Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1016
гр.Бургас, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа
НАХД № 653 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на А.И.А. ЕГН ********** с адрес: *** против
наказателно постановление № 18-0769-006381/12.03.2019г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл.
638, ал. 3 КЗ му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева.
С
жалбата жалбоподателят сочи, че акт на установяване на административно
нарушение (АУАН) с дата 02.18.2018г. не съществува и моли да се извърши цялостна проверка и да се отмени наказателното
постановление. Освен това не съществувал номер на АУАН, а такъв съществувал в
наказателното постановление.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За
Административно - наказващият орган, не се явява представител, депозирано е писмено
становище, с което жалбата се намира за неоснователна, сочи, че при изписване
на датата на АУАН се касае за очевидна грешка, а описаното нарушение
съответства на обективната действителност. Моли да се потвърди наказателното
постановление, претендира разноски за юрисконсулт.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 28.01.2020 г., а
жалбата е депозирана на 03.02.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима, а по същество я намира за
неоснователна.
Съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Х.В.Х.
съставил АУАН на А.И.А. за това, че на 02.12.2018г. около 12,41 часа по път
II-99 от парк Р. в посока кв. К. управлява лек автомобил – МПС П.Б. с рег. № ***
собственост на „М.Т.” ЕООД, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение и няма сключен договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите към момента на
проверката, с което е нарушил чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Иззети
са СУМПС и контролен талон. А.А. е подписал АУАН без
възражения и е посочено, че е връчен препис от АУАН на 02.12.2018г.
Валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите е сключена на
02.12.2018г. с валидност от 14, 32 часа до 02.12.2019г. 23,59 часа.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се – разпит на актосъставителя,
справка от ОД на МВР за водач, полица за сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 251з-1776/31.05.2016г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН съгласно
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН следва да съдържа следните реквизити:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността
му; 2. датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на
извършване на нарушението; 4. описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено; 5. законните разпоредби,
които са нарушени; 6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта
на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански
номер; 7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански
номер; 8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил
такива; 9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис
на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
Действително
чл. 42 т. 2 предвижда, че трябва да е посочена датата на съставяне на акта – в
случая дата е посочена, но очевидно е неправилно изписан месеца на съставяне на
АУАН доколкото месец 18 не съществува. С посоченото обаче съдът намира, че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя доколкото видно, че в АУАН ясно е
посочен деня на констатиране на нарушението, в съдебно заседание актосъставителят потвърди кога е съставен акта и че това е
02.12.2018г. като това обстоятелство следва и от поставения от жалбоподателя
подпис, че му е предявен АУАН на 02.12.2018г. Допуснатата от актосъставителя очевидна грешка при изписване на месеца не
води до невъзможност на нарушителя да разбере за какво нарушение му е съставен
акт – нарушението е ясно посочено като е ясно
мястото, деня, часа на установяване, законовите разпоредби, които са
нарушени. Липсват вписани в АУАН възражения от страна на водача, такива не са
депозирани и впоследствие. Ето защо съдът намира, че АУАН не е опорочен и не е
оборена неговата доказателствена сила съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП.
Деянието,
описано в АУАН, е възприето от наказващия орган, който е дал същата правна
квалификация и е приел, че се касае за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ. НП
съдържа всички необходими реквизити по чл. 57 ЗАНН. Относно липсата на номер на АУАН следва да се
посочи, че той не е задължителен реквизит на АУАН съгласно чл. 42 ЗАНН, а в
нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са регламентирани задължителните реквизити на
наказателното постановление. В т. 3 на същия текст е предвидено, че НП следва
да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.
Анализът на тази правна норма показва, че номера на АУАН не е задължителен
реквизит и на наказателното постановление и липсата на посочен номер, респ. посочване
на неправилен номер не съставлява нарушаване на процесуалните правила. В
случая в НП е посочено, че АУАН е АА8051/02.12.2018г. като е видно от
представения АУАН, този номер е посочен в горен десен ъгъл. За нарушителя е
ясно в какво е обвинен - ясно е описано нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието,
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Съгласно
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 Кодекса за застраховане лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В
случая не е спорно, че МПС, което е
управлявал жалбоподателят е собственост на друго лице – търговско
дружество. Установява се безспорно от събраните доказателства и доказателствени средства – писмени и гласни, че в момента
на проверката не е представен договор за сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. Видно е от застрахователната полица, че същата
е с дата – тази на проверката, но с час на валидност след извършената от контролните
органи проверка, поради което е осъществен съставът на нарушението по чл. 638,
ал. 3 КЗ от обективна и субективна страна. Предвиденото наказание е във
фиксиран размер – глоба в размер на 400 лева, в какъвто размер е наложено от
АНО, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Само
за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая
предвид отстраняване на нарушението след констатирането му, проявената
добросъвестност не може да обоснове прилагането на чл. 28 ЗАНН. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност. Следва да се държи
сметка за регулираните обществени отношения във връзка с безопасността на
движението по пътищата и обекта на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите - гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата.
По
тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.
На основание в чл. 63 от ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските като с
оглед изхода на спора, право на разноски има административнонаказващия
орган, който претендира юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изрично направеното искане, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в полза на административнонаказващия
орган следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда
съобразявайки правна сложност и разглеждането на делото в едно съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0769-006381/12.03.2019г., издадено от Началник
на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на А.И.А. ЕГН **********
с адрес: *** за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено наказание глоба в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА
А.И.А. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Областна дирекция на МВР
Бургас с БУЛСТАТ ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.