Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов
гр.дело
№ 1414 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.З. срещу
решението по гр.д. № 13637/2019 г. на СРС, III ГО, 37 състав, което се обжалва
изцяло. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени
решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за
увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна Н.Г.З., действаща чрез нейната майка и законен представител
Г.П.Н., оспорва въззивната жалба и моли решението да се потвърди. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С решението по гр.д. № 13637/2019 г. СРС, III ГО,
37 състав, е увеличил присъдената в полза на малолетното дете Н.Г.З. (род. на *** г.) месечна
издръжка от 90 лева на 250 лева, считано от датата на
предявяване на иска (07.03.2019 г.), присъждайки и законната лихва за забава, и е осъдил ответника да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 230.40 лева върху увеличението на
издръжката, а на ищцата – разноски от 300 лева.
При определяне размера на увеличената месечна
издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на
задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени
нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също
така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава
на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на
родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 90
лева с решението по гр.д. № 439/2015 г. на Самоковския районен съд, четвърти
състав, влязло в сила на 16.07.2015 г., детето Н.Г.З. е било на 5 години и 3 месеца, а към момента е на близо
11 години. От определянето на месечната издръжка от 90 лева до
настоящия момент е настъпило съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около шест години
ищцата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите й от
средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези
изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи
категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства. Въззивникът е представил доказателства, че
месечният му брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от
05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) за периода от месец март 2019
г. до месец октомври 2019 г. е в размер на 1242.60 лева, а за
периода от месец февруари 2020 г. до месец януари 2021 г. средномесечният му
брутен трудов доход възлиза на 1450.44 лева. Същевременно, въззивникът е млад
(42-годишен) и здрав човек, без алиментни задължения към други деца.
При така установените факти изводът на първоинстанционния
съд, че бащата може да заплаща на малолетната си дъщеря Н.месечна издръжка в
размер на 250 лева, съобразно увеличените нужди на детето, е правилен. Задължението
за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е безусловно и
с приоритет пред всякакви други задължения. Обратното би означавало, че
родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение,
може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Трябва да се посочи също, че въззивникът
има не само правно, но и
нравствено задължение да издържа своето дете, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето
Надежда.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за
да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение,
като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Това възнаграждение не е прекомерно
и е в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 13637/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, III ГО, 37 състав.
ОСЪЖДА Г.Д.З. да заплати на Н.Г.З., действаща чрез нейната майка и законен представител Г.П.Н.,
сумата от 300 лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.