Р Е Ш Е Н И Е № 466
гр. Пловдив, 18.02.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, втори
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3707 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по жалба
на Х.Д.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 2153-15-298 от 13.11.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалба вх. № 1012-15-361/ 18.10.2019 г. срещу разпореждане № **********/ Протокол
№ 2140-15-639 от 27.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – гр. Пловдив. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител
поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител в СЗ и в писмени бележки изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с
правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна.
С цитираното разпореждане е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ. Спорният между страните въпрос е дали времето, през което жалбодателят е бил на редовна военна служба – 03.01.1971 г.
– 03.01.1973 г., представлява действителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12
от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3
от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември
2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на
КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през
което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено
за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит
през времето от 03.01.1971 г. – 03.01.1973 г., поради което на основание § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите
до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 03.01.1973 г. и към
31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.); изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от
ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във
въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958
г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999
г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или
приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999 г. и съответно – за действителен осигурителен
стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основание за
отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е непротиворечивата съдебна практика
- решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение № 15587 от
13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., VI
о., решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 2856/2018 г., VI о. и др.
Поради изложеното следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено Решение № 2153-15-298 от
13.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/
Протокол № 2140-15-639 от 27.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, като преписката бъде изпратена за ново
произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.
При този изход на делото и съобразно своевременно
направеното искане следва да бъде осъден НОИ
- София да заплати разноски на жалбоподателя
в размер на 650 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-298 от 13.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № **********/
Протокол № 2140-15-639 от 27.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката за
ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ - София да заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, разноски в размер на 650 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: