№ 13620
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110109410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК, 248 ГПК и чл. 250 ГПК и е за поправка на
очевидна фактическа грешка, допълване и изменение в частта за разноските на Решение №
10377/31.05.2024 г. по гр.д. №9410 по описа за 2024 г. на СРС.
С молба с вх.№ 194104/13.06.2024 „ЮЛ” ЕООД, ЕИК:******* иска да бъде
редуцирано адвокатско възнаграждение, което ответното дружество е осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищеца в размер на 1427 лева до сумата от 100 лева.
Изложени са доводи, че възнаграждението е прекомерно, цитирана е съдебна практика, в т.ч.
и за липсата от необходимост за начисляване на ДДС върху същото.
С молба вх. № 199411/18.06.2024 г. В. И. К. иска поправка на очевидна фактическа
грешка. Сочи се, че на стр. 6, последен абзац от Решение № 10377/31.05.2024 г. в мотивите
на съда е изложено следното: „На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита
- в процесния случай 3000 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита.“
Поддържа се, че всъщност чистата стойност на кредита е 4000 лева.
С молба вх. № 199416/18.06.2024 В. И. К. иска допълване на решението, като бъде
прието за установено между страните, че към датата на приключване на съдебното дирене
В. И. К. е заплатил на „ЮЛ“ ЕООД сума в размер на 1282 лева и В. И. К. дължи на „ЮЛ“
ЕООД сума в размер на 2 718 лева, представляваща единствено неизплатената част от
чистата стойност на кредита.
По исканията с правно основание чл. 247 и чл. 250 ГПК:
Производството е образувано по искова молба на В. И. К, ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС7, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. Д. – САК срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на Управление АДРЕС, с която се иска да бъде прогласена
недействителността на Договор за потребителски кредит „ИМЕ №
*********/29.06.2022г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на
отделни клаузи от него - клаузата раздел V от Договор № *********/29.06.2022 г. която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуги „*****“
в размер на 1 600 лв. и „*******“ в размер на 2800 лв.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143
1
ЗЗП и чл. 23 ЗПК. С постановения по делото краен съдебен акт съдът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК Договор за потребителски кредит
„ИМЕ № *********/29.06.2022г. по предявения от В. И. К, ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС7, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. М. Д. – САК срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на Управление АДРЕС иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК.
Съдът намира, че с постановения съдебен акт се е произнесъл изцяло по предявената
от ищеца претенция, а именно налице ли са основания или не за прогласяване на процесния
договор за кредит за недействителен по особените законови предпоставки на Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните. Ищецът не е предявил
отрицателен установителен иск за недължимост на конкретни суми по главницата за договор
за кредит и такова произнасяне не се дължи от съда. Действително на стр. 6, последен абзац
от решението съдът неправилно е посочил сумата от 3000 лева вместо действителната
такава от 4000 лева. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 4000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита. Това обстоятелство не се оспорва и от
ответното дружество в постъпилия отговор с вх.№ ******/04.07.2024 г. Очевидна
фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната в мотивите
действителна воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт.
Всеки пропуск/несъответствие между мотивната част и диспозитива/ е очевидна фактическа
грешка, която би могла да се коригира по реда, предвиден в процесуалния закон, без
участието на страните и насрочване на делото в открито съдебно заседание. Доколкото каква
сума се дължи от длъжника не е част от предмета на спора и няма отражение в диспозитива
на съдебния акт няма противоречие между мотиви и диспозитив, ergo няма основание за
поправка на диспозитива не решението, а няма процесуален ред за поправка на мотивната
част на същото. азпоредбата на чл.247 ал.1 ГПК дава възможност на съда, който е
постановил решението, по своя инициатива или по молба на страните да поправи
допуснатите очевидни фактически грешки. Това са грешки, които не се състоят в погрешно
формирана воля на съда, а в нейното външно изразяване,т.е. несъответствие между
формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението.
Решение № 228 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2946 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение.
Същите аргументи са относими и за искането за допълване. Съдът не е сезиран с иск,
по който следва да се установи каква е конкретната дължима или недължима сума по
договора за кредит по който следва да се отчитат извършените плащания. Впрочем
отвтеникът в отговор с вх.№ ******/04.07.2024 г. признава и, че във връзка с обявената
нищожност на процесния договор сумата от 1515.55 лева е отнесена към главничното
задължение. Остатъкът, който се дължи по главничното задължение по ДПК ********* е в
размер на 2484,45 лева /две хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и
пет стотинки/.
По искането за изменение на решението в частта за разноските:
В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че при този изход от спора и съгласно чл.
78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от
ищеца по водене на делото, които видно от приетите по делото писмени доказателства са в
размер на 160 лева държавна такса Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно
съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1427 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3от
необвързващата съда Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира и, че такова възнаграждение съответства на принципите на
2
разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C
427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК,
основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на
спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по
сложност при всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния
представител на ишеца действия се изразяват в подаване на исковата молба и извършване на
процесуално представителство в едно съдебно заседание с приемане на писмени
доказателства.
Съобразно правният интерес дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 1427 лева. Присъденото такова е в размера на предвидения в
наредбата минимум.
Съдът отчита и, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава
принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните
разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива
2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига
до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла
да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Иначе казано съдът по никакъв начин не е обвързан от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Независимо от това настоящият
съдебен състав счита, че макар и да не е обвързан от наредбата, същата представлява
ориентир за това какви са добрите практики при определяне на размера на адвокатските
възнаграждения при допълнително съобразяване на същите с принципите за
пропорционалност и справедливост.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 в пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
3
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. В настоящия случай съдът се е съобразил именно с
горецитираната практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ищеца
са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв. възнаграждение в
размер от 1427 лева.
Ето защо, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, чл. 248 от ГПК и чл. 250 Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ:
- молба с вх.№ 194104/13.06.2024 от „ЮЛ” ЕООД, ЕИК:******* за изменение на
Решение № 10377/31.05.2024 г. в частта за разноските.
- молба с вх. № 199411/18.06.2024 г. от В. И. К. за поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение № 10377/31.05.2024 г.
- молба с вх. № 199416/18.06.2024 от В. И. К. за допълване на Решение №
10377/31.05.2024 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4