О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 1308 03.12.2019 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВЧНД №2105 по описа на ПдОС за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №211/08.10.2019 г. по ЧНД №663/2019 г.
по описа на Районен съд-Карлово, I н.с. е
потвърдено постановление
на РП - Карлово от 24.09.2019 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №351/2019
г. по описа на РУ на МВР – Карлово,
образувано за престъпление по чл.323, ал.1 НК.
Горепосоченият съдебен акт е обжалван от Л.Л. с искане за отмяната му и връщане на делото на държавното обвинение за законосъобразно
прилагане на закона спрямо действията на Е.С..
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в жалбата оплаквания, прие за
установено следното:
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.323, ал.1 НК. До настоящия момент не е привлечено обвиняемо лице.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка, изложена и в прекратителното
постановление:
С нотариален акт № 32,
том ІІ, рег. № 2099, дело № 147/2015 г. от 28.04.2019 г. Д.Д.Г.
дарила на своята внучка Е.В.С. ¾ идеални части от дворно място,
съставляващо УПИ № ***, кв. 46 по плана на гр. К., ведно с масивна жилищна
сграда построена в дворното място, ведно с паянтова сграда и всички подобрения
и трайни насаждения в имота. Останалата ¼ идеална част от имота била
собственост по наследство на дъщерята на дарителя - свид.Л.
С.. Г. живяла в горепосочения имот до смъртта си на 19.12.2018г., като след
този ден ключовете за къщата останали у внучката ѝ свид.Е.С..
Едва след смъртта на
майка й, свид.Л. установила, че приживе тя е дарила
своята част от къщата на свид.С., която освен внучка
на Г., била и дъщеря на Л.. През месец януари 2019 г. последната се обадила на
дъщеря си, живуща в гр.К., и поискала да й даде ключовете за имота, тъй като
имала намерение да вземе дърва за огрев
и различни зимнини, останали още от Г.. С. обяснила на майка си, че ще ѝ
отвори, когато има време. Самата дъщеря не оспорвала правата на майка си върху
¼ от имота и заявила, че няма никакви претенции към вещите, останали в
къщата, както и лично предложила на майка си да осигури транспорт и да прекара
част от дървата до нейното жилище. С. заявила, че не е сменяла патронниците на
вратите за къщата и че майка ѝ отказвала контакт с нея.
Въз
основа на изложената в постановлението фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел за обоснована констатацията
на представителя на държавното обвинение за липса на извършено посегателство по
чл.323, ал.1 НК, доколкото липсвали данни за промяна на фактическото положение касателно гореуказания имот. С. не била предприела действия
по самоволно осъществяване на оспорвано от другия съсобственик право, защото
имала право да използва и управлява общата вещ като собственик, притежаващ
повече от половината от нея. За правилно е прието и прокурорското становище, че
дори при установени данни С. да е продала част от дървата в имота, то не било
осъществено престъпление от общ характер, тъй като се касаело за частно
имущество и доколкото евентуалните пострадал и извършител са роднини по права
линия, то на осн. чл.218в, т.2 НК се касае за
престъпление от частен характер, преследвано
по тъжба на пострадалия.
Недоволен от първоинстанционния
акт останала пострадалата Л.Л., поради което
депозирала жалба в законоустановения срок. В този
смисъл същата е допустима, като разгледана по същество е и основателна поради
следните съображения:
Няма спор, че след
смъртта на Д.Г. съсобственици в цитирания имот са свид.С.,
притежаваща ¾ идеални части и свид.Л. –
¼ идеална част. До момента на прекратяване на възникналата съсобственост
всеки от съсобствениците е в правото си да ползва цялата съсобствената
вещ по начин, че да не пречи на останалите и те да я ползват (Решение №87/03.02.2005 г. по НД
№544/2004 г., II НО, ВКС). В този смисъл след 19.12.2018 г.
както С., така и Л. могат да ползват имота, ключовете за който са останали във
владение на свид.С.. Последната не оспорва фактът, че
не е изпълнила желанието на майка си да й предаде ключовете за имота, като това
направила, защото последната не била живяла в тази къща, а и по-голяма част от
вещите в нея, както и дървата за огрев били купени от самата С.. Ето защо й
отговорила, че когато отиде в К., ще й отключи, за да вземе вещите, които
считала за свои. Да, действително същата твърди , че не била сменяла
патронниците на вратите, нито самите ключове, но това не сочи на липса на
ограничение възможността за достъп на свид.Л. до
имота. В случая се касае за самоволно, не по установения ред осъществяване
правото на С. като наследник, което
пострадалата Л. формално е оспорвала поради това, че притежава ¼ идеална
част от имота по реда на наследяване от баща си, съгласно удостоверение за
наследници на С.Г. (л.17). Самоуправството
би било реализирано и когато един от наследниците заключи наследствения имот и
по този начин принуди друг да не може да го ползва съобразно правата си като съсобственик на
имота (Решение
№472/31.08.1992 г. по НД №494/1992., II НО, ВКС ).
Горното налага извод, че
първостепенният съд прибързано е счел за законосъобразно прокурорското
становище, изложено в жаленото постановление, доколкото разследването не е
осъществено пълно и всестранно. За изясняване на фактическата обстановка се
налага провеждане на допълнителни разпити и на двете свидетелки, както и
на бащата и брата на С., явяващи се
съпруг и син на свид.Л., и установяване: след смъртта
на Д.Г. кой е заключил наследствения имот; къде след този момент са съхранявани
ключовете от същия; след това искан ли е достъп от свид.Л.
до имота и на коя дата, респ. в друг
конкретизиран период от време; свид.С. предоставила
ли е такъв, респ. отказала ли е предоставянето на достъп; подменяни ли са
заключващите имота устройства, кога и от кого; изнасяни ли са вещи от имота,
кога и от кого. За изясняване на последните въпроси следва да бъдат разпитани
като свидетели и живущите в близост да имота съседи, като няма пречка на същите да бъдат поставени и
останалите посочени вече въпроси в случай, че имат непосредствени впечатления в
тази насока.Едва след реализиране на указаните разпити и задълбочен анализ на
събраната по делото доказателствената маса би могъл да се направи законосъобразен извод
реализирано ли е престъпно посегателство по чл.323, ал.1 НК. Всеки друг такъв
на този етап се явява прибързан, поради което и неправилен.
Гореизложеното
обосновава необходимостта от отмяна както на определението на първостепенния съд, така
и на прокурорското постановление.
След кумулиране на доказателствен
материал в указаната насока, а при необходимост и на друг такъв, прокурорът е
необходимо да прецени осъществено ли е посегателство с правна квалификация по чл.323,
ал.1 НК. Касателно извода му за евентуално извършено
престъпление от частен характер, то представителят на държавното обвинение не
може да вземе такова становище единствено в мотивите на акта си, доколкото
нормата на чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК
предвижда спиране на досъдебното производство с нарочен акт, подлежащ на
съдебен контрол. Изложените изводи
обосноват и основателност на възраженията в депозираната жалба, които
първостепенният съд неправилно е игнорирал.
Предвид изложените съображения и на осн.
чл.243, ал.8 НПК Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ №211/08.10.2019
г. по ЧНД №663/2019 г. по описа на Районен съд-Карлово, I н.с., като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ постановление на РП - Карлово от 24.09.2019 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №351/2019 г. по описа
на РУ на МВР – Карлово, образувано за
престъпление по чл.323, ал.1 НК, и ВРЪЩА делото на РП-Карлово за изпълнение на указанията, посочени в
обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: