№ 372
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора Е. М. Р.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600605 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34, ал.1 вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИАКОРНФС.
С решение от 03.06.2022г., постановено в публично съдебно заседание от същата
дата, СГС е приел и признал решение №13/263224-21 от 06.10.2021г., влязло в законна
сила на 21.10.2021г., постановено от Rechtbank Amsterdam (Окръжен съд на
Амстердам), Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Б. К. К.,
ЕГН:********** е наложена финансова санкция размер на 200 евро с левова
равностойност 391,17лв., за извършено на 29.09.2021г. престъпление по чл.310 от
Наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht) на Кралство Нидерландия, а именно -
кражба на няколко хранителни продукти на стойност 13,53 евро от магазин на име
„Albert Heijn“ в Амстердам.
Против така постановеното решение на СГС е депозирана жалба до Апелативен
съд - София от адвокат Д. К. от АК- София- служебен защитник на засегнатото лице. В
жалбата се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът
изразява несъгласие с приетото от градския съд, че неучастието на засегнатото лице в
цялото производство пред нидерландския съд не води до нарушение на процесуалните
му права. Защитникът излага също и твърдения, че чуждестранното съдебно решение
по никакъв начин не е било съобщено на подзащитния му, като счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение от СГС, тъй като съдът не е изискал доказателства
от решаващата държава относно връчването на нидерландското съдебно решение на
1
засегнатото лице. Изложени са доводи относно наличието на основание за отказ от
признаване и изпълнение на чуждестранното съдебно решение. Според защитата към
настоящия момент не са налични данни по делото, че Б. К. е с постоянно пребиваване
в страната. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на
друго, с което да се откаже признаване изпълнението на решението на нидерландския
съд за налагане на финансова санкция в размер на 200 евро и производството да се
прекрати.
Пред въззивната инстанция засегнатото лице Б. К. К., редовно призован, не се
явява. На основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл.16, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, АС-София
разгледа делото в негово отсъствие, с участие на назначения му от първата инстанция
служебен защитник – адв.Д. К. от АК - София.
В съдебно заседание на въззивния съд, защитникът поддържа жалбата, с
направените в нея доводи.
Представителят на АП – София моли въззивния съд да остави без уважение
жалбата като неоснователна, излага аргументи, че са налице всички законови
предпоставки за приемане и признаване на нидерландското съдебно решение и че
същите са били правилно съобразени от СГС при постановяване на атакувания съдебен
акт. Изразява становище, че първоинстанционният акт следва да се потвърди.
Настоящият съдебен състав на АС-София, като прецени доводите и
възраженията на страните и след като сам служебно провери изцяло
правилността на обжалваното решение, намира за установено следното:
Атакуваното решение на СГС е постановено при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно
разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на
Кралство Нидерландия за признаване и изпълнение на финансова санкция в размер на
200 евро, наложена по отношение на засегнатото лице – българския гражданин Б. К. К.,
ЕГН:**********, с решение №13/263224-21 от 06.10.2021г., влязло в законна сила на
21.10.2021г., постановено от Rechtbank Amsterdam (окръжен съд на Амстердам),
Кралство Нидерландия, с което му е наложена горепосочената финансова санкция с
левова равностойност от 391,17лв. за извършено от него на 29.09.2021г. престъпление
по чл.310 от наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht) на Кралство Нидерландия, а
именно - кражба на няколко хранителни продукти на стойност 13,53 евро от магазин на
име „Albert Heijn“ в Амстердам.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава - Кралство Нидерландия, е придружено
с преведено на български език удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. При проверката на материализираното върху формуляра на
удостоверението съдържание, първоинстанционният съд с основание е констатирал, че
съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, като по делото не са налице данни, пораждащи съмнение относно
2
компетентността и легитимността на органа, който е издал удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че на Б. К. К. е наложена финансова
санкция в размер на 200 евро за извършено от него престъпление по чл.310 от
Наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht) на Кралство Нидерландия. Извършеното
противоправно деяние (кражба на няколко хранителни продукта от магазин) има
аналог и в българския наказателен кодекс и представлява престъпно посегателство,
засягащо неприкосновеността на чуждата собственост - на 29.09.2021г. българският
гражданин противозаконно е отнел чужди движими вещи (хранителни стоки на
стойност 13,53 евро) от магазин на име „Albert Heijn“ в Амстердам без съгласието на
собственика (или на негов надлежен представител) на магазина и с намерението
неправомерно да ги присвои.
При анализа на съдържанието на представеното от издаващата държава
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от
Окръжния съд на Амстердам (Rechtbank Amsterdam) на издаващата държава, номер на
решението/делото, датата на постановяване на съдебния акт, датата на влизането му в
сила, съществените обстоятелства и правната квалификация на извършеното престъпно
деяние, наложената с него санкция, самоличността на извършителя и неговия последно
известен адрес в Република България. Коментираният документ съдържа достатъчна
информация относно идентификацията на лицето – три имена, дата на раждане,
последен известен адрес; вида на престъплението - против чуждата собственост;
кратко описание на съществените обстоятелства, при които е било извършено
престъпното деяние - дата и място на извършване, общата стойност на неправомерно
отнетите чужди движими вещи (хранителни продукти); правната квалификация на
деянието - текстът от Наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht) на Кралство
Нидерландия, наложената санкция съобразно законодателството на издаващата
държава, по отношение на която е признато задължение за плащане по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 от ЗПИИАКОРНФС.
При така изложеното, въззивната инстанция изцяло споделя застъпеното от
първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от
ЗПИИАКОРНФС. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е пълно и са неоснователни възраженията на защитата относно
това, че не били изложени доказателства в подкрепа на данните от удостоверението и в
частност на такива относно надлежното връчване на нидерландския съдебен акт на
засегнатото лице, които по своята същност представляват оспорване на съдържанието
на приложеното удостоверение. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че от една
страна компетентният орган на Кралство Нидерландия няма нормативно разписано
задължение да доказва удостоверението си, а е достатъчно административният орган да
отрази данните в удостоверението по образец. От друга страна отразените в
3
удостоверението данни, се приемат за достоверни, доколкото е налице взаимно доверие
между компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз и което е в
основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на
практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите-
членки. Същевременно, не се установи и да е налице някоя от алтернативно уредените
хипотези, разписани в т.10 на чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, която да доведе до отказ от
признаване на нидерландското съдебно решение за налагане на финансова санкция. От
съдържанието на приложеното по делото удостоверение /точка 3.1а) от посочения
документ/, несъмнено се установява, че на българския гражданин е наложено
наказание в производство пред компетентен съд на решаващата държава, което не е
било писмено и в което Б. К. не е взел лично участие, при стриктно спазване на
изискванията на законодателството на Кралство Нидерландия за уведомяването му за
конкретната дата и място на предстоящия срещу него съдебен процес - засегнатото
лице лично е било призовано на 30.09.2021г. (денят, следващ датата на извършване на
вмененото му престъпно деяние), като К. е бил надлежно информиран за възможността
за постановяване на съдебно решение и в негово отсъствие, в случай, че не се яви
лично на съдебния процес.
Както е видно от самото удостоверение, доводите, релевирани от защитника на
засегнатото лице за липса на надлежно връчване на нидерландското съдебно решение
по отношение на Б. К., касаят хипотезата, разписана в т.3.3. от удостоверението, а
настоящият случай не попада в тази хипотеза, а както беше споменато по-горе касае
друга хипотеза- тази на точка 3.1а) от коментирания документ. Хипотезите, изброени в
точки 3.1а, 3.1б, 3.2., 3.3. и точка 3.4. от удостоверението са алтернативно дадени (и са
съответни на хипотезите, регламентирани в разпоредбите на чл.35, т.10 и т.11 от закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции или за краткост ЗПИИАКОРНФС,
съгласно които разпоредби визираните хипотези отново са предвидени в условията на
алтернативност) и за да бъде валидно отбелязването в удостоверението е необходимо
посочването само на една от горецитираните точки - в настоящия случай е отбелязано,
че е налице хипотезата на т.3.1а), а доводите на защитата се отнасят за различен
случай, предвиден в друга хипотеза от удостоверението, а именно т.3.3., поради което
настоящият състав счита релевираните в частната жалба доводи относно липсата на
надлежно връчване на съдебното решение за бланкетни и неотносими към спецификата
на настоящия случай.
Доводът на защитата, аргументиран с разпоредбата на чл.6 от ДЕС и съдържащ
претенция за нарушени основни права или общи принципи на правото на Съюза,
настоящият състав намира за декларативно направен, тъй като съдържа едно твърде
общо и неподкрепено с конкретни данни, доказателства и аргументи позоваване на
горепосочената разпоредба.
Настоящият въззивен състав не констатира по делото да са налице
обстоятелства, които да внасят каквото и да било съмнение във верността на
приложеното удостоверение по чл.4 от специалния закон, а твърденията на защитата в
този смисъл са бланкетни и не са подкрепени с доказателства. Поради това не внасят
съмнение в обосноваността и законосъобразността на удостоверението, и респективно
4
в приложението и за настоящия случай на принципа за доверие и за взаимно
признаване на съдебните актове на държавите-членки.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че решението
на СГС от 03.06.2022г., постановено по ЧНД№1805 по описа за 2022г. на същия съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС вр. чл.338 от НПК, Апелативен съд- София, Наказателно отделение,
I-ви състав
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03.06.2022г., постановено в публично съдебно
заседание от същата дата по ЧНД №1805/2022г. по описа на Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 18-ти състав, с което е прието и признато Решение
№13/263224-21 от 06.10.2021г., влязло в законна сила на 21.10.2021г., постановено от
Rechtbank Amsterdam (окръжен съд на Амстердам), Кралство Нидерландия, с което на
българския гражданин Б. К. К., ЕГН:********** е наложена финансова санкция размер
на 200 евро с левова равностойност 391,17лв., за извършено на 29.09.2021г.
престъпление по чл.310 от Наказателния кодекс (Wetboek van Strafrecht) на Кралство
Нидерландия, представляващо кражба на няколко хранителни продукти на стойност
13,53 евро от магазин на име „Albert Heijn“ в Амстердам.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5