ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260132
гр.
Пловдив, 09.03.2021 г.,
Пловдивският апелативен съд,
втори наказателен състав, в закрито заседание на девети март през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
като
разгледа докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД № 119 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІІ от НПК.
Образувано
е по постъпила
жалба на осъдения Л.С.Т., подадена, чрез адв. Н.К., против определение № 260229/15.02.2021 г., постановено по ЧНД № 2185/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
С цитираното определение е била оставена без уважение молбата на
осъдения за замяна на наказанието доживотен затвор, което му е било наложено с
присъда № 164 от 08.07.2003 г. по НОХД № 75/2003 г. на Пловдивския окръжен съд,
с наказание тридесет години лишаване от
свобода.
В жалбата се сочи, че атакуваното
определение противоречи на материалния и на процесуалния закон и не е
достатъчно обосновано с оглед на събраните по делото писмени доказателствени
материали. Релевират се доводи за неправилно тълкуване от страна на първия съд
на закона във връзка с материално-правните предпоставки за изтърпяване на не
по-малко от 20 години от наказанието доживотен затвор като условие за замяна на
наказанието. Във връзка с доводите е било приложено цитирано прес-съобщение за определение
на Апелативен съд - Варна, с което срокът на предварителното задържане за
нуждите на производството е бил зачетен при изчисляване на 20 годишния срок,
заложен като предпоставка от закона. Освен това се изразява несъгласие с
мотивите на първия съд за липсата на психологическите и педагогическите предпоставки за степента на
поправяне и превъзпитание на осъдения за замяна на доживотния затвор. Изразява
се становище за наличието на голям положителен напредък в промяната на
личността на осъдения. Поради това се иска определението да се отмени и да се
постанови ново, с което да се уважи
молбата на осъдения за приложение на чл. 449 от НПК, със замяната на наложеното
му наказание доживотен затвор с наказание тридесет години лишаване от свобода.
Пловдивският апелативен съд, след като се
запозна с изложените в жалбата оплаквания и материалите по делото, за да се
произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Окръжният съд изключително подробно, обективно
и в съответствие с материалите по делото, е отразил в атакуваното си определение
всички факти от значение за неговя предмет, като е формирал законосъобразни
правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия съд.
Безспорни се явяват фактите, че понастоящем осъденият Т. изтърпява
наказание доживотен затвор, което му е било наложено с влязла в законна сила на
04.08.2006 г. присъда № 164/08.07.2003 г. по НОХД 75/2003 г. на Окръжен съд –
Пловдив.
С посочения съдебен акт на
основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко
наказание за извършени пет престъпления с правна квалификация по чл. 199, ал.
2, т. 2 пр. 1 и 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 2 ал. 2 от НК, по
чл. 150 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, по 199, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 2 от НК, по чл. 346, ал. 4 вр. ал. 2, т. 1 пр. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 216, ал. 1 от НК.
С протоколно определение на РС
Чирпан, постановено по ЧНД № 259/2006 г. в сила от 09.11.2006 г. на осъдения Т.
е било определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание доживотен затвор
измежду горепосоченото осъждане и наказанията, наложени му за престъпленията по
НОХД № 591/2001 г. на ОС Пловдив, по което е бил осъден за престъпления по чл.
115 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК, както и наказанията по НОХД № 70/2006 г.
на РС Чирпан, които са му били наложени за престъпления по чл. 198 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 1 от НК и по чл. 346 ал. 4
вр. ал. 2 т. 1 пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Чирпанският районен
съд приспаднал от наказанието доживотен затвор времето, през което осъденият е
търпял наказанието лишаване от свобода по НОХД № 591/2001 г. на ОС Пловдив,
считано от 14.08.2000 г.
Правият съд е посочил, че в
случая не са налице материално-правните предпоставки по чл. 38а, ал. 3 от НК
осъденият да е изтърпял 20 години от наказанието доживотен затвор без да се
зачитат работните дни.
Съгласно материалите по делото
доживотната присъда на осъдения Т. е влязла в сила на 04.08.2006 г., т. е. от
този момент спрямо него е налице влезнал в сила съдебен акт, с който му е
наложено наказание доживотен затвор. Последното, съгласно чл. 37 ал. 1 т. 1 и т. 1а от НК представлява отделен
вид наказание, представляващо принудително изолиране на осъдения до края на
живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Тъй като се
изтърпява до живот, спрямо него не може да се определи срок на изтърпяване, защото
крайната му дата е неизвестна. За това законодателят е изключил приспадането на
отработени дни от това наказания /ал. 4 на чл. 38а от НК/. Изключил е и
приспадането на предварително задържане, което съгласно чл. 59, ал. 1 от НК, се
зачита единствено от наказанието лишаване от свобода или пробация. Коректна е и
констатацията на инстанцията, че независимо от извършеното групиране на
наказанието доживотен затвор с наказанията лишаване от свобода по
горепосочените три съдебни акта и налагането на най-тежкото измежду тях,
законодателят забранява от доживотния затвор да се извърши приспадане на
търпяното наказание лишаване от свобода, защото то не се явява наказание от
същия вид – по аргумент от чл. 25 ал. 2 от НК. В последната се предвижда, че ако
наказанието по някоя от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се
приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание.
Като допълнителен аргумент в
същата насока е била посочена и разрешението на ал. 5 на чл. 38а от НК,
съгласно която поради невъзможността за приспадане на наказание лишаване от
свобода от доживотен затвор, изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита
за лишаване от свобода едва след замяната на наказанието доживотен затвор с
лишаване от свобода в размер на 30 години, като от последното може да се
приспадне срокът, през който осъденият е търпял наказанието доживотен затвор, а
не обратното. В този смисъл например е била цитирана и съдебна практика –
определение по ЧНД 502/2019 г. на ОС-Стара Загора и определение по ВЧНД №
286/2013 г. на АС-София.
Първият съд е допълнил, че по
същите причини в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят е поставил
изискването за фактически изтърпяно наказание лишаване от свобода, а изразът не
се съдържа в чл. 38а ал. 3 от НК, тъй като наказанието доживотен затвор не е
свързано с краен срок и никога фактически не може да се направи преценката
колко време ще се търпи. В чл. 38а ал. 3 от НК не е поставено изискване
осъденият да е изтърпял най-малко 20 години лишаване от свобода, а 20 години от
наказанието доживотен затвор /в този смисъл определение № 476/24.06.2020 г. на
ОС-Варна по ЧНД № 478/2020 г., определение № 49/28.08.2019 г. по ВЧНД №
184/2019 г. на АС-Бургас/.
Приемането на противното би
довело до парадокса лице, осъдено на доживотен затвор, но и на лишаване от
свобода по предходни осъждания, при групиране на наказанията и приспадане на
лишаване от свобода, да се третира по-благоприятно от лице, осъдено веднъж на
доживотен затвор, тъй като по този начин срокът по чл. 38а, ал. 3 от НК ще
настъпи по-рано за лицето с множеството осъждания. Правилно първият съд е
посочил, че волята на законодателя не е такава.
Поради изложеното, окръжният
съд е приел, че не е била изпълнена
първата от материално-правните предпоставки за замяна на наказанието
доживотен затвор.
Настоящият съд намира, че на преди
всичко следва да обсъди доводите, свързани с наличието или на посочената
предпоставка, която е формална и при липсата й би се обезсмислило по
нататъшното обсъждане на наличието или липсата на останалите предпоставки.
В посочения от първия съд
смисъл законодателят е предвидил на първо място наличието на формален критерий,
след което следва да се извърши преценката дали са налице убедителни
доказателства, че замяната на наказанието доживотен затвор е съвместимо с
целите на наказанието, като се държи сметка, че при налагане на санкция
доживотен затвор водещото значение е на генералната превенция, която доминира
индивидуалната.
В тази връзка, съгласно ЗИНЗС,
на затворническата администрация са вменени правомощия да избират подходящи
мерки и подход за постигане на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК. По
аргумент от разпоредбата на чл. 215 от ППЗИНЗС, която предвижда специални
национални стандарти при работата с осъдени на доживотен затвор, очевидно
визията на законодателя за подобна дейност в дългосрочен план през целия период
от двадесет годни при изпълнение на това наказание. Настоящият съд намира, че подобно
правомощие на администрацията не би могло да се реализира преди да влезе в
законна сила присъдата и да се приведе в изпълнение. Дори до посочения момент
да се изпълнява мярка за неотклонение задържане под стража, в посочения от защитата
смисъл, в коментирания времеви период липсва възможност за осъществяване на
каквато и да е било активност от страна на затворническата администрация за
постигане на постоянна и дългосрочна работа с осъдения за постигане на
посочената от закона цел. Посоченият срок не е самоцел на законодателя, а
изискване за трайна проява на доказателства за промяна в личността на осъдения
и дезактивиране на опасността за обществото, което може да създаде предпоставки
за обсъждане на възможността за прилагане на института на замяна.
Ето защо, не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, развити в подадената до въззивния съд жалба, че
в случая престоят на осъдения в затвора, следва да бъде отчетен ведно с
предварителното му задържане. След като този престой не е надхвърлил 20 години
според изискванията на закона и съдебната практика, не е налице формалната
предпоставка за иницииране на производството по чл. 450 НПК по замяна на
наказанието. Още повече, че то е уредено само като една възможност и не представлява
субективно право на осъдения на доживотен затвор в случаите, когото престоят му
надхвърли определения срок.
Във връзка с гореизложеното е
безпредметно обсъждането и оценката на всички данни, съдържащи се в досието на
осъдения и анализът на цялостното му поведение през времето, през което се е
намирал в местата за лишаване от свобода.
Всичко посочено до тук мотивира изводът, че
окръжният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на
молбата на осъдения Т. за замяна на наложеното му наказание доживотен затвор с
лишаване от свобода, поради което определението
му
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Ето защо, Пловдивският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260229/15.02.2021 г., постановено по ЧНД №
2185/2020 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: