РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 10.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 878 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Г.Ц. ***, чрез адв. К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2020-340-23-9 от 27.05.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР -
Пазарджик, с което на същата за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от
ЗЗШОС на основание чл. 34А от ЗЗШОС е наложено наказание „глоба" в размер
на 500 лв.
В жалбата се моли за отмяна на наказателното
постановление с доводи, че същото не съдържа пълно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено с оглед, на които следва да се конкретизира
обектът на проверка и субектът на нарушението. На следващо място се твърди, че
нарушението обективно не е извършено от жалбоподателката, тъй като същата е
само работник във фирмата и ако има извършено нарушение, за същото следва да се
санкционира ЕТ, стопанисващ обекта – ЕТ „*****“.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката
поддържа доводите, изложени в жалбата, претендира присъждането на сторените от жалбоподателката разноски.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител за съдебното заседание.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 16.05.2020 г., около 01:10 часа в гр. Белово,
свидетелят Ф.Д. в качеството му на полицай при РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик,
заедно с колегата си Г.В.М., били изпратени от дежурния полицай за проверка на
сигнал, подаден на телефон 112. При пристигането си на място – на ул. „*****“ №
**чули силна музика, като свидетелят и колегата му установили, че се касае за
обект – заведение с открита площ и изнесени маси навън, на които имало 20-30
човека клиенти, които били обслужвани от сервитьор. Тонколините от
озвучителната уредба били изнесени навън, като музиката свирела високо. На
място свид. Ф.Д. установил жалбоподателката – Н.Ц.,
която отговаряла за обекта и я попитал защо не спазва работното време и защо
музиката свири. Същата му отговорила, че това се случва за първи път и се
наложило от това, че имало групичка от хора, които си допивали отвън.
Жалбоподателката се признала за виновна и се извинила, че нарушава нощната
тишина.
С оглед на констатираното, на място, свидетелят Ф.Д. съставил
АУАН с бланков № 559084/16.05.2020 г. срещу Н.Г.Ц., за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в
околната среда, който АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателката и който бил
предявен и връчен на същата срещу подпис. При връчване на акта били направени възражения от нейна
страна, изразяващи се в това, че при пристигане на властите музиката не се
чувала и че нивото на шума не било замерено.
В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на
нарушителя не били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите
на акта.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 2020-340-23-9/27.05.2020
г., в което приел, че Н.Г.Ц. е извършила нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, тъй като на
посочената дата, час и място чрез озвучителна уредба, нейна собственост,
пускала силна музика, като с действията си нарушила забраната за озвучаване на
територии, предназначени за жилищно строителство за времето от 23:00 до 08:00
часа, за което на основание чл. 34а от същия закон й наложил административно наказание
имуществена глоба в размер на 500 лв.
Наказателно постановление било редовно на жалбоподателката на 29.05.2020 г.,
видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Жалбата против НП била подадена от Ц.
до АНО на 05.06.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Ф.М.Д., който си спомня за случая и описва
извършената проверка и сторените при същата констатации, включително – че
музиката се чувала силно, даже няколко
преки преди да пристигнат на място. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. От показанията се установява начина на констатиране на извършеното нарушение и обстоятелствата,
при които е било извършено.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на
чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС предвижда забрана за озвучаването от обекти по
ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на
услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно
строителство, рекреационни зони и територии и зони
със смесено предназначение, както и
в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и
на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч. и от 23, 00 до 08, 00 ч., с
изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари,
аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и
оповестяване на населението при бедствия.
В НП изрично е посочено, че озвучаваният обект е
разположен в зона, отредена за жилищно строителство, което обстоятелство не се
оспорва от страните. Според пар. 1, т. 24 от ДР на
ЗЗШОС „зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по
смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
По арг. от пар. 3 от
преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ е
приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС „Озвучаване" е излъчване
на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни
средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.
Следва да се отбележи изрично, че за съставомерността на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС
е ирелевантно какво е нивото на шума, доколкото
сочената разпоредба въздига в нарушение самия факт на озвучаване на оказаните
площи в периода от 23, 00 часа до 8, 00 часа, като не сочи конкретна стойност
на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава. В този смисъл достатъчно
е да е налице шум от жива музика или озвучителна техника в посочените в закона
устройствени зони и времеви периоди на денонощието
Приложената санкционна норма на чл. 34, ал. 1 ЗЗШОС предвижда,
че: „За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности
на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на
юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в
размер от 3000 до 6000 лв.“. От прочита на посочената разпоредба следва, че
субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които
извършват нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, т. е. озвучават обектите, или
юридически лица. В настоящия случай се установи, че жалбоподателката
със собствените си действия е извършвала озвучаването на мястото, което не е
отречено от самата нея в хода на извършената полицейска проверка по подадения
сигнал на телефон 112. В този смисъл се явява неоснователно възражението на
пълномощника на жалбоподателката, че доколкото в
случая озвучаващия обект е собственост на ЕТ „*****“, е следвало да бъде
наложена имуществена санкция на търговеца, а не на физическо лице. В конкретния
случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателката
е ангажирана за това, че същата лично с действията си е допуснала озвучаване от
търговския обект. Обстоятелството дали същата е собственик на заведението,
управител или лице, намиращо се в трудови правоотношения със собственика на
обекта, е ирелевантно, доколкото отговорността й,
както вече беше посочено, е ангажирана за това, че като физическо лице е
пускала силна музика, с която е озвучавала територия, предназначена за жилищно
строителство. По делото се установи, а също и не се спори от самата жалбоподателка, че именно тя е извършвала установеното
озвучаване. В този смисъл жалбоподателката единствено
е възразила, че музиката не се е чувала към момента на пристигане на
полицейските органи.
За да е налице съставът на посоченото административно
нарушение, е ирелевантно и обстоятелството дали Н.Ц.
действително е собственик или не на озвучителната уредба, с която същата е
пускала силна музика. Само за пълнота следва да се посочи, че от разпита на актосъставителя се установи, че при пристигането му на
място в търговския обект е бил посрещнат именно от жалбоподателката,
която той е възприел като лицето, отговарящо за обекта и пред него същата е
признала, че музиката продължава да звучи, заради клиентите, които си допивали
на изнесените маси, т.е. към момента на извършената проверка в обекта, същата фактически
го е стопанисвала.
От събраните писмени и гласни доказателства по
несъмнен и категоричен начин се установи, че Н.Г.Ц. е пускала силна музика от
търговски обект, находящ се в гр. Белово, ул. „*****“
№ 42, представляващ заведение от закрит и открит тип, разположен в зона,
отредена за жилищно строителство, посредством озвучителна уредба, чиито
тонколони са били разположени в откритата част на заведението, между 23:00 -
08:00 часа. С това деяние тя е осъществила всички признаци от обективна и субективна
страна на вмененото й във вина нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
В хода на извършената служебна проверка настоящата
инстанция констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган - оправомощен да издава НП със
заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от
ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на министъра на вътрешните работи или
определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени
с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр.
чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.
При издаване на
АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. **и
чл. 57 ЗАНН, като всички обективни
елементи на състава на нарушението в случая са описани подробно и ясно в АУАН и
в НП по начин, който не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателката. Действително
в АУАН и НП е посочено, че озвучаваният обект представлява кафе-аперитив, а от
приложеното по делото Удостоверение № ЗХ-22/15.02.2019 г. за категория се
установява, че обектът представлява класически ресторант „*******“, стопанисвано от ЕТ „*******“, като посоченото
разминаване съдът намира за несъществено, доколкото обектът е достатъчно
индивидуализиран в НП чрез посочване на адрес и собственик, като това дали е
кафе-аперитив или ресторант по никакъв начин не променя и предназначението му
на търговски обект, посочен в чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС, като в този смисъл за
санкционираното лице не съществува
съмнение за кой обект точно става въпрос и правото му на защита по никакъв начин
не е накърнено.
Процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, поради което не се констатират
основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН.
В случая правилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката
на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, като размерът на наложеното й
административно наказание „глоба" е определен в законоустановения
минимум от 500 лв. и е достатъчен за постигане целите на административното
наказание по чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото не е направено своевременно искане за присъждането им, то съдът не
следва да се произнася по въпроса за разноските в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020-340-23-9 от 27.05.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР -
Пазарджик, с което на Н.Г.Ц., ЕГН: **********
***, за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на
основание чл. 34А от ЗЗШОС е наложено наказание "глоба" в размер на 500
лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: