Решение по дело №896/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 399
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 5 август 2022 г.)
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20213420100896
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Силистра, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100896 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. – С.” ЕАД, ЕИК , представлявано от изпълнителния
директор А.А., чрез пълномощника М.К. моли съда да признае за установено,
че ответникът му дължи следните суми:
сумата от 296.55 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 10.2017 г. до м.04.2020
г. и 73.38 лв. - законна лихва за забава от 01.10.2018 г.- до 01.04.2021 г., както
и сума за услугата дялово разпределение в общ размер на 35.78 лв. за периода
м. 05.2018 г. - м. 02.2020 г., от които 30.44лв. - главница и 5.34 лв. – лихва ,
заедно със законната лихва, считано от 16. 04. 2021 г. до изплащане на
вземането.
Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и
в исковото производство.
Ответникът Г. Д. Г. с ЕИК: **********, гр. С., ул. Г. Б. № , чрез
процесуалния си представител адв. Р.П. е подал писмен отговор, с който, въз
основа на ангажираните от ищеца писмени доказателства, счита исковата
претенция за допустима, но изцяло неоснователна. Не оспорва твърдението,
че между страните не е налице сключен договор за доставка на топлинна
енергия, но оспорва твърдението ответникът да е потребявал топлинна
енергия за отопление на имота, за която да дължи претендираните от ищеца
суми. Излага твърдения във връзка с предприети от него действия по
заявяване на несъгласие с начислените му суми и оспорване на същите.
Третото лице - помагач на ищеца ФДР - „Б.” ООД с ЕИК със
седалище и адрес па управление: гр. С., бул.”Б. Б.”№ , представлявано от
1
управителя Н. Г. Ж. не е изразило становище по предявените претенции.
Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и
проверка на представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с. чл.
79 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от
ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 752 / 2021 г. по описа на СРС. С издадената
заповед за изпълнение № 340 / 04. 06. 2021 г. ответникът е задължен да
заплати на ищеца суми за доставени и незаплатени топлинни услуги.
Против издадената заповед за изпълнение ответникът длъжник е
възразил в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, което е причина за завеждане на
настоящото производство.
По делото няма спор, че между страните не е налице сключен
договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
По делото е представен нотариален акт № 80 , том IX, рег. № 21849, /
19. 09. 2006 г., от който се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, поради което и притежава качеството на
потребител на услугите на ищеца, доколкото същото е функция от качеството
му на съсобственик на недвижимия имот съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
От приетите писмени доказателства и от заключението на СТЕ, че
сградата, в която се намира имота, собственост на ответника, е с
непрекъснато топлоподаване към процесния период, че по надлежен ред е
взето решение от събранието от етажните собственици да бъде сключен
договор за услугата топлинно счетоводство с „Б.” ООД, като в изпълнение на
взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 2602 / 10.
11. 2000 г. Ето защо по силата на сключения между етажната собственост и
топлинния счетоводител договор е извършван отчет на общия топломер в
абонатната станция и на индивидуалнитте уреди в апартаментите на
отделните етажни собственици. Тези документи съдът приема за годни да
установят размера на потребеното количество топлинна енергия, доставена на
етажната собственост и на отделните собственици.
Присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по
2
решение на общото събрание на етажната собственост, а прекратяване на
топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие
между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата
- чл. 153, ал. 2 ЗЕ. Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата /чл. 153, ал. 6 ЗЕ/ - ТР № 2/2017 г. на ОСГК,
ВКС.
Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят
регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна
собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката
законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата "доставка на централно отопление".
За процесния период остойностяването па потребената топлинна
енергия се е извършвало от Т. -С. АД на база прогнозни стойности с годишно
изравняване. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната
станция става по топломер. Отчетената енергия, след приспадане на
технологичните разходи, се разпределя между потребителите в съответствие
с нормативната уредба - Закон за енергетиката чл. 139-148, Наредба за
топлоснабдяването - чл. 67-70 и приложение към чл. 58.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се определя
като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и
сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия им
обем по проект включва обема на всички собствени и/или ползвани от
абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на
сградата, предвидени за отопление по проект /
Количеството топлинна енергия за отопление на имота се отчита по
показанията на индивидуалния топломер.
При неосигурен достъп за отчет на индивидуалния топломер ТЕ за
отопление имот се начислява на база екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата съгл.т.7.3.2 от приложението към чл.61. ал. 1
от Наредба 16-334.
В конкретния случай е представен констативен протокол за извършен
отчет, като от съдържанието му е видно, че през първия отоплителен сезон,
включен в процесния период, ответникът не е осигурил достъп до имота
както на 08. 06. 2018 г., така и на 16. 06. 2018 г. Поради липсата на осигурен
достъп за отчет ищецът е начислил топлинна енергия по реда на чл. 61 от
Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че за периода
2017/2018 г., поради неосигурен достъп ТЕ за отопление имот е начислявана
на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата
съгл.т.7.3.1 от приложението към чл.61. ал.1 от Наредба 16-334.
3
Начисляването служебно на количество топлинна енергия
представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената
от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия
се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата
невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които
отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).
Според разпоредбата на чл. 70, ал. 3 НТ, редът за отчитане на
показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ, а съгласно
чл. 150, ал. 1, т. 5 ЗЕ, общите условия на топлопреносното предприятие
задължително уреждат реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В заключение съдът приема, че в производството е установено, че
ищецът е изправна страна в отношенията с ответника, който не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължимите суми, поради което предявените
искове се явяват основателни и следва да се уважат в предявените размери.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски, които за производството
пред настоящата инстанция са в размер на 725.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Д. Г. с ЕИК: **********, гр.
С., ул. Г. Б. № дължи на „Т. – С.” ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Я. № , представлявано от изпълнителния директор А.
А., сумата от 296.55 / двеста деветдесет и шест лв. и 55 ст. / лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от месец октомври 2017 г. до месец април 2020 г., сумата от 73.38/ седемдесет
и три лв. и 38 ст. / лева – обезщетение за забава за периода 01.10.2018 г.-
01.04.2021 г., сума за услугата дялово разпределение в общ размер на 30.44 /
тридесет лв. и 44 ст. / лева за периода месец май 2018 г. – месец февруари
2020 г. и 5.34 / пет лв. и 34 ст. / лева – обезщетение за забава на плащането на
сумата за дялово разпределение, дължима за периода 01. 07. 2018 г. – 01. 04.
2021 г., заедно със законната лихва, считано от 16. 04. 2021 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 340 / 04. 06.
2021 г. по ч.гр. д. № 752 / 2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕИК: **********, гр. С., ул. Г. Б. № да заплати
на „Т. – С.” ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Я. № ,
представлявано от изпълнителния директор А. А., сумата от 725.00 /
седемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща направени по делото
4
разноски, както и разноските по заповедното производство по ч.гр.д. № 752 /
2021 г. по описа на СРС в размер на 75.00 / седемдесет и пет / лева
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5