№ 603
гр. Бургас, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501558 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Х.Д. с ЕГН-********** от гр.*** ж.к.***
бл.** вх.* ет.*, заявена чрез адв.С.Каров от БАК с посочен съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.Пироткска № 26, офис № 2 против Решение № 261021/27.07.2021г., постановено по гр.
дело № 6867/2020г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил претенцията на въззивника
за осъждане на ОД на МВР-Бургас с ЕИК-********* за заплащане на сумата от 2 000лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие незаконно
задържане в Пето РУ на МВР-Бургас за срок от 24 часа, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.01.2018г.-датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство срещу въззивника ищец, до окончателното изплащане на
вземането, като в негова тежест са присъдени и сторените от насрещната страна съдебни
разноски от 150лв. за юк.възнаграждение.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който
намира постановеното решение за неправилно. Моли, за отмяна на решението и уважаване
на претенцията. Счита, че решението е постановено в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал и нормалната логика и идеите, залегнали в ЗОДОВ и КЗПЧОС.
Въззивникът твърди, че е бил задържан без да са налице данни за извършено престъпление,
нито е била налице опасност или необходимост от задържането му с оглед предотвратяване
възможност да извърши друго престъпление, да се укрие или преустановяване извършването
на престъпление или предотвратяване вредните последици от престъпление. Навежда, че е
бил задържан въпреки липсата на посочените предпоставки, с което спрямо него е
осъществена своеобразна наказателна репресия от неоснователното и необосновано
административно задържане. По тези причини търси репариране на претърпените за
претърпени неимуществени вреди. Не се сочат доказателства. Не са сторени
доказателствени искания.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемата страна ОД на МВР-Бургас с ЕИК-********* .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна
следното:
Въззивникът твърди пред първоинстанционния съд и поддържа пред въззивната
инстанция, че е бил незаконно задържан за 24 часа от органите на полицията при ОД на
МВР-Бургас на 26.08.2017г., на управлявания от него автомобил са били свалени
регистрационните табели и му е взето свидетелството за управление на МПС, тъй като е дал
положителна проба за наличие на амфетамин при проверка с техническо средство за
наркотици. Образуваното досъдебно производство било по-късно прекратено, тъй като
ищецът дал кръв за анализ и химическата експертиза не установила наличие на наркотици в
кръвната проба. Посочва, че не е обжалвал заповедта 24-часовото си задържане.
Производството по предявена от М.Х. искова молба е било висящо пред
Административен съд-Бургас, с която са били предявени няколко обективно съединени
претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ОД на МВР-Бургас- за обезщетения за незаконно
задържане за 24 часа, за незаконно прекратяване на регистрацията на управлявания от него
лек автомобил и за незаконно лишаване от право да управлява МПС. С постановеното
решение № 1064/13.06.2019г. по адм.дело № 2257/2018г. по описа на Адм.съд-Бургас
производството в частта досежно претендираното обезщетение в размер на 2000лв. за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие незаконно задържане е прекратено, а
исковата молба в тази й част е оставена без разглеждане.
С Решение № 13216/23.10.2020г. по адм.дело № 11024/2019г. по описа на ВАС,
решение № 1064/13.06.2019г. по адм.дело № 2257/2018г. по описа на Адм.съд-Бургас е
отменено в частта, с която исковата молба е била частично уважена, съответно БАС е
отхвърлил исковете и в тази част, отменено е и в частта с която исковата молба е оставена
без разглеждане досежно претендираното обезщетение в размер на 2000лв. за претърпени от
ищеца неимуществени вреди вследствие незаконно задържане, с указания, че предявената
претенция е с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и следва да се разгледа от
общите съдилища.
Ответното ОД на МВР-Бургас с депозирания писмен отговор е оспорило претенцията
като неоснователна с твърдение, че арестът е бил законен.
Не е спорно по делото, че ищецът като водач на л.а.“Сеат Ибиса“ с рег.№ А 8813НА е
бил спрян от полицейски патрул на 26.08.2017г.. сутринта около 03.40ч. сутринта до
бензиностанция „Шел“ на бул.“Димитър Димов“ в ж.к.Зорница гр.Бургас, като при
извършената проверка от служители на сектор Пътна полиция с техническо средство „Арам
005“ за наркотици е отчетен положителен резултат за амфетамин. По тези причини ищецът е
бил задържан за 24 часа от полицейските органи със заповед № 3388зз/26.08.2017г. на
осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Безспорно е по делото, че заповедта за задържане не е била
обжалвана. Образувано е ДП№ 699/2017г. по описа на Пето РУ на МВР престъпление –
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, в рамките на което е изследвана
дадена от ищеца кръвна проба, в която химическата експертиза не е установила наличие на
наркотични вещества. Поради резултата на химическата експертиза образуваното
наказателно производство е прекратено. За претърпените от задържането неимуществени
вреди ищецът претендира обезщетение в размер на 2000лв.. От разпитаните по делото
свидетели-св.Б.М. и св.Д.Д., посочени от ищеца се установява, че след 24-чесовото
задържане ищецът е бил депресиран, затворил се в себе си, съседи и приятели го
подигравали, а в допълнение бил загубил и работата си, но когато му върнали шофьорската
2
книжка отново го върнали на работа.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна
по следните съображения:
Полицейското задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се предприема от органите на
полицията спрямо заподозряно в извършване на престъпление лице, като задържаното лице
има право да обжалва законността на задържането пред съда. В случай, че задържането бъде
отменено, поради липса на законовите предпоставки за налагането му, държавата отговаря за
причинените на задържания вреди вследствие незаконното му задържане в хипотезата на
чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗОДОВ. Следва да се подчертае, че законността на задържането
в този смисъл относно предпоставките и реда за предприемането му се преценява не от
гражданския съд в производството по ЗОДОВ, както неоснователно настоява
жалбоподателят, а в производството по обжалването му по съответния предвиден от закона
процесуален ред. Неговата отмяна е предпоставка за уважаване на иска за обезщетяване на
вредите. В конкретния казус няма данни ищецът да е обжалвал задържането си пред съда и
то да е отменено като незаконосъобразно. Във всички други случаи, в които задържането не
е било отменено като незаконно, държавата отговаря за претърпените от задържания
вследствие на него вреди, ако то е било осъществено в нарушение на чл. 5, пар. 1 от
КЗПЧОС, в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗОДОВ, въведена със ЗИДЗОДОВ
/ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г. /. Нормата на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията прокламира правото на
свобода и сигурност, според което, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в
посочените в букви А-F случаи, сред които по б. С – законен арест на лице с цел да се
осигури явяването му пред предвидената от закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление,
само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Според чл. 5, пар. 4 от
Конвенцията, всяко арестувано лице има право да обжалва законността на неговото
задържане в съда, който е длъжен в кратък срок да се произнесе и в случай, че задържането
е неправомерно, е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. По
този начин Конвенцията препраща към националното законодателство, но същевременно
изисква всяко лишаване от свобода да бъде в съответствие с целите по чл. 5, пар. 1, а именно
при наличие на правна сигурност и в рамките на определения срок, несъобразяването с
които именно е основание за прилагане на коментираната хипотеза на незаконно задържане.
В конкретния случай с оглед резултата от техническото средство за наличие на амфетамин в
слюнката на водача/не е поставяна под съмнение техническата годност на техническото
средство/ и полицейските служители са действали превантивно, с цел предотвратяване
неблагоприятните последици от евентуално извършено престъпление, респ. да предотвратят
продължаване извършването на такова, които могат последици могат да бъдат негативни
както за евентуалния извършител, така и за останалите членове на обществото. По тези
съображения задържането за срок от 24часа е в съответствие с целите по чл. 5, пар. 1 от
Конвенцията, а именно извършено е при наличие на правна сигурност и в рамките на
определения срок. Данните по делото сочат лишаване от свобода на лице когато обосновано
е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление в съответствие с
процедури, предвидени от закона. Досежно спазването на съответните процедури
настоящият състав напълно споделя мотивите в обжалваното решение, с които подробно е
разгледан въпросът относно спазването на регламентираните вътрешни процедури от
органите на полицията в подобни случаи, като препраща на осн.чл.272 ГПК към мотивите
на първоинстанционното решение. В допълнение може да се посочи, че разпоредбата на чл.
5 § 1 (в) изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило
престъпление, поради което такова подозрение не бива да бъде общо и абстрактно. В
3
конкретния случай такова обосновано предположение е налично към момента на
задържането на лицето с оглед резултата от техническото средство, установил у ищеца като
водач на МПС употреба на амфетамин. Към този момент с оглед предотвратяване на по-
тежки последици както за водача така и за останалите участници в движението е с
съответствие с установеното органите на полицията са извършили описаните превантивни
действия. В този смисъл съгласно § 47 от Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и
Профиров срещу България жалби 50027/08 и 50781/09, Съдът в Страсбург е приел, че в
заповедта за задържане трябва да има факти или информация, които биха убедили обективен
наблюдател, че въпросното лице може да е извършило определено престъпление и когато
такива не са посочени, а има само позоваване на законови разпоредби. Настоящият случай
не е такъв, тъй като в заповедта за задържане е налично пълно описание на установената
фактическа обстановка, така както е описана по-горе и съответно приложимите правни
норми, поради което не може да се направи извод за нарушение на чл. 5, §1 от Конвенцията.
При изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
първоинстанционният съд като е приел, че в конкретния случай претенцията не е доказана
по своето основание, е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. В този
смисъл същото следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
С оглед изхода по делото въззиваемата страна има право на разноски, но
произнасяне на следва, тъй като искане в тази насока не е отправено.
Съобразно правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящото решение на подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261021/27.07.2021г. по гр.д. № 6867/2020г. по описа
на РС-Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4