Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030
Б., 24.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.при секретаря-Таня
Бончева,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.гражданско дело № 1565 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
”*”ЕООД, с ЕИК:*, със
съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв. В.Г. от САК, моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника Й.С.В. ***, с ЕГН: **********, за
съществуване на вземането, за което е издадена Заповед *за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2020г. по ч.гр.д.№ *. по описа на РС-Б.,
както следва: за сумата от 47.40лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *от 19.12.2015г.,
обективирана във фактура № **, както и да се присъдят направените разноски по настоящето дело и в заповедното
производство.
В с.з. ищецът е депозирал писмено
становище с вх. №261147 от 23.02.2021г., чрез пълномощник адв. В.Г. /пълномощно
на л.19/, с което заявява, че поддържа иска и моли да бъде уважен, като в
писменото становище е отразила списък с разноските по чл.80 от ГПК /л.84/.
Ответникът-Й.С.В. ***, чрез пълномощник
адв. В.П.Я. от САК /пълномощно от 05.01.2021г.-л.67/ е направил възражение по
иска и е представил писмен отговор с вх.№ 260048 от 06.01.2021г. в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва
иска като твърди, че клаузата за неустойка в сключения договор е нищожна поради
накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника. В
случая размерът на неустойката е равен
на цената на самата услуга за последващ период от договора, в случая за 3
месечни такси като по този начин на доставчика се позволява да получи цена все
едно договорът не е прекратен и се създават условия за неоснователно
обогатяване на оператора и се нарушава принципа на справедливост. В този смисъл
е практиката на ВКС отразена в Решения на ВКС/ № 110 от 21.07.2016г. по т.д.
№1226/2015г. І т.о.; № 193 от 09.05.2016г. по т.д.№ 2659/2014г. І т.о.; № 219
от 09.05.2016г. т.д.№ 203/2015г. І т.о./ Моли да се отхвърли иска изцяло като
неоснователен и да се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник
адв.Я. от САК, оспорва иска и поддържа направените възражения в писмения
отговор, като моли да се присъдят направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.86/.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът
приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от представените писмени
доказателства-копие от ч.гр.дело № *. по описа на РС-Б., се установява, че на
основание чл.410 от ГПК на 10.08.2020г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед *от 10.08.2020г. по ч.гр.д.№*. по описа на РС-Б. за
изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата от 47.40лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с
клиентски номер *от 19.12.2015г., обективирана във фактура № ** Заповедта е
издадена по заявление, което е подадено по куриер с дата от 06.08.2020г.
Описаната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ *. по описа на
РС-Б. е връчена на длъжника, ответник по настоящето дело на 18.08.2020г. съгласно приложеното за това
съобщение/л.58/. В дадения едномесечен срок, считано от 18.08.2020г. длъжникът
е депозирал възражение с вх.№ 4658 от 21.08.2020г., в което е оспорил изцяло
вземането като е посочил, че периодът на заплащане на фактурата е 15 дни от
датата на издаване, за което падежът на изпълнение на задължението по фактура № **
е с падеж 30.07.2017г., а заявлението е подадено на 07.08.2020г., което е за
период повече от 3 години, за което е направил възражение, че сумите са
погасени по давност.
Ищецът е бил уведомен на 13.10.2020г./л.62/
за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №4099 от 21.09.2020г./л.60/.
Исковата молба, по която е
образувано настоящето гр.дело № * по описа на РС-Б. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, е депозирана на 12.11.2020г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата
от 11.11.2020г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от
връчването на горното разпореждане.
От приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а именно:
копия от декларация от Й.С.В., от заявление/договор от 19.12.2015г., от месечни
сметки №№*, №*, *, *, *, №*2 от 15.07.2017г., от Общи условия на договори между
„БТК“ АД и абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана
електронна съобщителна мрежа на дружеството, се установява, че между „Б. т. к.”
ЕАД, ЕИК: *и ответника Й.С.В. са сключени договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги с клиентски номер *от
19.12.2015г.
при Общи условия, които ответникът не е оспорил. Същите се отнасят до предоставена от „БТК“ЕАД
на ответника мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM
Mobix 30 с месечен абонамент от 15.80лв. Срокът на
договора е 24 месеца или за периода от 19.12.2015г. до 19.12.2017г. От приложените и описани по-горе фактури с
установява, че същите са издадени за периода от 15.03.2017г. до 14.07.2017г. за
незаплатени далекосъобщителни услуги на обща стойност от 72.61лв. или за четири
последователни отчетни месеци-за месец март на 2017г., за месец април на
2017г., за месец май на 2017г. и за месец юни на 2017г. Ответникът не е
заплащал стойността на ползваните от него далекосъобщителни услуги съгласно
сключения между страните договор от 19.12.2015г. Това обстоятелство не се
оспорва от него.
В съответствие с чл.50 от Общите условия/ОУ/
във вр. с чл.43,т.1 от ОУ на „БТК“ ЕАД за взаимоотношенията с абонатите на
електронни съобщителни услуги, които представляват неразделна част от
сключените между страните договор за мобилни услуги/допълнително споразумение абонатът
се задължава да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване, на което
и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, БТК ЕАД има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
В
случая ищецът твърди, че ответникът не е заплащал в продължение на четири
месеца дължимите суми за предоставени услуги, за което на 03.07.2017г. е
прекратен сключения между тях договор за услуги, т.е. преди изтичане на
уговорения между страните срок на 19.12.2017г., за което за БТК ЕАД е
възникнало вземане за процесната сума от 47.40лв., представляваща неустойка в
размер на сбора от три месечни абонаментни такси /3 х 15.80лв.=47.40лв./. Тази
сума е включена в дължимата сума за плащане в издадената фактура
№ **,
която е с падеж на плащане на 01.08.2017г. съгласно приложеното копие от
фактурата като писмено доказателство по делото.
Страните не спорят затова, че горното вземане
е прехвърлено от БТК ЕАД на
„С.Г.Груп“ООД с ЕИК: ********* чрез сключен договор за цесия от 16.10.2018г.,
след което „С.Г.Груп“ООД с ЕИК: ********* е прехвърлил вземането на ищеца „*“ЕООД
чрез сключен между тях договор за цесия от 01.10.2019г.
Горното се установява и от приложените писмени
доказателства-копия от уведомление за цесия, от извлечение от приложение №1 към
договор за цесия от 01.10.2019г., от договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.10.2018г., от два броя пълномощни
и от договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г.
Уведомлението за сключените договори за цесии
е връчено на ответника с приложенията към исковата молба на 09.12.2020г.
съгласно направеното затова изрично искане от ищеца.
Ответникът не е представил писмени
доказателства, че е извършил плащане на сумата от 47.40лв., отразена в описаната
по-горе фактура от 15.07.2017г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим,
тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът по чл.422,
ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 47.40лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *от
19.12.2015г., обективирана във фактура № ** е основателен и следва да се уважи изцяло като
доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата посочени в
исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу ответника е на основание
чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По
делото е установено, че ответникът е страна по сключени с “БТК” ЕАД договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с клиентски номер *от 19.12.2015г. при Общи условия, на основание които е предоставена от „БТК“ЕАД
на ответника мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM
Mobix 30 с месечен абонамент от 15.80лв. и поради
неизпълнение от страна на ответника на задълженията му като абонат по договора
да заплати предоставените му услуги за четири последователни месеци - март,
април, май и юни на 2017г., договорът едностранно е прекратен от БТК ЕАД на
03.07.2017г., което е преди изтичането му на 19.12.2017г.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезпечение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът не е изпълнил задълженията за плащане на дължимите от
него месечни суми по сключения с БТК ЕАД договор от 19.12.2015г. за далекосъобщителни
услуги за няколко последователни отчетни периоди-нарушение на чл.43, т.1 от
Общите условия, за което БТК ЕАД едностранно е прекратило договора на
03.07.2017г., т.е. преди изтичане на уговорения между тях срок по вина на
абоната-потребител, в случая ответника В..
В случая процесното парично вземане
представлява неустойка на основание прекратен по вина на потребителя договор,
като обезщетението е размер на сума от три месечни абонаменти вноски от
неосъщественото очаквано изпълнение от страна на потребителя. При такова
съотношение между размера на неизпълнението/т.е. пропуснатта полза за
оператора/ и размера на начислената неустойка съдът намира, че не е налице
противоречие на добрите нрави, респективно липсват неравноправни клаузи. По
настоящето дело неустойката представлява стойността не на всички месечни абонаментни
такси, дължими до края на срока на договора, а стойността само на три месечни
такси. Неустойката е договорена съобразно новите правила за изчисление на
неустойките за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти във връзка с
постигната спогодба с регулиращия орган /КЗП/ от 12.01.2018г. С последната са
договорени препоръчаните от КЗП условия, при които мобилният оператор да
изчислява неустойките за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, така
че същите да не създават значителен риск за увреждане правата на потребителя,
или размерът на неустойката да не представлява такава облага за оператора,
каквато последният би получил, ако договора на абоната не беше прекратен.
Процесната неустойка е изчислена именно по този начин.
Поради гореизложеното възражението на
ответника, отразено в писмения отговор, че клаузата за неустойка в сключения
договор е нищожна поради накърняване на добрите нрави е неоснователно.
Съдът следва да се произнесе и по
отношение на направеното възражение, че вземането е погасено по давност,
направено от длъжника В. в заповедното производство и отразено в приложеното
възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължения по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като
вземането за неустойката е отразено във фактура № **, изискуемостта на
начислените в нея задължения е настъпила на 01.08.2017г. и съгласно чл. 111 б.
в) от Закон за задълженията и договорите/ЗЗД/ вземанията по посочената фактура
ще бъдат погасени с изтичане на тригодишна давност, която не е настъпила на
01.08.2020г., тъй като с въведените извънредни мерки и съгласно чл.3, т.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение/ЗМДВИП/, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
(Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.), срокът е спрял да
тече на 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В случая 3-годишния срок започва да тече
на 01.08.2017г. и до 13.03.2020г. са изтекли 2 години и 7 месеца и 13 дни. На
основание § 13 от ПЗР на ЗЗдравето, ДВ, бр.44 от 13.05.2020г. и чл.4 от ЗМДВИП,
продължават да текат 7 дни от обнародването на този закон, т.е. от 21.05.2020г.
След края на спрения срок по силата на закона, т.е от 21.05.2020г. започва да
тече отново срока, като подаденото на 06.08.2020г. заявление е в 3-годишния
срок, поради спирането му за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. съгласно
закона или чл.3, т.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение.
В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно чл. 116 б. а) от ЗЗД с
предявяване на исковата претенция давността се прекъсва. От своя страна разпоредбата
на чл. 422, ал.1 от ГПК, според която искът за установяване съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, обвързва настъпването на последиците от предявяване
на иска с момент, предхождащ упражненото материално право. Една от материално-правните
последици от това законодателно решение се изразява именно в прекъсване
течението на погасителната давност, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 06.08.2020г.
Относно
начина на прекратяване на договора ответникът не е направил възражението
своевременно, а именно до изтичане на
срока за подаване на писмен отговор, а едва в хода по същество, за което съдът
намира, че същото е преклудирано и съдът не следва да се произнася по него.
Предвид изложеното съдът намира за установено
наличието на вземане на ищеца към ответника за процесната сума от 47.40лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-уважаване на иска и приложените
писмени доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 205лв.
за направени разноски по делото-платена допълнителна държавна такса от 25лв. и
заплатено адвокатско възнаграждение от 180лв., както и сумата от общо 205лв. за
направени разноски по ч.гр.д. № *. по описа на РС-Б. съгласно т.12 от ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
На основание чл.422,
ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Й.С.В. ***, с ЕГН: ********** за съществуване на
вземането на ”*”ЕООД, с ЕИК:*, със съдебен адрес:***, за което е издадена Заповед
*за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 10.08.2020г. по
ч.гр.д.№ *. по описа на РС-Б., както следва: за сумата от 47.40лв./четиридесет и
седем лева и 40 стотинки/, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер *от 19.12.2015г.,
обективирана във фактура № **
ОСЪЖДА Й.С.В. ***, с ЕГН: **********
да заплати на ”*”ЕООД, с ЕИК:*, със съдебен адрес:*** сумата от 205лв./двеста и пет лева/ за направени
разноски по настоящето дело, както
да заплати и
сумата от 205лв./двеста и пет лева/
за направени разноски по ч.гр.д. № *. по описа на РС-Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/