РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Тутракан, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20223430100013 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба на „Ф. и.“
ЕАД с ЕИК *** против М. А. Й. с ЕГН ********** за осъждането на
ответницата да плати 5 622,91 лева, от които: 350,00 лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№ 481/2021 на РС Тутракан, до окончателното
изплащане на задължението; 3945,68 лева – договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.06.2018 до 20.05.2021; и 1 327,23 лева – лихва за
забава, която представлява сбор от 1083,86 лева, начислена за периода от
21.06.2018 до 26.08.2019 и 243,37 лева, начислена за периода от 16.06.2021 до
10.09.2021, дължими по договор за потребителски паричен заем PLUS-
15992667/22.05.2018, сключен с „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ *** действащ чрез
"Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК ***.
Ищецът „Ф. и.“ ЕАД, чрез процесуален представител твърди, че е
цесионер по вземането на кредитодателя цедент, възникнало от договор за
потребителски паричен заем PLUS-15992667/22.05.2018. Излага, че при
договорена главница в размер на 10000 лева е удържана такса ангажимент 350
лева и на заемополучателя е преведена сумата 9650 лева. Годишния лихвен
процент по заема е 16,94%. Поради неизпълнение от страна на длъжника на
задължението да погасява редовно дължимите месечни вноски, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 16.06.2021. Останала е неплатена
договорна лихва в размер на 3945,68 лева, начислена за периода 20.06.2018-
20.05.2021.
1
Ищецът уточнява в допълнителна молба, че ответникът не е направил
никакви погасителни плащания. Моли за неговото осъждане и за присъждане
на разноски.
Ответницата М.Й. не подава писмен отговор. В съдебното заседание
се явява лично, моли за отхвърляне на иска.
След преценка на твърденията на страните, техните искания и
събраните по делото доказателства съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за
потребителския кредит.
Не е налице правната квалификация по чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК,
тъй като, макар претендираното вземане да представлява част от предмета на
постановеното отхвърлително Разпореждане № 429/21.09.2021 по ч.гр.д.№
481/2021 на ТнРС, с Определението по чл. 140 ГПК с № 118/28.03.2022 съдът
вече обясни, че исковата молба е подадена след срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и
затова осъдителният иск следва да се счита подаден на 12.01.2022 г., когато е
изпратен чрез куриерската фирма.
От приетото писмено доказателствено средство за сключения договор
се установява, че на 22.05.2018 г. между „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***,
действащ чрез "Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК ***, от една страна, и М.
А. Й., от друга страна, е сключен процесният договор за потребителски
паричен кредит PLUS-15992667 при следните параметри: размер на кредита
за потребителски цели 10000 лева, застрахователна премия 3360 лева, такса
ангажимент 350 лева, брой погасителни вноски 60, месечна вноска 303,98
лева, лихвен процент 16,94%, ГПР 20,28%.
На същата дата 22.05.2018 г. по сметка на ответницата е преведена
сумата от 9650 лева на основание сключения договор – видно от
представеното платежно нареждане.
В чл. 2 на договора е посочено, че таксата ангажимент се начислява
заради фиксирания лихвен процент, и се дължи при усвояването на кредита,
като се удържа от общия му размер.
Относно застрахователната премия, същата не фигурира в стандартния
европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорната
информация по кредита. Дори е посочено, че не се изисква застраховка, за
получаване на кредита при конкретните условия.
Размерите на ГПР и на погасителната вноска, посочени в СЕФ, са
същите като в договора за заем.
Застраховката на кредита е сключена с посредничеството на
кредитодателя, което изрично е посочено в сертификата за нея. От него става
ясно, че при заеми от 3001 лева до 10000 лева, застрахователният период е
месечен, а премията е 0,56% от финансираната сума, дължима месечно. Това
прави по 56 лева на месец, общо за 60 месеца – 3360 лева. Точно колкото е
посочена общата сума на застрахователната премия в договора за кредит.
2
Ползващото се лице от застраховката, при настъпване на застрахователен
риск от невъзможност на длъжника да обслужва заема, е кредитодателят.
Съдът приема, че са представени доказателства за прехвърляне на
процесното вземане от първоначалния кредитор към ищеца с договора за
цесия от 19.08.2019 и Приложение 1 към него от 26.08.2019 г.
Със Заповед № 240 от 21.09.2021 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 481/2021 на ТнРС, съдът е уважил
заявлението на ищеца за главницата по заема в размер на 9650 лева. След
влизането и в сила е издаден изпълнителен лист.
̀
За да се уважи настоящата претенция, ищецът следваше да докаже, че
таксата ангажимент не е недействителна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, както и че договорът за кредит не е недействителен поради посочване
на ГПР в размер на 20,28%, заради невключването на застрахователната
премия към общите разходи по заема. Съдът възложи тази доказателствена
тежест, съобразявайки че за интересите на длъжника потребител трябва да
следи служебно, и давайки възможност на страните да дадат становище дали
клаузите на процесния потребителски договор са неравноправни.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В практиката на кредитния пазар
ангажиментът на кредитора да не променя лихвения процент за срока на
заема е свързан с по-висок риск за него, който риск намира икономически
еквивалент в по-висок лихвен процент за връщане на заетата сума.
Отпускането на заеми при фиксирана или „плаваща“ лихва, в зависимост от
конкретния договор, е дейност, която е пряко свързана с усвояването и
управлението на кредита. Това именно е същността на възмездното
кредитиране, извършвано по занятие. Следователно липсва основание
кредиторът да начислява такса, наречена ангажимент, още по-малко да я
начислява като главница, за това че е изпълнил задължението си да
предостави заема и сам се е съгласил да не променя лихвения процент по него
за срока на договора. Като противоречаща пряко на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
уговорката за такса ангажимент е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
Закона за задълженията и договорите и сумата за нея, независимо че е
квалифицирана от кредитодателя като част от главницата, е недължима от
жалбоподателката.
Що се отнася до годишния процент на разходите по заема и дължимата
по договора застрахователна премия, съдът, след като направи проверка с
препоръчания на интернет страницата на Министерството на икономиката
https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-godishen-procent-na-
razhodite-258.html калкулатор за ГПР, който е разработен от Европейската
комисия, и за чието използване не са необходими специални математически
и/или счетоводни знания, установи следното: При задаване на главница 9650
лева и отнасяне на такса ангажимент 350 лева, дължима еднократно в
началото на договора, с отметка, че тази сума също следва да се олихвява с
договорения годишен лихвен процент 16,94%, при срок на договора 60
3
месеца, резултатът за ГПР е съвсем точен с този по договора – 20,28% (а
според калкулатора, който съдът ползва 28,27%). Погасителната вноска
според калкулатора е 248,20 лева. Като се прибави към нея месечната сума за
застрахователната премия от 56 лева, сборът е 304,20 лева. Този резултат,
изключително близък до месечната вноска по кредита (303,98 лева),
верифицира точността на калкулатора, тъй като разликата от 22 стотинки най-
вероятно се дължи на различните настройки за закръгляне, и дава основание
да се направи извод, че застрахователната премия, макар да не е включена
към главницата и въпреки че не се олихвява, неправилно не е отнесена като
общ разход по кредита. Съобразявайки последното и добавяйки месечния
разход от 56 лева за застрахователната премия, реалният ГПР според
калкулатора на съда е 32,72%.
Разходът за застрахователната премия следва да се отчита като общ
разход по кредита, защото кредитодателят е бил наясно с него – тъй като е
посредничил за сключването на застраховката, и освен това тя е била
задължителна за отпускането на заема при тези условия, щом в крайна сметка
се явява обезпечение за кредитора.
Не може да се приеме, на основание параграф 1, т. 1 от ДР към ЗПК, че
застраховката не е била задължителна за сключването на договора за кредит.
Най-напред трябва да се отбележи, че в текста на цитираната разпоредба е
пропуснато онова, което се съдържа в чл. 3, б. „ж” на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити: че за да не се включва към общия
разход по кредита, застрахователната премия, освен да не е задължителна за
отпускането на самия заем, не трябва да е задължителна за получаването на
кредита при предлаганите условия. Въпреки неточното транспониране на
директивата, смисълът и е запазен в ЗПК, защото, от една страна,
̀
правоотношението е потребителско, значи попада в обхвата на правото на
Европейския съюз, което позволява нормите на Директивата да служат за
тълкуване на националното право; от друга страна, в образеца на
Стандартния европейски формуляр (част III, т. 3) е възпроизведено точно
това условие, което означава, че националният законодател не се е отказал от
него.
Икономическата логика е такава, че обезпечените кредити са по-ниско
рискови от необезпечените, а нивото на риска има значение за размера на
лихвата. При положение че кредиторът има качеството на кредитен
посредник, който е предложил и е сключил договорът за застраховката между
длъжника и застрахователя, и при положение че самият кредитор е
ползващото се по нея лице, съдът не приема, че тази застраховка е нямала
значение за отпускането на заема при конкретните условия. В тази връзка
Тутраканският районен съд обръща внимание на съображение № 20 от
Директивата, според което следва да се оцени обективно доколко кредиторът
реално е информиран за разходите предвид изискванията за професионално
усърдие. Щом договорът е сключен на 22.05.2018 г. и застраховката е
сключена на същата дата, и щом кредиторът се явява застрахователен
посредник, обективната оценка на тези факти сочи на извода, че
4
кредитодателят е бил реално информиран за разходите, които следва да
направи потребителят за получаването на заема при конкретните условия.
Нещо повече, независимо че в СЕФ не е спомената и дума за
застраховката и размера на застрахователната премия, което само по себе си
води до неравноправност на договора по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК вр. чл. 24
ЗПК, защото не е позволено на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, фактът, че месечната погасителна
вноска е посочена в размер 303,98 лева, доказва задължителният характер на
застраховката, защото тази сума е формирана като сбор от погасителната
вноска по заема и месечната застрахователна премия от 56 лева.
Налице е основание неточното посочване на ГПР в размер 20,28% с толкова
голяма разлика от действителния размер, който е 32,72%, да се приравни на
липсващ ГПР, а в такива случаи чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК гласи, че
договорът е недействителен. Когато договорът за потребителския кредит е
недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на
заема е 9650 лева и за тази сума заповедният съд вече е издал заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Следователно, претенцията за всички останали
начисления във връзка с процесния заем, независимо под каква форма са
квалифицирани от кредитодателя, в т.ч. претендираните с настоящата искова
молба, се явяват недължими, тъй като почиват на нищожен договор. Или, с други
думи, вземането за тях не е възникнало изобщо.
Като неоснователен искът следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искът на „Ф. и.“ ЕАД с ЕИК *** (цесионер) против М. А.
Й. с ЕГН ********** за осъждането и да плати следните суми: 350,00 лева –
̀
главница; 3945,68 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.06.2018 до 20.05.2021; лихва за забава 1083,86 лева, начислена
за периода от 21.06.2018 до 26.08.2019, както и лихва за забава 243,37 лева,
начислена за периода от 16.06.2021 до 10.09.2021, претендирани на основание
недействителния договор за потребителски паричен заем PLUS-
15992667/22.05.2018, сключен с „Б. п. п. ф.“ с.а., П., рег.№ ***, действащ чрез
"Б. п. п. ф. с.а., клон Б." КЧТ с ЕИК *** (цедент), тъй като вземането за тези
суми не е възникнало.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5