РЕШЕНИЕ

 

Номер   2235                       04.12 Година  2019           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

На      двадесети  ноември                                       2019    Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    5373      по описа за            2019     година

 

Р Е Ш И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0047972/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „АБАКС” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно нарушение по чл.71 т.6 от Закона за туризма.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

       ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

  Обжалвано е Наказателно постановление № К-0047972/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „АБАКС” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно нарушение по чл.71 т.6 от Закона за туризма.

  Жалбоподателят „АБАКС” ЕООД чрез пълномощника си по делото адв. К твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразно и моли същият да бъде отменен.

   Въззиваемата страна- КЗП - гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото адв. К изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

 

      ЖАЛБАТА Е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против посоченото дружество за това, че при извършена проверка по повод постъпила жалба от потребител е установено, че същото като регистриран туроператор и туристически агент на 13.10.2018г. е сключил граждански договор за екскурзоводски услуги с Е Г К, за която е установено, че не е вписана в Националния туристически регистър, Екскурзоводи.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № К-0047972/26.02.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят С.К.Г. изцяло поддържа констатациите в Акта.

    От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „АБАКС” ЕООД  административно нарушение на чл. 71 т.6 от Закона за туризма. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя Г., дадени под страх от наказателна отговорност, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените доказателства по делото, а именно жалба, фактура, АУАН, Констативни протоколи, справка от регистър. От всички тях категорично се потвърждава, че към инкриминираната дата жалбоподателя не е спазил задължението си като регистриран туроператор и туристически агент на 13.10.2018г. да сключи договор за екскурзоводски услуги с лице, което е вписано в Националния туристически регистър, Екскурзоводи.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че не АУАН и НП са необосновани и незаконосъобразни. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил правилата на Закона за туризма, като е нарушил императивните изисквания на чл.71 т.6 от същия.

   В тази връзка се явяват напълно неоснователни наведените в жалбата възражения относно незаконосъобразността на обжалваното НП и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай напълно ясно и точно е било описано вмененото във вина на жалбоподателя нарушение както в АУАН, така и в НП, като между тях, а и в самите им текстове, взети поотделно липсва каквото и да било противоречие, неяснота или непълно описание на деянието. Напротив – същото е подробно и конкретно описано, в съответствие с изискванията на ЗАНН и в този смисъл не са били нарушени правата на жалбоподателя да научи в извършването на какви нарушения е ангажирана отговорността му. Освен отва са налице и конкретни доказателства за правомощията както на проверяващия, така и на санкциониращия орган. По отношение подробното изложение в жалбата относно съдържанието на текста на чл.71 т.6 от ЗТ, следва да се посочи, че за съда е напълно ирелевантно как се е стигнало до конкретната редакция на нормата и какви са били обсъжданията в законодателния орган във връзка с това. От значение е единствено съдържанието на действащия текст към датата на деянието и на санкционирането му, които в настоящия случай са напълно категорични и не подлежат на съмнение и тълкуване. Така цитираната норма не буди никакво съмнение в изискването си екскурзоводски услуги да бъдат предоставяне само и единствено от лицензирани лица, каквато Е К няма доказателства да е била.

Що се отнася до спазване процесуалните правила на ЗАНН относно съставяне и връчване на АУАН съдът намира на първо място, че липсват каквито и да било доказателства за нарушаване правата и законните интереси на жалбоподателя. Що се касае до искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неизпълнение на задължение за предоставяне на услуга посредством лицензирано лице, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с предоставянето на услуги в рамките на законоустановените изисквания. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

 

   Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № К-0047972/11.06.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, към Комисия за защита на потребителите, с което на „АБАКС” ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000лв. за извършено административно нарушение по чл.71 т.6 от Закона за туризма, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

  

   Що се отнася до размера на наложеното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, то видно от санкционната норма на ЗЗП, това е в минимално установения размер на санкцията, предвидена в закона за извършеното нарушение и следователно то е наложено при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери.

      

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

 

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.