№ 66
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Анг. С.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100607368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 26.04.2023 година, постановена по НОХД № 2034/2022
година на СРС, НО, 12 състав, подсъдимият В. С. Б. е бил признат за виновен
по обвинението за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.1 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 НК и осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ТРИ МЕСЕЦА, отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, а така също и лишаване от право да управлява МПС
за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Със същата присъда подс. Б. е бил осъден да
заплати и направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
и допълнение към нея от защитника на подсъдимия, с която иска
осъдителната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена
нова оправдателна такава. Алтернативно се иска връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснато
съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на
подсъдимия.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд защитникът
на подсъдимия – адв.И. И., поддържа подадената въззивна жалба. Излага
становище за отмяна на атакуваната осъдителна присъда и постановяване на
нова оправдателна такава. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл при непълнота на
1
доказателствата и при неизяснени обстоятелства, касаещи механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие и скоростта на движение
на л.а. „Фолксваген Голф“.
Подсъдимият Б. се присъединява към становището на своя защитник и
също моли за отмяна на осъдителната присъда. Счита, че същият не е виновен
за настъпилото ПТП.
Представителят на държавното обвинение счита, че присъдата на СРС е
правилна и законосъобразна, поради и което следва да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите на страните,
служебно и изцяло провери присъдата и прецени доказателствата по делото,
прие следното:
При извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционната
присъда, настоящата инстанция констатира допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между
диспозитива и мотивите на съдебния акт.
В диспозитива на присъдата първоинстанционният съд е приел за
осъществен механизъм на настъпване на ПТП, който се различава от този
описан в мотивите към присъдата. В диспозитива е посочено, че подс. Б. е
признат за виновен за това, че на 04.07.2019 година около 13:30 часа в
гр.София, при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДК № СВ
**** ВК по ул.“Тодор Каблешков“ с посока на движение от ул.“Родопски
извор“ към ул.“Ген Стефан Тошев“ , в района на блок № 218, при
извършване на маневра „завИ.е в обратна посока“ е нарушил правилата за
движение по пътищата, като е допуснал ПТП, вследствие на което по
непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на В. С. Ф.. В мотивите
към присъдата е възприет съвсем различен механизъм и движение на лекия
автомобил, управляван от подс.Б., а именно управление по ул.“Тодор
Каблешков“ с посока на движение от ул.“Ген. Стефан Тошев към
ул.“Родопски извор“ и извършена маневра „завИ.е в обратна посока“.
Така допуснатото противоречие в механизма на причиняване на
пътнотранспортното произшествие има съществено значение, тъй като
променя изцяло начина на движение на лекия автомобил и посоката на
извършената маневра, което от своя страна рефлектира на всички останали
релевантни факти и обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от НПК присъдата съставлява
безпротиворечиво единство от увод, мотиви и диспозитив, които са
последователни и логически свързани. Те представляват външен израз на
фактическите и юридически съображения на съда за извършеното деяние,
авторството, престъпната съставомерност, правната квалификация,
наложените наказания и прочие. Диспозитивът е логическо продължение на
мотивите и между тях не може да съществува противоречие. Когато в
мотивите на присъдата са изложени съображения за един механизъм на
произшествието, а с диспозитива е определен друг, изискването за логическа
цялост и безпротиворечивост на присъдата е нарушено. С допуснатото
2
противоречие между диспозитива и мотивите на постановения съдебен акт
волята на решаващия съд е останала неясна за страните, отделно от това са
били ограничени и процесуалните права на подсъдимия, в частност правото
му на защита - да разбере в извършването на какво конкретно престъпление е
бил признат за виновен, респективно за какво престъпление му е наложено
наказание. Противоречието между мотиви и диспозитив на съдебния акт
винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, защото първо
ограничава процесуалните права на страните, а след това препятства и
осъществяването на последващ инстанционен контрол. /Решение № 368 от
3.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1946/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова;
Решение № 626 от 9.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1569/2012 г., I н. о., НК, докладчик
съдията Пламен Петков; Решение № 64 от 29.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 121/2021 г., I н.
о., НК, докладчик съдията Елена Каракашева; Решение № 445 от 21.10.2010 г. на ВКС по н.
д. № 450/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова/.
Констатирания недостатък в атакувания съдебен акт, довел до
ограничаване на процесуалните права на страните, а също и до нарушаване на
основните правила на правораздаването, обуславя становището на въззивния
съд, че постановената присъда следва да бъде отменена изцяло, без да се
обсъждат въпросите досежно нейната правилност. Допуснатото нарушение не
може да бъде санирано от въззивната инстанция, което предпоставя
повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на СРС, от стадия
на разпоредителното заседание.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и 2 вр.
чл.334 т.1 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 26.04.2023 година, постановена по НОХД
№ 2034/2022 година на СРС, НО, 12 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание от друг състав на СРС.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3