РЕШЕНИЕ
№ 4440
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110203776 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес село Ш., община В. Т., дом №..., против електронен фиш серия
К № 4138100 издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за административно нарушение по
чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
Чрез депозираната жалба се оспорва издаденият ЕФ от СДВР, като се
посочва, че от ЕФ не е ясно дали нарушението е установено чрез
автоматизирано техническо средство или автоматизирана техническа система,
каква е техническата разлика между двете и какъв е уредът, посочен в
електронния фиш (ATCC ARH CAM S1), дали същият е легално използваем
от органите на полицията, дали е преминал през съответните периодични
изпитания за годност, популярни като „калибриране“ на устройството.
Жалбоподателят счита, че специалните норми, които са въведени от
законодателя в чл. 198 от ЗДвП, не дерогират напълно тези, които се
1
предлагат по отношение на основните и общи документи за установяване и
санкциониране на нарушения по ЗДвП в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Обжалваният фиш не съдържа необходимите реквизити, изискуеми съобразно
тези текстове и не е посочен адресът на издалото електронния фиш поделение
– СДВР.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след като прецени изложените от страните твърдения и
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно
наказание и е в срок, съгл. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
На 09.11.2020г. в 11:30 часа в гр. С., на Околовръстен път до кв. Ф., с
посока от автомагистрала Л. към бул. „С.“ при ограничение на скоростта
80км/ч. за извън населено място обозначено с пътен знак В-26, било заснето
движение на лек автомобил с рег. № .... със скорост от 114 км/ч. и е посочено
отклонение от разрешената стойност на скоростта от 34 км/ч. Нарушението е
установено с автоматизирано техническо средство № 11743с7.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства: ЕФ Серия К № 4138100, справка за
собственост на МПС, Заповед на Министъра на вътрешните работи- образец
ел. фиш, Протокол за проверка № 68-С- ИСИС от 01.10.2020г., удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, списък с намерени фишове, ежедневна
форма на отчет, справка картон на водача, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 09.11.2020 г., както и
приложения снимков материал. Така приложеният снимков материал,
съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвен с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото.
2
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата „когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“. По силата
на чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на ЕФ, за превишаване от 31км/ч до
40км/ч - се налага глоба 300 лв. Следователно, деянието, за което е
наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона
за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В
конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед на Министъра на вътрешните
работи образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
3
фактор. В процеса по издаването на електронен фиш не участват двете страни,
характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
4
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните,
така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от
сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща
измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна
система.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В случая нарушението е установено от преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1”, представляваща одобрен тип средство за измерване, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя е била 118 км/ч., в който случай допустимата
5
грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е
отразена скорост от 114 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 114 км./ч., т.е.
отчетено е превишение от 34 км./ч., а не от 38 км/час, което обстоятелство се
явява в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1”, било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 118 км./ч. (преди отчитане на толеранс от 3%) при
ограничение от 80 км./ч., валидна с пътен знак за извън населено място, с
което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл.
21 ал.2 от ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената
скорост след приспадане на възможната грешка 4 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който
е било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил, поради което съдът намира, че правилно
именно жалбоподателят като собственик е бил санкциониран за извършеното
нарушение.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182, като за конкретното превишение от 34 км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал.2, т. 4 от същия текст е предвидил глоба в
размер на 300 лева. Размерът на санкцията е фиксиран, поради което
обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен
6
фиш следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на
възнаграждение защита от юрисконсулт се явява основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.
58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като
размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ е определено възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания - от 80 до 150 лв.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СДВР възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80
лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в
съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4138100 на СДВР, с
който на А. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес село Ш.,
община В. Т., дом №..., на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
/триста/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ....., да заплати по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ разноски в размер на 80,00
(осемдесет) лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконуслт
пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 – дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено по реда на глава XII от АПК, на касационните
7
основания предвидени в НПК .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8