мотиви към присъда № 53/29.03.2016г. по н.о.х.д. № 855/ 2016г. по описа на Бургаския районен
съд
Производството по делото е образувано по повод
обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, съдържащ обвинение против П.Д. А. с ЕГН ********** за престъпление по чл.194, чл.1 от НК за това че на 11.10.2013г. в гр.Бургас, от
кабинет № 204 на ГПАЕ „Гео Милев” отнел чужди движими вещи – един брой мобилен телефон марка „SAMSUNG”, модел GALAXY S4,
с ИМЕИ № 357800059451643, на стойност 1 000.00 лева, ведно с един брой сим карта на мобилен оператор „Глобул”, на
стойност 6.00 лева, всички вещи на обща
стойност 1 006.00 лева от владението на С.К.Т. от град
Бургас, собственост на С.К.Т. с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимият признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти по смисъла на чл.371, т.2
от НПК. Желае съдебното следствие се проведе по реда на глава двадесет и седма.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че е налице маловажен
случай, като моли съда да признае подсъдимия за виновен за престъпление по
чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК да го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия моли съда да
признае подсъдимият за виновен, като на основание чл.78а от НК го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба към
предвидения минимум.
Подсъдимият разбира обвинението. Признава се за виновен.Изразява съжаление за деянието си. Представя
пощенска разписка за сумата от 343.00 лева, с която е възстановил на
пострадалото лице стойността на ремонта на дисплея на процесния мобилен телефон
и стойността на сим-картата. Моли съда да му наложи административно наказание.
След
поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.10.2013г. свидетелите В. Т. и Д. Т. подарили мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси” с ИМЕИ № 357800059451643 на свидетелката С. Т..
Свидетелката Дора Т., майка на свидетелката С. Т., подарила на дъщеря си и сим
карта на мобилния оператор „Глобул” с абонатен № 0895 91 83 03, с която последната
ползвала апарата.
На 11.10.2013г. свидетелката
С. Т., ученичка в десети клас в ГПАЕ „Гео Милев”- гр.Бургас, била на училище за
времето от 13,15 часа. до 18,10 часа. Около 17,30 часа, свидетелката била в час
по български език, който се провеждал в кабинет № 204, находящ се на втория
етаж в сградата на училището. Свидетелката Т. помолила преподавателя да зареди
мобилния си телефон марка „Самсунг Галакси” и след получено съгласие от негова
страна, включила зарядното устройство на телефона в контакт, намиращ се зад
катедрата. След приключване на часа, свидетелката Т. напуснала кабинет № 204,
като пропуснала да прибере апарата.
По това време
подсъдимият П.А. и свидетелят Л. А. търсили свои приятели в сградата на ГПАЕ
„Гео Милев” гр.Бургас, като проверявали за тях в различни кабинети. Двамата
отворили вратата на кабинет №. 204, която била отключена и подсъдимият видял
включения за зареждане зад преподавателската катедра мобилен телефон „Самсунг
Галакси”. Подсъдимият А. взел мобилния телефон и двамата със свидетеля А.
напуснали сградата на училището.
Междувременно след
като напуснала училище, в близост до спирката на „МБАЛ Бургас”, свидетелката С.
Т. се сетила, че мобилния и телефон останал в училището. От апарата на своя
приятелка, позвънила на свидетеля Г. Б.- ученик в същото училище и го помолила
да отиде до учебната стая и да вземе телефона и. Свидетелят Б. отишъл до
кабинет № 204, който му бил отключен от хигиенистката, но не намерил мобилния
телефон, а само зарядно устройство, което стояло включено в контакта зад
катедрата. Свидетелят съобщил на свидетелката Т. за установеното от него,
прибрал зарядното устройство, което впоследствие и предал.
През април 2014г.,
около шест месеца след отнемане на мобилния телефон, подсъдимият А. предоставил
същия мобилен телефон на свидетелката Д. С., която го използвала със сим карта
с абонатен № ** Същата била установена, като ползвател на процесния апарат,
посредством изисканите справки от мобилните оператори. Призована в Пето РУ при
ОД на МВР Бургас, свидетелката предала доброволно телефона, за което бил
съставен съответен протокол. В същия протокол било отбелязано, че апарата се
предава с пукнатини по дисплея. В проведен разпит пред съдия свидетелката С.
потвърдила, че горепосочения мобилен телефон и бил предоставен от подсъдимия А..
Относно състоянието на апарата, свидетелката С. посочила, че изпуснала телефона
и вследствие на това се получило увреждане на дисплея.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, която
определила, че стойността на процесния апарат е 1 000 лева, а на сим картата 6
лева. Изготвена е допълнителна оценъчна експертиза, която определила, че
ремонта на дисплея на апарата е на стойност 337,00 лева, която сума не била
възстановена в хода на досъдебното производство.
Гореописаната фактическа обстановка се
подкрепя от показанията на свидетелите В. Т., Д. Т., С. Т., Д. С., Л. А., Г. Б.,
обективирани в протоколите за разпит, заключенията по допуснатата
съдебно-оценъчна експертиза и допълнително заключение към нея, протокол за
доброволно предаване от 24.06.2014г., протокол за оглед на веществени
доказателства, пощенска разписка от 28.03.2016г., самопризнанията на подсъдимия
и останалите писмени доказателства.
Правна квалификация :
Установената по безспорен начин
фактическа обстановка сочи на осъществен от подсъдимия от обективна страна състав на
престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, като на 11.10.2013г. в гр.Бургас, от кабинет № 204 на ГПАЕ
„Гео Милев” отнел чужди движими вещи - един брой мобилен телефон марка
„SAMSUNG”, модел GALAXY S4, с ИМЕИ № 357800059451643, на стойност 1 000.00
лева, ведно с един брой сим карта на мобилен оператор „Глобул”, на стойност
6.00 лева, всички вещи на обща стойност 1006.00 лева
от владението на С.К.Т. от гр.Бургас, собственост на С.К.Т.
с ЕГН **********, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
в маловажен случай – престъпление по чл.194, ал.3, вр. с ал.1 от НК,
От
обективна страна подсъдимият е отнел от владението на свидетелката С. Т. на описаните
по-горе вещи, като е прекратил фактическата и власт върху тях и е установил
своя фактическа власт, без съгласието на държателя. При обсъждане на
въпроса за наличието на „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК
следва да се имат предвид не само обстоятелствата относно липсата или
незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата във връзка с
обществената опасност на дееца. Подсъдимият
е с ниска степен на обществена опасност. Същият е млад човек, с добри
характеристични данни, трудово ангажиран и без криминални регистрации. Процесния мобилен
телефон е върнат на собственика в хода на досъдебното
производство. От представената пощенска
разписка за сумата от 343 лева е видно, че в хода на съдебното производство подсъдимият
е заместил с паричен еквивалент част от предмета на престъплението – сим карта, както и стойността на счупения дисплей
на процесния телефон. Инкриминираното деяние представлява маловажен случай,
с оглед незначителността на вредните последици и по-ниската степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този
вид, поради което съдът призна подсъдимия за виновен за престъпление по чл.194,
ал.3 вр. ал.1 от НК и го оправда по първоначално
повдигнатото обвинение по основния състав.
От субективна страна
деянието е извършено умишлено при форма на вината „пряк умисъл” по чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на поведението си и е
предвиждал, че от него ще настъпят общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Определяне на наказанието :
Подсъдимият не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, раздел IV от НК. Предвиденото в закона наказание за извършеното от нея престъпление е лишаване от свобода до 1 година или пробация, или глоба
от 100 до 300 лева. Имуществените вреди от
престъплението са възстановени изцяло. В този смисъл съдът намери, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. При индивидуализация на наказанието
съдът съобрази степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия като личност, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за
деянието. При тези данни размер на административното наказание глоба бе
определен към минимума от 1000 лева. С така наложеното наказание съдът намери,
че в оптимална
степен ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенции на наказанията визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските за производството се възложиха в тежест на подсъдимия, както и
сумата от 10 лева за служебно издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата .
Председател:
Вярно с оригинала!
А.Р.