Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 03.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 864/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А= АВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Ракитово, представлявано от управителя А= Н= Б= против НП № 33-0000017 от 20.03.2019г. на Началника на ОО „АА” - Пазарджик, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 ал.2, предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.33 ал.2, пр.2 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
В жалба се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателсва и излага съображения за отмяна на НП.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява процесуален представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано след като в сградата на ОО „АА” в гр.Пазарджик, била извършена комплексна проверка по фирмената документация на дружеството, която приключила с КП за извършена комплексна проверка от 01.12.2018г. Проверката била извършена от служители на горепосочения отдел, сред които бил и актосъставителят – св.Н.Р.. В хода на проверката било установено, че учебен център „А= АВ” ЕООД, притежаващо разрешение за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС № 3799/27.02.2015 г., извършило следното нарушение: Лицето, получило разрешение за теоретично и практично обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не било осигурило провеждане на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС в съответствие с условията и реда установени в наредбата и учебната документация по чл.153, т. 1 от ЗДвП. Не са били приложени карти за успешно преминал изпит – вътрешен, видно от констативен протокол от 01.12.2018 г. т. 4-2. Лицето получило разрешение за теоретично и практично обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС не представило цялата учебна документация, а именно карти за успешно преминат вътрешен изпит.
Това според актосъставителя съставлявало нарушение на чл.24а, ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, поради което против дружеството бил съставен АУАН бл. № 255079 от 11.022019 год., който бил предявен и връчен на управителя на дружеството.
Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП, с което обаче вмененото административно нарушение било преквалифицирано в такова по чл.33а л.2, пр.2 от горецитираната наредба. НП било връчено лично на управителя на дружеството на 12.04.2019 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 19.04.2019 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъстъвителя – св.Р., както и от тези на св.Влайкова. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са обективни и непротиворечиви, поради което не се налага техният подробен анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира контрол за законосъобрзност на НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство са допускнати съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото.
В акта и в наказателното постановление нарушението не е описано според императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Отделно от това, описаното като нарушение в акта и НП не съответства на посочените като нарушени законни разпоредби, т. е. не е изпълнено и императивното изискване на чл.42, т. 5 и чл.57 ал.1, т.6 от ЗАНН.
Както в акта за административното нарушение, така и в НП, изобщо не е посочено кога е било извършено нарушението, т.е. липсва дата на нарушението. В АУАН и НП, при започване на обстоятелствената част е записано, че нарушението е било извършено на 11.02.2019 година, около 09.50 часа, но това без съмнение не е датата на нарушението, а дата на съставянето на акта. Този извод се налага, т.к. веднага след това в акта и НП е посочено, че нарушението, заради което се ангажира отговорността на дружеството е било констатирано по време на комплексна проверка на дружеството, приключила с КП от 01.12.2018г. Очевидно е от казаното, че нарушението е било констатирано преди или най-късно на 01.12.2018г., т.е. когато е приключила комплексната проверка, което автоматично води до извода, че е и било извършено със сигурност преди тази дата, след като окончателно е било констатирано при приключването на комплексната проверка. Кога обаче то е било извършено не е казано, нито дори намекнато по никакъв начин.
С така описаното, освен че не е посочена по никакъв начин дата, евентуално месец или пък период, през който е било извършено нарушението, но се е стигнало и до непреодолимо противоречие, т.к. не само жалбоподателят, а и съдът са принудени да гадаят кога всъщност се твърди, че нарушението е било извършено и как така се сочи, че било извършено на 11.02.2019г., според записаното в НП и акта, а било констатирано по време на комплексна проверка, приключила преди това – 01.12.2018 година.
Само това е достатъчно НП да се отмени, доколкото липсата на подробно и прецизно описание на нарушението драстично накърнява правото на защита, т.к. санкционирания субект не би могъл да се брани срещу един съществен факт на нарушението, какъвто е датата на неговото извършване, като например оборва факта на извършването на тази дата, гради алиби и т. н. Посочването на дата на нарушението има пряко отношение и към спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, за което съдът е длъжен да следи и служебно, от каквато възможност в случая е лишен, поради непосочване на дата на извършване на вмененото административно нарушение.
На следващо място в АУАН е вменено нарушение на чл.24а ал.1, т.1 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС, която прана норма разписва, че лицата, получили разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са длъжни да осигурят провеждането на обучението на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС в съответствие с условията и реда установени в наредбата и учебната документация по чл.153, т. 1 от ЗДвП. Това е описано текстово, както в обстоятелствената част на акта, така и в НП. В постановлението обаче, нарушението е преквалифицирано в такова по чл.33 ал.2, пр.2 от Наредбата, която пък норма сочи, че лицата, получили разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС са длъжни при поискване от контролните органи да им предоставят цялата учебна документация, свързана с обучението на кандидатите.
В същото време, в АУАН, освен описаното по-горе в смисъл, че лицето, получило разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС не е осигурило провеждането на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС в съответствие с условията и реда установени в наредбата и учебната документация по чл.153, т. 1 от ЗДвП е посочено в края на обстоятелствената част и че не са били приложени документи за успешно преминал изпит – вътрешен.
Последното обстоятелство пък е допълнено в края на обстоятелствената част на НП, където е посочено, че лицето получило разрешение за теоретично и практично обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС не представило цялата учебна документация, а именно карти за успешно преминат вътрешен изпит. Първо следва да се каже, че едва в НП за пръв път санкционираното лице научава, че „не е представило” и то не каква да е документация за успешно преминал вътрешен изпит, както е посочено в акта, а „карти за успешно преминат вътрешен изпит”.
Този подход, а именно да се допълват обстоятелствата при описване на нарушението в НП, като се добавят нови, които не са били посочени в акта, накърнява драстично правото на защита, т.к. на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице трябва да са му известни всички факти и обстоятелства по извършване на вмененото му нарушение и то още към започване на АНП, т.е към момента на съставянето на акта, т.к. с това действие се повдига административното обвинение. Казано с други думи, още в този момент на лицето следва да се осигури възможност да разгърне в цялост правото си на защита, респ. да оспорва и оборва фактите, очертаващи от обективна и субективна страна състава на вмененото административно нарушение. То обаче е лишено от това, когато в акта липсват конкретни факти, като например не е казано, че не представя карти, а само, че „не са приложени”, без да е ясно защо не са приложени, искано ли е прилагането им, кога, от кого, как и до кога е следвало да бъдат приложени такива. Фактът на непредставянето, т.е. изпълнителното деяние на нарушението по чл.33 ал.2, пр.2 от Наредбата за появява за пръв път в НП, което е недопустимо. Това е следващото основание за отмяна на НП, още повече, че и в него не е описано кой е поискал представянето на картите, има ли той качеството на контролен орган, кога и как ги е поискал, до кога е следвало да се представят и т.н.
Извън казаното до тук е допуснато и друго процесуално нарушение, доколкото в НП при описване на административното нарушение на практика са били описани текстово две отделни такива. Първото е по чл.24а ал.1, т.1 от наредбата, доколкото е заявено, че лицето, получило разрешение за теоретично и практично обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не било осигурило провеждане на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС в съответствие с условията и реда установени в наредбата и учебната документация по чл.153, т. 1 от ЗДвП. Веднага след това текстово е описано и нарушение по чл.33 ал.2, пр.2 от Наредбата, като е заявено, че лицето не представя цялата учебна документация, а именно карти за успешно преминат вътрешен изпит.
При това положение жалбоподателят за поред път е лишен от възможност да научи в какво точно нарушение е обвинен, още повече, че посочената като нарушена правна норма, след преквалифициране на нарушението от страна на АНО, не съответства изцяло с описаното като нарушение в НП.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Воден от гореизложеното Пазарджишкият районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 33-0000017 от 20.03.2019 год. на Началника на ОО „АА” - Пазарджик, с което на „АНИБАЛ АВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Ракитово, представлявано от управителя А= Н= Б=, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 ал.2, предл.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.33 ал.2, пр.2 от Наредба № 37/02.08.2002. на МТС за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: