Решение по дело №878/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260151
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 февруари 2021 г.)
Съдия: Ели Асенова Каменова
Дело: 20205220200878
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ№

 

гр. Пазарджик, 10.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА     

   

при секретаря Огняна Фурнаджиева, като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 878 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н.Г.Ц. ***, чрез адв. К. от ПзАК, против Наказателно постановление № 2020-340-23-9 от 27.05.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР - Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34А от ЗЗШОС е наложено наказание „глоба" в размер на 500 лв.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление с доводи, че същото не съдържа пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено  с оглед, на които следва да се конкретизира обектът на проверка и субектът на нарушението. На следващо място се твърди, че нарушението обективно не е извършено от жалбоподателката, тъй като същата е само работник във фирмата и ако има извършено нарушение, за същото следва да се санкционира ЕТ, стопанисващ обекта – ЕТ „*****“.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа доводите, изложени в жалбата, претендира присъждането на сторените от жалбоподателката разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител за съдебното заседание.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.05.2020 г., около 01:10 часа в гр. Белово, свидетелят Ф.Д. в качеството му на полицай при РУ - Септември към ОДМВР – Пазарджик, заедно с колегата си Г.В.М., били изпратени от дежурния полицай за проверка на сигнал, подаден на телефон 112. При пристигането си на място – на ул. „*****“ № **чули силна музика, като свидетелят и колегата му установили, че се касае за обект – заведение с открита площ и изнесени маси навън, на които имало 20-30 човека клиенти, които били обслужвани от сервитьор. Тонколините от озвучителната уредба били изнесени навън, като музиката свирела високо. На място свид. Ф.Д. установил жалбоподателката – Н.Ц., която отговаряла за обекта и я попитал защо не спазва работното време и защо музиката свири. Същата му отговорила, че това се случва за първи път и се наложило от това, че имало групичка от хора, които си допивали отвън. Жалбоподателката се признала за виновна и се извинила, че нарушава нощната тишина.

С оглед на констатираното, на място, свидетелят Ф.Д. съставил АУАН с бланков № 559084/16.05.2020 г. срещу Н.Г.Ц., за нарушение на  чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда, който АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателката и който бил предявен и връчен на същата срещу подпис. При връчване на акта били направени възражения от нейна страна, изразяващи се в това, че при пристигане на властите музиката не се чувала и че нивото на шума не било замерено.

В 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на нарушителя не били депозирани допълнителни писмени възражения по констатациите на акта.

Въз основа на така съставения АУАН  административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал обжалваното НП № 2020-340-23-9/27.05.2020 г., в което приел, че Н.Г.Ц. е извършила нарушение по  чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, тъй като на посочената дата, час и място чрез озвучителна уредба, нейна собственост, пускала силна музика, като с действията си нарушила забраната за озвучаване на територии, предназначени за жилищно строителство за времето от 23:00 до 08:00 часа, за което на основание чл. 34а от същия закон й наложил административно наказание имуществена глоба в размер на 500 лв.

Наказателно постановление било редовно на жалбоподателката на 29.05.2020 г., видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.  Жалбата против НП била подадена от Ц. до АНО на 05.06.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхождаща от надлежна страна и  насочена срещу подлежащ на обжалване акт.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Ф.М.Д., който си спомня за случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, включително – че музиката се чувала силно, даже няколко преки преди да пристигнат на място. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства, приложени към административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От показанията се установява начина на констатиране на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на  чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС предвижда забрана за озвучаването от обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч. и от 23, 00 до 08, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.

В НП изрично е посочено, че озвучаваният обект е разположен в зона, отредена за жилищно строителство, което обстоятелство не се оспорва от страните. Според пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС „зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение" са зоните и териториите по смисъла на наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията. По арг. от пар. 3 от преходните и заключителните й разпоредби на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ е приета Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС „Озвучаване" е излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.

Следва да се отбележи изрично, че за съставомерността на нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС е ирелевантно какво е нивото на шума, доколкото сочената разпоредба въздига в нарушение самия факт на озвучаване на оказаните площи в периода от 23, 00 часа до 8, 00 часа, като не сочи конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава. В този смисъл достатъчно е да е налице шум от жива музика или озвучителна техника в посочените в закона устройствени зони и времеви периоди на денонощието

Приложената санкционна норма на чл. 34, ал. 1 ЗЗШОС предвижда, че: „За нарушения на този закон, свързани с превишаване на граничните стойности на шум, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 6000 лв.“. От прочита на посочената разпоредба следва, че субектите, които могат да бъдат наказани са два вида – физически лица, които извършват нарушението по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, т. е. озвучават обектите, или юридически лица. В настоящия случай се установи, че жалбоподателката със собствените си действия е извършвала озвучаването на мястото, което не е отречено от самата нея в хода на извършената полицейска проверка по подадения сигнал на телефон 112. В този смисъл се явява неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателката, че доколкото в случая озвучаващия обект е собственост на ЕТ „*****“, е следвало да бъде наложена имуществена санкция на търговеца, а не на физическо лице. В конкретния случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че същата лично с действията си е допуснала озвучаване от търговския обект. Обстоятелството дали същата е собственик на заведението, управител или лице, намиращо се в трудови правоотношения със собственика на обекта, е ирелевантно, доколкото отговорността й, както вече беше посочено, е ангажирана за това, че като физическо лице е пускала силна музика, с която е озвучавала територия, предназначена за жилищно строителство. По делото се установи, а също и не се спори от самата жалбоподателка, че именно тя е извършвала установеното озвучаване. В този смисъл жалбоподателката единствено е възразила, че музиката не се е чувала към момента на пристигане на полицейските органи.

За да е налице съставът на посоченото административно нарушение, е ирелевантно и обстоятелството дали Н.Ц. действително е собственик или не на озвучителната уредба, с която същата е пускала силна музика. Само за пълнота следва да се посочи, че от разпита на актосъставителя се установи, че при пристигането му на място в търговския обект е бил посрещнат именно от жалбоподателката, която той е възприел като лицето, отговарящо за обекта и пред него същата е признала, че музиката продължава да звучи, заради клиентите, които си допивали на изнесените маси, т.е. към момента на извършената проверка в обекта, същата фактически го е стопанисвала.

От събраните писмени и гласни доказателства по несъмнен и категоричен начин се установи, че Н.Г.Ц. е пускала силна музика от търговски обект, находящ се в гр. Белово, ул. „*****“ № 42, представляващ заведение от закрит и открит тип, разположен в зона, отредена за жилищно строителство, посредством озвучителна уредба, чиито тонколони са били разположени в откритата част на заведението, между 23:00 - 08:00 часа. С това деяние тя е осъществила всички признаци от обективна и субективна страна на вмененото й във вина нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.

В хода на извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на министъра на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да осъществяват контрол за спазване на  чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. В случая актосъставителят и наказващият орган са оправомощени с цитираната заповед на основание чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС вр. чл. 36 и чл. 37 от ЗЗШОС.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. **и чл. 57 ЗАНН, като всички обективни елементи на състава на нарушението в случая са описани подробно и ясно в АУАН и в НП по начин, който не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателката. Действително в АУАН и НП е посочено, че озвучаваният обект представлява кафе-аперитив, а от приложеното по делото Удостоверение № ЗХ-22/15.02.2019 г. за категория се установява, че обектът представлява класически ресторант „*******“, стопанисвано от ЕТ „*******“, като посоченото разминаване съдът намира за несъществено, доколкото обектът е достатъчно индивидуализиран в НП чрез посочване на адрес и собственик, като това дали е кафе-аперитив или ресторант по никакъв начин не променя и предназначението му на търговски обект, посочен в чл. 16а, ал. 1 от ЗЗШОС, като в този смисъл за санкционираното лице  не съществува съмнение за кой обект точно става въпрос и правото му на защита по никакъв начин не е накърнено.

Процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от този вид, поради което не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В случая правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, като размерът на наложеното й административно наказание „глоба" е определен в законоустановения минимум от 500 лв. и е достатъчен за постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото не е направено своевременно искане за присъждането им, то съдът не следва да се произнася по въпроса за разноските в настоящото производство.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Пазарджик

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020-340-23-9 от 27.05.2020 г., издадено от Началник РУ - Септември към ОДМВР - Пазарджик, с което на Н.Г.Ц., ЕГН: ********** ***, за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС на основание чл. 34А от ЗЗШОС е наложено наказание "глоба" в размер на 500 лв.

Решението може да се обжалва пред Административен съд  - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: