Определение по дело №153/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 236
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20203300500153
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

о  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№…

 

Разград

 
 


28.VІІ.2020г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2020

 
                                                 съд                                                                                    състав

 28.VІІ.

 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 
                                                                           Председател:

   ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

  АТАНАС ХРИСТОВ

 

 
                                                                       

                                                                            Членове:

 Ч.в.гражданско граграждсагражданско  

 

    №153

 

2020

 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                     дело                                        по описа за                                   година               

  За да се произнесе, съобрази:                  

               Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2  във вр. с чл.248, ал.3  ГПК.

                По заявление вх.№4293/10.VІ.20г., подадено на осн.чл.410 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752, гр.София срещу Марияна  Миткова Драганова, ЕГН **********, на производство пред РРС е образувано чгрд №713 по описа му за 2020г.

                   В петитум на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, като кредитор по ДПК на осн.чл.410 ГПК е претендирало издаване на заповед за изпълнение на   вземания, както следва: 2 500,87лв.    в изпълнение на обявена за „предсрочно изискуема“ главница, дължими ведно със законна лихва, считано от 15.VІІІ.2019 до окончателното й изплащане; 887,69лв. договорено за периода 5.ІV.2018-15.VІІІ.2019г. „възнаграждение“; 2 701,08лв. възнаграждение за закупен  пакет „допълнителни услуги“  и   обезщетение за забава на главницата за времето от 6.Х.2017 до 15.VІІІ.2019, в размер на начислена за периода мораторна лихва от 647,75лв.

                  По разпореждане на сезирания заповеден съд, срещу длъжника  Марияна  Миткова Драганова, ЕГН **********  е издадена заповед за изпълнение №1998/11.VІ.2020г.    за дължими на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД вземания, както следва: за  2 500,87лв.    в изпълнение на обявена за „предсрочно изискуема“ главница, дължими ведно със законна лихва, считано от 9.VІ.2020  до окончателното й изплащане; 887,69лв. договорена за периода 5.ІV.2018-15.VІІІ.2019г. възнаградителна лихва   и   обезщетение за забава на главницата за времето от 6.Х.2017 до 15.VІІІ.2019, в размер на начислена за периода мораторна лихва от 647,75лв.  С Разпореждане №1997/11.VІ.2020г. заповедният съд е оставил без уважение заявлението на  „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752  за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 3 601,44лв., претендирана като възнаграждение за допълнителен пакет услуги, приемайки че договорната клауза, вменяваща тази сума в задължение  потребителя е недействителна. Подадената срещу това разпореждане жалба е оставена без уважение и същото е вл. в сила на 14.VІІ.2020г.

           На 2.VІІ.2020г., в срока за обжалване на    постановеното по чгрд №713/2020г на РРС  Разпореждане №1997/11.VІ.2020г., заявителят е подал молба вх.№5135, с която, твърдейки, че като е присъдил законната  лихва, считано от дата на заявлението - 9.VІ.2020г, а не от претендираната със заявлението като начална такава - 15.VІІІ.2019г., заповедният съд е допуснал подлежаща на отстраняването й по реда на чл.248 ГПК явна фактическа грешка.

            Със свое  Разпореждане №2332/8.VІІ.2020г. РРС е оставил молбата без уважение, излагайки в мотиви, че „исканото от заявителя обезщетение за забава от 15.VІІІ.2019 –дата , сочена от него като такава на настъпила предсрочна изискуемост е друго вземане“, което, като възникнало преди дата на заявлението по чл.410 ГПК е следвало  да бъде индивидуализирано по своя размер и период на дължимост.

             Недоволен от така постановеното разпореждане, ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му по реда на въззива и за постановяване на  заповед за изпълнение на вземането по главница,  ведно със законна лихва от дата на предсрочната й изискуемост -15.VІІІ.2019 до окончателното й изплащане.

             Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, пред компетентния с разглеждането й по същество съд,  и в този смисъл е допустима.          

             Разгледана по същество е  основателна, но по различни от изложените в нея съображения. 

                   От изложеното по горе относно обема на заявената по реда на чл.410 ГРК защита и постановените по същество на заявлението съдебни актове е видно, че заповедният съд не се е произнесъл в цялост по заявлението на жалбоподателя относно периода на претендираната от него законова лихва. В заявлението, същият е претендирал същото  начална дата-15.VІІІ.2019г. В Заповедта за изпълнение съдът е присъдил същата с начална дата 9.VІ.2020г. Нито в заповедта за изпълнение, нито в постановеното на 11.VІ.2020г. Разпореждане №1997, с което е отказано часично уважаване на заявлението, се установява произнасяне на съда –позитивно или негативно по заявената от жалбоподателя начална дата на претендирана върху главница законна лихва. Ноторно е, че диспозитивът на съдебния акт обективира произнасянето на съда по спора, респ. допустимите предели на обжалването му. Непроизнасянето на съда по същество на цялото искане е основание за допълване на съдебния акт, което мое да бъде инициирано в определените за това срокове само от заинтересована страна.  

                  Съгл. чл.6 ГПК, съдебните производства, вкл. и регламентираните такива в  Раздел ІІІ на ГПК , започват по молба на заинтересованата страна, която по арг. на чл.6(2 ГПК  и съответно на диспозитивното начало е длъжна да очертае предмета,   и обема на заявената в съответното производство защита. И то по начин, позволяващ на сезирания съд да даде служебно дължимата от него правна квалификация на спора.

                        В случая,  в обстоятелствена част на  подадената на 2.VІІ.2020г. молба вх.№5135 жалбоподателят е посочил, че в постановените в заповедното производство актове липсва произнасяне по искането му за целия период на законовата лихва, но неправилно е квалифицирал същата като искане за поправка на ЯФГ.  Съдът е бил длъжен да подведе искането под съответната  норма, в случая – чл.250 ГПК. 

            Определението е неправилно и следва да се обезсили като на осн.чл.278, ал.4 във вр. д чл.270, ал.3 ГПК, делото следва да се върне за произнасяне по предявеното на осн.чл.250 ГПК искане за допълване на постановените в заповедното производство съдебни актове с произнасяне по същество на заявеното от жалбоподателя искане за периода на законна лихва от 15.VІІІ.2019 до приетата от съда за начална дата -9.VІ.2020г.

               По изложените съображения РОС

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №2332/8.VІІ.2020г. РРС по чгрд №713/2020 на РРС  и

          ВРЪЩА делото на РРС за произнасяне на действително заявеното му с молба вх.№ 5135/2.VІІ.2020г. за допълване на постановените в заповедното производство съдебни актове с произнасяне по същество на заявеното от жалбоподателя искане за периода на законна лихва от 15.VІІІ.2019 до приетата от съда за начална дата -9.VІ.2020г.  

              Определението е окончателно и  не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.: