№ 2095
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110124260 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
06.02.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №24260 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от С. Р. Г., чрез адв.К. Б. от
АК- гр..... срещу ......, с която се иска да се признае със силата на пресъдено нещо
недължимостта на сумата от 3 379,05 лв., преставляващи начислени лихви и възнаграждения
1
по допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит „..........“ №...г. Ищецът твърди,
че на 12.11.2019 г. е сключил Договор за потребителски кредит „..........“, въз основа на който
ответният кредитодател се е задължил да отпусне на ищеца заем от 2 000 лв., при срок за
погасяване на кредита- 36 месеца, ГЛП от 41 %, ГПР от 49,09 %, като дължимата сума по
кредита възлиза на обща стойност от 3479,05 лв.. Отделно било начислено възнаграждение
за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 500 лв. и 1 400 лв., с оглед което
кредитополучателят следвало да изплати сумата от 5 379,05 лв. на 36 погасителни вноски.
Навеждат се твърдения за нищожност на клаузите, с които се уговаря предоставянето и
заплащането на възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Счита същите
за действия по управление на кредита, като оспорва същите да представляват допълнителни
услуги. Сочи се, че споразумението за тези услуги е нищожно поради противоречието му с
добрите нрави, тъй като надвишавали повече от половината от стойността на кредита. Също
така се твърди, че договорът за кредит е нищожен в частта, в която е уредена
възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави. Претендира присъждане на
разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
юрк. ....., с която се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Счита, че
клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че
процесният договор за кредит е действителен и не съдържа неравноправни клаузи. В
договора за кредит е посочен фиксиран размер на ГЛП, условията за неговото прилагане и
начина на изчисляване на ГПР. Поддържа се, че изборът за закупуване на допълнителни
услуги „Флекси“ и „Фаст“ принадлежи на клиента и не представлява условие за сключване
на договора за кредит, а е опционално. Твърди, че са предоставени допълнителни услуги от
служители на ответника, като посочва, че в рамките на един ден заявлението за отпускане на
кредитната сума е било разгледано, подготвени са документи и е била усвоена сумата по
кредита. Претендира присъждане на разноски.
В о.с.з. ищецът представя препис на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
08.07.2022г. по ч.гр.д. №651/2022г. на ..., подадена след сезирането на настоящия съд с
предмет вземания по процесния договор за кредит във връзка с обосноваване на пр. интерес
от иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Правният интерес от предявения иск е ненадлежно обоснован, като липсват
ангажирани гласни и писмени доказателства за извънсъдебно претендиране на
задължението от ответника. Подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК след съдебното сезиране не представлява доказателство в тази насока, от
което да може да се ползва ищецът. Доказателства за извършени плащания от
кредитополучателя не са налице, като ... е издал заповед за изпълнение за части от
претенции по кредита. Трайно се приема от съдебната практика, че претендираните от
кредитодателя суми за стойността на допълнителни услуги по кредитното правоотношение
противоречат както на изискванията на добрите нрави, така и на изискването за
равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. С ТР №1/2009г. на ОСТК
на ВКС, т.3, е прието, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай,
като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната
съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази
преценка. Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, приема за „потребител“
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
2
за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. Уговорки по кредитното
правоотношение за закупуване на допълнителни услуги за приоритетно разглеждане на
искането, за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита, или за промяна
на договорните параметри водят до извод за неравностойност на насрещните задължения по
договора, както и за наличието на прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. Видно е,
че размерите на задълженията за допълнителни такси се явяват необосновано високи с оглед
на размера на заеманата сума. С оглед на горното следва да бъде уважен искът на ищеца до
сумата от общо 1 409,11 лв., представляваща сбора по издадената заповед за изпълнение от
... за възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. За разликата над тази сума
не може да се уважи предявеният иск.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като договорни клаузи, надвишаващи
определените размери се считат за нищожни. В случая ГЛП е 41 %, поради което не може да
се приеме възражението на ищеца срещу лихвите по кредита.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на държавна такса в производството от 137,54 лв. Отговорността за разноски в
гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска
заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й
ги заплати. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 56,36
лв., а в полза на ответника- сума от 58,30 лв., представляваща юрк. възнаграждение,
определено в минимален размер от 100 лв., по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП,
вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 330 лв. в процесния случай и осъжда другата страна да го
заплати. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 330 лв.
Възнаграждение се присъжда за 1 адвокат по горния ред.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, ЕИК:...... със седалище и адрес
на управление: гр........, представлявано от ......- Управители, че ищецът С. Р. Г.,
ЕГН:**********, не дължи на ответника ......, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от ......- Управители, сумата от общо 1 409,11 /хиляда четиристотин
и девет лева и единадесет стотинки/ лв., представляваща възнаграждения за допълнителни
услуги по Договор за потребителски кредит „..........“ №...г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
3
за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 3 379,05 /три хиляди
триста седемдесет и девет лева и пет стотинки/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ......- Управители, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на С. Р. Г.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 56,36 /петдесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки/ лв., представляващи сторени съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 330 лв.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ......- Управители, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.К. И. Б. от АК-
гр.Русе, ЕГН:**********, сума в размер на 330 /триста и тридесет/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА С. Р. Г., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
......, ЕИК:...... със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ......-
Управители, сума в размер на 58,30 /петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лв.,
представляващи сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4