Р Е Ш
Е Н И Е
№
…………../………………2022г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на двадесети януари 2022г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова КАНД № 2522/2021г.
по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „Илди” ЕООД, представлявано от И.Н.П. - управител, със седалище и
адрес на управление: *****,
срещу Решение № 624/30.09.2021г. по АНД № 1772/2021г. на Районен съд –Варна, XLV
състав, с което е потвърден Електронен фиш серия Г № 0004810 на ОД
на
МВР Варна, с който
на дружеството,
на основание на чл.638 ал.4, вр. чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/,
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.
Касаторът
твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Оспорва изводите на въззивния съд, че процесния ел.фиш е издаден при спазване
на административно-производствените
норми. Конкретно твърди липса на описание на
нарушението, дата на извършване на същото, от кой компетентен орган е издаден.
Посочва, че не става ясно наказанието на кого е наложено – на дружеството или
на неговия представител, като физическо лице. Обосновава и нарушение на материалния закон, доколкото не
става ясно дали посоченото в ел.фиш деяние е установено чрез заснемане с техническото средство или след справка
на страницата на „Гаранционен фонд“. Твърди, че разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП регламентира налагането на глоба, но не и на имуществена санкция. На
основание гореизложеното, касаторът претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване
на друго по съществото на спора, с което да се отмени Ел.фиш. В съдебно
заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответникът – ОД на МВР
Варна, в депозирани чрез процесуален
представител писмени бележки, оспорва жалбата и моли да се остави в сила
решението на ВРС, като правилно и законосъобразно.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Дава
заключение, че решението на Районен съд-Варна следва да се потвърди.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на
обжалване пред ВРС е бил Електронен фиш Серия Г № 0004810,
издаден от ОД на МВР – Варна, с който на „Илди” ЕООД на основание чл.483 ал.1
т.1 вр. чл.638 ал.4 от КЗ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 02.06.2019г. в 17.48ч., в гр.Варна, по бул.”***”, до ТЦ „***”, на място с GPS координати
43.234361,27.***, където била
позиционирана система /автоматизирано
техническо средство № SD2D0013 на ОД МВР Варна/, чрез заснемане със същата било установено управление на МПС
– товарен автомобил „Мерцедес МЛ 320” с Рег.№ А **** НМ, без валидна задължителна
застраховка „ГО“. Извършена била справка за установяване собствеността на
автомобила, след което бил издаден процесния ел.фиш, в който нарушението
било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото му била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева на осн. чл.638 ал.4 от КЗ.
От правна страна
съдът е приел, че при съставянето и издаването на обжалвания електронен фиш не
са допуснати съществени нарушения на административнонаказателно процесуалните
правила. Изложил е мотиви, че в ел.фиш е посочена нарушената правна норма,
дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към
санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ, като законосъобразно е определен и
размерът на имуществената санкция. Нарушението безспорно е установено чрез
заснемане с надлежно техническо средство.
Обсъдил е
наведените от въззивника възражения като е приел същите за неоснователни. По
конкретните такива е изложил мотиви, че: от приложената справка от
„Гаранционен фонд” и писмо от ЗК „Лев Инс” АД се установява, че към
02.06.2019г. за автомобил с рег.№А**** НМ няма сключена застраховка „ГО” в
застрахователното дружество; в ЕФ са посочени всички необходими реквизити – териториална
структура на МВР, точно място, дата и час на извършване на нарушението,
регистрационен номер и неговият собственик, нарушената разпоредба, размерът на
имуществената санкция, Изложени са мотиви, че след като в Кодекс за
застраховането е предвидено да се налага „имуществена санкция” за юридическо
лице – собственик на МПС при несключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, то е неприложима разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗДвП. Посочил е, че деянието не представлява маловажен случай, тъй
като липсата на вредни последици не са елемент от състава на нарушението. По
изложените съображения е потвърдил издадения на дружеството ел.фиш.
Настоящата
инстанция приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Касационният състав
намира за
неправилен извода на въззивния съд за липса на допуснати при издаване на
процесния ел.фиш съществени процесуални нарушения. В частност - тези
за наличието на достатъчно описание на нарушението. Съгласно нормата на
чл.647 ал.4 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с
АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл.189 ал.4, изр.2 от ЗДвП
предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Действително цитираният текст не изисква детайлно и подробно
описание на нарушението, предвид наличието на електронен запис. Последното
обаче не означава изобщо липса на описание, каквото настоящия състав
констатира. Наказващият орган и в хипотезата на издаден електронен фиш за
установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да сочи конкретните обективни признаци
на вмененото нарушение, а не само цифрово да изписва нарушената
материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание на конкретното нарушение от
обективна страна не се съдържа изобщо - липсва конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните
от обективна страна елементи на нарушението. Посочено е само, че е „установено
нарушение на КЗ…“ , което не замества изискуемото от закона съдържание, не води до яснота
на повдигнатото обвинение и не може да бъде прието като описание на деянието,
което според административнонаказващия орган съставлява административно
нарушение. Посочването
на нарушената законова норма /чл.483 ал.1 т.1 от КЗ/ също не може да санира липсата на
фактическо описание на нарушението. Не е достатъчно също така да се посочи какъв лек
автомобил е управляван и с какво АТСС е заснет.
Това представлява нарушение на
особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ
препраща. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на описание на обективните
признаци на нарушението винаги /дори и при изрично и вярно посочване на
нарушените норми/ води до нарушение на правото на защита на наказаното
лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт. Със спазване
изискването на чл.189 ал.4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се
изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване правото
на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение забраните за повторни наказателни
преследвания.
С оглед
горното, решението
на ВРС като незаконосъобразно и постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на материално-правните норми, следва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от
фактическа страна, следва да се реши по същество, като се отмени издаденият на дружеството ел.фиш.
Независимо от горното, само за
пълнота, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че намира за
неоснователни останалите наведни от касатора възражения за наличието на други
допуснати при издаване на ел.фиш съществени процесуални нарушения. Нито нормата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП, нито друга разпоредба съдържат изискване за по-детайлно
описание на нарушението, вкл. посочване дата на издаване, предвид
наличието на ел.запис.
Неоснователно е възражението,
че не става ясно административното наказание на кого е наложено – на
юридическото лице или на неговия представител като физическо лице. В ЕФ много
ясно е посочено кой е собственик на превозното средство, кой е неговият законен
представител. Административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция,
която се налага само на юридически лица, както и предвид разпоредбата на
чл.638, ал.4 от КЗ предвижда на собственика да се наложи глоба или имуществена
санкция. В случая собственик на МПС е юридическо лице, поради което правилно е
наложена имуществена санкция.
Неоснователно е възражението,
че не става ясно дали нарушението е установено с АТСС или в последствие от
справка в Гаранционния фонд. В ЕФ е посочено, че нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, както и от снимковия материал,
може да се направи обоснован извод, че нарушението се установява към момента на
заснемане. Последващата проверка в Гаранционния фонд служи за потвърждение на
установеното нарушение, поради което не може да се приеме, че е налице неяснота
именно по какъв начин е установено нарушението.
Видно от приложената разпечатка в административната преписка, АТСС е
настроена с приоритет „застраховка”, с което се опровергават и твърденията в
касационната жалба, че „АТСС е одобрен тип средство за измерване единствено за
контрол на скорост на движение”.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН вр. чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 624/30.09.2021г. постановено по АНД № 1772/2021г. на
Районен съд-Варна, XLV състав и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0004810
на ОД МВР Варна, с който на „Илди” ЕООД ЕИК ****, на основание
чл.638 ал.4, вр. чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2 000 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.