ Цтд, дружество учредено съгласно
законите на Република Унгария, е надлежен ответник, защото видно от приетите като доказателства
трудови договори, същите са сключени именно с дружеството – принципал като работодател.
Макар поначало да е налице правна възможност клонът на търговското дружество да притежава
работодателска правоспособност, респ. специална процесуална правоспособност по трудови
спорове, в случай че представлява организационно и икономическо образувание, което
самостоятелно наема работници и служители (арг. пар.1, т.1 ДР на КТ), в случая като работодател в
трудовите договори и анексите е посочено ответното дружество – принципал. Клонът на
дружеството е посочен само във връзка с това, че принципалът извършва търговска дейност на
територията на страната чрез регистирания клон. Вън от хипотезата на нормата на чл.61, ал.2 КТ,
която не намира приложение в случая, работодател е този, с който работникът/служителят е
сключил трудовият договор, като в случая недвусмислено е посочено, че трудовият договор е
сключен с принципала на унгарското дружество, а не с регистрирания в Република България клон.
Всички други обстоятелства, на които се позовава ответникът, вкл. това че в заглавието на анексите
клонът е посочен като работодател на ищцата, че клонът на търговското дружество е правил
плащанията по трудовото правоотношение, внасял е данъци и осигуровки на служителите, подавал
е уведомления до НАП по чл.62, ал.3 КТ са ирелевантни относно въпроса за това кой е работодател
на ищцата. От други обстоятелства, вън от сключване на трудовия договор, който е източникът на
трудовото правоотношение, не може да се формират изводи за това кои са страните по трудово –
правната връзка. Тълкуване на волята на страните е допустимо в рамките на уговорките в самия
договор – арг. чл.20 ЗЗД, като в случая тези уговорки не оставят съмнение кой е работодател, което
недвусмислено е посочено в титулната част на трудовите договори и анексите, в която е указано
между кои страни се сключват трудовите договори, респ. допълнителните споразумения. Друг
извод не следва от клаузата на т.392 от трудовия договор от 01.01.2015г., съгласно която служителят
приема, че изпълнителният директор на „Уиз Еър Унгария Кфт – клон България“, който към
момента на подписване на трудовия договор, е Йозеф Янош Варади, упражнява правата на
работодателя. Посочено е, че правата на работодателя могат да бъдат делегирани допълнително от
посоченото лице. В случая става въпрос за определяне на лицето, което да упражнява правата на
работодателя, което може и да е лице, упълномощено от работодателя - търговското дружество,
доколкото делегиране на работодателската власт поначало е допустимо чрез упълномощаване – в
този смисъл е Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС. В
упражняване именно на делегираните правомощия на работодателя – дружеството – принципал,
заповедта за прекратяване на трудовия договор е издадена от „Уиз Еър Унгария Црт – клон
България“ КЧТ, именно защото работодателят е упълномощил изпълнителния директор на клона в
Република България да упражнява правата на работодателя – дружеството принципал.
По въпроса за приложимото право съдът приема, че от уговорките в договора страните са
избрали за приложимо правото на Република България, защото в трудовите договори се препраща
към норми от българските нормативни актове – чл.143 от българския трудов кодекс (т.5а), раздел
IV от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (т.5б), българският трудов
6
кодекс (т.395, т.396) – чл.8, пар.1, вр. чл.3 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I).
Предмет на иска по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ е уговорката в трудовите договори по т.5б,
съгласно която страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на
служителя и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Секторни плащания
са предвидени само след втория сектор за всеки ден, в който ищцата е извършвала полети. В случая
следва да се има предвид че като част от екипажа, обслужващ полети, оперирани от ответника,
изпълнението на полети от страна на ищцата е иманентна характеристика на основните й трудови
функции. При това възнаграждението за изпълнение на два сектора със стандартна
продължителност на полетен ден е прието от страните като включено в основната заплата, която по
дефиниция представлява възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи,
задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие
с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа –
чл.4, ал.1 НСОРЗ. От съдържанието на трудовия договор е видно, че страните са уговорили
повременна система за заплащане на труда (чл.247, ал.1, пр.1 КТ). Макар да не е уговорено
работата да се заплаща според изработеното (чл.247, ал.1, пр.2 КТ), уговорката първите два
стандартни сектора на ден, в който ищцата е участвала в екипажа, изпълняващ полети, да не се
заплащат допълнително, а възнаграждението за тях да е включено в основната заплата, е израз на
приетото в трудовия договор, че първите два сектора са минималното съдържание на работата,
която ищцата се е задължила да изпълнява въз основа на трудовото правоотношение. При това не е
налице нарушение на нормата на чл.242 КТ, регламентираща възмездност на труда, защото именно
основната заплата е уговореното заплащане на труда, състоящ се от изпълнение на два стандартни
сектора за ден, в който ищцата е участвала екипажа, изпълняващ полет. Не е налице нарушение и
на нормата на чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ, съгласно която в брутната заплата освен основната заплата се
включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите
системи за заплащане на труда. Както се посочи, в конкретния случай е уговорена повременна
система за заплащане на труда, като за работодателя не е установено нормативно задължение да
заплаща всеки един от изпълнените от ищцата сектори, защото при повременната система
заплащането е дължи само според продължителността на работното време. При това уговорките
относно начина за заплащане на изпълнените сектори във всеки полетен ден не е в противоречие
със закона или подзаконов нормативен акт, нито ги заобикаля.
От изложеното следва, че сочената уговорка е валидна и в тежест на ответника не е
възникнало задължение да заплаща първите два сектора със стандартна продължителност,
изпълнени от ищцата през всеки полетен ден. При това искът по чл.74, ал.4 КТ е неоснователен и
следва да се отхвърли. Неоснователен е обусловеният от него иск по чл.128, т.2 КТ, основан на
твърдение, че ответникът има задължение да заплати и първите два изпълнени сектора през всеки
полетен ден, и последният иск също следва да се отхвърли. Искът за акцесорното вземане по
чл.245, ал.2 КТ като обусловен от този за главното вземане е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска по чл.215, ал.1 КТ :
При командироване работникът/служителят има право освен на брутното си трудово
възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерския съвет – чл.215, ал.1 КТ. Командировъчните пари поначало представляват
компенсация за допълнителните разноски, които работникът/служителят е принуден да направи по
повод това, че е изпратен от работодателя за изпълнение на трудовите си функции в друго населено
място, и е свързано със задължението на работодателя да осигури условия за изпълнение на
уговорената работа (чл.127, ал.1, т.2 КТ). Командировъчните пари се изплащат при условия и
размери, определени от Министерски съвет. В изпълнение на делегацията по чл.215, ал.1 КТ с
ПМС № 115 от 3.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г., в сила от 1.07.2004 г. Министерски
съвет е приел Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина. Съгласно
законовата делегация Министерски съвет има право да определя само минимални размери на
командировъчните пари – арг. чл.228, ал.2 КТ, затова независимо от буквалния прочит на
определените дневни командировъчни пари в НСКСЧ, определените в същата са само минимални
7
размери – в този смисъл е формирана последователна съдебна практика - решение № 1047 от
23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2003 г., II г. о., решение № 406 от 7.04.2008 г. на ВКС по гр. д.
№ 1916/2005 г., III г. о., ГК, решение № 1088 от 23.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2922/2003 г., III гр.
о. и др. В случая се претендират дневни командировъчни пари. С дневните пари се осигуряват
средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи – чл.18, ал.1 НСКСЧ. Дневните
пари се определят в абсолютна сума. В конкретния случай дневните пари следва да се определят
съгласно чл.31, ал.2, вр. Приложение № 3а НСКСЧ. Съгласно посочена норма персоналът на
въздухоплавателните транспортни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република България, включително екипажите на "Авиоотряд 28", получава командировъчни пари
на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в Приложение № 3а. Безспорно в случая ищцата е част от екипажа на
въздухоплавателни транспортни средства, които не летят с национали и регистрационни знаци на
Република България. В НСКСЧ обаче няма установени ставки за персонала на въздухоплавателни
средства, които летят със знаци на чужда държава. При това следва да се приеме, че и за тези
служители са приложими ставките, установени за екипажа на въздухоплавателни средства с
национални регистрационни знаци. От обстоятелството, че МС не е изпълнил законовата делегация
да определи размер на дневните пари за персонала на въздухоплавателните транспортни средства,
които летят с чуждестранни регистрационни знаци, не може да произтичат неблагоприятни
последици за работниците/служителите - част от екипажа на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с чуждестранни регистрационни знаци, и в този случай не може да се приеме,
че работодателя има право едностранно да ги определя, без да е обвързан от нормативно
установена долна граница. При това по аналогия в случая приложение следва да намери нормата на
чл.31, ал.2 вр. Приложение № 3а НСКСЧ и да се приеме, че дължимите дневни пари са в размер на
55 евро на ден. Както се посочи по – горе, работодателят има право да определя само по – високи
от установените в НСКСЧ ставки на дневните командировъчни пари, поради което въпреки
формулировката, че техният размер е „до 55 евро“, по арг. на чл.228, ал.2 КТ се приема, че се касае
за минимална долна граница и установените размери са минимални. В този смисъл следва да се
тълкува и правото на работодателя да определя различни размери съгласно чл.31, ал.6 (приложима
ред. до изм бр ДВ бр.70 от 2023г.) НСКСЧ, съгласно която ръководителите на предприятия могат да
определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б
и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на
международните рейсове. Посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че при посочените
условия работодателят има право да определя само по – високи от посочените в наредбата размери
на дневните командировъчни пари. Не може да се приеме и възражението на ответника, че ставките
по чл.31, ал.2 НСКСЧ се отнасят до всички видове командировъчни пари – дневни, пътни и
квартирни. По арг. от нормата на чл.31, ал.3 НСКСЧ, която урежда задължение на работодателя да
осигури квартира в крайния пункт на маршрута или да плати разход за квартира срещу
представянето на разходооправателен документ, следва че в ставките, установени съгласно чл.31,
ал.2 НСКСЧ не се включват квартирни пари.
Установените в НСКСЧ дневни командировъчни пари могат да бъдат намалявани само при
изрично определени случаи, посочени в наредбата. Такива е хипотезата на поемане на част от
разходите от приемащата държава или организация при установен относителен дял на разходите -
чл.18, ал.3, вр. ал.20, ал.2 НСКСЧ или при осигурен от приемащата държава пълен пансион в
натура, когато се изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари – чл.20, ал.1 НСКСЧ. С
позоваване на обстоятелството, че по време на изпълняваните полети на ищцата като част от
екипажа е осигурявано едно хранене ответникът цели да обоснове основание за намаляване на
установените размери на командировъчните дневни пари съгласно чл.18, ал.3 НСКСЧ. Съдът
намира позоваването на посочената норма за неоснователно, защото нормата има предвид поемане
на дневни разходи на командирования служител от страна на приемащата държава или
организация, т.е. от държавата или организация, в която работникът/служителят е бил изпратен от
работодателя за изпълнение на трудовите си задачи. Организирането на хранене от самия
работодател по време на работа (чл.294, т.1 КТ) не е предвидено като основание за намаляване на
дължимите дневни командировъчни пари. При това ирелевантно от гледна точка решаване на
въпроса за дължимия размер на дневни командировъчни пари е дали ответникът е осигурявал
8
хранене на ищцата като част от екипажа на самолета по време на полетите. Ирелевантно е и
обстоятелството дали ищцата е имала разходи, които е следвало да посреща предвид организацията
на работния процес и краткото време за престой в чуждата държава между изпълнението на
отделните полети, доколкото както се посочи по – горе, дневните командировъчни пари са
установени в абсолютни размери с нормативно предвидена долна граница и дължимостта им не е
обусловена от реално доказани разходи. Условията за тяхното изплащане, вкл. основания за
намаляването им, също са нормативно регламентирани. Липсата на доказателства за издадена
заповед на работодателя за определяне на размер на дневните командировъчни пари не лишава
работника/служителя от правото им да ги получи, защото тяхната дължимост и размерът им са
установени по нормативен път.
Видно от приетите по делото доказателства – фишове за заплати (л.316 и сл., том II) и
приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което се кредитира от съда, се
установява, че ответникът е начислявал и изплащал на ищцата по – нисък размер на дневните
командировъчни пари от установения от 55 евро на ден, за времето, в което ищцата е била част от
екипажа, изпълняващи полети, оперирани от ответника. Размерът на ставката на изплатените
дневни командировъчни пари през процесния период е между 48,90 лева и 80,19 лева. В приетите
като доказателства фишове за заплати дневните командировъчни пари са обозначени като „per
diem” (PD), а като „daily allowance“ (DA) са обозначени командировъчни квартирни пари, който са в
размер на 30 евро на нощ, като последните не са предмет на заявената претенция за дължими
командировъчни пари. При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице
е изяснило, че работодателят е изплащал „дневна надбавка“ от 30 евро в дните, в които служителят
не нощува в София или е приел да изпълнява по – дълъг полет. За времето, в което служителят е
част от екипажа на изпълняван полет, служителят е получавал за всеки полетен ден 25 евро или
48,90 лева. Вещото лице е обобщило, че дневната ставка се определя за всеки полетен ден, а
„дневната надбавка“ от 30 евро – за това, че служителят нощува на друго място извън София. При
така даденото обяснение на вещото лице, което съответства и на начисленията във фишовете за
заплати и на изследваните от вещото лице документи, налични при ответника, се налага изводът,
че на ищцата са начислявани дневни командировъчни пари по смисъла на чл.18 НСКСЧ,
обозначени във фишовете за заплати като „per diem” (PD). Не може да се приеме тезата на ищцата,
че начислените суми, обозначени във фишовете като „per diem” (PD), са секторни плащания за
първите два изпълнени сектора. От една страна в трудовия договор е уговорено, че за първите два
сектора на полетен ден не се дължи допълнително възнаграждение, наречено „секторно плащане“.
От друга страна, начислените във фишовете плащания като „per diem” (PD) се превеждат като
„дневни пари“ и това плащане съответства на уговореното в трудовия договор право на служителя
да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командоровъчни
пари по смисъла на раздел IV от НСКСЧ в размери, определени със заповед на работодателя.
От заключението на вещото лице е видно, че при опредЕ. от ответника ставка за дневни
командировъчни пари в размер между 48,90 лева и 80,19 лева през процесния период на ищцата са
изплатени дневни командировъчни пари (обозначени във фишовете като “PD” – “per diem”) в
размер на 6176,97 лева (таблица № 4, колона 10 на стр.20 от заключението – л.524 - гръб от делото,
том III). В случая следва да се вземе стойността само на дневните командировъчни пари, не и
означените в таблица № 4, колона № 6 „дневни надбавки“ в размер на по 30 евро всяка, защото
същите са командировъчни квартирни пари и не са предмет на претенцията. При приложима ставка
от 55 евро на ден, в който ищцата е била част от екипажа, който е изпълнявал полети, оперирани от
ответника, размерът на дължимите дневни командировъчни пари през процесния период е 12693,34
лева (таблица № 5, стр.21 от заключението). При това неизплатеният остатък от дължимите дневни
командировъчни пари се равнява на 6516,37 лева (12693,34 – 6176,97).
По възражението за погасителна давност следва да се посочи, че вземането за
командировъчни пари не е обвързано със срок – нито такъв е уговорен, нито е предвиден в закона,
поради което давността започва да тече от възникването на вземането (чл.114, ал.2 ЗЗД), т.е. от
първо число на месеца, следващ месеца, в който са дължими дневните командировъчни пари.
Исковата молба е заведена на 11.04.2022г., поради което погА.о по давност е вземането за
м.03.2019г. при приложение на тригодишната погасителна давност (чл.358, ал.1, т.3 КТ). Разликата
между дължимия и платен размер на дневните командировъчни пари за м.03.2019г. възлиза на
9
117,34 лева, установено на база заключението. При това искът по чл.215 КТ следва да се уважи до
сумата от 6399,03 лева (6516,37 – 117,34) за периода м.04.2019г. – 07.05.2020г., вкл., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли за
м.03.2019г. и за разликата до пълния предявен размер.
По иска по чл.177, ал.1 КТ :
Съгласно чл.177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на
работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко
10 работни дни. Елементите от брутното трудово възнаграждение, служещото като база за
определяне на обезщетение за ползван платен годишен отпуск, са посочени в нормата на чл.17, ал.1
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), като сред тях са : 1.
основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален
трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер.
Спорът относно дължимия размер на обезщетението по чл.177, ал.1 КТ се отнася до
въпроса дали в базовото брутно трудово възнаграждение следва да се включат и секторните
плащания, вкл. и секторните бонуси. Допълнителните възнаграждения с постоянен характер са
тези по чл.11 (за научна и образователна степен) и по чл.12 (за придобит трудов стаж и
професионален опит) НСОРЗ (чл.15, ал.1 НСОРЗ), а също така и допълнителни възнаграждения,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време – чл.15, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно приетото по - горе валидна е уговорката в трудовите договори за това, че за
първите два стандартни сектора на полетен ден не се дължи допълнително възнаграждение под
формата на секторно плащане. Такова съгласно валидната между страните уговорка се дължи след
2 – ри сектор, т.е. за 3 – ти, 4 – ти и т.н. сектори. При това релевантно е дали следва да се включват
уговорените секторни плащания. Съдът намира, че предвид обстоятелството, че е уговорено
същите да се плащат ежемесечно (т.е. изплащането им е постоянно), както и предвид
обстоятелството, че основно трудово задължение на ищцата е да изпълнява трудови функции като
част от екипажа на самолетите, обслужващи полетите, оперирани от ответника – работодател,
изпълнението на полети характеризира секторните плащания като такива с постоянен характер.
Показателно за това е, че през процесния период на ищцата ежемесечно са изплащани суми за
секторни плащания, видно от събраните доказателства – приети фишове за заплати и заключение
на вещото лице. При това и секторните плащания са сигурен доход за ищцата съгласно уговореното
предвид естеството на изпълняваните от нея трудови функции. Секторните плащания зависят от
продължителността на изпълнените полети, в които ищцата е участвала в екипажа, а последните се
определят според полетния график. При това следва да се приеме, че секторните плащания,
дължими съгласно уговореното след 2 – ри сектор на ден, в който ищцата участва като член на
екипажа на самолетите, обслужващи полети, оперирани от ответника, представлява допълнително
възнаграждение, установено с трудовия договор и вътрешните правила на работната заплата, което
има постоянен характер. В този смисъл е решение от 06.06.2023г. на ВКС по гр.д. № 330/2022г. на
IV ГО.
В секторните плащания следва да се включат и т.н. „секторни бонуси“. Секторният бонус е
вид секторното плащане, което са начислява тогава когато първите два сектора на полетен ден са
над стандартната продължителност. Секторните плащания са изчислявани въз основа на документ,
озаглавен „скала на заплатите“, налична при ответника, както се изяснява от вещото лице при
изслушване на заключението, в който документ е установен размер на секторно плащане в
зависимост от продължителността на изпълнения полет. Съдът приема, този документ – „скала на
заплатите“, уреждащ размер на секторното плащане в зависимост от продължителността на
изпълнения полет, е вътрешен акт на работодателя, който урежда размера на допълнителните
трудови възнаграждения съгласно клаузата на т.4 от приетия като доказателство Правилник за
вътрешния трудов ред – чл.13, ал.1 НСОРЗ. Секторният бонус също има характеристиката на
10
допълнително възнаграждение с постоянен характер, защото представлява допълнително плащане
съобразно плануваните и изпълнени сектори, когато първите два изпълнени сектора за полетен ден
са над стандартната продължителност. Размерът на секторните плащания в зависимост от
продължителността на изпълнените сектори и на секторните бонуси се установяват от събраните
по делото косвени доказателства – заключението на вещото лице и фишовете за заплати, от които
се налага еднозначният извод, че секторните плащания и секторните бонуси са начислявани въз
основа на приети от работодателя вътрешни правила по смисъла на чл.13, ал.1 НСОРЗ. Предвид
изложеното така посочените плащания – начислените във фишовете за заплати секторни плащания
и секторни бонуси, следва да се включат в базовото брутно трудово възнаграждение за определяне
на обезщетението по чл.177, ал.1 КТ.
Плащането, представляващо комисионна за продажба на стоки на борда на самолета, не е
предмет на делото, защото своевременно с исковата молба не е въведено като основание на
исковете. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че това плащане не се включва в
базата за определяне на обезщетението по чл.117, ал.1 КТ, защото не е допълнително
възнаграждение с постоянен характер – чл.17, ал.1, т.3, вр. чл.15 НСОРЗ. По същество неговото
плащане не е сигурно и предвидимо и то касае дейност на ищцата – продажба на стоки на борда на
самолета, която не е иманентно присъща на изпълняваната от нея длъжност, а е само
придружаваща основната й дейност. Отделно от това комисионната не зависи само от отработеното
време (арг. чл.15, ал.2 НСОРЗ). Комисионното плащане има за цел да стимулира
работника/служителя да увеличи броя на продажбите на борда на самолета и е възнаграждение за
определен трудов резултат – постигнат оборот от продажби на стоки на борда на самолета. Същото
плащане няма и характеристиките на дължимо възнаграждение над основното възнаграждение
според прилаганите системи за заплащане на труда (чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ), защото в случая е
уговорена повременната система за заплащане на труда, а както се посочи, комисионната е
допълнително възнаграждение, което не е поставено в зависимост само от отработеното време.
При това в базата за определяне на обезщетението по чл.177 КТ следва да се включи
основната заплата, секторни плащания след втори сектор, вкл. и секторни бонуси, както и всички
останали фиксирани суми като допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовите договори
като елементи от брутното трудово възнаграждение. При това следва да се вземе предвид разликата
между дължимото и платено обезщетението съгласно таблица № 17, стр.40 от заключението или
сумата от 930,93 лева, която разлика е изчислена от вещото лице при размер на дължимото
обезщетение по чл.177 КТ в размер на 4737,99 лева с включване на секторните плащания след 2 –
ри сектор и секторните бонуси и размер на изплатена сума от 3807,06 лева.
Неоснователно е възражението за погасителна давност, защото вземането по чл.177 КТ
следва да се изплати заедно с трудовото възнаграждение, като изискуемостта на най – старото
претендирано вземане – това за м.05.2019г., настъпва на 11.06.2019г. и от посочената дата до
завеждане на делото – 11.04.2022г., не са изтекли повече от три години (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр.
чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД).
От горното следва, че искът по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от 930,93 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете по чл.264, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно чл.264, ал.1 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали
представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното,
но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Предвиденото в нормата на
чл.264, ал.1 КТ най – малко удвоено заплащане на възнаграждението (ако не е уговорено по –
високо увеличение на възнаграждението) е компенсация на работниците/служителите, за които по
график официалният празник е определен като работен ден. Неоснователно се възразява от
ответника, че такова увеличено заплащане е изплатено съгласно уговорено в трудовия договор
допълнително възнаграждение във фиксиран размер. В трудовия договор е предвидено
допълнително възнаграждение във фиксиран размер за работа в почивен ден, от което следва да се
разбира, че е уговорено допълнително възнаграждение за работа в събота и/или неделя, но не и
през официалните празници по чл.154 КТ. Дължимото увеличение за работа в официални празници
11
през процесния период възлиза на сумата от 297,67 лева, като същото следва да включва и
секторните плащания за изпълнени сектори след втория (таблица № 13, колона № 5 стр.31 от
заключението). Увеличеното възнаграждение за работа през официални празници е част от
задължението на работодателя да плати трудовото възнаграждение и затова ответникът изпада в
забава след изтичане на уговорения срок за плащане на трудовото възнаграждение, т.е. от 11 – то
число от месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. Обезщетението за забава в размер
на законната лихва върху всяко забавено плащане върху дължимото увеличение на
възнаграждението за работа в официален празник, считано от 11 – то число на съответния месец,
възлиза на сумата от 71,60 лева (таблица № 13, колона № 7 от заключението).
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, защото изискуемостта на
най – старото дължимо вземане за увеличено възнаграждение за работа в официален празник – това
за 01.05.2019г., е настъпила на 11.06.2020г. и от посочената дата до завеждане на делото –
11.04.2022г., не е изтекъл приложимият тригодишен давностен срок (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.114,
ал.1, вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане.
Съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът по чл.264 КТ следва да се уважи в
предвения размер от 281,24 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът по чл.86, ал.1 ЗЗД
следва да се уважи в предявения размер от 67,07 лева.
По исковете по чл.224, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж – чл.224, ал.1 КТ. В случая базовото
брутно трудово възнаграждение, въз основа на което следва да се определи размерът на
обезщетението по чл.224 КТ, е последното брутно трудово възнаграждение преди прекратяването
на трудовия договор на месеца, в който са отработени всички работни дни, т.е. брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец – арг. чл.228 КТ, като в този смисъл е решение № 1938
от 24.01.2001 г. на ВКС по гр. д. № 652/2000 г., III г. о., решение № 665 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1688/2009 г., III г. о., ГК, решение № 490 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о.,
ГК. В конкретния случай следва да се вземе като базово брутно трудово възнаграждение това за
м.12.2019г., в който месец ищцата е отработила всички 19 бр. работни дни, видно от таблица № 17
от заключението (стр. 40 от същото), вместо взетото предвид от вещото лице като базово БТВ това
за м.03.2020г., който е непълен отработен месец и има най - малко 10 отработени дни. Видно от
заключението на вещото лице (таблица № 17), размерът на БТВ за м.12.2019г. с включени секторни
плащания след 2-ри сектор и секторни бонуси възлиза на сумата от 1125,14 лева (без комисионното
плащане, за което се прие по – горе, че не е част от базовото БТВ). Среднодневно брутното
възнаграждение се равнява на 59,22 лева (1125,14 : 19 раб.дни). При установените от вещото лице
24 дни неизползван платен годишен отпуск размерът на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1
КТ възлиза на сумата от 1421,28 лева (59,22 x 24 дни). Платеният размер на обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ е 1182,96 лева. При това непогА.ият остатък от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ се
равнява на сумата от 238,32 лева.
Неоснователно е възражението за погасителна давност на вземането по чл.224 КТ, защото
давността започва да тече от 01.07.2020г. (чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.114, ал.1 ЗЗД) и към датата на
завеждане на делото - 11.04.2022г., не е изтекла тригодишната погасителна давност – чл.358, ал.1,
т.3 КТ.
За плащане на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ ответникът изпада в забава на 01.07.2020г.
(чл.228, ал.3 КТ, вр. чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД) и за периода 01.07.2020г. – 10.04.2022г. дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатения остатък на главното
задължение, което възлиза на сумата от 42,96 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
Предвид горното искът по чл.224, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от 238,32 лева,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до
сумата от 42,96 лева и за периода 01.07.2020г. – 10.04.2022г. и да се отхвърли за разликата до
12
пълния предявен размер и за остатъка от периода – 30.06.2020г. и 11.04.2022г., защото от
последната дата, на която е заведена исковата молба, се присъжда законна лихва върху главницата.
По исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
Съгласно нормата на чл.220, ал.1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието,
при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая трудовият договор е
прекратен на основание чл.328, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, без да е спазен срокът на
предизвестието. В трудовия договор от 01.01.2015г. страните са уговорили 3 – месечен срок на
предизвестието (т.395 от трудовия договор). Базовото брутно трудово възнаграждение е
полученото за последния пълен отработен месец – чл.228 КТ, и съгласно приетото по – горе.
Предвид изложените по – горе съображения базово брутно трудово възнаграждение за м.12.2019г.,
заедно със секторните плащания (след 2 – ри сектор) и секторни бонуси възлиза на сумата от
1125,14 лева (таблица № 17 от заключението). При това дължимият размер на обезщетението по
чл.220, ал.1 КТ за тримесечното предизвестие се равнява на сумата от 3375,42 лева. От
заключението на вещото лице (въпрос № 13) се установява, че през м.05.2020г. на ищцата е платено
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 3601,77 лева. При това няма непогА. остатък от
вземането по чл.220, ал.1 КТ и искът за това вземане следва да се отхвърли. Следва да е отхвърли и
обусловения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл.222, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД :
При прекратяване на трудовия договор поради съкращаване на щата ищцата има право на
обезщетение за времето, в което е останала без работа, но не за повече от 1 месец – чл.222, ал.1 КТ.
В случая не се спори, че ищцата е останала без работа 1 месец след уволнението, поради което й се
следва обезщетение по чл.222, ал.1 КТ. Съгласно чл.228 КТ и приетото по – горе базово брутно
трудово възнаграждение за м.12.2019г. (последният пълен отработен месец преди уволнението), то
размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ се равнява на сумата от 1125,14 лева. От
заключението на вещото лице се установява, че през м.06.2020г. ответникът е платил на ищцата
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1200,59 лева (въпрос 14 от заключението). От това
следва, че платеният размер на обезщетението надвишава дължимия и не е налице непогА. остатък.
Искът за главното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Това обуславя
неоснователност и на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, който също следва да се отхвърли.
По предварителното изпълнение по чл.242, ал.1 ГПК :
Присъденото обезщетение по чл.177 КТ е еквивалент на дължимото брутно трудово
възнаграждение, защото за времето, в което работникът/служителят ползва платен годишен отпуск,
работодателят има задължение да му за плати обезщетение, което замества брутното трудово
възнаграждение, поради което това плащане подлежи на предварително изпълнение по чл.242,
ал.1, пр.3 ГПК.
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК подлежат и присъдените
командировъчни пари по чл.215, ал.1 ГПК, доколкото командировъчните пари обезщетяват
командирования за допълнителните разходи, които същият се налага да извършва, когато работи
извън населеното място, в което е мястото на работа, поради което представлява обезщетение за
работа – в този смисъл е определени от 12.04.2017г. по ч.гр.д. № 1428/2017г. на IV ГО на ВКС.
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК подлежи и увеличеното
възнаграждение по чл.264 КТ, защото същото е част от дължимото брутно трудово
възнаграждение и представлява възнаграждение за труд.
Предвид горното предварително изпълнение следва да се допусне за присъдените суми по
чл.215, ал.1 КТ, чл.177 КТ и чл.264 КТ, ведно със законната лихва върху всяка главница от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 401 лева – разходи за преводи, за извършването на които са представени
13
доказателства, съразмерно следва да се присъди сумата от 116,50 лева.
Адв. А. К. е направил искане за присъждане на адв. възнаграждение при предоставяне на
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като е представен договор с
ищцата за предоставяне на безплатна правна помощ.
Ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, като
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 8790,88 лева. Представени са
фактури – фактура № ********** от 01.08.2023г. за сумата от 2320 лева и фактура № **********
от 01.03.2024г. за сумата от 6470,88 лева, като в основанието за начисляване на задълженията се
сочи процесуално представителство по настоящото дело с ищец М. Л.. Съдът приема, че
плащането на задължението по фактурите е доказано посредством представените нотификации,
ведно с превод, за извършени плащания на суми по конкретни фактури, придружени със заверени
от счетоводител справки за платени задължения по фактури, в които справки фигурират и
процесните фактури, погА.и чрез доказаните банкови преводи. При това съдът намира, че
фактурите с начислено адв. възнаграждение за процесуално представителство на ответника по
настоящото дело са реално заплатени по банков път. Ищцата е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че както възнаграждението на адв. К., така и на ответника следва се присъди
в размер съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сегашно
наименование „Наредба за възнаграждения на адвокатска работа). Макар размерите, посочени в
наредбата, да не са обвързващи за съда съгласно решение на СЕС по дело C – 438/2022г.
(задължително за настоящия съд на основание чл.633 ГПК) същите могат да служат за ориентир
при определяне на дължимия размер. Правната и фактическа сложност на делото е около средната
за дела със сходен предмет. Проведени са четири съдебни заседания, от двете страни е проявена
процесуална активност чрез депозиране на редица становища с пространно развити правни
съображения, предявени са редица доказателствени искания и са депозирани писмени защити. При
съобразяване на тези обстоятелства съдът намира, че адв. възнаграждение на адв. К. на основание
чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи в размер на 2120,97 лева (при размер на исковете преди
увеличението по чл.214 ГПК, което е направено в последното съдебно заседание). До същия размер
следва да се намалят разноските за адв. възнаграждение на ответника на основание чл.78, ал.5
ГПК, при съобразяване на размера на исковете преди увеличението по чл.214, ал.1 ГПК, защото
плащането на адв. възнаграждение от ответника е извършено преди това.
Предвид горното съразмерно с уважената част от исковете на адв. К. следва да се присъди
на основание чл.38, ал.2 ЗА адв. възнаграждение в размер на 616,18 лева.
На ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъдят разноски за
адв. възнаграждение след редукцията му в размер на 1504,79 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати дължимите
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от
исковете или от разноски в пълен размер на 1845,92 лева (държавна такса – 1095,92 и депозит за
вещо лице – 750 лева) ответникът дължи сумата от 536,27 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.74, ал.4, вр. ал.1 КТ, предявен от М. Л. Л., ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., срещу „Уиз Еър Унгария
Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в
Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност на
територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда
ИВТ, за прогласяване на нищожност на клауза т.5б от трудов договор между страните от
14
01.01.2015г., която гласи следното : „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори“.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2 КТ, предявен от М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен
адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., срещу „Уиз Еър Унгария Црт.“,
акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския
регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо търговска дейност на територията на
Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ за сумата от
6248,84 лева – неплатени задължения за секторни плащания за периода 01.03.2019г. – 07.05.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане,
както и иска по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 1551,94 лева – сбор от обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху неплатените задължения за секторни плащания за период на забавата
10.04.2019г. – 11.04.2020г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 6399,03
лева - непогА. остатък от дължими командировъчни пари за периода 01.04.2019г. – 07.05.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 12692,34 лева и за м.03.2019г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.177 КТ сумата от 930,93 лева -
непогА. остатък от възнаграждение за платен годишен отпуск за периода м.06.2019г. – м.03.2020г.,
вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 3128,71 лева.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.264 КТ сумата от 281,24 лева -
непогА. остатък от трудово възнаграждение за работа в официални празници за периода
01.05.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.)
до окончателното плащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 67,07 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 11.06.2019г. -
11.04.2022г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от М. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К. срещу
„Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република
Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо
търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, за сумата от 1935,09 лева– непогА. остатък от обезщетение за
неспазен срок на предизвестието и за сумата от 173,91 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху последната главница за периода 30.06.2020г. – 11.04.2022г.
15
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.222, ал.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от М. Л. Л., ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., срещу
„Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република
Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174, извършващо
търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, за сумата от 645,03 лева – непогА. остатък от обезщетение за
оставане без работа след уволнението за срок от 1 месец, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, и за сумата от 57,97 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за период на забавата 30.06.2020г. –
11.04.2022г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 238,32
лева - непогА. остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при уволнението,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане,
и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 42,96 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за период на забавата 01.07.2020г. – 10.04.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.224, ал.1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 522,72 лева и иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 93,03 лева и за 30.06.2020г. и за
11.04.2022г.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16 – адв. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 116,50 лева
– разноски.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати на адв. А. С. К., САК, личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността : гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, ет.5, ап.16, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 616,18 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Л. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Христо Ботев“ №
41, ет.5, ап.16 – адв. К., да плати на „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено
съгласно законите на Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-
10-140174, извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър
Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, ж.к. „Зона Летище София“, сграда ИВТ, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1504,79
лева – разноски.
ОСЪЖДА „Уиз Еър Унгария Црт.“, акционерно дружество, учредено съгласно законите на
Република Унгария, вписано в Търговския регистър на Унгария под номер 01-10-140174,
извършващо търговска дейност на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт.
– клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „Зона
Летище София“, сграда ИВТ, да плати по сметка на Софийския районен съд на основание чл.78,
ал.6 ГПК сумата от 536,27 лева – разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл.242, ал.1 ГПК в
частта, в която съдът е присъдил на основание чл.215, ал.1 КТ сумата от 6399,03 лева - непогА.
16
остатък от дължими командировъчни пари за периода 01.04.2019г. – 07.05.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, на
основание чл.177, ал.1 КТ сумата от 930,93 лева - непогА. остатък от възнаграждение за платен
годишен отпуск за периода м.06.2019г. – м.03.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (11.04.2022г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.264 КТ сумата от
281,24 лева - непогА. остатък от трудово възнаграждение за работа в официални празници за
периода 01.05.2019г. – 07.05.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(11.04.2022г.) до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17