№ 1203
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 08.09.2021г по гр.д. № 40/2020г , поправено с решение от
31.01.2022г, Окръжен съд- Благоевград, ГО, 9 състав е осъдил ЗАД Алианц България
да заплати на И. М. Ш. сумата от 12 500лв- обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 400лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди, претърпени от
ПТП, настъпило на 15.06.2019г, причинено от водач, застрахован по договор за ЗЗГО
при ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ, като е отхвърли предявените искове
съответно до сумата от 27 500лв и 5001.60лв. Съдът е приел, че не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на БОС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част , както
и в отхвърлителната част по отношение на иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца И. Ш., представляван от адв.
Р., в отхвърлителната част относно иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че
1
съдът не е съобразил всички установени от ищеца претърпени вреди вследствие на
ПТП, както и че определеното по размер обезщетение не е справедливо. Поддържа, че
съдът правилно е възприел претърпените от ищеца увреждания следствие на ПТП, но
не е оценил всички установени неблагоприятни последици от тези увреждание. Моли
въззивния съд , след като съобрази установените болки и страдания, претърпени от
ищеца, да постанови решение, с което да отмени решението на БОС в обжалваната част
и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди изцяло. Претендира разноските, направени пред въззивната
съдебна инстанция.
Ответникът по жалбата, ответник пред СГС, ЗАД „Алианц България”АД
депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че
решението на СГС е правилно и законосъобразно , а определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.
В о.с.з. въззивникът И. Ш. не се представлява. Адв. Р. депозира писмена молба, с
която заявява, че поддържа въззивната си жалба , моли същата да бъде уважена.
Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЗАД”Алианц България”АД се представлява в о.с.з. от адв.
Н., която моли решението на БОС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото
, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, претендирано от въззивника.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. По делото следва да се установи, че
застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди
на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на
застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което
би компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част за неимуществени вреди и решението на БОС е
влязло в осъдителната си част сила за заплащане обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди на процесното основание / се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗАД „Алианц България”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за
вредите, претърпени при ПТП, настъпило на 15.06.2019г от водач ползващ се от
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
49години.
В о.с.з. на 09.11.2020г е изслушан свид. П. водач на автомобила в който е пътувал
ищеца при ПТП, който излагайки факти за механизма на ПТП сочи, че ищецът е бил
затиснат в колата в областта на краката, както и че до днес има проблеми. Установява,
че след ПТП кракът на ищеца започнал да се подува и ищецът започнал да се оплаква
от болки в дясната си страна.
От разпита на свид. М.- приятел на ищеца се установява, че И. работи като
асистент на родителите си. След ПТП се притеснявал кой ще се грижи за родителите
му. Свидетелят установява, че се е наложило той почти да носи ищеца. Установява , че
около 3-4 месеца ищецът се оплаквал от болки , а в първите две –три седмици въобще
не можел да стъпва на крака си. След това се придвижвал с бастун. Установява, че
поради липса на средства ищецът не предприел операция на крака си.
Свидетелката Г., приятелка на ищеца, установява, че И. живее с майка си и баща
си. Установява, че родителите на ищеца се почувствали зле след като разбрали за
3
катастрофата. Установява,че след ПТП кракът на И. започнал да се подува, че той не
можел да ходи за около 2-3 седмици, след това около 3 месеца ходел с патерици.
Свидетелката установява, че ищецът сънувал кошмари, пиел обезболяващи.
Установява, че нощем И. на сън подскачал в беглото. Установява още, че ищецът не се
оперирал защото било много скъпо. Свидетелката установява още, че ищецът се грижи
за своите болни родители. Свидетелката установява, че ищецът е ходел на
рехабилитация, но и досега го боли и куца.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
са взаимоподкрепящи се , подкрепят се от останалия събран по делото доказателствен
материал , не се опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелите излагат лично
възприети от тях факти.
В о.с.з. на 08.02.2021г е изслушана СМЕ, изготвена от в.л. С.- ортопед –
травматолог, който дава заключение, че ищецът е получил следствие на ПТП руптура
на Ахилесово сухожилие, контузия на дясна гръдна половина и рамо. Вещо лице сочи,
че има разногласие в медицинската практика относно по-добрия начин на лечение на
скъсано Ахилесово сухожилие. Според едни консервативното лечение дава по-малко
усложнения. Според други оперативното лечение води до по-нисък процент рецидиви
на травмата. Според вещото лице и при двата метода на лечение може да настъпи
пълно възстановяване на сухожилието. Вещото лице сочи, е на 13.01.2021г е извършил
личен преглед на ищеца и след направена рентгенография се установяват артрозни
промени в дясната раменна става , които не са във връзка с ПТП. Според вещото лице
раменната травма на ищеца е била от типа контузия. Според вещото лице
възстановяването на сухожилието на ищеца е настъпило за период от около 6 месеца.
Вещото лице установява, че има данни за психоемоционално увреждане на ищеца, за
което е извършен преглед от психиатър. Вещото лице сочи, че ищецът е отказал
оперативно лечение, че крайникът му е бил имобилизиран по данни на ищеца и че е
минал курс рехабилитация.
В о.с.з. вещото лице сочи, че възстановяването на скъсаното сухожилие настъпва
след имобилизация за 45-60дни, рехабилитация 2-3 месеца. Установява, че
първоначално болката е силна, но преминава за около 1 седмица, след което е
затруднено движението. Установява още, че травмите в раменната област са
болезнени.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца травми на долния крайник и дясната гръдна половина и
рамото, първоначалните силни болки, продължителния период на възстановяване на
скъсаното сухожилие, промененото ежедневие през този период на ищеца-
първоначалната невъзможност да се движи, впоследствие необходимостта от чужда
помощ при движение, както и в ежедневието, като съобрази и претърпяния стрес,
4
установен от свид. Г. и от представения документ за извършен психиатричен преглед,
към който стрес се наслагва и притеснението от невъзможността ищецът да се грижи за
болните си родители, както е било възприето в ежедневието му съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 30 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на
вредата, както и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване.
При определяне размера на дължимото се справедливо обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца съдът счита, че не може да съобрази предприетото
консервативно лечение на ищеца като обстоятелство, имащо отражение към размера на
дължимото му се обезщетение. Както беше изяснено от вещото лице д-р С. и в
медицинската практика няма единомислие кое е по-подходящото лечение на скъсано
Ахилесово сухожилие, като и двата метода имат свои положителни и отрицателни
страни и двата се практикуват. Вещото лице изяснява още, че и при двата типа лечение
е възможно да има пълно възстановяване, както е възможно да има и небрагоприятни
последици. С оглед това съдът не може да направи обоснован и категоричен извод, че
ищецът е действал в ущърб на своето възстановяване като не е предприел оперативно
лечение , а е лекувал скъсаното си сухожилие консервативно. Ето защо и няма
основание този избор на ищеца да се приеме като определящ размера на дължимото му
се обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед изложеното съдът приема, че за претърпените от ищеца неимуществени
вреди следствие на ПТП застрахователят дължи обезщетение в размер на 30 000лв. От
посочената сума следва да се приспадне платената сума от 2 500лв или предявеният
иск следва да бъде уважен за 27 500лв. Искът се явява изцяло доказан по основание и
размер.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава, която
БОС е приел за дължима от 02.12.2019г и срещу който извод на съда няма въззивни
оплакавния.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 12 500лв до 27 500лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 02.12.2019г.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на БОС следва да бъде изменено в частта за
5
разноските.
Против размера на възприетите от БОС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца и го е намалил на 1500лв. Общо
всички разноски , дължими се на ищеца пред първата инстанция е определил на
3580лв, против който извод няма оплакване по чл.248 от ГПК.
С оглед изхода от спора и възприетите разноски от БОС на ищеца се дължат
разноски от 3073лв или още 1653лв, която сума следва да се възложи върху
застрахователя.
Решението на БОС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски по делото – 1856.02лв.
Пред настоящата инстанция право на разноски има само въззивника. Въззивникът
претендира разноски в размер на 300лв- заплатена държавна такса и 1600лв- заплатено
адвокатско възнаграждение. В представения договор за правна защита и съдействие
сумата е заплатена на пълномощника на въззивника. Застрахователят прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При обжалваем интерес
от 15 000лв минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от
980лв. Съдът като взе предвид , че по делото е проведено едно съдебно заседание, не
са събирани доказателства и делото не се отличава с фактическа или правна сложност
намира,че справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи
на 1 000лв. Общо разноските дължими се на въззивника в настоящото производство
възлизат на 1300лв, която сума следва да се възложи върху застрахователя.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 901041 от 08.09.2021г , поправено с решение от
31.01.2022г и двете постановени по гр.д. № 40/2020 на Окръжен съд-Благоевград, ГО,
9състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от И. М. Ш. против
ЗАД”Алишанц България” за сумата от 12 500лв до 27 500лв- претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която И. Ш. е осъден да
заплати разноски по делото за сумата от 1856.02лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД”Алианц България” с ЕИК ********* да заплати на И. М. Ш. с
ЕГН ********** сумата от още 15 000лв, представляващи разликата между
присъдените 12 500лв и дължимите се 27 500лв- обезщетение за претърпени
6
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.06.2019г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2019г до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД”Алианц България” с ЕИК ********* да заплати на И. М. Ш. с
ЕГН ********** сумата от 2953лв- разноски по делото, направени пред двете съдебни
инстанции, на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7