РЕШЕНИЕ
№…………./……..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и
втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Камелия Александрова и на
прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Евелина Попова к.н.а.х.д.
№ 124 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“ – Варна срещу решение №
1043/08.12.2021 г. по н.а.х.д. № 4152/2021 г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е
отменено НП № 23-0001200/12.07.2021 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“
- Варна, с което на „Б.“ ООД за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. първо ЗАвП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.,
на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП. С оплакване за допуснато при постановяване
на решението нарушение на закона се иска то да бъде отменено и наместо него да
се постанови друго по съществото на правния спор от касационната инстанция, с
което наказателното постановление да се потвърди.
В съдебно заседание на 17.03.2022 г. касаторът
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призован, не
се представлява. Ответникът по касация „Б.“
ООД, също редовно призован за заседанието, не се представлява и не изразява становище
по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост на касационната
жалба, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С отмененото от районния съд наказателно постановление
е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл.104 ал. 7 ЗАвП на
превозвача „Б.“ ООД за нарушение на чл. 91в т. 2 предл. първо ЗАвП, за това че
на 10.05.2021 г. не предоставил на контролните органи от РД „Автомобилна
администрация“ изисканата му с покана изх. № 81-00-51-63/11.01.2021 г.,
получена на 15.01.2021 г., информация с данните за дейностите на водачите,
извлечена от паметта на монтирания във влекач марка „Ман“, рег. № В****СА, дигитален тахограф марка „Continental“, тип 1381,
сер. № 2816721, за периода на комплексната проверка от 01.07.2020 г. до
30.09.2020 г.
За да отмени наказателното постановление, решаващият
делото съд е приел, че с посочването в съдържанието му, че превозвачът не е
предоставил на контролните органи изисканата му информация с данните за дейностите
на водачите, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, АНО е допуснал
неяснота в индивидуализацията на нарушението. Обосновал е това становище със
санкционната норма на чл. 104 ал. 7 ЗАвП, според която на превозвач или на лице по чл. 12б, ал.
1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да
ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция
2000 лв. Извършвайки лексическо тълкуване на разпоредбата, съдът е приел, че тя
визира две отделни изпълнителни деяния, подлежащи на наказване – 1/ несъхраняване или 2/ отказ да се предоставят тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата
на водача. Оттук е направил препратка към посочената в НП като нарушена разпоредба
на чл. 91в т. 2 ЗАвП, регламентираща задължение за превозвачите и ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват
най-малко една година след приключването им и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и
от картата на водача. Анализирайки разпоредбата, съдът е достигнал до извод, че
за да съхрани информацията и да има след това възможност да я предостави, превозвачът
преди всичко трябва да я извлече от паметта на тахографа като само в този
случай /когато тя е извлечена/ би могло да става въпрос за отказ от
предоставянето й. Поради това съдът е приел, че за да бъде напълно ясно за
какво точно нарушение превозвачът е подведен под административнонаказателна
отговорност, АНО задължително е трябвало да посочи за кое от двете изпълнителни
деяния по чл. 104 ал. 7 ЗАвП става въпрос в случая – за несъхраняване на данни или
за отказ да се предоставят иначе извлечени данни от дигиталния тахограф. Поради
това съдът е приел за некоректна използваната от АНО терминология, че превозвачът
не е предоставил изисканата му информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф
като е посочил, че даденото по този начин словесно описание на нарушението
препятства да се разбере за какво точно е наказан превозвачът на основание чл.
104 ал. 7 ЗАвП – за несъхраняване на информацията или за отказ да я предостави,
въпреки че я е съхранил.
Касационният състав намира, че в случая това
разграничение действително е от решаващо значение като се има предвид, че още в
хода на АНП с подадена до РД „Автомобилна администрация“ декларация рег. № 81-00-51-63/1/10.05.2021
г. превозвачът е обосновал непредоставянето на поисканата информация от
дигиталните записи в товарен автомобил рег. № В****СА с технически проблеми със
сървъра на доставчика. При това положение за правилността на преценката доколко
в случая става въпрос за нарушение по смисъла на чл. 104 ал. 7 ЗАвП, от
съществено значение е било да се внесе уточнение в съдържанието на АУАН и НП за
каква конкретно форма на изпълнителното деяние превозвачът е привлечен под
административнонаказателна отговорност - за несъхраняването на данни, в който
случай е следвало да се прецени доколко изобщо е относимо към самата техническа
възможност за извличане и съхранение на данните направеното с декларацията му
възражение, за да се приеме оттук и дали е налице нарушение, или за отказ да се предоставят иначе извлечени
и съхранени данни, в който случай след като причината за непредоставянето им се
е свеждала до декларираните от превозвача технически проблеми със сървъра на
доставчика, то след отстраняването им РД „АА“ е могла да се снабди за нуждите
на проверката с поисканата информация и нарушение не би било налице.
Правилен е и изводът на въззивния съд, че АНО погрешно
е посочил датата на извършване на нарушението, което по смисъла на чл. 42 ал. 1
т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН е задължителен елемент в индивидуализацията му
както с АУАН, така и с издаденото въз основа на него НП. При положение, че в
самото наказателно постановление е посочено, че поканата за предоставяне на
информацията от паметта на дигиталния тахограф е получена редовно от представляващия
дружеството превозвач на датата 15.01.2021 г., което междувпрочем се установява
и от материалите по АНП, то нарушението по непредоставяне на информацията е
извършено в първия ден след изтичането на дадения на превозвача с поканата
7-дневен срок, тоест на 23.01.2021 г., а не както неправилно е посочил АНО на
датата 10.05.2021 г.
В целостта си изложеното обуславя краен извод за
неоснователност на касационната жалба срещу въззивното решение, с което
наказателното постановление е отменено. Решението като правилно следва да се остави
в сила от касационната инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1043/08.12.2021 г. по н.а.х.д. № 4152/2021 г. на ВРС, ХІІІ състав, с което е
отменено НП № 23-0001200/12.07.2021 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ - Варна, с което на „Б.“ ООД за нарушение на чл. 91в т. 2 предл.
първо ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2000 /две хиляди/ лв., на основание чл. 104 ал. 7 ЗАвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/