О П Р Е Д Е Л Е Н
И
Е № ...
гр. Враца, 20.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
в.гр. дело № 715 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 30712/29.11.2019 г. на
ЧСИ И.Ц., подадена от „Про Уейв“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *** № 15-17, ет. 3 и адрес за кореспонденция: гр. София,
ул. „***“ № 38-40, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Й.А.И., против
действия по принудително изпълнение, извършени по изпълнително дело № 20198990401671
по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899, с
район на действие ОС – Враца, предприети с Обявление протокол № 1194/01.11.2019
г., изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи, собственост
на същото дружество, което не е страна в изпълнителното производство.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното
изпълнително действие е незаконосъобразно, тъй като с посоченото обявление на
основание чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 33 ЗОЗ по искане на заложния кредитор
„Инвестбанк“ АД са изнесени на публична продан подробно описани в обявлението
движими и недвижими вещи, включени в търговското предприятие на длъжника
„Метахим Импекс“ АД, като част от изброените движими вещи са 13 броя въздушни и
газови компресори, находящи се в цех „Компресия и въздух“, цех „Компресия и CO2“, „Карбамидно производство“ и цех „ПРГ и инертни
газове“, като видно от представените към жалбата доказателства дружеството-жалбоподател
е придобило собствеността и владението върху тях. Иска се от съда да отмени на
основание чл. 435, ал. 4, във вр. с чл. 437 ГПК действията на ЧСИ И.Ц.,
изразяващи се в провеждане на публична продан на посочените движими вещи,
собственост на „Про Уейв“ АД. Прави се искане и за спиране на публичната продан
по отношение на тях на основание чл. 438 ГПК, като се твърди, че особеният
залог, учреден в полза на „Инвестбанк“ АД не е преминал върху тях. Изтъква се,
че продажбата на имущество, което не е собственост на длъжника в изпълнителното
производство, а на трето лице, сериозно застрашава както интересите на третото
лице и купувача на публичната продан, така и на заложния кредитор и съдебния
изпълнител, които носят отговорност за незаконосъобразно принудително
изпълнение. Претендират се и разноски.
Взискателят по изпълнително дело № 20198990401671 по описа на ЧСИ И.Ц. „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 85, чрез пълномощника си
юрисконсулт Б.П., е депозирал становище по подадената жалба, в което излага
доводи за недопустимост и неоснованелност на същата. Посочва, че в жалбата не е
обоснован правния интерес на жалбоподателя за подаването ѝ, като твърди,
че не са налице предпоставките за разглеждането ѝ, тъй като жалбоподателят
не доказва, че е придобил правото на собственост върху движимите вещи, предмет на
обезпечението, преди насочване на изпълнението, както и не доказва, че е
владелец по смисъла на чл. 68 ЗС и че владението му е установено към датата на
насочване на изпълнението. Излагат се и съображения относно неоснователността
на жалбата, като се обсъждат подробно всички представени към нея писмени
доказателства. Иска се от съда да остави без разглеждане така подадената жалба
или алтернативно ако счете същата за допустима, да я остави без уважение като
неоснователна, както и да остави без уважение искането за спиране на
изпълнението.
Длъжникът по
изпълнителното дело „Метахим Импекс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Бяло поле“ № 8Б, не взема становище по
жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че подадената от длъжника жалба е недопустима, тъй като
жалбоподателят не е доказал по безспорен начин правото си на собственост върху
процесните движими вещи преди деня на запора, както и владението си върху тях
към датата на насочване на изпълнението, като движимите вещи, предмет на
жалбата, са били открити в сгради, собственост на „Метахим Импекс“ АД. Излагат
се и подробни съображения за неоснователността на подадената жалба, като се
изтъква, че в нея и в представения с нея приемо-предавателен протокол от
29.11.2016 г. не са индивидуализирани движимите вещи, за които се претендира да
са били във владение на жалбоподателя. Отправя се искане до съда жалбата да
бъде оставена без уважение.
Врачанският окръжен
съд,
след като обсъди доводите, изложени в
подадената жалба, и
доказателствата в изпълнителното дело, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Договор за
учредяване на особен залог на търговско предприятие, сключен на 17.06.2016 г.,
вписан по партидата на „Метахим Импекс“ АД в Търговски
регистър като залог № 001 под № 20160624162903 и в ЦРОЗ под рег. №
2017022003370, „Метахим Импекс“ АД в качеството си на залогодател е учредило в
полза на „Инвестбанк“ АД в качеството му на заложен кредитор, първи по ред
особен залог върху цялото си търговско предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. Договорът е изменен и допълнен с Анекс №
1/18.08.2016 г. и Анекс № 2/20.07.2017 г. Съгласно Договор за учредяване на
залог върху движими вещи по реда на ЗОЗ, сключен на 23.12.2016 г., вписан по
партидата на „Метахим Импекс“ АД в ЦРОЗ под
рег. № 2017012500617, „Метахим Импекс“ АД в качеството си на залогодател е
учредило в полза на „Инвестбанк“ АД в качеството му на заложен кредитор, първи
по ред особен залог върху движими вещи, собственост на залогодателя, описани в
Приложение 1 към договора.
Изпълнително дело № 20198990401671
по
описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899, с район на действие ОС – Враца, е образувано по
молба на взискателя „Инвестбанк“ АД, ЕИК
*********, против длъжника „Метахим Импекс“
АД, ЕИК: *********, въз основа на извлечение за вписано пристъпване към
изпълнение върху отделни елементи /активи/ от търговското предприятие на
длъжника по партидата му в Търговския регистър под № 20190829170400, в ЦРОЗ под
№ 2019090402483 и в Служба по вписвания – гр. Враца с вх. № 4677/10.09.2019 г.,
акт № 119, том 3, като по делото е представено Удостоверение с изх. №
20190909160618/09.09.2019 г. за вписани обстоятелства по партидата на „Метахим
Импекс“ АД в Търговския регистър с отбелязано върху него вписване в Служба по
вписвания – гр. Враца с вх. № 783/21.02.2017 г., акт № 2, том 1, и потвърждение
за вписано пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с рег. № 2019090402483. Изпълнителното
производство е образувано по реда на ГПК на основание чл. 10, ал. 2 ЗОЗ, като с
вписаното пристъпване към изпълнение заложният кредитор „Инвестбанк“ АД
претендира всички свои дължими и изискуеми вземания към 02.08.2019 г.,
произтичащи от Договор за кредитен ангажимент № ФЦ-1671/2016-В от 17.06.2016 г.
и анексите към него, в общ размер на 9 851 964,72 евро, от които
7 684 233,23 евро – просрочена главница, 1 005 736,92 евро
– просрочена договорна лихва от 26.09.2017 г. до 25.03.2019 г. и 1 161 994,57
евро – просрочена лихва за забава от 26.03.2018 г. до 01.08.2019 г., ведно с
всички такси, комисионни и разноски, включително допълнително начислените
лихви.
С молбата за
образуване на изпълнително дело от 02.10.2019 г. взискателят е поискал
изпълнението да се насочи по реда на ГПК върху всички активи от заложеното
търговско предприятие, включително върху изброените в молбата недвижими имоти и
всички намиращи се в тях движими вещи, като бъдат наложени запори, възбрани,
извърши се опис и оценка и бъде насрочена публична продан за тях.
На 07.10.2019 г. на
дружеството-длъжник е връчена покана за доброволно изпълнение, с която същото е
уведомено за насрочен опис на 23.10.2019 г. на отделни елементи на търговското
му предприятие – недвижими имоти и всички намерени движими вещи в тях, посочени
в поканата.
На 23.10.2019 г. и
24.10.2019 г. съдебният изпълнител на основание чл. 465 ГПК е извършил опис на
недвижими имоти и движими вещи, като е съставил протоколи за опис от същите
дати. В протоколите за опис е отразен срок за представяне на оценка от вещо
лице – 25.10.2019 г., като е посочено и че на основание чл. 484, ал. 4 ГПК
съдебният изпълнител е насрочил публична продан на недвижимите имоти и движими
вещи за периода от 02.11.2019 г. до 02.12.2019 г.
Изготвена е експертна оценка от вещи
лица В.М. и Ж.Г., постъпила в кантората на ЧСИ И.Ц.
на 25.10.2019 г.,
с която е определена пазарната стойност на материалните активи, собственост на „Метахим Импекс“
АД.
На 01.11.2019 г. е
изготвено Обявление за публична продан, с което е обявено, че от 02.11.2019 г.
до 17:00 часа на 02.12.2019 г. ще се проведе първа публична продан на посочените в него недвижими имоти и
намиращите се в тях трайно прикрепени и технологично, функционално и
конструктивно свързани с тях движими вещи, собственост на длъжника, които се
продават по правилата за публична продан на недвижим имот по реда на ГПК и въз
основа на чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 33 ЗОЗ. В него е отразено, че общата
начална цена на обявените на публична продан недвижими имоти, ведно с
извършените в тях подобрения, и движими вещи е в общ размер на
23 846 446,82 лв.
В протокол за
обявяване на наддавателни предложения от 03.12.2019 г. е посочено, че на
основание чл. 492, ал. 1 и 2 ГПК съдебният изпълнител е обявил за купувач на
изнесените на публична продан вещи взискателя по изпълнителното дело – „Инвестбанк“
АД.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, както и от
твърденията, изложени в жалбата, жалбоподателят „Про Уейв“ АД се явява трето лице в изпълнителното производство. Правото на трети лица да
обжалват действия на съдебния изпълнител обаче е ограничено.
В чл. 435, ал. 4 ГПК са посочени действията на принудително изпълнение, които
могат да се обжалват от трети лица. Съгласно същата разпоредба трето лице може да обжалва действията на съдебния
изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата
не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагането на запора или възбраната. Следователно в полза на
третите лица е уредено право на обжалване на действията на съдебния изпълнител
само с оглед защита на владението им върху вещта, предмет на принудително
изпълнение. В правната теория, както и в съдебната практиката, е утвърдено
константно разбиране, че защитата на трето лице чрез обжалване действията на
ЧСИ по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК е
владелческа защита, а собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл.
440 от ГПК. Легитимацията на третото лице е предпоставена
от изричното навеждане на твърдението, че е
било владелец на вещта към посочения в цитираната процесуална норма правнорелевантен
момент. Владението като фактическо състояние на упражнявано господство над
вещта и изразеното чрез това господство намерение тя да се държи от владелеца
като своя в тази хипотеза не се презюмира. Това фактическо
отношение не може да бъде извлечено и от твърдението, че не длъжникът, а третото лице в действителност е собственик на
имота. Излагането на такива обстоятелства не
може
да обуслови процесуалната легитимация за обжалване на действията по принудително изпълнение по реда на чл.
435, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай жалбоподателят не твърди, че е владеел посочените от него
13 броя въздушни и газови компресори към момента на налагането на запор върху
тях с описването им съгласно чл. 450, ал. 1 ГПК, а че е техен собственик.
Следва да се отбележи, че в представените по делото договор за покупко-продажба
на употребявано оборудване от 02.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от
04.01.2019 г. и приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г., въз основа на
които жалбоподателят твърди да е придобил собствеността и владението върху
процесните движими вещи, същите не са индивидуализирани в достатъчна степен,
която безспорно да установи идентичността им с движимите вещи, предмет на извършения
опис и публична продан. В представените документи единствено е отразено, че се
касае до въздушни и газови компресори, находящи се в цех „Компресия и въздух“,
цех „Компресия и CO2“, „Карбамидно производство“ и
цех „ПРГ и инертни газове“ в бившия завод „Химко“ – гр. Враца. Освен това, от
съдържанието на приемо-предавателните протоколи не може да се направи извод за
наличието на фактическата власт на дружеството-жалбоподател върху посочените в жалбата движими вещи към момента
на извършване на описа на движими вещи от съдебния изпълнител, с което
изпълнително действие е наложен запор върху тях.
В настоящия случай в протоколите на частния
съдебен изпълнител за извършен опис на движими
и недвижими вещи не е отразено, че дружеството-жалбоподател е намерено във владение на процесните
движими вещи, а и няма такова твърдение в жалбата. Доказателства, че по време на осъществяване
на описа на движими вещи от съдебния изпълнител, жалбоподателят е осъществявал
владение върху посочените в жалбата 13
броя въздушни и газови компресори, не се намират в материалите по
изпълнителното дело.
Както беше отбелязано в жалбата не са изложени каквито и да било
твърдения, че дружеството-жалбоподател към момента на
налагането на запора чрез извършване на
опис,
е упражнявало фактическа власт върху
процесните движими вещи, в който случай жалбата би била допустима.
Следователно то не е процесуално легитимирано да обжалва действията на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че е собственик на процесните движими вещи, засегнати от изпълнението, от което следва, че процесуалният
ред на правната защита е друг и настоящият съдебен
състав
не следва да обсъжда доказателствата, касаещи правото му на собственост.
Обстоятелството, че правото на владение е едно от трите
правомощия, формиращи съдържанието на правото на собственост, не е основание
собственикът на вещта да упражнява права по чл. 435, ал. 4 от ГПК, при
положение, че не е владял вещите към момента на
налагане на запора върху тях. В цитирания
текст се има предвид владението като фактическо положение, а не правото на
владение като субективно вещно право.
По изложените съображения настоящият
съдебен
състав намира жалбата за недопустима, тъй
като не обосновава хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК, на която
жалбоподателят се позовава, поради което същата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
С оглед недопустимостта на жалбата, настоящият съдебен състав намира, че направеното искане за
спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на „Про Уейв“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, *** № 15-17, ет. 3 и адрес за кореспонденция: гр. София,
ул. „***“ № 38-40, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Й.А.И., против
действия по принудително изпълнение, извършени по изпълнително дело № 20198990401671
по описа на ЧСИ И.Ц., с рег. № 899, с
район на действие ОС – Враца, предприети с Обявление протокол № 1194/01.11.2019
г., изразяващи се в провеждане на публична продан на движими вещи, собственост
на същото дружество, което не е страна в изпълнителното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението
по чл. 438 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.г.д.№ 715/2019 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.