Р Е Ш Е Н И Е
№ 908, 12.03.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАСОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.02.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5573 по описа
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Ц.Г.А. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й адвокат Р.Д.Д., твърди, че въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 8162
по описа на Районен съд – Пловдив „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се снабдило
срещу нея с изпълнителен лист за следните вземания : за сумата от 1086.24 лева
- главница, представляващи стойност топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в ....., на ул.
........ № ......, за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2010 г., ведно със законна
лихва от 04.05.2011 г. до окончателното й изплащане; за сумата от 62.29 лева -
обезщетение за забава за периода 01.11.2010 г. – 03.05.2011 г. и за сумата от
125 лева - разноски, от които 25 лева държавна такса и 100 лева възнаграждение
за защита от юрисконсулт, за принудителното събиране на които по молба на
ответника от 17.08.2014 г. е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ
рег. № ..– ..........., за 2011 г., по което след като на 24.08.2011 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника до 17.08.2013 г. по
делото не са предприети и извършвани изпълнителни действия, поради което на посочената дата изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, а впоследствие се е погасило и правото
на принудително изпълнение за процесните вземания. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че не дължи на ответника горните суми. Претендира
присъждане на разноски, а пълномощникът на ищеца е поискал присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на
управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника му ......
Д.Н., не оспорва, че за процесните вземания се е снабдил с изпълнителен лист
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 8162
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2011 г., както и че за
принудителното им
Продължение на
решение по гр. д. № 5573/19 г. на РСПд – стр. 2/5
събиране е образувано изп. д. № .../2011 г.
по описа на ЧСИ ..........., но твърди, че : с молбата за образуване на делото
е изискал пристъпване с всички изпълнителни в ГПК способи спрямо имуществото на
длъжника и е овластил съдебния изпълнител по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ; тъй като вземанията
са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с 5-годишна давност;
с образуването на изпълнителното дело погасителната давност досежно вземането е
прекъсната и не е текла, поради което моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът като обсъди твърденията
и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Установява се от приетия като доказателство препис на
изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ..... – ............, за 2011 г., че въз
основа на влязла в сила Заповед № 5646/09.05.2011 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 8162 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2011 г. „ЕВН България Топлофикация” ЕАД се е
снабдило с изпълнителен лист срещу Ц.А. за следните вземания : за сумата от
1086.24 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в ....., ул. ....... № ......, за периода
01.05.2010 г. – 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 04.05.2011 г., до окончателното й изплащане; сумата от 62.29
лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г. - 03.05.2011 г. и сумата
от 125 лв. – деловодни разноски, за
принудителното събиране на които по молба на дружеството от 17.08.2011 г. е
образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ..– ..........., за 2011 г., по
което след тази дата на 24.08.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение
до длъжника, получена на 02.11.2011 г., а на 12.02.2014 г. са изпратени запорни
съобщения до третите лица ........., ................. и .........
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив,
одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, приложими в отношенията
между страните на основание чл.150, ал. 2 Закон за енергетиката : „Купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 (тридесет) дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.”, като по силата на тази
договорна клауза падежът на задължението за плащане на стойността на
консумираната топлинна енергия за месец септември 2010 г. - най-късно
възникналото от процесните задължения, е настъпил на 01.11.2010 г. /тъй като
последния ден от 30-дневния срок - 30.10.2010 г., – събота, т. е. неприсъствен,
то съобразно 72, ал. 2 ЗЗД срокът свършва в първия присъствен ден – 01.11.2010
г./, поради което от следващия ден то е станало изискуемо /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Продължение на
решение по гр. д. № 5573/19 г. на РСПд – стр. 3/5
Вземанията за цените на доставена топлинна енергия
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което
и тъй като не са установени със съдебно
решение, то по отношение на тях не е приложим регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен давностен срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност
съгласно чл. 111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от
ВКС на РБ по т. д. № 3/11 г./ С тригодишна давност се погасяват и вземанията за
лихви за забава съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. Същевременно вземанията за разноски
се погасяват с изтичане на общия 5-годишен давностен срок съгласно чл. 110 ГПК.
Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а от прекъсването на
давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Според приетите задължителни по силата на чл. 130, ал.
2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение № 2/13 постановено
на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. : „Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. ... В изпълнителния
процес давността не спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/; „...Новият ГПК
урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.
14/
Продължение на
решение по гр. д. № 5573/19 г. на РСПд – стр. 4/5
Въз основа на установената по-горе фактическа
обстановка и цитираните договорни клаузи, правни норми и задължителна съдебна
практика могат да се направят следните изводи :
Давността за всяко едно
от процесните вземания за цените на топлинната енергия е започнала да тече от
деня, в който съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след изтичане на
срока по чл. 34, ал. 1 от Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
на потребители в град Пловдив/, като изискуемостта на най-късно
възникналото от тях – това за заплащане на стойността на топлинната енергия за
месец септември 2010 г., е настъпила на 02.11.2010 г. Същевременно давността за
вземането за разноски е започнала да тече от деня на влизане в сила на
заповедта за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 5646 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2011 г. В деня на подаване на молбата за започване на
изпълнение – 17.08.2011 г., по която е образувано изп. д. № ...2/11 г.,
давността е прекъсната, тъй като с нея взискателят е поискал предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжника. След този момент, обаче, до 17.08.2013 г.
по делото липсват данни ищецът да е предприел действия, които да са прекъснали давностните
срокове – такова не съставлява изпращането на покана за доброволно изпълнение
до длъжника. А щом за периода 17.08.2011 г. – 17.08.2013 г. взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК съдът приема, че на 17.08.2013 г. изпълнителното производство е
прекратено по право, с оглед на което извършените по изпълнителното дело
действия след тази дата са процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани
предвид. Една година след датата на прекратяване на изпълнителното производство
по право, на 17.08.2014 г., е изтекъл 3-годишният давностен срок за вземанията
дружеството за цените на топлинната енергия и за обезщетенията за забава, а
впоследствие на 17.08.2016 г. е изтекъл и 5-годишният давностен срок за
вземането на дружеството за разноски в размер на 125 лв., поради което се е
погасило и правото му на принудително изпълнение за същите. Ето защо
предявените отрицателни установителни искове като доказани следва да бъдат
уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 174 лв. разноски по производството,
в това число 150 лв. държавна такса и 24 лв. такса за изготвяне на препис на
изпълнително дело.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца – адвокат Р.Д., сумата от 319.15 лв. адвокатско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за плащането на правната помощ /273.53 лв. х 7 % + 300 лв./ По изложените мотиви съдът : Продължение на
решение по гр. д. № 5573/19 г. на РСПд – стр. 5/5
Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Г.А. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 8162 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ гр. с. за 2011 г. Заповед № 5646/09.05.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист : сумата от 1086.24 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ....., ул. ....... № ......, за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2010 г., ведно със законната лихва от 04.05.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата от 62.29 лв. – обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г. - 03.05.2011 г. и сумата от 125 лв. – деловодни разноски, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ..... – ............, за 2011 г. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Ц.Г.А. с ЕГН **********,***, сумата от 174 лв. разноски по производството. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на адвокат Р.Д.Д. със служебен адрес ***, сумата 319.15 лв. адвокатско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вярно с оригинала!ММ