Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Н., 29.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Н., в съд в публичното си заседание на двадесет и вТ.май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдията докладчик АНХД № 67 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Н.Д.С. ***, оспорва издаденото НП, с което е санкциониран за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, като твърди, че НП е незаконосъобразно, нарушен е материалния закон и моли да бъде отменено.
Предвид на горното моли да се отмени НП изцяло.
В съдебно заседание оттегля жалбата относно наложено наказание по фиш, серия GT № 256923/22.01.2020 г. и поддържа жалбата спрямо НП 20-037-000036/05.02.2020 г.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
В акта и в НП е посочено извършеното от жалбоподателя нарушение, изразяващо се в това, че на 27.12.2019 г. около 11,05ч. в гр. Н., на ул. „***“ срещу № * е паркирал собствения си лек автомобил ***с рег. ***, извън разрешените за това места от обищнската администрация или собственика на пътя, а именно на тротоара.
Посочено е, че акта е съставен въз основа на преписка с УРИ 307р18669/30.12.20219 г.
В акта е посочена нарушената правна норма - чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
В НП са определени вида и размера на наказанията за нарушението, по чл. 178Е от ЗДвП – глоба в размер на 50лв.
Съдът намира, че при съставянето на акт АУАН серия АA № 390819/10.01.2020 г. и НП № 20-037-000036/05.02.2020 г. на Началник РУ Н. не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
Жалбоподателят Н.Д.С. ***, е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, валидно до 16.09.2020 г. Същия е собственик на МПС, л.а ***6, черен на цвят, с рег. № ***.
На 27.12.2019 г. в гр. Н., полицейските служители Ив.Х. и Т.Д., работили по специализирана полицейска акция, при която установили паркиран на тротоара на ул. „***“ в гр. Н. лек автомобил. Свидетелят Х. изготвил снимков материал. По време на установяване на нарушението жалбоподателят или други лица не са били установени. За установеното е изготвена докладна записка от 30.12.2019 г. от свидетеля Ив.Х..
След извършена служебна проверка в РУ Н. е установен собственика на паркираното МПС, Н.Д.С. ***. Същия бил призован на 10.01.2020 г. за запознаване с административната преписка и съставяне на АУАН.
Акта е съставен в присъствието на св. Ив.Х., същия е и очевидец на нарушението, както и на св. Т.Д.. Жалбоподателят не е оспорвал констатациите по акта, както и самото нарушение.
В съдебно заседание също не оспорва описаното в акта нарушение от фактическа страна.
Съдът при така установеното намира, че жалбоподателят като собственик на МПС л.а ***6, черен на цвят, с рег. № *** в нарушение на закона, конкретно на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗДвП, е паркирал върху тротоара на улицата, а не самото улично платно, както сочи ал.3 – „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя“. Самият закон в изр.2-ро от същия текст, допуска „престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“. Посочения участък от тротоара не е означен за паркиране, както от собственика на пътя, така и от общинската администрация, поради което жалбоподателят е осъществил нарушение на посочената правна норма.
Самото нарушение се признава от жалбоподателя.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.
94, ал.3, изр.2-ро от ЗДвП, законът предвижда в чл. 178е от ЗДвП, наказание глоба
от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
Наложеното от административнонаказващия орган наказание глоба от 50лв. е в минималния, посочен от закона размер и същото не може да бъде повече от това намалено.
Съдът намира, че при правилно установените факти и правилно извършена квалификация на установеното нарушение, а именно на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, административнонаказващия орган е определил правилно и санкционната норма по чл. 178е от ЗДвП, а наложеното наказание, като наложено в съвпадащ с минималния размер се явява законосъобразно и справедливо.
Съдът намира, че не е налице маловажност на нарушението или на извършителя, който както се установява от преписката и приложените по делото други доказателства, справка за нарушител и фиш, серия GT № 256923/22.01.2020 г.(също за неправилно паркиране) и друг път е извършвал подобни нарушения.
Водим от
горното, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение и поради това не следва да носи административно наказателна отговорност за него.
Обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
Относно разноските.
В изразеното в писмото от ОДМВР Шумен становище се иска присъждане на разноски за юрисконсулт по делото. Основание за присъждане на такива разноски дава разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 оот ЗАНН, която има характер на специална спрямо общата разпоредба на ал.3, в полза на юридически лица, каквото е ОДМВР Шумен се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ,
възнагражде-нието за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Видно от съпроводителното писмо на ОДМВР Шумен, същото е изготвено от началника на ОДМВР, и не се установява участието на юрисконсулт по настоящето дело. По делото не е участвал представител на ОДМВР Шумен, в т.ч. и юрисконсулт. В този смисъл искането за разноски се явява неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 20-037-000036/05.02.2020 г. на Началник РУ Н., с което на Н.Д.С. ***, за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 50лв. (петдесет лева).
Отхвърля искането по чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ОДМВР – Шумен за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт по делото като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: ………………..….......…
Галина Николова