№ 80285
гр. София, 28.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20231110133968 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение на Т.С., чрез пълномощника юр. И. М. М..
Процесуалният представител на заявителя моли да бъде издадена заповед за изпълнение в
полза на търговското дружество против В. С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ..., за сумата от 328,34 лв. (триста двадесет и осем лева и тридесет и четири
стотинки), от която а) 231,25 лв. (двеста тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) –
главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението – 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата и б) 97,09 лв. (деветдесет и седем лева и девет лева) – лихва за периода от 31.08.2020
г. до 13.06.2023 г., както и за направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в ...
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И. М., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
В този смисъл искането на Т.С. попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411
ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение и имащо качеството на потребител, според съдържанието на
справката от Национална база данни население е в гр. София, т.е. на територията на
съдебния район на Софийски районен съд.
1
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. И. М., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че лицето, срещу което се иска издаване на
заповед за изпълнение не е с обичайно местопребиваване на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави. При служебно извършената проверка по реда на чл. 411 ал. 2 т. 3 вр. чл. 7 ал.
3 от ГПК и доколкото длъжникът има качеството „потребители“ по смисъла на пар. 1, т.
41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, съдът не констатира заявлението да се основава на неравноправни
каузи или да е налице обоснова вероятност за това.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Т.С. против В.
П.. На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно
установения минимум от 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на Т.С., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение против В. С. П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ..., за сумата от
328,34 лв. (триста двадесет и осем лева и тридесет и четири стотинки), дължима за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец
октомври 2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в ... от която а) 231,25 лв. (двеста
тридесет и един лева и двадесет и пет стотинки) – главница, представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец
октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението
– 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и б) 97,09 лв. (деветдесет и седем
лева и девет стотинки) – лихва за периода от 31.08.2020 г. до 13.06.2023 г., както и за сумата
от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за
заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
2
сроковете и по начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3