№ 83
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20211100902011 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „МТК Г.
ООД, ЕИК ******* срещу „С.О.“.
Ищецът твърди, че по силата по договор за превоз № СОА16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г., сключен с ответника, е извършвал обществен превоз на
пътници по градски автобусни линии №12, 18, 21/22, 23, 24,24А, 25, 26, 28,
29, 31, 81, 86, 117, 118, 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Сочи,
че за дължимото за месец май 2019 г. възнаграждение били налице
предпоставки за изравняване съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора (промяна в
цената на гориво-смазочните материали), поради което отправил до ответника
покана за преговори, но същият отказал да участва в такива. Тъй като не било
постигнато съгласие за индексиране, възнаграждението следвало да се
определи с твърда надбавка от 2,5 % съгласно постигнатата в договора
уговорка. Така изчислено, дължимото увеличение за месец май възлизало на
сумата от 138 694,08 лв., която ищецът претендира ведно със законната
лихва, и мораторна лихва за забава в размер на 32 785,74 лв., начислена върху
претендираната сума за месец май, за периода от 15.06.2019 г. до 12.10.2021
година. Така изчислено, дължимото увеличение за месец юни възлизало на
сумата от 135 401,75 лв., която ищецът претендира ведно със законната
лихва. Така същи и мораторна лихва за забава в размер на 30 879,12 лв.,
начислена върху претендираната сума за месец юни, за периода от 15.07.2019
г. до 12.10.2021година.
Ответникът „С.О.“, чрез юрисконсулт Е. Т., е подал писмен отговор, с
който оспорва исковете като неоснователни. Във връзка с чл. 5, ал 4, т. 2 от
договор за превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. вече е правена
индексация, като е било подписано споразумение от 20.01.2021 г. и от
1
05.10.2021 г., с което е изплатено увеличение на цената на километър на
извършен превоз поради увеличените цени на горивата. С оглед на горното
счита, че повторна индексация е недопустима. Твърди се, че не може да се
претендира едновременна индексация по чл. чл. 5, ал.1 и по чл. 5, ал.4, т. 2 от
договора.
Оспорва иска с твърдението, че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от
договора била допусната техническа грешка при определяне на началната
дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали
– това според ответника следвало да е не датата на подписване на договора
(02.12.2016 г.), а датата на влизането му в сила, която настъпвала след
представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за
прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано
– датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия (26.07.2017
г.).
Сочи, че процесният договор е сключен за срок от 8 години, считано
от датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия, а именно
– 26.07.2017 г. Сочи, че от тази дата изпълнителят започва дейност по
изпълнението на договора, за което му се следва определеното в същия
възнаграждение. Сочи, че поради това най-ранната възможна дата, служеща
за базов период и отправен момент за промяна на цената, би била именно
датата 26.07.2017 г., а не датата на сключване на договора. С оглед на това
оспорва твърдението на ищеца промяната да се основава и да включва
период, в който изпълнението все още не е започнало, т.е. преди 26.07.2017
година.
Също посочва, че „С.О.“ е сключила процесния договор с цел да
бъдат постигнати най-добрите условия за извършването на превоз на
пътници, с оглед не може да се вменява като негова отговорност
възникналите неблагоприятни последици. Оспорва, че е предвидена
възможност за увеличаване на 2,5% за всеки 20% увеличение на ГСМ. Наред
с това сочи, че за процесния период не била отправяна покана за преговори и
не бил изтекъл уговореният от страните за срок за преговаряне. На следващо
място посочва, че не е налице основанието, предвидено в чл. 5, ал.4, т.2 -
общо увеличение с 20 % на стойността на ГСМ, тъй като общата стойност
включва както стойността на горивните, но и стойността на смазочните
материали, чиято стойност в периода е намаляла. Счита, че предпоставка а
увеличението на възнаграждението е наличие на споразумение, като такова
към настоящия момент не е подписвано. Следвало да се ползват официални
данни на НСИ. Оспорва размер на претендираната лихва, след като било
недопустимо да се начислява върху ДДС.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с
исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответника срещу
основателността на исковете. Излага доводи, че датата на влизане в сила на
договора е именно тази, на която е подписан – чл. 3, ал. 2 от него. Счита, че
след като ответникът е поканен да проведе преговори, то последният е
длъжен да го направи. Излага доводи, че увеличението с 2,5 % е предвидено
като възможност, като горната граница е 5%. Спочи, че данни от НСИ са
2
публикувани на уеб-страницата им. Излага доводи, че споразумението не е
абсолютна предпоставка за индексация на възнаграждението, а е необходима.
Страните изрично са уговорили възможността да се индексира
възнаграждението. Счита, че се дължи претендираната цена с ДДС. Посочва,
че подписаните споразумения от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. не са във връзка
с чл. 5, ал. 4, т. 2 от процесния договор.
В допълнителния отговор „С.О.“ поддържа направените възражения,
като излага идентични доводи с тези в отговора на исковата молба. Излага
доводи, че чл. 9 ЗЗД е дерогиран от императивните разпоредби на ЗАП и
Наредба № 2. Също така сегашната цена от 3 лв. без ДДС на километър е
икономически обоснована. Излага доводи, че не се касаело за договор от
търговското право, а следвало да се прилагат единствено разпоредбите на
Наредба № 2. Излага доводи, че не е поканен от ищеца за преговори за
процесния период. Отправянето на покана, провеждането на преговори и
подписването на споразумение са необходими предпоставки за повишаване
на цената на възнаграждението. Също така вече се бил възползвал от
възможността за индексиране на възнаграждението.
В съдебно заседание се поддържат исковете и възраженията. Ищецът
се позовава на постановени в негова полза и съдебни решения – напр. съдебно
решение по т. дело 1325/2020 г. пи на СГС, 20- състав, като към писмените
бележки е представено и решение по т. дело 2009/2021 г. по описа на СГС, 5
състав.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и становището на ответника и на синдика, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото са представени заповед на кмета на СО №РД-09-05-
3320/06.08.2008 г., с която е открит Конкурс за обществен превоз на пътници
по основни градски линии на Общинската транспортна схема на СО, с
утвърдени маршрути и разписания, Г.ирани в три пакета, ценова оферта,
подадена от МТК Г. ООД от 11.09.2008 г. (стр. 84 по делото) с цена на км -
3,57 лв. без ДДС, заповед № РД-09-3876 от 07.10.2008 г., с която МТК Г. ООД
е обявен за класиран на първо място в Конкурса за обществен превоз на
пътници по основни градски линии на Общинската транспортна схема на СО,
с утвърдени маршрути и разписания – Пакет 1.
Видно от договор СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. (стр. 12-25 по
делото), същият е сключен между страните по делото, като ответникът е
възложите, а ищецът изпълнител. На ищца като изпълнител е възложено
срещу възнаграждение да изпълнява обществен превоз по основни градски
автобусни линии №№ 12,18,20,21/22,23,24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117,
118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О.. Съгласно чл. 3 (1)
договорът е за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в
експлоатация на първата линия, като в ал.2 на чл. 3 е уговорено, че договорът
3
влиза в сила от датата на представяне от оператора на оригинал на влязло в
сила определение за прекратяване на адм. дело 11168/2012 г. по описа на
АССГ – 38 състав.
Съгласно чл. 5, ал.1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя
цена за осъществения обществен превоз в размер на 3 лв. на километър, без
ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по
разписание съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение
във форма, съгласно приложение Д – „Методика за отчитане и окачествяване
на транспортната задача. В чл. 5, ал.2 е уговорено, че възнаграждението се
заплащан – авансово - за текущия месец - 30% от дължимите суми до 15- то
число на месеца, а останалата част от дължимото възнаграждение – до 14- то
число на следващия месец, като изпълнителят издава фактури в рамките на
разчетената в договора сума. Съгласно чл. 5, ал.3 от договора, в случай, че
възложителят одобри издадените данъчни или счетоводни документи, в 30 -
дневен срок от получаването им заплаща дължимите суми. Ако се оспорят,
заплаща безспорната част от тях, и е длъжен да започне преговори с
изпълнителя за останалата част.
Съгласно чл. 5, ал.4 от договора цената на километър маршрутен
пробег, определена при сключване на договора, се променя когато:
1. от датата на подписване на договора се е натрупала инфлация,
респ. дефлация повече от 5% съгласно данните на НСИ;
2. при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните
на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора. При
настъпване на това условие страните се задължават да проведат
добросъвестно преговори за уточняване на промяна във
възнаграждението на километър със стойност до 5% спрямо стойността
по чл. 5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните се
споразумяват, че възнаграждението на км марш.пробег се променя с
2,5%.
В т.3 на чл.5, ал.4 е уговорено, че при настъпване на което и да е от
условията в предходните две точки, всяка от страните има право да направи
на другата писмено мотивирано предложение за преговори, които да започнат
в срок до 7 дни от датата на получаването му и да завършат в 30 - дневен
срок, като при непостигане на съгласие настъпват последиците по т.1 и т.2.
По делото е представен протокол № 1 от 25.07.2017 г. на комисия при
СО, с който е констатирана готовността на МТК Г. ООД за поемане на
превозите, с описаните с рег.номера автобуси, които се сочи, че са с дата на
първоначална регистрация 24.07.2017 г., с екологични качества Евро 6,
работещи на природен газ (стр. 58-59 по делото).
Представено е предложение от МТК Г. ООД до СО, вх. номер
8504/СОА17-КЦ01-2361/28.09.2017 г. (стр. 27-28 по делото) и второ писмо,
без дата за провеждане на преговори поради повишаването на цените на
природния газ, от 286,60 лв. на 370,21 лв., т.е. с 29,17% повече (съгласно
първото писмо), се предлага провеждане на преговори за повишение на
цената на превоза. Във второто писмо се цитира отговор на СО с писмо от
4
17.10.2017 г., с който е искано представяне на справка от НСИ за промяна на
цените на природния газ, като се описва, че се представя писмо от
07.12.2017г. от НСИ. Поискано е изпращане на представител за преговори на
10.01.2018 г. в посочения час и място.
Представено е и предложение за преговори от 26.05.2022 г. (стр. 221 и
сл. по делото) и от МТК Г. ООД и отговор на СО от същата дата.
По делото е представено и споразумение от 20.01.2021 г. към договора,
съгласно което страните уреждат всички претенции помежду си във връзка с
искане от страна на превозвача за индексация на възнаграждението за
километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.1 от договора от
02.12.2016 г. между страните за периода от сключване на договора до
31.12.2020 година.
Съгласно чл. 2.1 от споразумението страните са се споразумели, че въз
основа на увеличение на стойността на инфлацията след сключване на
договора е налице основанието на чл. 5, ал.4, т.1 от договора за индексация
на първоначалната цена, като са постигнали съгласие тази индексация за
периода от сключване на договора до 31.10.2020 г. възлиза на 1 872 793,99
лева. Страните са постигнали и съгласие, че ако инфлацията за месеците
ноември и декември 2020 г. надвиши с 5 % стойността на инфлацията към
датата на подписване на договора, възнаграждението за километър пробег за
съответния месец ще бъде индексирано с половината от стойността на
отчетената инфлация, но не повече пот 170 000 лева за двата месеца без
включен ДДС.
С подписването на споразумението, страните са се договорили (чл.
5.1), че считат за уредени отношенията по заплащане на дължимата цена по
договора за извършения превоз, заедно с индексацията й на основание чл.5,
ал.4, т.1 от договора, в периода от датата на сключване на договора до
31.12.2020 година, като след това не може да се извършва/претендира каквато
и да е била промяна на първоначалната цена по договора и/или друг вид
плащане за този период на основание чл.5, ал.4, т.1 от договора. Страните са
постигнали и съгласие за сключване на съдебни спогодби по делата, съгласно
подготвен проект, образувани от изпълнителя срещу възложителя за
индексация по чл. 5, ал.4, т.1 от договора, като са посочени т. дело 1323/2020
г. на СГС, ТО 6 състав и т. дело 1324/2020 г. СГС, 3 състав.
Представено е и споразумение от 05.10.2021 г. към договора от
02.12.2016 г. (стр. 110-111 по делото), сключено в изпълнение на уговорките
на споразумението от 20.01.2021 г., с което страните изрично са заявили, е с
изплащането на сумата по възнаграждението, страните считат за окончателно
уредени отношенията по заплащане на дължимата цена по договора за
извършения превоз ведно с индексацията й на основание чл.5, ал.4, т.1 от
договора, за периода от датата н сключване на договора до 31.12.2020 година
вкл., като след това не може да бъде извършвана каквато и да е друга
промяна на първоначалната цена по договора и/или друг вид плащане за този
период на основание чл. 5, ал.4, т.1 от договора.
По делото са представени и два протокола за водени преговори между
5
страните от 02.09.2021 г. и 02.11.2021 г., видно от които се обсъждат
основанията за индексиране на цените по договора за превоз о на основание
чл. 5, ал.4, т.1 от договора, поради натрупана инфлация.
По делото е представена фактура № 222/14.05.2019 г. за аванс с
получател „ЦГМ“ ЕАД на стойност 554 610,51 лв., фактура № 232/12.06.2019
г. за пакет наети линии и приспаднат аванс общо за сума 1 294 861,32 лв.,
изчисление на лихва, фактура № 233/14.06.2019 г. за аванс с получател
„ЦГМ“ ЕАД на стойност 554 610,51 лв., фактура № 234/12.07.2019 г. за пакет
наети линии и приспаднат аванс общо за сума 1 294 861,32 лева (стр. 35-39 по
делото).
По делото е представено писмо, изх. № УП-1210/02.04.2021 г. на НСИ
до МТК Г. ООД (стр. 26 по делото), в което е даден отговор по отправено
запитване за цената на природен газ за крайния потребител, като се сочи, че в
отдел „Сметки в околната среда и енергетиката“ на института не се
провеждат специфични изследвания за цената на природния газ за транспорт.
Посочено е, че НСИ осъществява наблюдения на цените на природния газ в
изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/1952 на Европейския парламент и на
Съвета от 26.10.2016 г. относно европейската статистика на цените на
природния газ и електрическата енергия. Съгласно този регламент, два пъти
годишно се отчитат цени на природен газ до крайни небитови и битови
клиенти (за периодите януари-юни и юли-декември) на отчетната година.
По делото е прието основно и допълнително заключение на ССчЕ,
изготвено от вещото лице Д. Г.. Вещото лице е установило, след проверка в
счетоводствата и на двете дружества, че по договора от 02.122.2016 г. между
страни потребеното и доставено количество на природен газ от ищеца за 2018
г. е 16 529,78 гигаджаули и според количеството на годишно потребление по
критериите на НСИ, МТК Г. ООД попада в Г.а И4 за потребление. Вещото
лице е посочило, че съгласно данните от НСИ за годишно потребление на
природен газ цените за Г.а И4 отразяват увеличение на цената, съобразно
отразената цена за второто шестмесечие на 2016 г. спрямо първото
шестмесечие на 2019 г., като по цени без данъци, такси и ДДС е установена
разлика от 76.29%, а при цени без ДДС и други възстановими данъци и такси
е установена разлика от 73.04 %.
В заключението се сочи, че за м. май 2019 г. ищецът е издал по
договора фактура № 222 от 14.05.2019 г. за авансово плащане в размер на
сумата от 479 375.15 лв. без ДДС, фактура № 232 от 12.06.2019 г. за
окончателно плащане в размер на сумата от 1 078 869,91 лева без ДДС, за м.
юни 2019 г. ищецът е издал по договора фактура № 233 от 14.06.2019 г. за
авансово плащане в размер на сумата от 450 312,12 лв. без ДДС, фактура №
234 от 10.07.2019 г. за окончателно плащане в размер на сумата от
1 054 151,82 лева без ДДС.
Изминатите километри съгласно справка по фактури са както следва –
м. май 2019 г. – 513 681,77 км и месец юни 2019 г. – 501 487,978 километра.
Във връзка с поставен въпрос от ищеца, вещото лице Г. е посочила, че
при индексиране на цената със 7,5 % за 1 км пробег, цената за километър
6
маршрутен пробег би била 3,225 лева без ДДС, съответно 3,87 лв. с ДДС.
При тази индексирана цена, цената на изминатите километри за месец
май 2019 г. би била с 138 694,08 лева в повече, а за месец юни 2019 г. –
135 401,75 лева.
Размерът на мораторна лихва върху увеличената част от цената за
месец пробег за месец май 2019 г. за периода 15.06.2019 г. 0- 12.10.2021 г.
възлиза на 32 785,74 лева, а за месец юни 2019 г. – за периода 15.07.2019 г. –
12.10.2021 г. възлиза на 30 879,12 лева.
Установява се, че месец май 2019 г. на ищеца е наложена санкция в
размер на 778,23 лев, а за месец юни 2019г . – 1603,16 лева.
В съдебно заседание при приемане на основаното заключение вещото
лице Г. е посочила, че в прегледаните фактури за закупени горива от страна
на ищеца от трето лице няма калкулирани разходи за смазочни материали.
Отговорите на въпросите са дадени спрямо цената на природния газ,
тъй като няма данни да са използвани масла и филтри, като вещото лице е
посочило, че по данни на НСИ цената на природния газ за второто тримесечие
на 2016 г. е 28,12 лв/МВтч, а за първото щестмесечие на 2019 г. – 49,56/МВтч.
По делото е представено и гаранционно писмо от БМС Сервиз ЕООД,
съгласно което МТК Г. ООД е закупило 60 броя нови автобуси за
осъществяване на обществен превоз по договор от 02.12.2016 г. със СО, като
автобусите са в гаранция за срок от 5 години от дата на първата регистрация,
като пълната гаранция обхваща и безплатна Представен е и договорът за
закупуване на процесните автобуси между МТК Г. ООД и БМС Сервиз
ЕООД.
По делото е представена справка от НСИ от 27.01.2022 г. за
инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени за Г.а „Моторни
и смазочни масла“. Според справката инфлацията на НСИ за тази Г.а стоки за
месец май 2019 г. спрямо базовия месец 12.2016 г. е 0,3 %, а за месец юни
2019 г. е 0.4 %.
Приложено е писмо, че в НСИ не се провеждат статистически
наблюдения за пазарни цени на смазочни материали масла (за небитови
клиенти).
Представено и прието е и допълнително заключение на вещото лице Д.
Г. именно във връзка с изисканата официална информация от НСИ, като
вещото лице е посочило, че не може да даде отговор за пазарните цени на
смазочните материали, поради липсата на информация от НСИ.
При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните
правни изводи:
По предявения иск по чл. 266, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 138 694,08 лева – дължимо възнаграждение за осъществен
обществен превоз по договор от 02.12.2016 г. за месец май 2019 г. на
7
основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора и за сумата от 135 401,75 лева –
дължимо възнаграждение за осъществен обществен превоз по договор от
02.12.2016 г. за месец юни 2019 г. на основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора
Предпоставките за основателността на иска са:
1. наличие на сключен договор за възлагане на извършване на обществен
превоз на пътници;
2. изпълнение на задълженията на ищеца като изпълнител;
3. уговорена цена, вкл. и настъпване на предпоставките за актуализиране на
цената;
Въз основа на представения договор N СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г.
по делото се установява, че между страните е сключен договор за
осъществяване на обществен превоз на пътници по определени автобусни
линии, Г.ирани в Пакет 1 съгласно обявения конкурс.
Съгласно т.12, на § 1 от ДР на Наредба 2 „обществен превоз на
пътници" са услуги за превоз на пътници от общ икономически интерес,
предоставяни на обществеността регулярно и на недискриминационна основа.
Това е дефиницията и в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на ЕП и на Съвета от 23
октомври 2007 година.
Процесният договор е сключен на основание чл. 17 от Наредба № 2 от
15 март 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси (загл. изм. -
ДВ, бр. 44 от 2011 г.) (Наредба 2) на базата на решение на СОС и проведена
конкурсна процедура.
СОС е органът по смисъла на чл. 21, т.25 от ЗМСМА, който определя
условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения градски
транспорт на територията на съответната община, в случая на територията на
С.О., като съгласно чл. 8 от Наредба 2 това е и органът, който одобрява
общинската транспортна мрежа за територията на СО.
Следователно, отношенията между страните по делото се развиват на
базата на съществуващата национална (ЗМСМА, Закона за автомобилните
превози, Наредба 2 и др.) и европейска регламентация (Регламент (ЕО) №
1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г.
относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и
автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО)
№ 1107/70 на Съвета (L 315/1 от 3 декември 2007 г.) (Регламент (ЕО) №
1370/2007)), уреждаща обществените услуги за пътнически автобусни
превози.
Между страните не се спори, че в случая не е приложим режима,
посочен в Глава 2, раздел I на Наредба 2, при което обществените услуги по
осъществяване на обществен превоз следва да се осъществят чрез възлагане
по реда на ЗОП, съответно Закона за концесиите, а и не се установява по
делото,че е налице възлагане от ответника като компетентен местен орган на
„задължението за осъществяване на обществена услуга“ по смисъла на чл. 2, б
8
„д“ от Регламент (ЕО)1370/2007 на ЕП и на Съвета. В конкретния случай, СО,
чрез кмета като компетентен местен орган по смисъла на Регламент
(ЕО)1370/2007 на ЕП и на Съвета, е възложила на ответника техническото
изпълнение на обществената услуга по автобусен превоз на пътници по
определени линии, част от утвърдената транспортна схема на СО, т.е касае се
за договор за услуга (превоз на пътници по определени автобусни линии, част
от утвърдена транспортна схема на СО) по смисъла на чл. 266 от ЗЗД, при
който част от съдържанието е нормативно определено с оглед посочените по-
горе приложими нормативни актове.
По силата на договора от 02.12.2016 г. ищецът е придобил качеството
на „оператор на обществени услуги“ по смисъла на чл.2, б „г“ от Регламент
(ЕО)1370/2007 на ЕП и на Съвета. Съгласно дадената дефиниция в
Регламента „оператор на обществени услуги“ означава което и да е
обществено или частно предприятие или Г.а от такива предприятия, които
извършват обществени услуги за пътнически превоз, или който и да е
обществен орган, който предоставя обществени услуги за пътнически превоз.
Установява се, че договорът, подписан на 02.12.2016 г. е влязъл в сила,
доколкото се е сбъднало посоченото в чл.3,ал.2 от договора условие (на
неуточнена по делото дата, но с оглед наличието на последващи действия по
изпълнение на договора, включително подписване от страните по договора
на протокол 1 /25.07.2017 г. за въвеждане в експлоатация на автобусни
линии 12,90,117,118 и 119 от 26.07.2017 г., Съдът приема, че това е станало
преди тази дата – 25.07.2017 г.).
На 26.07.2017 г. е започнал да тече и срокът на действие на договора –
8 години от въвеждане в експлоатация на първата линия – чл. 3, ал.1 от
договора.
Установи се по делото, че в исковия период 05.2019 г. и 06.2019 г.
ищецът като изпълнител е изпълнил задълженията си по договора за
извършване на заложения маршрутен пробег – съответно – м. май 2019 г. –
513 681,77 км и м. юни 2019 г. – 501 487,978 километра.
Установява се, че ответникът като възложител на обществената
транспортна услуга е заплатил за оператора уговорената стойност на
извършената транспортна услуга за месеците май и юни 2019 г. при
уговорената цена в договора - 3 лева на километър без ДДС (чл. 5, ал. 1 от
договора).
Спорът по делото е дали са налице основания за индексиране на
цената, съгласно чл. 5,ал. 4, т. 2 от договора.
Следва да се отбележи, че към настоящия момент, въпреки наличието
на множество дела между СО и МТК Г. ООД, със сходни претенции –
присъждане на допълнително възнаграждение за различен период за
осъществен обществен превоз на пътници в рамките на договора от
02.12.2016 г., поради твърденията на ищеца за настъпили основания за
индексиране на цената, няма данни, и след служебна проверка настоящата
съдебна инстанция не установи да има влязло в сила решение по нито едно
тези дела.
9
Обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН) на едно
съдебно решение обхваща предмета на съдебното решение, т.е със СПН се
установява съществуването или несъществуването на твърдяното или
отричано от ищеца спорно материално право, с белезите, които го
индивидуализират (юридически факти, от който произтича, съдържание,
субекти и правно естество).
Както е прието и с ТР 3 от 22.04.2019 г. по т. дело 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС, при исковете за правоотношение, вкл. за парично вземане, фактите
са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване са накърненото
субективно материално право и правоотношението, от което то произтича –
тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички
правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от
правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното
правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав,
независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не. Задължението за
неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от
съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и
правната му квалификация.
В настоящия случай обаче няма съдебно решение, които са се ползва
със сила на пресъдено нещо между страните, засягащо валидността и
установяване на съдържанието на процесния договор от 02.12.2016 година.
Поради това и в рамките на настоящото производство, Съдът следва да
се произнесе по всички наведени възражения от ответната страна, излагащи
твърдения за нищожност на отделни клаузи на договора, съответно за начина
на определя и тълкуване на договора между страните, възможността да се
претендира индексиране на уговореното възнаграждение на повече едно от
основанията, посочени в договора.
С оглед това задължение на Съда в настоящото производство да
направи собствени, обосновани от представените доказателства изводи,
неоснователен е доводът на ответника, че прилагането от страна на ищеца на
копия от решения, постановени по други дела между същите страни, във
връзка със същия договор, водят до нерегламентирано въздействие върху
съда. Тези копия са приложените по делото, без да представляват
доказателства по делото. Следва да се отбележи и, че съдът разполага със
същите и по силата на служебния си достъп до ЕИСС и САС.
Първият довод на ответника, по който Съдът следва да се произнесе, е
свързан с твърдяната нищожност на клаузата, на която ищецът се позовава, а
именно, чл.5, ал.4, т.2 от договора от 02.12.2016 година.
Твърди се, че тази клауза е нищожна, тъй като липсва предмет или
противоречи с императивни норми.
На първо място, клаузите на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от договора от
02.12.2016 г. представляват т.нар валоризационни клаузи и тяхното
включване в договора е въпрос на договорка между страните, които
независимо от доводите на ищеца, са се договаряли в рамките на свободна
конкурсна процедура, участието в която е резултат от преценката на
10
дружеството – търговец, което иска да поеме осъществяване на определена
услуга, независимо, че тази услуга има специфичен характер (обществена
услуга за превоз на пътници). Ищецът, като участник в процедурата, е имал
възможност да се възползва от процедурата по чл. 26,ал.2 от Наредба 2 по
обжалване на заповедта на кмета за определяне на класирането, ако е
намирал, че някои от клаузите в договора (които би следвало да са част от
проекта на договора, част от конкурсната документация) противоречат на
закона. Не се спори, че договорът от 02.12.2016 г. е сключен на по-ниска цена
от офертната (за 1 км.-3,57 лева без ДДС – стр. 84 по делото), но постигането
на по-ниска цена при сключване на окончателния договор, не опорочава
същия и не може да води до различно тълкуване на клаузите.
Неоснователни са доводите и на ответника като възложител, че
относно процесния договор не се прилагат правилата за търговските сделки,
вкл. ЗЗД и ТЗ, тъй като се касаело за предоставяне на обществена услуга.
Действително, организирането на обществен превоз на пътници по градската
автобусна мрежа е вид обществена услуга, подлежаща за насилена регулация,
но при липса на изрично изключване на приложимостта на разпоредбите на
ТЗ и ЗЗД относно процесния договор (сключен не по реда на Закона за
концесиите или ЗОП, а в рамките на конкурсна процедура по Наредба 2), това
не може да се изведе от предмета на същия. От друга страна, дори и когато
възлагането на изпълнението на услугата по обществен превоз на пътници се
осъществява по реда на ЗОП, съгласно чл. 120 от ЗОП за всички неуредени
въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на
договорите за обществени поръчки се прилагат разпоредбите на Търговския
закон и на Закона за задълженията и договорите.
Доводът, че клаузата на чл. 5, ал.4, т. 2, съгласно която при увеличение
на цената на горива и смазочни материали с повече от 20% по данни на НСИ
спрямо цената към датата на подписване на договора, цената на километър
маршрутен пробег, се променя, е нищожна поради противоречие със закона,
също е неоснователен.
Не само, че не са посочени конкретни императивни норми, на които се
твърди, че противоречи тази клауза, но и с оглед спецификата на договора –
вид договор за изработка, вид договор за услуга, и изричната разпоредба на
чл. 266, ал.2 от ЗЗД, която дава възможност, дори и при липса на съгласие
между страните да се изменя уговореното възнаграждение, ако се измени
цената на материала (в случая това е основното гориво, с което се
осъществява превозната услуга), следва да се приеме, че подобна клауза,
регламентираща как точно се изменя уговореното възнаграждение при
промяна на основния материал, не е нищожна, а напротив, дава яснота на
страните за рамките, в които може да се развиват договорните им отношения.
Неоснователен е и вторият довод, че уговорката е нищожна, тъй като е
неясна, доколкото съгласно установеното по делото, в НСИ не се поддържа
статистика за цените гориво - смазочните материали, както и отделна
статистика за цената на природния газ за транспорт (което не се спори, че е
използваното гориво от ищеца), а само за цената на природния газ за крайни
битови/небитови потребители, и то отчитан на шестмесечен период, поради
11
което и липсвал ясен критерий за индексиране на цената на километър
маршрутен пробег.
В решение по гр. дело 50254/2016 г. на ВКС, ГК и по т. дело 268/2017
г. на ВКС, ТК (следва да се отбележи, че това решение е постановено по
други искове, във връзка с договори за превоз на пътници, сключени от
ответника СО с други превозвачи, които текстове на договорите разкриват
значителна прилика с настоящата хипотеза) са посочени критериите и
начинът, по който следва да се осъществява тълкуването на нормите на един
договор. Изрично е посочено, че на тълкуване подлежат не само неясните или
двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно са ясни,
но между страните съществува спор за действителното им съдържание.
Ответникът прави извод за неяснота до степен на неразбираемост на
клаузата за индексация по чл. 5, ал.4, т.2 от договора, като изхожда от
собственото си тълкуване на договора относно това какви би следвало да са
уговорените критерии за изменение на крайната цена – в зависимост от
изменението на цената на кой основен компонент, имащ най-голяма тежест
при определяне на крайната цена. Логично е това да е цената на основното
гориво, което в случая с договора от 02.12.2016 г. е природен газ, и то цената
на природния газ за транспорт. Същевременно обаче, страните по договора, в
рамките на договорната свобода, са приели критерият да не е само цената на
природния газ за транспорт, а общо цената за газово-смазочни материали,
съобразно статистиката на НСИ. И тъй като се установява, че както към
датата на сключване на договора, така и към настоящия момент се събира
статистическа информация за цената на природния газ за крайни
битови/небитови потребители на шестмесечен период, както, че се събира и
информация за цената на стоките и услугите, които се ползват от
българските домакинства за лично потребление относно стоки в Г.а
„Моторни и смазочни масла“ на месечна база, Съдът намира, че волята на
страните за критерия, по който следва да се индексира цената по договора е
именно да се използват тези две цени. Невключването/неизбирането на
критерий „цена на природния газ за транспорт“ като критерий е разбираемо и
с оглед данните от НСИ, че такава статистическа информация не се събира
отделно (събира се информация за цената за крайни битови/небитови
потребители на природния газ общо), е въпрос на постигнати уговорки между
страните.
Както е посочено и цитираното решение на ВКС, при тълкуване на
отделни клаузи на договора, по отделно и в съвкупност, съдът трябва да
тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 от ЗЗД, като при това търси
действителната, а не предполагаема воля на страните. При това тълкуване
съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във
връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от
смисъла на целия договор и целта на същия.
В случая е ясно каква е уговорката между страните, и доколкото
липсват някакви данни от други клаузи в договора, че страните не са имали
предвид да се използват събраните от НСИ на шестмесечен период данни за
цените на природния газ и на смазочните материали, както сочи ответника -
12
например цената на природния газ, определяна от КЕВР, то именно тези
данни, изхождащи от НСИ, следва да се използват. Съдът намира, че страните
са постигнали съгласие, че следва да е налице съвкупно повишаване на цената
на двата компонента със съответния процент (20 процента), доколкото това
съответства на идеята да за запази икономическата еквивалентност на
престациите, на която са базирани и двете хипотези на чл. 5,ал.4,т.1 и т. 2 от
договора.
Относно следващия довод, че ищецът вече е получил актуализация на
цената със сключените споразумения през 2021 г., Съдът намира, че при
тълкуване на клаузите на чл.5,ал.1, т.1 и т. 2 от договора в съвкупност, като се
вземе предвид, че страните не са посочили, че двете хипотези са в
съотношение на кумулативност – липсват използвани думи като “и“, „също“
и подобни, следва да се направи извод, че се касае за две отделни хипотези.
Този извод следва от обстоятелството, че основният текст на чл. 5, ал.4 от
договoра гласи “Цената …се променя когато:“, след което следва изброяване
на двете условия, при които се изменя цената – 1) обща инфлация (при
промяна над 5 %) „точка“ 2) промяна в цената на един основен компонент,
чрез който се изпълнява превозът – цената на гориво-смазочните материали
(промяна над 20 %). Всяко от тези основания е посочено на отделен ред,
отделено от предното основание, разделени с точка „ .“. В договора никъде не
е посочено и не може да се извлече извод, че страните по договора са имали
предвид кумулативното осъществяване на двете основания. Макар и да е
вярно съждението, че единият елемент, който се използва за да се определи
общата инфлация е именно промяната на цената на горивата, не съществува
пряка икономическа зависимост, която да сочи, че при всеки 20 %
увеличаване на цената на горивата се променя и общата инфлация с поне 5 %.
Страните по договора от 02.12.2016 г. са посочили точни цифрови стойности,
при които следва да се актуализира цената за километър, които са различни
при двата критерия, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че се
касае за две отделни, независими основания/условия за актуализиране на
уговорената цена за километър маршрутен пробег.
Двете основания за индексация на цената на километър пробег не само,
че не са кумулативни, но и едното не поглъща другото.
В договора от 02.12.2016 г. не са посочени критерии, подобни на
посочените в Регламент (ЕО) № 1370/2007 на ЕП и на Съвета от 23 октомври
2007 година относно компенсацията на обществените услуги, а именно
недопускане на свръхкомпенсиране, тъй като с договора от 02.12.2016 г. на
ищеца не е възложено „задължението за извършване на обществена услуга“
по смисъла на чл. 2, б „д“ от Регламента, което е и основанието договорът да
не е сключен по реда на Глава 2, раздел I на Наредба 2 (при което да се
прилагат правилата на самият регламент за сключване на договорите за
осъществяване на обществените услуги, съответно правилата на ЗОП и ЗК), а
по реда на раздел 2. Поради това и критериите, посочени в приложение 1 към
Регламент (ЕО) № 1370/2007 на ЕП и на Съвета от 23 октомври 2007 година
не могат да се използват за преценка дали при едновременна индексация на
възнаграждението по договора за услуга и по чл. 5, ал.4, т.1 и по чл. 5, ал.4,
13
т.2 от договора се нарушават императивни норми. Такъв конкретен довод не е
наведен и от ответника, а и установяването наличието на подобно
свръхкомпенсиране би било в неговата тежест, за което не е ангажирал и
доказателства.
Поради това и, макар и действително да се установи, че със двете
споразумения, сключени през 2021 г., страните по договора от 02.12.2016 г. са
постигнали съгласие за индексация на уговорената цена за километър
маршрутен пробег на основание чл. 5, ал.4, т.1 от договора – поради
увеличаване на инфлацията за периода 02.12.2016 г. – 31.10.2020 година,
което включва и месеците май, юни 2019 година, това не изключва правото и
възможността да се търси, и ако са налице основанията, да се получи,
индексиране на цената и на другото основание за този период.
Изрично в двете споразумения е посочено, че индексирането е само
поради увеличаване на инфлацията, т.е основание по чл. 5, ал.4 ,т.1 от
договора. И доколкото двете основания за индексиране са независими едно от
друго, тези споразумения не влияят върху преценката дали са налице
основания да се търси индексиране на цената на основание чл. 5, ал.4, т.2 от
договора.
Следва да се отбележи, че при сключване на цитираните две
споразумения, възложителят - ответник по делото е разполагал с
възможността да отрази виждането си, че когато за един и същ период са
налице и двете основания за индексиране на цената, следва да се постигне
общо съгласие за индексиране и да постигне предоговаряне на цената за
километър, защитаващо в максимална степен защитата на публичния интерес,
което не е направил.
Ирелевантни за делото са постигнатите през юли 2022 г. договорки за
изменение на договора от 02.12.2016 г. (допълнително споразумение от
22.08.2022 г.), доколкото посочените изменения са в сила от 01.08.2022 г., т.е
за исковия период е в сила посочената от ищеца редакция на чл. 5, ал.4, т.2 и
т. 3.
Следващият аргумент на ответника за неоснователност на претенцията
за индексиране на цената на основание чл.5, ал.4, ал.2 от договора, е липсата
на покана и проведени преговори по чл. 5, ал.4, т.3 от договора и липса на
писмено споразумение по чл. 38 от договора.
Такова изискване не следва от съдържаните на разпоредбите на чл. 5,
ал.4, т.2 и т. 3, тълкувани в съвкупност. Видно е, че страните са достигнали
съгласие, че при всяко отклонение на инфлацията и цената на ГСМ над
нивата, при което е сключен договора, всяка от тях (което би следвало да се
приема всяка заинтересована страна) да предложи да се водят преговори -
използван е изразът „всяка от страните има право да направи на другата
страна писмено предложение“. Касае се именно за право, но дори и при
неспазване на тази процедура, при което следва да се приеме, че няма
съгласие за индексиране, договорът е посочил, че се прилагат правилата в
договора –индексиране с 2,5 % на цената за километър по силата на договора.
Доводът на ответника, че в договора не е използвана думата „автоматично“,
14
което изключвало прилагане на тази уговорка без преговори и съгласие, е
неоснователен. Смисълът на договора се извлича чрез тълкуването му, и
именно това е смисълът на израза „При непостигане на съгласие при
преговорите, страните се по договора се споразумяват, че възнаграждението
на километър маршрутен пробег се променя с 2,5 %“. Не е необходимо
подписване на изрично споразумение по чл. 38 от договора, което следва ясно
от разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.3 от договора, която гласи, че „при
непостигане на съгласие, обективирано в писмено споразумение, настъпват
последиците в т.1 и т.2“. Следователно, ако няма писмено споразумение за
изменение на цената, последицата е актуализиране на цената със съответните
проценти по т. 1 и т.2 по силата на самия договор, т.е автоматично, за което
вече има договорка. Писменото споразумение ще е нужно, ако се изменя
договора със съдържание, което не е включено в същия.
В случая, обаче, и с оглед правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК, по делото
се установява, че макар и след завеждане на делото – на 26.05.2022 г., ищецът
като изпълнител, е отправил до ответника предложение за преговори именно
за процесния период (ако се приеме, че писмото за преговори от 2017 г. не
касае процесния период, макар, че според настоящата съдебна инстанция, в
момента, в който настъпят основанията за актуализация на цената по чл. 5,
ал.4, т.1 или т. 2, тя се актуализира, като новата цена важи за оставащия
период от договора, без да е необходимо за всеки следващ месец (доколкото
услугата се заплаща месечно) да се отправят нови предложения за
преговори). Следователно, доказа се по делото, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора да предложи преговори за индексиране на
цената поради увеличаване на цената на ГСМ.
Причините за непровеждане на преговорите, съответно за непостигане
на съгласие са ирелевантни, доколкото ищецът основава претенцията си на
автоматичното увеличаване на цената, а не на допълнително споразумение.
Следващият спорен момент е относно момента, към който следва да се
преценява наличието на основание за индексиране на цената, т.е налице ли е
изменение на цената в указаните граници.
Ищецът сочи, че това е датата на сключване на договора, а ответникът
– датата на влизане в сила на договора.
Съдът намира, че с оглед ясно изразената воля на страните, че „цената
…се променя когато …: при промяна на….съгласно данните на НСИ спрямо
цената към датата на подписване на договора“, следва извод, че данните,
които следва да се използват при преценка дали има увеличаване/намаляване
на цената на ГСМ с 20 % следва да са наличните такива към датата на
подписване на договора – 02.12.2016 година. В случая, страните вместо да
посочат конкретните данни за цената на ГСМ към датата, когато са
постигнали съгласие за всички клаузи, са посочили начин на определянето
им. Икономически логично е страните да посочат именно момента на
сключване на договора, особено когато уговорената цена е резултат от
продължили значителен период от време преговори (не се доказа от
ответника, че точната дата на подписване на договора е друг/различна от
15
посочената в него). Обстоятелството, че по съгласие между страните,
договорът влиза в сила на последваща дата, е ирелевантен. Уговорката за
актуализиране на цената ще породи действието си след влизане в сила на
договора, но няма пречка страните да изберат друг момент, спрямо който
преценяват определени последици по договора. Доводите в обратен смисъл на
ответника са неоснователни.
С оглед заключението на ССчЕ, по делото се установи, че за месеците
май и юни 2019 г. има увеличение на цената на природния газ за небитови
потребители с над 70 % (с оглед данните, че ищецът попада е Г.а И4 за
крайни небитови потребители съобразно консумацията през 2018 г.) спрямо
второто шестмесечие на 2016 г., като се установява намаление на цената на
потребителските стоки в Г.а „Моторни и смазочни масла“ (писмо от НОИ от
13.07.2022 г. и приложение към него), но намалението е от цена за литър в
лева за 12.2016 г. – 13,24 лева на цена 12,21 лева/литър, т.е с около 6 %. Т.е
намалението не в такъв процент, за да не се приеме, че общото увеличение на
цените на ГСМ за периода е над 20 %.
Следователно, установи се наличието на предпоставките за
актуализиране на цената на километър пробег съгласно чл. 5, ал.4, т.2 от
договора за месеците май и юни 2019 година.
Неоснователна е обаче претенцията на ищеца, че съгласно договора,
увеличението на цената следва да е с 2,5 % за всеки 20 % натрупано
изменение на цените на ГСМ. Това разбиране не съответства на смисъла на
разпоредбата на чл. 5, ал.4, т.2 от договора, където изрично е посочено, че
увеличаване на цената за километър маршрутен пробег може да се допусне по
силата на договора само до 5 %, и то тези пет процента са само ако се водят
преговори. При липсата/неуспех на преговорите, максималното предвидено в
договора актуализиране на цената, независимо от процента на увеличаване на
цената на ГСМ е 2,5 %.
Следователно, установява се, че за исковия период май - юни 2019 г.
цената за километър пробег следва да е увеличена с 2,5 %, т.е да възлиза на
3,075 лева без ДДС, т.е на 3,69 лева с ДДС.
С оглед установения пробег за месец май 2019 г. - 513 681,77 км,
дължимото възнаграждение възлиза на 1 895 485,75 лева (изчислено на
основание чл. 162 от ГПК). Установява се заплащане на сумата от
1 849 254,40 лева, т.е дължима е сумата от 46 231,33 лева. До този размер е
основателен искът за месец май 2019 година.
С оглед установения пробег за месец юни 2019 г. – 501 487,978 км.,
дължимото възнаграждение възлиза на 1 850 490,64 лева. Установява се
заплащане на сумата от 1 805 356.73 лева, т.е дължима е сумата от 45 133,90
лева (изчислено на основание чл. 162 от ГПК). До този размер е основателен
искът за месец юни 2019 година.
Дължи се и законната лихва върху тези суми от датата на предявяване
на иска до окончателното им заплащане.
16
Относно иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва за забава върху сумите от
датата на изискуемост на пълния размер на задължението за всеки месец – 15
число на следващия месец до датата на предявяване на исковете
На първо място, касае се за парично задължение с определен срок за
изпълнение - до 14 число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
възнаграждението, поради което и след изтичане на срока, ответникът е
изпаднал в забава, без да е необходима покана.
Относно довода на ответника, че обезщетение за забава следва да се
начислява върху уговорената и дължимата стойност на превоза без ДДС, тъй
като стойността на ДДС са парични средства, които кредиторът – ищец така
или иначе е нямало да ползва, тъй като следва да ги внесе в бюджета, същият
е неоснователен.
Съгласно чл. 2 т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна доставка
на стока и услуга. Според чл. 25, ал. 1 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на
този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, а съгласно, ал. 2 данъчното събитие възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена (освен изключенията по ал. 3 на чл. 25, в които настоящата
хипотеза не попада). Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС, на датата на
възникване на данъчното събитие по, ал. 2, данъкът по закона става изискуем
за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го
начисли. Неизпълнение на задължението за начисляване на ДДС (в случая
върху цялата стойност на превоза за всеки месец) води до отговорност на
данъчно задълженото лице за дължимия ДДС към НАП, но не отпада нито
изискуемостта на задължението на възложителя, нито изискуемостта на ДДС
върху вземането на изпълнителя, чиято равностойност получателят на
услугата дължи (така и решение № 102 от 25.11.2022 г. по т. д. № 2173/2021
г., ТК, І ТО на ВКС).
Поради това и искът за лихва за забава е основателен върху сумата от
46 231,33 лева – възнаграждение за месец май 2019 година за периода
15.06.2019 г. – 11.10.2021 г., т.е за сумата от 10915.72 лева (изчислен с
помощта на компютърна програма на основание чл. 162 от ГПК).
Искът за лихва за забава е основателен върху сумата от 45 133,90 лева
– възнаграждение за месец юни 2019 година за периода 15.07.2019 г. –
11.10.2021 г., т.е за сумата от 10280.49 лева (изчислен с помощта на
компютърна програма на основание чл. 162 от ГПК).
Относно разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
С оглед частичното отхвърляне на исковете, на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковете 186 лева.
Ищецът също е направил искане за присъждане на разноски,като е
представил и списък с разноските. На същия се дължат разноски съобразно
уважената част от исковете.
17
Ответникът прави възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение – 6000 лева.
Съдът намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски за
дължимата държавна такса и за внесения депозит за вещо лице съобразно
уважената част от исковете, но следва да бъде оставено без уважение
искането за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Доводите за това са следните:
Както бе посочено и по-горе, по делото се установи, че ищецът МТК Г.
ООД е образувал срещу ответника СО множество (по наличните данни поне
15 дела), със сходни претенции – присъждане на дължимо възнаграждение за
отделни месеци въз основа на договора от 02.12.2019 г., на едно и също
основание – твърдения за наличие на основания за актуализиране на цената на
основание чл. 5, ал.4, т.2 от договора.
Право на всяка страна е да прецени начина по който организира
защитата си. Тази преценка не следва обаче да води до пораждане на
допълнителни, извънредни задължения за противната страна, в конкретния
случай под формата на отговорност за разноски.
Отговорността за разноски е обективна и следва единствено от изхода
на делото. Същата не следва да се превръща и разглежда като допълнителна
санкция, с които неизправната страна в материалните отношения следва да
бъде натоварена, при надхвърляне на обективно необходимите и направени
разноски за защита претенцията на ищеца в процеса. При раздробяване и
предявяване като отделни претенции за дължими суми за възнаграждение на
едно и също основание за последователни месеци по един и същ договор, при
настъпване на едни и същи основания в рамките на много кратки времеви
отрязъци, и претендирането им в отделни производства (напр. предмет на т.
дело 2009/2021 г. по описа на СГС, ТО е вземането за актуализирана цена по
договора за месец февруари 2019 г., по т. дело 2010/2019 г. – вземането за
месеците март и април 2019г., а по настоящото дело – за месеците май и юни
2019 г.), без това да е обосновано с правно значима причина, се постига
натоварване на ответника със значителни разноски, т.е разноските в процеса
се превръщат в наказателна санкция, което е извън тяхното предназначение.
Отговорността за разноски не следва да е и способ за обогатяване на
упълномощения по няколко идентични дела процесуален представител на
ищеца, доколкото тези действия могат да се разглеждат като целящи
създаване на формални основания за увеличаване на разноските в тежест на
ответника и последващото им събиране. Такава злоупотреба съдът не бива да
допуска и при приложението на чл. 3 ГПК, извършените процесуални
действия при злоупотреба с право не следва да бъдат зачетени.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI- 10 състав
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА С.О., адрес: гр. София, ул.******* да заплати на МТК Г.
ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:гр. София, Търговски дом, кантора
*******, адв. Н. Н. на основание 1чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД
сумата от 46 231,33 лева - дължимо актуализирано възнаграждение с ДДС по
чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-
ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г., заедно със законната лихва
върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от
45 133,90 лева - дължимо актуализирано възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4,
т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 10915.72 лева – обезщетение за забава
върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по
чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-
ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. –
11.10.2021 г., сумата от 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата
от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2
от договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021
г., и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4 467,34 лева – разноски по
делото за депозит за вещо лице и заплатена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от МТК Г. ООД, ЕИК *******, съдебен
адрес:гр. София, Търговски дом, кантора *******, адв. Н. Н. срещу С.О.,
адрес: гр. София, ул. ******* иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 от ЗЗД за сумата над 46 231,33 лева - дължимо актуализирано
възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на
обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г. до
пълния претендиран размер от 138 694,08 лева, за сумата над 45 133,90 лева -
дължимо актуализирано възнаграждение с ДДС по чл. 5, ал.4, т.2 от договора
за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за
месец юни 2019 г. до пълния претендиран размер от 135 401,75 лева, иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата над 10 915.72 лева – обезщетение
за забава върху сумата от 46 231,33 лева (дължимо актуализирано
възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от договора за извършване на обществен
превоз Nо СОА 16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. за месец май 2019 г.) за периода
15.06.2019 г. – 11.10.2021 г. до пълния претендиран размер от 32 785,74 лева,
за сумата над 10280.49 лева - обезщетение за забава върху сумата от
46 231,33 лева (дължимо актуализирано възнаграждение по чл. 5, ал.4, т.2 от
договора за извършване на обществен превоз Nо СОА 16-ДГ56-
1196/02.12.2016 г. за месец юни 2019 г.) за периода 15.06.2019 г. – 11.10.2021
г. до пълния претендиран размер от 30 879,12 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА МТК Г. ООД, ЕИК *******, съдебен адрес:гр. София,
Търговски дом, кантора *******, адв. Н. Н. да заплати на С.О., адрес:гр.
София, ул.******* на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал.3 от ГПК сумата от 186
лева – разноски по делото.
19
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
20