Решение по дело №1890/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2016 г. (в сила от 8 октомври 2016 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20164430101890
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 30.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 16.06.2016 г., в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретар Г.Н.,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. №1890 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищецът „Топлофикация-Плевен” ЕАД е подал иск срещу О.И.Й., с който моли да се признае за установена дължимостта на сума в размер 1367.55 лв., от които 1174.69 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. – 02.02.2016г. и 192.86 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата за периода 04.02.2013г. – 01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № 699/16 г. до окончателното заплащане на задължението. Твърди, че в негова полза, по ч.гр.д. 699/16г. на ПлРС, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, възразена от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че ответникът, като собственик/ползвател на апартамент № 16, находящ се в гр. ***, и клиент на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ с абонатен № 15562. Твърди също, че са изпълнени задълженията по чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, касаещи уведомяването на клиентите за общите условия, при които ще се осъществява продажбата на топлинна енергия. Моли съда да признае дължимостта на следните суми: 1367.55 лв., от които 1174.69 лв. – представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. – 02.02.2016г. и 192.86 лв. – лихва за забава за периода 04.02.2013г. – 01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното заплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че претендираната от ищеца сума е погасена чрез плащане. Твърди, че в хода на производството по чл. 410 от ГПК е оспорил претендирани суми, поради изтекла погасителна давност, като за периода от 31.12.2012г. до завеждане на делото е поискал ново изчисляване на сумите от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск, поради погасяване на дълга от страна на ответника. Моли наравените по делото разноски да се изчислят съразмерно между страните.

Третото лице – помагач на ищеца по делото- „Холидей и Райзен” ЕООД взема становище, че е изготвило дяловото разпределение в съответствие с действащите нормативни актове.

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и предоставените по делото доказателства, намери за установено следното: На 04.02.2016г., ищецът „Топлофикация-Плевен” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 699/2016г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение № 420/05.02.2016г. за следните суми: 3117.50 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.06.2007г. – 31.12.2015г.; 1366.76 лв. – лихва върху главницата за периода 02.08.2007г. – 01.02.2016г., както и законната лихва върху главницата от 04.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата. По тази заповед е постъпило възражение от длъжника – О.И.Й. чрез неговия пълномощник адв. Ф. * П. в законоустановения срок. Кредиторът „Топлофикация-Плевен”ЕАД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за възражение и подаване на иск.

Съгласно представеното от ответника преводно нареждане от  14.04.2016г. на Юробанк България АД, след подаване на исковата молба той е погасил изцяло исковата претенция в размер на 1367. 55 лв., като не е оспорил дължимостта на посочените в исковото производство размери на главница и лихва. Плащането не се оспорва от ищеца по делото. Поради горното, исковете с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане. Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 699/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 420/05.02.2016г., следва да се обезсили.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските в исковото производство на ищеца, т.к., независимо, че отхвърля исковете, то те са били основателни към датата на тяхното предявяване, което се потвърждава и от поведението на ответника – заплащане на точната искова сума след предявяване на претенциите. Следва да се присъди заплатената държавна такса от 75.00лв. Следва да се определи сумата от 300.00 лв. – юрк. възнаграждение, като съдът сам определя този размер, т.к. искането не е конкретизирано от самия ищец. Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да определи на ищеца общо за двете производства – исково и заповедно, които са едно цяло, и т.к. в заповедното производство са поискани и присъдени 180лв., в исковото, те следва да бъдат определени като остатък от определения общ размер, а именно - 120лв. Поради горното, за исковото производство, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 195.00лв.

В заповедното производство, за което съдът също следва да определи дължимост на разноските, длъжникът О.И.Й. дължи на заявителя „Топлофикация-Плевен” ЕАД сумата от 82.24лв., съобразно частта от заповедта, за която е бил предявен иск и той е бил основателен. От своя страна заявителя, с оглед разликата, за която се обезсилва Заповедта за изпълнение № 420/05.02.2016г, дължи на длъжника О.И.Й. сумата от 104.25 лв. Поради горното, след извършване на компенсация на разноските в заповедното производство, се установява, че заявителят следва да заплати на длъжника сумата от 22.01 лв.

Воден от горното, и на основание чл. 422  от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, искове за признаване за установено, че О.И.Й. с ЕГН ********** ***, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, суми в общ размер на 1367.55 лв., от които главница от 1174.69 лв., за потребена топлинна енергия за периода 01.12.2012г. – 02.02.2016г., сумата от 192.86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 04.02.2013г. до 01.02.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2016г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 420/05.02.2016г.  по ч.гр.д. № 699/2016г. на ПлРС, като погасени ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 420/05.02.2016г. по ч.гр.д. № 699/2016г. на ПлРС, за присъдените суми над 1174.69 лв. – главница за периода 01.12.2012г. – 02.02.2016г и 192.86 лв. – лихва за забава за периода 04.02.2013г. до 01.02.2016г.  до размерите от 3117.50 лв. – главница и 1366.76 лв. – лихва за забава.

          ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, О.И.Й. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 195.00лв.

          ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на О.И.Й. с ЕГН ********** ***, разноски по компенсация по ч.гр.д. № 699/2016г. на ПлРС в размер на 22.01лв.

         

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Холидей и Райзен” ЕООД, със седалище и адрес на управление *** 607А.  

 

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: