Р Е Ш
Е Н И Е №……
02.06.2022г. , гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-11 състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесети и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 2507 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът твърди, че съгласно рамков договор за продажба
на стоки от 25.05.2017 година е доставял на ответника стоки, за които са
издадени фактури. Твърди неизпълнение задълженията на ответника за заплащане на
дължимите задължения. Твърди да са издадени фактури, изпратени на ответника.
Твърди, че размерът на задълженията по издадените фактури е 25 214.19
лева. Твърди, че до момента на подаване на исковата молба плащане не е
постъпило с изключение на частично плащане по фактура №********** от 31.08.2017
година. Сочи, че общият размер на дължимата сума по фактура №********** е
34 385.67 лева с ДДС, като с исковата претенция е съобразено това плащане.
По така издадената фактура претендира законна лихва в размер на 3 263.89 лева. Сочи, че претенцията по
фактура №********** е за сумата от 12 922.49 лева с ДДС, а дължимата законна
лихва по тази фактура е 4 113.65 лева. Сочи, че претенцията по фактура
№********** е за сумата от 231 лева с ДДС, а дължимата законна лихва е 73.74
лева. Твърди, че претенцията по фактура №********** е за сумата от 882.13 лева
с ДДС, а дължимата законна лихва 276.16 лева. Твърди, че претенцията по фактура
№********** е в размер на 1 177.93 лева с ДДС, а дължимата законна лихва е
в размер на 385.94 лева. Моли ответникът да бъде осъден за му заплати сума в
общ размер на 35 433.07 лева, формирана както следва: главница по Фактура
№ ********** - 10 000.00 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението; лихва за забава по
Фактура № ********** - 3 263,89 лева; главница по Фактура № ********** - 12
922,49 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до
окончателно погасяване на задължението; лихва за забава по Фактура № **********
- 4 113,65 лева; главница по Фактура № ********** - 231,64 лева, ведно със
законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване
на задължението; лихва за забава по Фактура № ********** - 73.74 лева; главница
по Фактура № ********** - 882,13 лева, ведно със законна лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението; лихва
за забава по Фактура № ********** - 276.16 лева; главница по Фактура №
**********- 1 177.93 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението; лихва за забава по
Фактура № ********** - 358.94 лева; - държавна такса в обезпечителното
производство - 40.00 лева; платени такси към ЧСИ по образувано изпълнително
дело - 92,50 лева; платено адвокатско възнаграждение за обезпечителното
производство- 1000 лева; платено адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство - 1 000 лева. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът „Е.Х.“ ООД, редовно уведомен, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Оспорва да притежава пасивна
материалноправна легитимация. Оспорва да е страна по процесния рамков договор.
Оспорва дължимостта на процесните суми. Оспорва да е получавал процесните
фактури. Оспорва да са били доставяни процесните стоки. Евентуално твърди, че
моментът, от който трябва да се изчислява законната лихва за забава е моментът
на получаване на обезпечителна заповед. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените в производството разноски.
Ищецът с
допълнителна искова молба поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът подава отговор на допълнителната искова
молба, с който поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
По делото е
представен договор за покупко-продажба от 25.05.2017 година, сключен между Е.Х.
ООД, в качеството на купувач и Р. ООД, в качеството на продавач. Предмет на
договора са хранителни продукти, които продавача продава на купувача съгласно
ценова оферта на продавача. В т.II от договора е предвидено, че всяка
доставка е съпроводена със стокова разписка, като страните се договарят, че
фактурирането на доставените стоки ще става
два пъти в месеца на интервал през 15 дни, а заплащането по издадените
фактури се извършва в срок до 5 дни от датата на издаването им, по сметка на
продавача. В договора е предвидено продавачът да достави поръчаната стока със
собствен транспорт до обекта на купувача, а заявката на купувача да се извършва
по телефон, факс или електронна поща, при което се уточнява и срока на
доставката. Предвидено е, че
получаването на стоката се удостоверява със стокова разписка или фактура,
подписани и подпечатани от страните по договора.
По делото са
представени молба за потвърждение и потвърдително писмо за задължения, от които
се установява, че задълженията на Е.Х. ООД съгласно формени счетоводни регистри
са в общ размер на 49 599.86 лева по 5 броя издадени фактури.
По делото е
представена фактура №********** от 31.08.2017 година, с доставчик Р. ООД и
получател Е.Х. ООД за доставени общо 252 стоки, със стойност 34 385 лева с
ДДС. Съответно към фактурата са приложени и стоковите разписки за доставените
стоки.
По делото е
представена фактура №********** от 29.09.2017 година, с доставчик Р. ООД и
получател Е.Х. ООД за доставени общо 175 стоки, със стойност 12 922.49 лева
с ДДС. Съответно
към фактурата са приложени и стоковите разписки за доставените стоки.
По делото е
представена фактура №********** от 29.09.2017 година, с доставчик Р. ООД и
получател Е.Х. ООД за доставени общо 9 стоки, със стойност 231.64 лева с ДДС.
Съответно към фактурата е приложена и стокова разписка за доставените стоки.
По делото е
представена фактура №********** от 18.10.2017 година, с доставчик Р. ООД и
получател Е.Х. ООД за доставени общо 26 стоки, със стойност 882.13 лева с ДДС.
Съответно към фактурата са приложени и 3 броя стокови разписки за доставените
стоки.
По делото е
представена фактура №********** от 17.11.2017 година, с доставчик Р. ООД и
получател Е.Х. ООД за доставени общо 31 стоки, със стойност 1 177.93 лева
с ДДС. Съответно към фактурата е приложена стокова разписка за доставените
стоки.
Ищецът
представя по делото справка за вземания по партньори към 07.10.2020 година, съгласно
която вземанията му от Е.Х. ООД по 5-те броя издадени фактури е общо
25 214.19 лева, съответно по ф-ра №********** от 31.08.2017 г. сума в
размер на 10000 лева, фактура №********** от 29.09.2017 година сума в размер на
12 922.49 лева, по фактура
№********** от 29.09.2017 година сума в размер 231.64 лева, по фактура №********** от 18.10.2017
година сума в размер на 882.13 лева и по
фактура №********** от 17.11.2017 година сума в размер на 1 177.93 лева.
По делото е
представена електронна кореспонденция водена между адв. Г.С.и адв. Т.Т., от
която се установява воденето на кореспонденция относно задълженията на Е.Х. ООД към Р. ООД.
От
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което Съдът, кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че задължението на „Е.Х.“
ООД към „Р.“ ООД е в размер на 25 214.19 лева по процесиите фактури: Ф-ра№
********** от 31.08.2017г. -10 000.00лв. Ф-ра № ********** от 29.09.2017 г. -12
922.49лв.- Ф-ра №********** от 29.09.2017г. -231.64лв.- Ф-ра №********** от 18.10.2017
г.- 882.13лв.- Ф-ра №********** от 17.11.2017 г. - 1 177.93лв. Вещото лице
сочи, че в ищеца фактурите са осчетоводени по дебита на 411 “Клиенти“ и кредита
на 702“Приходи от продажба на стоки“/съгласно Хронологичен регистър на сч.сметка
411 “Клиенти“ на „Р.“ООД/, а в счетоводството на ответника процесиите фактури
са осчетоводени по дебита на 304 „Стоки“ и по дебита на 401 „Доставчици“и 453 1
„ Начислен ДДС за покупките“. Според вещото лице процесните фактури са отразени
по съответни периоди в дневниците за покупки на Е.Х. ООД. Вещото лице приема,
че фактурите с номера ф-ра № ********** от 31.08.2017г.,ф-ра № ********** от
29.09.2017 г.,ф-ра №********** от 29.09.2017г.,ф-ра №********** от
18.10.2017г.,Ф-ра №********** от 17.11.2017г.са осчетоводени за съответните
периоди. Експертизата дава становище за редовно осчетоводявани първични
документи за този период. Видно от експертизата вещото лице е направило
заключението си както въз основа на представените по делото доказателства, така
и въз основа на представени от Национална агенция на приходите, Териториална
дирекция на НАП офис „Красна поляна“ справки, а именно с изх.№ 11
24—00-114/18.01,2022 г. приложени Дневници за покупки от м.08.2017г.до
м.11.2017г. включително на „Е.Х.“ООД. Хронологичен регистър на сч. сметка 411
“Клиенти“ на „Р.“ООД; Справка на задължения/вземания по партньори на „Р.“ ООД
Към дата: 17.01.2022 Сметка: 411; Хронологичен опис на сч. сметка 401 „Доставчици
в лева“ на доставчик „Р.“ ООД от „Е.Х.“ ООД.
От правна
страна:
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните по делото съществува валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за покупко-продажба на посочените в исковата молба
стоки по издадените от ищеца фактури. Ищецът е изпълнил задължението си да
достави на ответника процесните стоки, на цена и в количество, посочени в
процесните фактури. Съдът намира
за неоснователен довода на ответника, че тези стоки не са получени от него, тъй
като от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза по безспорен
начин се установява, че фактурите са включени в счетоводството на ответника по
съответните сметки и декларирани своевременно от ответника в декларациите му за
ДДС. Съгласно
константната съдебна практика само по себе си, отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС, представляват недвусмислено признание на задължението
и доказват неговото съществуване. Настоящият състав споделя изводите на вещото
лице, че процесните фактури са заведен и надлежно осчетоводен и в счетоводните
книги на ответника, включен и в декларацията по ДДС.
Ответникът,
чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, не установи да е платил
на ищеца претендираната в настоящето производство цена на стоките. Правилата за
разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са се осъществили.
Предвид
изложеното съдът намира предявени иск за главницата за основателен и доказан за
сумата от 25214.19 лева, като следва да бъде уважен за предявения размер.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл.
86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При забавено
изпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, като съгласно чл. 294 от ТЗ между търговци лихва се дължи,
дори и да не е уговорена изрично.
В случая бе
установено, че е налице неплащане на парично задължение по смисъла на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като предвид съществото на облигационната връзка и уговорката между
страните следва, че падежът на задължението на ответника за заплащане на цената
е в срок от 30 дни от датата на издаването на всяка фактура, предмет на
претенцията по делото. Предвид горното съдът намира, че с оглед основателността
на претенцията за главница е основателна и акцесорната претенция за лихви за
забава, като същите с оглед извършени калкулации съгласно електронния сайт calculator.bg, следва да
бъдат уважени за пълния предявен размер от 8 086.38 лева.
С оглед
изхода на спора и изричното искане на ищеца се следват и разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК. Същите са в общ размер от 7 449.32
лева, от които: държавна такса в обезпечителното производство - 40,00 лева; платени
такси към ЧСИ по образувано изпълнително дело - 92,50 лева; платено адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство 1 000,00 лева; платено
адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство 1 000,00 лева; платено
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на допуснатото
обезпечение 1 000,00 лева; платено адвокатско възнаграждение за настоящото
производство 2 000,00 лева; платена държавна такса в настоящото производство 1
417,32 лева; платено възнаграждение за вещо лице в настоящото производство
900,00 лева. Предвид направеното от ответника възражение, не са налице
основания за намаляване на претендираните разноски в обезпечителното и в
изпълнителното производство.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Е.Х.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Р.“ ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 25 214.19 лева, представляваща
дължимата цена на доставени от „Р.“ ООД на „Е.Х.“ ООД стоки по следните фактури:
фактура № ********** - 10 000.00 лева, ведно със законна лихва от дата на
депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на задължението; фактура
№ ********** - 12 922,49 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на
исковата молба до окончателно погасяване на задължението; фактура № **********
- 231,64 лева, ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба
до окончателно погасяване на задължението; фактура № ********** - 882,13 лева,
ведно със законна лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението; фактура № **********- 1 177.93 лева, ведно със законна
лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателно погасяване на
задължението, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата 8 086.38
лева, представляваща: лихва за забава по Фактура № ********** - 3
263,89 лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 4 113,65 лева; лихва за
забава по Фактура № ********** - 73.74 лева; лихва за забава по Фактура №
********** - 276.16 лева; лихва за забава по Фактура № ********** - 358.94 лева,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 7 449.32 (седем
хиляди четиристотин четиридесет и девет и 32 стотинки) лева- разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: