Р Е Ш Е Н И Е № 260224
гр.Пловдив, 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа
ч.гр.д.№1091/2020 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се
произнесе, съобрази:
Производство
по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Жалбоподателят М.В.М. ***, ЕГН:**********– длъжник по ИД, с жалба вх.№9722/30.03.2020 г. по
описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ Л. М., рег.№819 с район на действие -ПОС по ИД №254/2011 г. –разпореждане от 24.02.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на
ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че са налице основания за прекратяване
на ИД и вдигане на наложените обезпечителни мерки, поради това, че по ИД не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години, позовава се на изтекла давност на
вземането,предмет на изпълнителното производство, считано от
2011 г.;
оспорва плащания за погасяване надългапрез последните 5 години, но дори и да са
налице извършени плащания, те са частични, поради което счита, че частично
плащане не може да сеприеме за признание на съществуваването на непогасената
част от дълга.Иска прекратяване на ИД. Прави искане и за спиране на ИД на
основание чл.438 ГПК.
Взискателят ОТП“Факторинг
България“ЕАД– не взема становище по жалбата.
ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл.
436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество –
неоснователна, т.к. считано от 28.04.2011 г., когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, след приложения изпълнителен способ до
настоящия момент изпълнителни действия са искани от взискателя, предприемани и
извършванеи от ЧСИ регулярно, поради което перемпция не е настъпила в нито един
момент от изпълнителното производство; че няма никакво основание да се приема
наличие на бездействие нито от взискателя, нито от ЧСИ, поради което с постановление от 24.02.2019 г. ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от
получаване на съобщението във вр. с чл.3 и 4 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020
г./ДВ,бр.44/2020 в всила от 14.05.2020г./. По същество е неоснователна.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД да се прекрати, тъй като счита, че взискателят не е поискал повече от 2
години извършване на ИД.
ПОС намира, че
съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато
взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; че съгласно ТР - не
са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа
на него и др.
В т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че
съгласно чл.116,б.“в ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и
в тази връзка това е кое да е изпълнително действие в рамките на определен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на ЧСИ
изпълнително действие, например: налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
ИД
е образувано на 9.2.2011 г. по ИЛ от 15.12.2010 г. срещу длъжници М.В.М. и А.Г.Д.
и първоначален възискател – Банка ДСК ЕАД.
Съгласно
разясненията т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе, ПОС
намира, че давността по ИД е прекъсвана, както следва: На 28.04.2011 г./л.16
от ИД/ ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
и е насрочен опис на движими вещи.
На
02.06.2011 г./л.30 от ИД/ длъжника е подал молба за разсрочване
плащането на дълга, въз основа на която
по сметката на ЧСИ ежемесечно са превеждани суми, върху които ЧСИ е
начислявал пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ, видно от приложените по ИД
сметки, последната от която е от м.4.2012 г./л.34/
На
03.08.2012 г. /л.49/е конституиран нов взискател по ИД- ОТП“Факторинг
България“ЕООД.
От
длъжника постъпват плащания за погасяване на дълга през м.09,10,11/2012 г.
/л.69 от ИД/, през м.12/2012 г., м.01,02, 03/2013 г. – л.73 и 79 от ИД.
На
03.04.2013 г./л.86 ИД/ работодателят на длъжника –„Готмар“ЕООД уведомява ЧСИ, че прави удръжки от заплатата
на длъжника, и такива са удръжки са правени ежемесечно до м.11/2014 г./
в. от л.103,116 и 125 по ИД/.
На
12.03.2015 г. взискателят е подал молба за насрочване на опис на
дв.вещи, а на 30.04.2015 г. е насрочен опис на дв.в. от ЧСИ.
На
10.9.2016 г. /л.178/ взискателят е поискал запор на трудовото
възнаграждение на длъжниците. Следва постъпване на суми по ИД от длъжниците –
през м.09,10,11,12/2016 г. /л.187-203 от ИД/.
На
07.9.2017 г./л.214 ИД/ - нарожен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в „Транклайн къмпани България“ООД.
На
3.5.2018 г.- насрочен опис на движими вещи за 21.8.2018 г.
На
25.10.2019 г./л.241/ - взискателят е поискал налагане на апор на трудовото
възнаграждение на длъжника, а на 13.12.2019 г. – ЧСИ е наложил запора/л.242/
На
31.1.2020 г. длъжникът е поискал прекратяване на ИД /л.246/.
От цитираното ТР е видно, че
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е изпълнително
действие, което прекъсва
давността, тъй като е приложен изпълнителен способ, въз основа на който, видно
от приложните по ИД сметки на ЧСИ по т.26 от ТТРЗЧСИ и фактури - до 24.10.2019 г. са превеждани суми на
взискателя, вследствие на запора. С цитираните по-горе плащанания от
трети задължени лица – работодатели на длъжниците се прекъсва давността, а с
извършваните доброволни плащания по ИД длъжникът е признал вземанията и
висящността на ИД е поддържана чрез неговото действие – доброволно плащане,
което е основание за прекъсване на перемционния срок.
Eто защо ПОС намира, че не се доказа
твърдението на длъжника, че в продължение на повече от 2 години, считано от 2011 г.
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона.
Горното налага извода, че като не е прекратил ИД на основание чл.433,
ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил законосъобразен отказ. По изложените съображения
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.Поради неуважаване на
жалбата, неоснователно е и искането за спиране на ИД. По отношение довода на
жалбоподателя за погасяване на вземането по давност, настъпила в хода на ИД,
ПОС намира, че този въпрос се разглежда в специално исково производство по реда
на чл.439 ГПК, а не чрез обжалване действията на на ЧСИ по чл.435, ал.2 от ГПК,
както и че ЧСИ не е компетентен да прекратява ИД на това основание освен
съгласно чл.433,ал.1,т.7 ГПК – ако бъде представено по ИД влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл.439 или 440 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№9722/30.03.2020 г. по описа на ПОС, с
която М.В.М. ***, ЕГН:**********– длъжник обжалва действията на ЧСИ Л. М., рег.№819 с район на действие -ПОС по ИД №254/2011 г. –разпореждане от 24.02.2020 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК, както и искането за спиране на ИД
№254/2011 г. на ЧСИ Л. М. на основание чл.438 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: