О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 20.05.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в закрито заседание
на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 150 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
жалба на К.Г.Б. *** против Народно читалище „Р. 1910“ с ЕИК ********* и
адрес: с. К., община Д., ул. „Т. г. п.“, представлявано от председателя С. Г. И. Релевирани
са доводи за неоснователно бездействие на председателя на НЧ „Р.1910“ във
връзка със задължението му по чл.128а, ал.1 от КТ, чл.12 от ЗСП и чл.4а от ЗСПД
да издаде документ /служебна бележка/ за размера на брутното трудово възнаграждение на
жалбоподателката за периода 01.02.2019г. – 09.08.2019г., когато е заемала
длъжността „секретар“ в читалището по
трудово правоотношение. Предявено е искане по чл.256, ал.3 вр. с ал.2 от АПК за
осъждане на председателя на НЧ „Р. 1910“ – с. К. в качеството му на
административен орган по §1, т.1 от ДР на АПК да извърши исканото действие като издаде на оспорващата служебна бележка за
реализираните доходи.
Ответникът – председателят на Народно читалище
„Р. 1910“ – с. К., чрез пълномощника му адв. М. Ч., е изпратил копие от
преписката във връзка с подаденото от жалбоподателката искане изх. №
69/13.02.2020г. и е изразил становище за
недопустимост на жалбата поради липса на
предмет в хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. Поискал е присъждане на разноски.
Административният
съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната
преписка, установи следното:
Със
заповед № 13/09.08.2019г. на председателя на Народно читалище „Р. 1910“ – с. К. е
прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателката К.Г.Б. за длъжността „секретар“ на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ поради
дисциплинарно уволнение, считано от 09.08.2019г. На 13.02.2020г. е депозирано
искане с изх. № 69/13.02.2020г. от Б. до НЧ
„Р. 1910“ за издаване на служебна
бележка за брутния доход, който е получила от 01.02.2019г. до 09.08.2019г.
Към датата на подаване на жалбата
в съда на 11.03.2020г., исканият документ не е предоставен на жалбоподателката,
видно от приложената от ответника преписка. От същата се установява, че е
издадено удостоверение № 70/04.03.2020г.
с данни за брутното трудово възнаграждение на Б. за сочения период,
което е подписано от председателя на
читалището и доставено на лицето на
17.03.2020г. по пощата.
Съдът, като прецени относимите към жалбата фактически
обстоятелства, счита че е сезиран с искане, което е процесуално недопустимо.
Съображенията са следните:
Жалбоподателката
е подала писмено искане до председателя
на НЧ „Р. 1910“ за издаване на документ за брутното трудово възнаграждение,
което е получила за периода 01.02.2019г.
– 09.08.2019г., когато е заемала длъжността „секретар“ в читалището по трудово
правоотношение. Горното сочи на предявено искане от работник до работодател с
правно основание чл.128а, ал.1 от КТ за издаване на документ, удостоверяващ
факт, свързан с трудово правоотношение. По аргумент от изложеното следва, че искането на жалбоподателката има за предмет издаване на документ, а не
извършване на фактическо действие, поради което исковата защита по чл.256, ал.3
вр. с ал.2 от АПК е недопустима. В производството по чл.256 от АПК е допустимо
оспорване на бездействия на административен орган /неупражняване на
компетентност/ по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, което
включва в приложното си поле само фактически действия, респ. не включва
задълженията за дължими по закон волеизявления
за издаване на документи. Предвид
изложеното, предявената жалба следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото – да се прекрати.
Извън горното, проверката за
допустимост на оспорването в аспекта на отрицателните предпоставки по чл.159,
т.1 - т.8 от АПК, обосновава изводи за липса на годен за съдебно обжалване
предмет, т.е. на хипотезата за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 от АПК.
Издаването на документи във връзка с прекратено трудово правоотношение, както в
случая, не представлява индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 - ал. 4
от АПК, поради което непроизнасянето в
срок не формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Издаването на
искания документ не представлява и административна услуга в хипотезите на § 1,
т.2 от ДР на Закона за администрацията. Отношенията между работодателя и
служителя по прекратеното трудово правоотношение нямат административноправен
характер. Задължението на работодателя за издаване на документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудово
правоотношение е уредено в чл.128а, ал.1 от КТ и съответно редът за защита е
общият исков ред.
Неправилно и несъобразено с
легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на АПК е застъпеното в жалбата становище,
съгласно което председателят на читалището има статут на административен орган
като организация, предоставяща обществени услуги. При издаване на документи за
факти, свързани със съществувало трудово правоотношение на осн. чл.128а, ал.1
от КТ работодателят не действа като административен орган, вкл. като организация, предоставяща обществени
услуги /арг. §1, т.4 и т.5 от ДР на ЗА/.
Според трайната съдебна практика,
действия и решения по упражняването на права и/или изпълнението на задължения
по граждански правоотношения, каквито са трудовите правоотношения, не са
индивидуални административни актове. Даже волеизявлението да е на
административен орган, в тези случаи същият не действа в това си качество, а
като работодател.
Следователно, преценена във
всички възможни в случая хипотези, жалбата на Б. няма годен за оспорване и разглеждане в съдебно-административен процес
предмет. Дължимо е определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване
на производството по делото.
Допълнително в подкрепа на
изводите за недопустимост на оспорването може да се посочи неспазването на
срока по чл.256, ал.2 от АПК за предявяване на жалбата и отсъствието на правен интерес за
жалбоподателката, доколкото искания документ е издаден.
Независимо от изхода по делото,
по аргумент от чл.143, ал.2 и ал.4 от АПК, на ответника не се следват деловодни
разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.Б. ***, против Народно читалище „Р. 1910“ с ЕИК
********* и адрес: с. К., община Д., ул.
„Т. г. п.“, представлявано от
председателя С. Г. И.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: