Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1256
/07.11.2022 година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Нели Стоянова
Секретар И.Г.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1595/2022 година
Производството по чл. 63в от ЗАНН във връзка с
глава дванадесета от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Й.Й.Г. с ЕГН ********** ***, против решение №
782/18.07.2022 година по н.а.х.д. № 1816/2022 година на Районен съд – Бургас
(РС), с което е потвърден електронен фиш серия К № 5280626, издаден от ОД –
Бургас на МВР (ЕФ).
С ЕФ, на Й.Г., за нарушение на чл. 21 ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Касаторът оспорва решението с твърдения, че
същото е неправилно. Твърди че, първоинстанционният съд е постановил съдебния
акт в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина по спора,
доколкото не е била изискана справка за схемата на пътните знаци, касаеща
мястото на извършване на нарушението.
Иска отмяна на решението и на ЕФ.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С ЕФ Г., е наказан за това, че на 03.09.2021
година, в 08:49 часа, в град Бургас, на първокласен път I-6, км
494+850 от квартал „5-ти километър“ в посока към квартал „Ветрен“, при
максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч, е управлявал
лек автомобил „Хюндай И Х 35“ с регистрационен № СВ 3079 АК в нарушение на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е засечено със система „TFR1 - М” с № 644.
За да постанови решението си, съдът е преценил,
че в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието не
са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава дванадесета от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
В случая, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора и за което е издаден процесния ЕФ, е свързано с
превишаване на разрешената скорост за населено място от 50 км/ч, в какъвто
смисъл е текста на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Предвид събраните по
делото доказателства, се установява съставомерност на констатираното нарушение,
тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост над разрешената от
мобилна система за видеоконтрол.
Изготвените снимки дават възможност автомобилът
да бъде идентифициран по несъмнен начин (лист 13, страница 2 от н.а.х.д. №
1816/2022 година). Съответно, Г. не е посочил, че трето лице е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
От наказващия орган са представени доказателство
за надлежното удостоверяване на годността на системата TFR1 – M с № 644 да
засича скоростта на преминаващите МПС – удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, протокол № 7-4-21 за проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR – 1M“ от 16.06.2021 година, протокол от 03.09.2021
година – приложение № 1 към чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
година (лист 15 – 17 от н.а.х.д. № 1816/2022 година).
От цитираните доказателства се установява
правомерността на разполагането на системата за контрол на скоростта на МПС,
попаднали в обхвата ѝ, както и изправността на самата система - към
датата на засичане на скоростта на автомобила на Г.. В удостоверението за
одобрен тип средство за измерване системата е индивидуализирана чрез номера си
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване - № 4835. С този номер, но и с фабричния си номер –
664/14 – системата е описана в протокола за проверка на мобилна система за
видеоконтрол, с което е установена годността ѝ в периода на заснемане на
автомобила на касатора. Отделно, само с фабричния си номер – 664/14 – системата
е вписана в протокола за работа на полицейския патрул, който я е използвал на
03.09.2021 година – датата на нарушението. Часът на заснемане на автомобила на Г.
е в интервала на работа на системата, посочен в протокола по чл. 10 ал. 1 от
наредбата. Номерът на видеоклипа, в който е отразено движението на неговото
МПС, е в интервала на посочените в протокола.
Неоснователно е възражението на касатора за
постановяване на оспорения съдебен акт в нарушение на принципа за разкриване на
обективната истина, доколкото не е била изискана справка за схемата на пътните
знаци, касаеща мястото на извършване на нарушението. В настоящият случай не е
необходимо събирането на такава схема, тъй като Г. е наказан за това, че е управлявал
МПС в населено място, където по закон
е въведено ограничение от 50 км/ч (чл. 21 ал. 1 от ЗДвП) и по този факт не се
спори. Съгласно § 6 т. 49 от ДР на ЗДвП, „населено място“ е застроена със
сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни
знаци. В настоящият случай анализът на приобщените доказателства установява, че
контролираният участък попада в рамките на населеното място, доколкото в случая
„Пети километър“ е квартал на град Бургас.
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на
решението и на фиша.
С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 782/18.07.2022 година по
н.а.х.д. № 1816/2022 година на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: