Р Е
Ш Е Н
И Е № 139
гр. Габрово, 22.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря …….ЕЛКА СТАНЧЕВА …….. и с участието на прокурор НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №129 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Директор на
РДГ В. Търново, чрез надлежно упълномощен процесуален представител против
Решение №129 от 28.07.2023г. на Районен съд Габрово, постановено по АНД №446 по
описа за 2023 година. С обжалваното Решение е отменено Наказателно
постановление /НП/ №********** от 20.04.2023г. на Директор на РДГ Велико
Търново, с което на Х.Х.Ц. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ в размер
на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че в постановеното
от въззивния съд Решение изложените доводи не кореспондират с действителното
фактическо положение и събраните по делото доказателства. В съдебния акт било
посочено, че визирания в НП период на извършване на нарушението не отговаря на
изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда не
ставало ясно дали подраста бил само увреден или увреждането е в значителна
степен. Липсвали данни за изпълнителното деяние на нарушението, поради което не
можело да се даде еднозначен отговор на въпроса на основание на коя от двете
предвидени в чл. 257, ал. 1, т.1 от ЗГ Х.Ц. е санкциониран.
Жалбоподателят счита, че мотивите на съда били
неправилни и необосновани, а решението необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Според жалбоподателя безспорно Х.Ц. като лесовъд
имал качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Като такова лице, на което
било издадено позволително за сеч №066761/05.05.2022г. за отдел ****, подотдел „и“,
землище **********, община ********* той имал задължението да изпълнява задълженията си по ЗГ и подзаконовите
актове по прилагането му. В тази насока била и разпоредбата на чл. 12б, ал. 1,
т. 6 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии съгласно която Ц. бил длъжен да
следи за опазването от повреди на немаркирани дървета, подраста и младиняка при
добив на дървесина, до момента на освидетелстване на сечището. Липсата на това
дължимо поведение била довела да увреждане на подраста във въпросния подотдел,
което било в резултат от бездействието на Х.Ц..
В жалбата се излагат подробни мотиви за това, че
процесното нарушение било не само установено по предвидения в ЗАНН и ЗГ ред, но
и доказано от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В АУАН била
допусната техническа грешка при посочване на номера на позволителното за сеч.
Коректно в НП бил посочен периода на извършване на нарушението- от датата на
започване на сечта 09.05.2022г. до датата на откриване на нарушението
21.09.2022г, за което бил съставен констативен протокол от 28.09.2022г. В същия
било посочено, че проверките били извършени в периода от 19.09.2022г.-
26.09.2022г. Тъй като при извоза на дървесината от сечището транспортните
средства се движили не по извозните пътища, обозначени на технологичния план, а
през цялата площ на сечището, подраста в него бил увреден. Превозните билети били
издадени за транспорт на дървесината, но не и за нейното преместване от
сечището до временния склад, при което бил увреден подраста. В тази връзка
посочването на периода на издаване на превозните билети за превоз на дървесина
нямал отношение към осъщественото деяние.
Извършеното нарушение според жалбоподателя било доказано по безспорен и
несъмнен начин, като правилно било посочено и изпълнителното деяние.
Прави се искане за отмяна на обжалваното Решение и
потвърждаване на обжалваното НП, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява. В представено по делото Писмено становище, поддържа
се жалбата, както и искането по същество.
Ответната по жалбата страна, редовно призован не
се явява. Представена е Молба от процесуален представител- адвокат, който развива
доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в
сила на Решението на въззивния съд.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и потвърждаване на обжалваното Решение като правилно и
законосъобразно, споделя изводите на РС Габрово.
Касационната жалба е допустима
като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира касационната жалба за основателна.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Последният не споделя правните изводи, довели до отмяна на НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 6 от
Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, описано в АУАН и НП като неизпълнение на
задължение за това да следи за опазване от повреди подраста в сечището в отдел ****, подотдел „и“ землище
************- държавна горска територия, за който има позволително
за сеч №066761/05.05.2022г., като след проверка е установено че транспортните
средства, с които е извозвана дървесината от сечището са се движили по цялата
му площ, в резултат на което в голяма степен е повреден подрастът в него.
За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че от събраните
по делото доказателства не се установява периода на извършване на
административното нарушение. Визирания
в НП период на извършване на нарушението не отговаря на изискванията на чл. 42,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда не ставало ясно дали подраста бил
само увреден или увреждането е в значителна степен. Липсвали данни за
изпълнителното деяние на нарушението, поради което не можело да се даде
еднозначен отговор на въпроса на основание на коя от двете предвидени в чл.
257, ал. 1, т.1 от ЗГ Х.Ц. е санкциониран.
Фактологията
в случая не е спорна – Х.Ц. е лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ и в това си качество
е получил Позволително за сеч за процесния имот №0665761/05.05.2022г., която
може да се проведе с начална дата 08.05.2022г. Посочването на погрешен номер на
позволителното за сеч в АУАН очевидно е техническа грешка, тъй като сгрешена е
само една цифра от посоченото Позволително. От събраните по делото
доказателства се установява, че в имота е увреден подраста, което вероятно е
станало поради движение на транспортните средства по целия терен, а не по
извозните пътища. Освен това вероятна причина за увреждането е извличането на
трупите от сечището. В случая без значение дали увреждането е значително- в
голяма степен както и посочено в НП или не толкова. Законодателят е предвидил
забрана за увреждане, без да квалифицира дали такова е значително или не.
Посоченото
нарушение е осъществено след извършена проверка в периода 19.09.26.09.2022г.,
видно от представен като доказателство по делото доклад от 28.09.2023г. По този
начин периодът на проверката обхваща и периода на извършване на сечта, посочено
както в позволителното за сеч, така и в НП- от 08.05.2022г.- 21.09.2022г. Без
значения в случая е факта, че докладът, в който са посочени както извършените
проверки в описаните подотдели, така и установените нарушения при тези
проверки. Правилно е определен периода на осъществяване на нарушението, тъй
като за жалбоподателят задължението за спазване на разписаните правила в
Наредба №1/30.01.2012г. по отношение на процесния подотдел е периода на
провеждане на сечта в него, а именно 08.05.2022г.- 21.09.2022г.
Следователно,
видно от събраните по делото писмени доказателства, допуснато е влачене по
терена на отсечената дървесина до временния склад, но това следва да стане по
одобрения с Технологичния план извозен път. В случая е констатиран такъв, но
извличането на трупите е станало по целия терен, а вероятно по него са се
движили и транспортните средства.
В
този смисъл извода на районния съд за това, че не е доказано твърдяното
нарушение не се споделя от настоящата касационна инстанция.
Отговорността
на Х.Ц. е за неосъществен контрол - за това, че Х.Ц. не следи за опазване от повреди подраста в сечището в отдел *****,
подотдел „и“ землище ***********-
държавна горска територия, за който има позволително за сеч
№066761/05.05.2022г., като след проверка е установено че транспортните
средства, с които е извозвана дървесината от сечището са се движили по цялата
му площ, в резултат на което в голяма степен е повреден подрастът в него. Съгласно сочената
като нарушена правна норма на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от
30.01.2017г., лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета, подраста и младиняка.
Лесовъдът
е следвало да установи, че е налице увреждане на подраста и да предприеме
някакви мерки, вкл. и да подаде сигнал. Това е негова основна функция – да
контролира сечта в самия имот, като следи за увреждане на подраста, а не само
да изготвя и проверява документация.
По отношение на второто
посочено от РС Габрово процесуално нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Изпълнителното
деяние по посоченото административно нарушение е неосъществяване на контрол,
т.е. чрез бездействие. Периодът на установеното неправомерно поведение,
реализирано посредством бездействие, е правилно уточнен в АУАН и НП – от 08.05.2022г.
до 21.09.2022г. Началната дата съвпада с началото на срока на Позволителното за
сеч, издадено на името на Х.Ц., приложено по делото и неоспорено от страните.
Наличието на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя е било налице по
време на целия посочен в НП период. Отговорността му се търси за периода от
датата на издаване на Позволителното за сеч до датата на приключване на сечта,
за който е издадено това позволително, което му дава право и го задължава да
осъществява съответния контрол. Затова и проверяващите, както и АНО, не са се
опитали да установят конкретна дата на извършване на нарушението. В този случай
не е необходимо посочването че деянието е осъществено на неустановена дата, тъй
като бездействието на санкционирания е продължило през целия посочен период.
Задължението му да следи за спазването на задълженията и забраните в чл. 12б,
ал. 1, т. 6 от Наредба №1/2012г. е било също за целия период.
Видно е, че в случая
става въпрос за императивна норма, безусловно задължение като част от нормативно
уредената процедура за провеждане на сеч.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че Х.Ц. е осъществил състава на вмененото му във вина
административно нарушение. Същият е субект на предвидения административно
наказателен състав, като нарушението което е извършил е безспорно установено и
приемайки обратното РС Габрово е извършил неправилна преценка на цитираните
гласни доказателства съпоставяйки ги с останалите такива и относимите правни
норми, касаещи процесното нарушение. Не е налице допуснато процесуално
нарушение в хода на проведеното административно наказателно производство. В
този смисъл първоинстанционния съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
Решение, което като такова следва да бъде отменено, вместо което да бъде
потвърдено обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, а
именно отмяна на обжалваното Решение №129 от 28.07.2023година на Районен съд Габрово,
постановено по АНД №446 по описа за 2023 година и потвърждаване на Наказателно
постановление /НП/ №********** от 20.04.2023г. на Директор на РДГ Велико
Търново съдът намира, че искането на присъждане на разноски в полза на
ответника следва да бъде уважено за двете съдебни инстанции. Същите представляват
възнаграждение за юрисконсулт и следва да бъдат определени в минимален размер-
80 лева, предвид факта, че не са
посочени като конкретен размер и с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Х.Х.Ц. *** следва да заплати
на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в размер общо на 160 лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №129 от 28.07.2023година
на Районен съд Габрово, постановено по АНД №446 по описа за 2023 година, вместо
което
ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ Наказателно постановление /НП/ №********** от 20.04.2023г. на Директор на
РДГ Велико Търново, с което на Х.Х.Ц. за
нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300
/триста/ лева.
ОСЪЖДА Х.Х.Ц. *** да заплати на РДГ В. Търново, представляван от
Директор сума в размер на 160 лева, представляваща разноски по делото за двете
съдебни инстанции- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.