РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 31.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети октомври две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1895/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 278176/12.02.2021
г., предявена от Г.Д.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „Ф.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда, който
обект представлява ОФИС № 3, находящ се в гр. София, СО – район „Младост“, ул.
„********, „Бизнес Център ********с идентификатор 68134.4081.9512.1.103 по КККР, с площ от 109.59 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж, с ид. 68134.4081.9512.1.102, под обекта –
с ид. 68134.4081.9512.1.134, над обекта - с ид. 68134.4081.9512.1.107, заедно с
1.728% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата.
Правото
на собственост върху този имот била придобита от Г.Д.М. по силата на договор за продажба на недвижим имот,
сключен на 20.08.2019 г. във формата на нотариален акт № 59, том І, общ рег. №
2159, дело № 51/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 437 от РНКРБ.
Ищецът
твърди, че ответникът държи имота без правно основание, включително и през
периода от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г., поради което и ответното дружество
му дължи обезщетение, представляващо сумата, с която „Ф.” АД се е обогатило за
сметка на ищеца, а ищецът като собственик на процесния имот е
претърпял обедняване, тъй като е бил лишен от правото да владее и ползва собствения си недвижим имот.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 25 617,85
лева, представляваща обезщетение за ползването без правно основание на
описания недвижим имот, за периода от
20.08.2019 г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски, както и сумата от 1 138 лева,
представляваща разноските, направени от ищеца в производството по ч.гр.д. №
319/2021 г. по описа на СГС, образувано за обезпечаване на предявения в
настоящото производство иск.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ф.” АД не е депозирал отговор на
исковата молба.
В открит съдебно заседание на 05.07.2021 г. (л.
71-74 от делото), „Ф.” АД е оспорил исковата молба по основание и размер.
Признал е, че е осъществявал фактическа власт върху имота през процесния
период, но е оспорил това да е било без основание. Смята, че в негова полза е
изтекла придобивна давност, на която се позовава като основание за ползването
на имота. Оспорва размера на претендиранато обезщетение като твърди, че то е
прекомерно. Не оспорва, че на 14.12.2020 г. владението е върнато от продавача
на ищеца. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
На 20.08.2019 г., „В.****” ООД е прехвърлило на
ищеца Г.М. правото на собственост върху
процесния недвижим имот, представляващ ОФИС, с идентификатор
68134.4081.9512.1.103 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със Заповед № КД-14-22-1116/19.07.2013 г. на Началник на СГКК –
София, с адрес: гр.София, район Младост, ул. „********, със стар идентификатор
68134.4081.505.1 и с площ от 109,59 кв.м. Това се установява от договор за
продажба на недвижим имот от 20.08.2019 г., сключен във формата на нотариален
акт № 59, том І, общ рег. № 2159, дело № 51/2019 г. по описа на нотариус с рег.
№ 437 от РНКРБ (л. 10-13). С договора от 20.08.2019 г., продавачът се е
задължил да предаде на купувача владението върху имота, в срок до 02.09.2019 г. (т. 3 от нотариалния акт).
На 21.10.2019 г., по ч.гр.д. № 53630/2019 г. на
СРС, 175 състав, в полза на Г.М. е била издадена Заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ и изпълнителен лист за предаване на офиса на ул. „********(л. 14-18). Въз основа на тях е било образувано
изпълнително дело при ЧСИ Г. Николов и на 08.01.2020 г. е направен опит за
въвод във владение на ищеца. В имота са се намирали представители на ответника,
които са заявили, че ползват имота на валидно правно основание, а именно – въз
основа на споразумение с „ЕСТ” АД от 05.10.2009 г., представляващо по
съществото си договор за заем за послужване. Поради това изпълнението е било
отложено. (видно от Протокол за въвод във владение, л. 19-23).
На 09.11.2020 г. е бил издаден изпълнителен лист
въз основа на решение, с което „Ф.” АД е осъден да освободи и предаде на „ЕСТ”
АД държането на процесния офис (л. 42). На 16.12.2020 г., „ЕСТ” АД е предал
офиса на „В.****” ООД, видно от приемо-предавателния протокол (л. 43-44).
С решение, влязло в сила на 07.01.2021 г., „Ф.” АД
е осъдено да заплати на „ЕСТ” АД обезщетение за ползване без основание на
собствения му недвижим имот – процесния офис № 3, за периода от 10.02.2015 г. до 22.11.2016 г.,
включително (видно от решенията на СГС, САС и ВКС, л. 24-41).
С определение от 05.07.2021 г. (л. 73) е отделено,
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, обстоятелството, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху
процесния недвижим имот през процесния период, а именно: от 20.08.2019 г. до 14.12.2020
г.
Въз основа на изложеното, съдът приема за
установено по делото, че ответникът е осъществявал
фактическа власт върху процесния недвижим имот през периода
от 20.08.2019 г. до 14.12.2020 г.
По делото е прието заключението по съдебно –
оценителната експертиза, извършена от доц. д-р инж. В.И.К. (л. 81-104). От нея
се установява, че сградата, в която се намира процесният офис е с луксозен тип строителство, с перфектна локация
на терена и първокласен дизайн и архитектура и представлява офис сграда от клас
А. Това е отчетено от вещото лице при определяне на
пазарния наем за обекта. Освен това за изготвяне на заключението си доц.д-р
инж. В.К. е изследвала реални оферти за отдаване под наем на имоти, аналогични
на оценявания и със сходни характеристики, в съседни райони на този, в който се
намира оценявания имот. Също така са взети предвид и обяви за офиси в същата
сграда, в която се намира и оценявания обект. Така е установено, че средната цена за такъв имот е 6,49 евро/кв.м. След
това вещото лице не е извършило корекция на така определената средна наемна
цена, тъй като според доц.д-р инж. К. тези наеми отразяват реалното предлагане в условия на пандемия и не са
променяни през последните 1-2 години. По този начин експертизата е определила
пазарен месечен наем за 2019 г. и 2020 г. 712,335 евро или 1
392,89 лева, което за процесния период означава 11 255 евро или 22 008 лева
Заключението е
изготвено от вещо в съответната област на науката лице, което е
висококвалифициран експерт, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключението е пълно, ясно и обосновано, вещото лице е съобразило всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в неговата
правилност и го кредитира. Вещото лице е изследвало вида на оценявания обект и го е сравнило с
такива със сходни параметри, като дори са взети предвид наемни цени на офиси в
същата сграда. Поради това съдът приема, че пазарният месечен наем е именно
този, до който е достигнала експертизата, а именно 712,335 евро или 1 392,89 лева, а за процесния период - 11 255 евро или 22 008 лева
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно
чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Спорното
право, претендирано от ищеца, възниква от фактически състав, включващ
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият иск би бил
основателен, ако ищецът докаже, че неговият патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да
е налице правно основание за такова разместване на материални блага. В тежест
на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова (Решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС; Решение № 107 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС).
Вземането,
произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
То не съществува, ако съответната престация се дължи на договорно или на
някакво друго извъндоговорно основание (деликт, гестия или неоснователно
обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД). Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 9 от ППВС №1/1979г., ако законът е поставил на разположение на
правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на
чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение №
75 от 15.05.2009г. по т. д. № 770/2008г. на ВКС, ІІ ТО.
Когато
собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и
ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под
наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода
пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обедняване на
собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от
неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за
спорния период, както е изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е
прилагано в практиката на Върховния съд и Върховни касационен съд (така: решение
№ 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, решение № 463/20.12.2011
по гр. д. № 109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В
настоящия случай, с оглед установеното от фактическа страна, ищецът се легитимира
като собственик на процесния офис, находящ се в гр. София, СО – район „Младост“, ул. „********,
„Бизнес Център ********с идентификатор 68134.4081.9512.1.103. Установено е, че той е собственик от
сключването на договора за продажба на 20.08.2019 г. Установи се също, че
ответникът е държал процесния имот до 14.12.2020 г. Липсват каквито и да е
доказателства за наличието на основание за това държане, включително и за
твърденията за изтекла в полза на „Ф.“ АД придобивна давност. Ето защо, за ищеца,
в качеството му на собственик на имот, който ответникът без основание е държал,
е възникнало вземане срещу неоснователно обогатилото се дружество.
С
оглед на всичко изложено съдът приема за установен фактическия състав на
неоснователното обогатяване. Размерът на вземането, което ищеца има към
ответното дружество се установи от заключението на вещото лице. Същият възлиза
на 22 008 лева. Поради това, искът е основателен до този размер, а за разликата до
пълния претендиран от 25 617,85 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, право на разноски
имат и двете страни, които са направили своевременно искане за присъждане на
разноски и са представили доказателства за извършени такива.
Ищецът
е представил доказателства за извършени разноски в размер на 2 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение (и ДДС) по договор за правна
защита и съдействие от 04.02.2021 г., приложен на лист 115 от делото на СРС, за
което е издадена фактура (л. 116), сумата по която е била платена (л. 117). В
съдебно заседание на 11.10.2021 г., пълномощникът на ответника е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския
процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните
доказателства и доказателствени средства, както и след като съобрази
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приема, че
възнаграждението следва да се намали
на 1 500 лева, без ДДС или 1 800
лева с ДДС.
Отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй
като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението (така т. 5 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК).
Затова ищецът има право и на направените за обезпечителното производство
разходи.
Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Г.Д.М. следва да се присъди
сумата от 3923.94 лева от общо
направените разноски в размер на 4562.72 лева (4562.72 лева х 0.86), в т.ч.:
платена държавна такса в исковото производство (1124.72 лева), платена държавна
такса в обезпечителното производство (40 лева),
депозит за ВЛ (500 лева), адвокатско възнаграждение в исковото
производство (1 800 лева) и адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство (1098 лева).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Ф.” АД следва да се присъди сумата от 223.94 лева от
общо направените разноски в размер на 1599.60 лева (1599.60 х 0.14) – платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ф.” АД,
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Д.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 22 008 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор
68134.4081.9512.1.103 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със Заповед № КД-14-22-1116/19.07.2013 г. на Началник на
СГКК – София, с адрес: гр.София, район Младост, ул.*************със стар
идентификатор 68134.4081.505.1 и с площ от 109,59 кв.м., за периода от 20.08.2019
г. до 14.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2021 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3923.94 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 22 008
лева до пълния предявен размер от 25 617,85 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ф.” АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 223.94 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: