№ 702
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20243100500780 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 21581/15.03.2024 г., подадена от ....., ЕИК ......,
представлявана от ......... – кмет, с административен адрес гр. Варна, бул.
„.........“ № 43, чрез процесуален представител юрк. С. Д., срещу Решение №
593/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 4253/2023 г. на РС – Варна, 30-ти
съдебен състав, с което ..... е осъдена да заплати на М. Р. Н. сумата от 2 160
лева, представляваща стойността, необходима за отремонтиране на
нанесените вреди по собствения й лек автомобил „Рено Меган“, с рег. №
........, изразяващи се в следните повреди: повреден картер; повреден маслен
филтър; повреден преден ляв носач; повреден кормилен ремък; повреден
амортисьор; повредена пружина макферсон; повреден тампон макферсон;
повреден лагер макферсон; повредена джанта и повредени гуми, настъпили
при ПТП от 23.09.2022 г. в гр. Варна, на ул. „......“, до магазин „.....“,
реализирано вследствие на попадане на автомобила в дупка, находяща се в
лявата част на пътното платно, собственост на ....., ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – 23.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Въззивникът счита решението за неправилно като незаконосъобразно.
Счита, че осъществяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД са останали недоказани по
безспорен и категоричен начин в хода на процеса. В тази връзка твърди, че
съдебната автотехническа експертиза е изготвена единствено въз основа на
документи, предоставени от ищцовата страна-въззиваема, като не е извършен
1
оглед на местопроизшествието и на увредените детайли по автомобила, а
събраните гласни доказателства не съответстват на обективната истина. По
същество отправя искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по Закона за
правната помощ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна М. Р. Н., чрез адв. П. Б., която счита жалбата за
неоснователна. Намира за осъществен и доказан фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, като излага подробни
съображения в тази връзка. По наведените от въззивника оплаквания във
връзка с гласните доказателства отбелязва, че такива не са събирани в хода на
делото. Що се отнася до експертизата подчертава, че насрещната страна не е
поставила въпроси към вещото лице и не е оспорила заключението. Счита, че
решението следва да бъде оставено в сила.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и
оспорва отговора. Не претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуалния си
представител, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Представя
списък с разноски.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред Районен съд – Варна е образувано по повод искова
молба, депозирана от М. Р. Н. за осъждане на ..... да й заплати сумата от 2160
лева, представляваща стойността на необходимите средства за отремонтиране
на нанесените вреди по собствения й лек автомобил „Рено Меган“, с рег. №
........, изразяващи се в следните повреди: повреден картер; повреден маслен
филтър; повреден преден ляв носач; повреден кормилен ремък; повреден
амортисьор; повредена пружина макферсон; повреден тампон макферсон;
повреден лагер макферсон; повредена джанта и повредени гуми, настъпили
при ПТП от 23.09.2022 г. в гр. Варна, на ул. „......“, до магазин „.....“,
реализирано вследствие на попадане на автомобила в дупка, находяща се в
лявата част на пътното платно, собственост на ....., ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – 23.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ищцата посочва, че лекият автомобил е придобила по наследство от
брат си Н. Р..... Н....., който починал на 27.11.20218 г. Излага, че на 23.09.2022
г., около 14:45 часа, С. Р.. С...., при управление на автомобила в гр. Варна, на
ул. „......“, до магазин „.....“, усетил силен удар в предната лява част на колата.
Излязъл от автомобила и забелязал, че малко след него от лявата му страна
има голяма дупка на пътната настилка, а предната му лява гума била
спаднала, предната дясна джанта била изкривена и имало щети по предната
ходова част, при което разбрал, че ударът се дължи на минаването му през
тази дупка, която не била запълнена с нищо и не била обозначена с пътен
знак. Обадил се на органите на МВР, след което пристигнали служители на
сектор ПП към ОДМВР – Варна, които установили механизма на
произшествието и съставили протокол за това. Посочва, че процесният пътен
участък е публична общинска собственост, при което именно ответната
2
община е отговорна за нанесените вреди, която в случая е проявила виновно
бездействие, като не е обозначила и обезопасила съответния пътен участък.
Излага, че сумата й е нужна за отремонтиране на нанесените по автомобила
вреди – повреден картер; повреден маслен филтър; повреден преден ляв
носач; повреден кормилен ремък; повреден амортисьор; повредена пружина
макферсон; повреден тампон макферсон; повреден лагер макферсон;
повредена джанта и повредени гуми. Отбелязва, че вследствие на ПТП се е
наложило автомобилът да бъде изнесен до сервиза с пътна помощ, при което
общата стойност на всичко това възлиза на 2160 лева. Отправя искане за
осъждане на ответника да заплати претендираното обезщетение,
представляващо необходимите средства за отремонтиране на повредения
автомобил. Отправя искане за присъждане на обезщетението в претендирания
размер, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна ..... депозира отговор на
исковата молба. Излага, че по делото няма конкретни данни, които да сочат
на извода, че такова необозначено и необезопасено препятствие на пътя
действително е имало и че вредата на автомобила е настъпила във връзка с
него. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
навежда твърдение, че водачът на автомобила не е спазил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, поради което и не е възприел твърдяната необезопасена
дупка и не е реагирал адекватно чрез извършване на маневра за избягването й
или чрез спиране на автомобила. Посочва, че не е ясно дали вредата не се
дължи на случайно събитие или на непреодолима сила, които биха могли да
спомогнат за настъпване на произшествието. Намира, че водачът на
автомобила е имал обективна възможност да възприеме дупката, ако
действително е имало такава, от далечно разстояние, при което е можел да
предотврати настъпването на деликта. Намира, че претендираният размер на
обезщетението е завишен. Моли за цялостно отхвърляне на исковата
претенция, евентуално за намаляване размера на обезщетението. Претендира
заплащане на съдебно-деловодни разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата.
При така очертания предмет на делото и при осъществяване на
проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното
решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и
липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което
настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при
съобразяване принципа за ограничен въззив.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, намира жалбата за частично основателна, като приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
По силата на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се предвижда деликтна
отговорност за този, който е възложил на друго лице някаква работа, като
последният отговаря за вредите причинени от това лице при или по повод
изпълнението на тази работа. В този смисъл фактическият състав на чл. 49 от
ЗЗД предвижда безвиновна (обективна) отговорност от страна на възложителя
на работата за причинените от третите лица вреди, настъпили във връзка с
изпълнението й.
За успешното провеждане на този иск ищецът следва да установи
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 49 от ЗЗД, а именно възлагане на работата от
ответника на трети лица; противоправно поведение на тези трети лица,
осъществено при или по повод изпълнение на работата, от което да са
настъпили вредите в посочените размери, тоест наличие на причинна връзка
между противоправното поведение и вредите, в това число и механизмът на
настъпването им. Необходимо е и наличие на вина у лицето, на което е
възложена работата, която се предполага на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД – в
тежест на ответника е да обори презумпцията за вина.
По делото липсва спор, а и са представени писмени доказателства, че
увреденият лек автомобил – „Рено Меган“, с рег. № ........, е собственост на
ищцата-въззиваема М. Р. Н., като последния тя е придобила по наследство от
брат си, за което са представени свидетелство за регистрация на МПС №
*********, част II, от което е видно, че собственик на лекия автомобил е
лицето Н. Р..... Н....., както и удостоверение за наследници с изх.№
551/29.09.2022 г., от което се установява, че М. Н., като негова сестра, е
единственият му наследник, като Н. Р..... Н..... е починал на 26.11.2018 г.
Соченият механизъм на ПТП – попадане на МПС в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, при което са настъпили увреждания
по автомобила, се установява от представения Протокол за ПТП № 1745326
от 23.09.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор Красимир Димитров, който
протокол по същността си представлява официален свидетелстващ документ
и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за съда, в частта, в
която са отразени пряко възприетите от съставителя му обстоятелства, а
именно, че на процесното място – в гр. Варна, на ул. „......“, до магазин „.....“,
към датата на произшествието (23.09.2022 г.) е имало необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, за местоположението на която е
начертана и схема, както и че по автомобила са констатирани видими
увреждания на предна лява гума, джанта, ходова част и задна лява джанта. В
останалата част, която касае причинната връзка между наличието на
препятствието на пътното платно и причинените вреди по автомобила,
протоколът за ПТП има характер на частен документ и следва да се цени
наред с останалия доказателствен материал по делото. В тази му част е
отразено, че автомобилът е преминал през необезопасената и необозначена
дупка на пътното платно, при което е получил описаните в протокола щети.
Отразените в протокола за ПТП обстоятелства досежно механизма на
настъпване на уврежданията се подкрепят от изготвената по делото съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена, в частта за механизма на ПТП и констатираните
увреждания по МПС. Вещото лице, след извършен оглед на автомобила, е
констатирало, че наличните повреди по него отговарят да са настъпили по
описания от ищеца начин, а именно при попадане на автомобила в дупка на
4
пътното платно. От експертизата се установява и точния характер на
уврежданията, като вещото лице е констатирало следните повреди: на 2 бр.
алуминиеви джанти, 2 бр. гуми, картер на двигателя, носач преден ляв,
амортисьор преден ляв, пружина за преден ляв носач, тампон за макферсон
комплект, кормилна рейка, като е отбелязано също, че за завършване на
ремонтните операции технологично е необходимо да се налее ново масло в
двигателя, съпроводено с подмяна на нов маслен филтър. Констатираните от
вещото лице увреждания отговарят на посочените от ищеца в исковата молба
и на описаните в представената от последния като писмено доказателство по
делото работна карта за извършен ремонт от сервиз „Фериджан“ ЕООД.
С оглед на тези данни съдът намира, че доколкото е обвързан от
доказателствената сила на протокола досежно наличието на необозначена и
необезопасена дупка в процесния пътен участък и наличието на увреждания
по автомобила, както и предвид непротиворечивите доказателства досежно
механизма на настъпването им – протоколът за ПТП в останалата му част и
експертното заключение, по делото по категоричен начин се установява, че
уврежданията по автомобила са настъпили именно вследствие на навлизането
му в необозначена и необезопасена дупка, находяща се в гр. Варна, ул. „......“,
до магазин „.....“.
Процесният пътен участък, доколкото се намира на територията на гр.
Варна и съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗП, представлява общински път – публична
общинска собственост, като съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. В този
смисъл и задължение на ответната община е да поддържа пътния участък,
която поддръжка представлява дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата – пар. 1, т. 14 от ДР
на ЗП. Наред с това в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е предвидено задължение за
лицата, които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да
сигнализират незабавно препятствия по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Следователно касае се за общински път, който е
публична общинска собственост, като посоченият пътен участък попада в
обхвата на общинските пътища, които следва да се стопанисват от общината,
на чиято територия се намират, която в настоящия случай се явява именно
...... Тя като собственик на посочения пътен участък е длъжна да изпълнява
задълженията си по поддръжка на пътната инфраструктура посредством
възлагане на определена работа на лица – нейни служители, които следва да
вземат съответни мерки при необходимост, включително и да обезопасят и
обозначат дупките на пътното платно, за да осигурят безопасно придвижване
по пътищата на всички участници в движението. От така изложеното следва
да се направи извод за наличие на противоправно поведение, изразяващо се в
бездействие на служителите, на които ..... е възложила работата по
поддържане на общинските пътища.
Именно по повод на тази работа, при която служителите на общината не
са изпълнили задължението си да обезопасят общинската пътна
инфраструктура, са настъпили и вредите по автомобила, за които вреди
отговорност следва да носи общината в качеството й на възложител на
работата. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД на собственика на пътя е за чужди
виновни и противоправни бездействия (необозначаване и необезопасяване на
5
дупка на общински път). В това се изразява гаранционно-обезпечителната
функция на отговорността на възложителя, която се поражда при наличието
на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което е възложено
изпълнението на работа.
В настоящия случай се претендира сума, която е необходима за
отремонтиране на нанесените по автомобила имуществени вреди, а не
възстановяване на вече заплатена такава за извършен ремонт. Като част от
заявената претенция ищецът претендира и заплащане на разход за
репатриране на автомобила до автосервиз с Пътна помощ. Стойността на
ремонтните работи е определена от вещото лице по изготвената САТЕ, което
съобразно констатираните увреждания, описани по-горе, е извършило
проучване на средните пазарни цени за материали и труд, при което е дало
заключение, че стойността на резервните части възлиза на 1699,65 лева, а
стойността на труда на 555.52 лева, като към последната прибавя и стойност
на услугата за репатриране на увредения автомобил, която извежда от
представената като доказателство по делото фактура № 2491/23.09.2022 г. на
стойност 120 лева, като по този начин общата сума, която посочва възлиза на
2375.17 лева.
Настоящият състав намира, че претендираната сумата за репатриране на
автомобила не следва да се присъжда в полза на М. Н., доколкото по делото
липсват данни за последната да е възникнал такъв разход. Представената
фактура № 2491/23.09.2022 г. за пътна помощ на автомобила на стойност 120
лева е издадена на името на лицето С. Р.. С...., а не на ищцата, поради което
няма основание ответната община да бъде осъждана да заплати сумата на
последната. Следва да се отбележи, че изготвеното заключение по САТЕ в
частта, в която към необходимата за отремонтиране на автомобила стойност е
включена и сума за репатриране на автомобила не се кредитира от съда, тъй
като вещото лице, при определянето й е изходило единствено от
представената фактура, която, както се изложи, не може да служи като
доказателство в полза на ищцата, от което да се направи извод, че сумата
следва да се присъди именно на нея.
При това положение необходимата стойност за отремонтиране на
процесния автомобил съгласно изготвената по делото експертиза възлиза на
2255.17 лева. Ищцовата страна е заявила претенция в размер на 2160 лева,
като в исковата молба изрично е посочила, че в тази сума се включва освен
необходимата за отремонтиране на автомобила стойност и стойността за
репатриране на автомобила. Поради това и предвид гореизложените мотиви
от претендираната сума в размер на 2160 следва да се приспадне сумата от
120 лева за репатриране на автомобила, при което дължимият остатък, който
ответникът следва да бъде осъден да заплати възлиза на 2040 лева.
С оглед така изложеното и предвид частичното несъвпадение в
изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени за
сумата над 2040 лева до присъдените 2160 лева, а в останалата част – да се
потвърди.
По разноските:
При този изход на спора решението подлежи на корекция и в частта за
разноските. Направените от ищеца разноски пред първа инстанция са в общ
размер на 902.40 лева, а ответната страна претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че съгласно
6
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението следва да се определи в размер на 150 лева. Други
разноски ответната страна не е направила в хода на делото пред първа
инстанция. Доколкото искът се уважава частично, то на страните следва да се
присъдят разноските съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска,
като в полза на ищеца се следват такива в размер на 852.27 лева, поради което
решението следва да се отмени за горницата над тази сума до присъдената
сума от 902.40 лева, а в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски в размер на 8.33 лева.
Що се отнася до разноските за въззивна инстанция, въззивникът, в
проведеното открито съдебно заседание, изрично е заявил, че не претендира
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата
страна претендира адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, като
представя списък за разноските и доказателство за заплащане на сумата.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът,
като съобрази фактическата и правната сложност на делото, намира за
основателно, при което възнаграждението следва да се намали до
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум от 516 лева. С оглед
изхода на делото и предвид, че въззивната жалба е преценена от съда като
частично основателна, то разноските следва да се присъдят съразмерно, при
което на въззиваемата страна се дължи сумата от 487.33 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 593/26.02.2024 г., постановено по гр.д. №
4253/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с която .....,
ЕИК ......, представлявана от ......... – кмет, с административен адрес гр. Варна,
бул. „.........“ № 43, е осъдена да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, гр.
Варна, ж.к. „В.......к“ 216, вх. 6, ет. 5, ап. 174, сумата за горницата над 2 040
лева до претендираните 2 160 лева, представляваща стойността на нанесените
вреди по собствения й лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ........,
изразяващи се в следните повреди: повреден картер; повреден маслен
филтър; повреден преден ляв носач; повреден кормилен ремък; повреден
амортисьор; повредена пружина макферсон; повреден тампон макферсон;
повреден лагер макферсон; повредена джанта и повредени гуми, настъпили
при ПТП от 23.09.2022 г. в гр. Варна, на ул. „......“, до магазин „.....“,
реализирано вследствие на попадане на автомобила в дупка, находяща се в
лявата част на пътното платно, собственост на ....., ведно със законна лихва,
считано от датата на увреждането – 23.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и В ЧАСТТА, с която ....., ЕИК ......,
представлявана от ......... – кмет, с административен адрес гр. Варна, бул.
„.........“ № 43, е осъдена да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, гр. Варна,
ж.к. „В.......к“ 216, вх. 6, ет. 5, ап. 174, съдебно-деловодни разноски за
разликата над 852.27 лева до присъдените 902.40 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.
„В.......к“ 216, вх. 6, ет. 5, ап. 174, иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
7
1 от ЗЗД за осъждане на ....., ЕИК ......, представлявана от ......... – кмет, с
административен адрес гр. Варна, бул. „.........“ № 43, да заплати на М. Р. Н.
сумата над 2 040 лева до претендираните 2 160 лева, представляваща
стойността на нанесените вреди по собствения й лек автомобил „Рено Меган“,
с рег. № ........, изразяващи се в следните повреди: повреден картер; повреден
маслен филтър; повреден преден ляв носач; повреден кормилен ремък;
повреден амортисьор; повредена пружина макферсон; повреден тампон
макферсон; повреден лагер макферсон; повредена джанта и повредени гуми,
настъпили при ПТП от 23.09.2022 г. в гр. Варна, на ул. „......“, до магазин
„.....“, реализирано вследствие на попадане на автомобила в дупка, находяща
се в лявата част на пътното платно, собственост на ....., ведно със законна
лихва, считано от датата на увреждането – 23.09.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 593/26.02.2024 г., постановено по гр.д. №
4253/2023 г. на РС – Варна, 30-ти съдебен състав, в останалата част.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ......, представлявана от ......... – кмет, с
административен адрес гр. Варна, бул. „.........“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р.
Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „В.......к“ 216, вх. 6, ет. 5, ап. 174, сумата
от 487.33 лева, представляваща направените пред въззивна инстанция
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Р. Н., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „В.......к“ 216, вх.
6, ет. 5, ап. 174, ДА ЗАПЛАТИ на ....., ЕИК ......, сумата от 8.33 лева,
представляваща дължими за първа инстанция съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8