№ 55
гр. Сливница , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200374 по описа за 2020 година
Жалбоподателят община Сливница, представлявана от кмета В.С., обжалва наказателно
постановление № НЯСС-98/15.07.2020 г. издадено от заместник председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен със заповед № А -
5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона
за водите, за това, че при извършена проверка на 03.12.2019 г. на язовир „Сливница“,
находящ се в поземлен имот № *** в землището на гр. Сливница, собственост на община
Сливница, при обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на
документацията от експлоатацията е установено, че водното ниво в язовира е на около 1,5 м.
под кота преливен ръб, т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Сливница“
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-45/11.06.2019 г. на
ГД „Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: да поддържа водното
ниво в язовира на кота въртъв обем със срок на изпълнение постоянен, поради което и на
основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, на
жалбоподателя, за описаното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 8 000
лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. На
първо място жалбоподателят изтъква, че в АУАН и НП не е направено пълно описание на
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Алтернативно се поддържа
наличието на предпоставките за приложението на чл.28 ЗАНН. На следващо място се излага
липса на доказателства за вмененото нарушение. Сащо така се твърди липса на мотиви за
налагане на имуществена санкция именно в размер на 8 000 лева, при регламентиран в
закона диапазон от 1 000 до 20 000 лева.
1
Административно наказващия орган в лицето на ДАМТН представя писмено
становище, в което са изложени подробни съображения аргументиращи неоснователност на
жалбата. Посочва, че АУАН и НП съдържат всички предвидени в закона реквизити и при
издаването им са спазени предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. Нарушението правилно е
квалифицирано. АНО посочва, че е определил наказанието в предвидения в закона размер.
Счита, че случаят не е маловажен, тъй като неизпълнението на даденото на община
Сливница предписание е свързано с безопасната експлоатация на язовирната стена и
съоръженията към нея.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
(АУАН № 02-013/27.01.2020 г., наказателно постановление № НЯСС-98/15.07.2020 г.
издадено от зам. председателя на ДАМТН, констативен протокол № 02-02-112/03.12.2019 г.,
констативен протокол № 02-02-45/11.06.2019 г., акт № 006/ 08.01.1997 г. за публична
общинска собственост, заповед № А – 5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН,
заповед № А – 601/18.09.2019 г. разписки за връчване и покани до жалбоподателя, както и
показанията на свидетелите АЙХ. Б. Ш. и В. Г. АВР.), намира следното:
С констативен протокол № 02-02-45/11.06.2019 г. от Главна Дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, в т.2.3 на община Сливница са дадени
предписания да изготви работен проект за ремонт и реконструкция на язовирната стена на
яз. Сливница със срок на изпълнение постоянен. При извършената последваща проверка, за
която е бил съставен констативен протокол № 02-02-112/03.12.2019 г., е установено, че не е
изпълнено даденото предписание.
Поради неизпълнение на дадените предписания, св. В.А. съставил в присъствие на
представител на санкционираната община, АУАН № 02-013/27.01.2020 г. В цитирания акт
била посочена, като нарушена законовата норма на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Така съставеният акт
бил връчен на представляващия адресата на 19.03.2020 г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН,
не са постъпили възражения от страна на община Сливница. НП било издадено въз основа
на констатациите от АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител,
т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна единствено относно размера на
наложеното наказание имуществена санкция.
2
За да бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На
първо място следва да е извършено административно нарушение (действие или
бездействие), което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична, от
което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да бъде
установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са спазени
формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за образуване на
административно наказателното производство и сроковете за завършването му, както и
издадените актове и НП да отговарят на формалните изисквания и да съдържат
предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение. По отношение на юридическите лица и ЕТ, според
разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи може да бъде налагана
имуществена санкция за неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при
осъществяването на тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и
следователно да осъществяват виновни действия, или бездействия. При налагане на
имуществена санкция на едноличен търговец ЕТ или на юридическо лице ЮЛ се касае за
обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на
извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. В
случая са спазени изискванията и сроковете по ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
НП, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения, още по - малко от категорията на съществените, които
да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният АУАН отговоря на изискванията на чл.
42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението, кога се счита за извършено, надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата относими към основните признаци от състава
на нарушението: дата, начин на осъществяване и място. При положение че срокът за
изпълнение на неизпълненото предписание е постоянен, с основание актосъставителят и
наказващият орган са посочили, че считано на 03.12.2019 година е осъществено
нарушението.
Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая състава на
нарушението предвижда като форма за изпълнително деяние бездействие, а именно
неизпълнение на предписание, оттам неоснователни са твърденията, както за датата на
извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителят, като
начален момент, от който започва да тече давностният срок. Действително датата на
извършване на нарушението правилно е посочена към момента на установяването му
03.12.2019 г. Но това нарушение е продължено, съставът му се осъществява непрекъснато за
3
времето от 12.06.2019 година, когато е започнал срокът за изпълнение, включително и
когато е констатирано това неизпълнение – 03.12.2019 година. Към момента на съставянето
на АУАН с оглед продължения характер на нарушението, не е изтъкъл срокът по чл. 34 от
ЗАНН, който тече от момента на констатиране на неизпълненото предписание,
продълженото нарушение и осъществяването му е констатирано на 03.12.2019 година и
законосъобразно АУАН е съставен на 27.01.2020 година. Аргумент за тези изводи на съда се
съдържа в чл. 80, ал. 3 от НК, приложим и за настоящото административно нарушение на
основание чл. 11 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието отговаря на изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити - отново са описани вмененото
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са датата и мястото на
извършване на нарушението, както и е посочена нарушената законова разпоредба (чл.190а,
ал.2 ЗВ) и санкционната норма на чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, въз основа на
която е наложено административното наказание.
Доказателство за компетентността на органът, издал НП е приложената заповед № 5 от
02.01.2018 година, а доказателство за компетентността на актосъставителя за съставяне на
АУАН е представената заповед № 517 от 12.07.2018 година, в която гл. инспектор В. Г.
АВР. е посочен на 21 - во място.
Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ председателят на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от този закон имат право да
дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение.
В този смисъл разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ вменява не само право на
контролните органи, а й правомощие да издават задължителни за изпълнение от адресатите
им предписания в посочените в предписанията срокове и задължителност за изпълнение от
адресатите, като неизпълнението им е скрепено със санкция по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ.
Изрично санкционната норма препраща именно към разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.
Според санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, се наказват с глоба, съответно с
имуществена санкция, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 — от 1000 до 20 000 лв.
Обстоятелствата чрез които се е осъществило нарушението са ясно посочени в НП,
съответстват на тези относно нарушението, визирани в АУАН, като за конкретното
нарушение не са налице обстоятелства, чрез които се е осъществило и по които
жалбоподателят да не е могъл да реализира защитата си поради непосочване в АУАН и НП.
Липсва спор по въпроса относно собствеността на юридическото лице жалбоподател
4
община Сливница върху язовира, за който не е изпълнено предшестващо задължително
предписание, който е и субект на нарушението, отговорен за неизпълненото задължително
предписание.
По въпроса за какво нарушение е наложена санкция няма неяснота, това е видно както
от НП, така и от съдържащите се в административната преписка писмени документи - за
неизпълнено предписание към собственика на язовир „Сливница“, както и къде се намира
язовира относимо към това къде е извършено нарушението. Настоящият състав намира, че
даденото предписание обосновано прието за неизпълнено в срок е напълно ясно,
представено по начин позволяващ на адресата му да разбере какви действия следва да
предприеме и в какъв срок.
Съдът намира, че наказаното лице е извършило вмененото му с АУАН и НП нарушение,
тъй като не е изпълнило в дадения срок задължителното предписание, дадено съгласно
разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което законосъобразно е ангажирана
административно наказателната му отговорност за нарушение по чл.190а, ал.2 ЗВ. В случая
поради коректното посочване на всички обстоятелства, чрез които са се осъществили
признаците на нарушението е практически невъзможно наказаното лице да не разбира за
какво е наказано и във връзка с това да не може да организира защитата си.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя община Сливница е
ангажирана за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, предоставящ
правомощия – право и задължение на председателя на ДАМТН или оправомощени от него
длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението в
указания срок на дадените задължителни предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ съставлява
административно нарушение имайки предвид нормата на чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ,
предвиждаща съответната санкция при неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 ЗВ.
Процесното нарушение не може да бъде квалифицирано и като такова по чл. 28 ЗАНН.
Да се приеме че случаят е маловажен, означава да се игнорира невъзможността да бъдат
отвеждани постъпващите водни маси в язовирното езеро и това да доведе до опасност от
преливане. Със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията
към тях са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и
непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанска дейност. Настоящият състав изцяло се присъединява към
извършената макар и лаконично преценка на наказващия орган и намира, че случая не може
да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В случая, съдът намира, че не се твърди и не е доказано наличието на обстоятелства,
повищаващи обществената опасност на нарушението, предвидено от законодателя като
5
такова на простото извършване. Доколкото не бяха ангажирани доказателства за
санкционирани с влязъл в сила акт други извършени нарушения на ЗВ от страна на
въззивника по делото, следва да се приеме, че това е първо такова нарушение.
При това положение съдът счита, че наложената санкция не е съобразена с
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН и няма мотиви защо приема, че в случая санкцията следва
да се наложи над минималния размер по разпоредбата. С оглед това съдът намира, че
наложената санкция следва да бъде изменена до минимално установения размер от 1 000
лева, който размер е справедлив и съобразен с обстоятелствата, визирани в нормата на чл.
27 от ЗАНН.
Предвид изхода от делото и направеното искане в срок от процесуалния представител
на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН в
ДВ, бр.94/2019 г., жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл.24
НЗПП.
С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НЯСС-98/15.07.2020 г. издадено от заместник
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, оправомощен
със заповед № А - 5/02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, с което на община Сливница,
представлявана от кмета В.С., със седалище и адрес на управление в гр. Сливница,
пл.“Съединение“ № 1, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите и на основание чл.
83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложена имуществена
санкция в размер на 8 000 лева като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН община Сливница, представлявана от кмета
В.С., със седалище и адрес на управление в гр. Сливница, пл.“Съединение“ № 1 да заплати
на ДАМТН, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.“Г.М.Димитров“ № 52 –
А, представлявана от Председателя П.Г., сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, може да се обжалва пред Административен съд София област в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6