Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.12.2020
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен съд, гражданско отделение, на деветнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова, като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов, гражданско дело № 1421 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от „Т.Б.” ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
***, сграда **, с която претендира да бъде
прието за установено по отношение
на Г.И.М., ЕГН ********** с
адрес ***,
че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № ***. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от 130,27 лева /сто и тридесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.12.2016г., начислени в
периода от 25.06.2017г. до 24.09.2017г., за които е издадена крайна фактура № *****/25.09.2017г., платима в срок
до 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.10.2019г., до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени
следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: Между
ищецът и ответникът били сключени горепосочения
Договор за предоставяне на мобилни услуги от 16.12.2016г. По този договор
ищецът бил изрядна страна, а ответникът не заплатил дължимите месечни такси и
цена на услуги, по ползваните два номера **** и ****, поради което договорът бил прекратен едностранно съобразно ОУ, за което
ответникът не следвало да бъде уведомяван или евентуално се сочи, че се
уведомява с исковата молба. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не
е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник /по реда на чл. 46 вр. чл. 49 и чл. 44 ГПК/. В проведеното по
делото на 19.11.2020г. открито съдебно заседание представител на ответника или
упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си
представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от
съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК
предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не
се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на
неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК
- на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата
и от неявяването им в съдебно заседание.
Съдът намира, че от
приложените към исковата молба и приети по делото
писмени доказателства – частно гражданско дело № 17137/2019г. по
описа на ВРС; копия от договор за мобилни услуги с
приложение и общи условия; декларация–съгласие; фактури с №№ **********/25.07.2017г.; **********/25.08.2017г.; **********/25.09.2017г.; **********/ 25.10.2017г.;
**********/ 25.11.2017г., се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал.
1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание
422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 ал.1 ЗЗД.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски,
които според доказателствата за реалното им извършване
- вносни
бележки за държавни такси и договор за правна помощ относно адвокатско възнаграждение
с ДДС, са в общ размер от 205 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по
заповедното производство в размер на 205
лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между
страните „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, ****, сграда *** и Г.И.М., ЕГН **********
с адрес ***,
че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № ****г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите
от 130,27 лева /сто и тридесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
главница за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.12.2016г., начислени в
периода от 25.06.2017г. до 24.09.2017г., за които е издадена крайна фактура №
**********/25.09.2017г., платима в срок до 10.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 22.10.2019г., до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
1 ГПК Г.И.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Т.Б.”
**, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, ***, сграда ** сумата от 205 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 205 лева разноски по ч.гр.д. № *****. по описа на ВРС.
Решението
на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: