Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.07.2017 г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното съдията
гр.д. №2828/ 2017г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ (отм.) с искане за
присъждане на сумата от 28 000 лв., претендираната като обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат от настъпило на 30.08.2015 г. ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 19.05.2016 г. (датата на постановяване на
решението на Г.Ф.) до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ – А.К.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез
адвокат Я.Д. от САК твърди, че на 30.08.2015 г., около 21.30 ч., в гр.
София, неизвестен автомобил се движил по бул. „Европа“ с посока от ул.
„Околовръстен път“ към ул. „Банско шосе“ и в района на № 177
предизвикал |ПТП с пешеходците- ищцата и М.А.Х.с ЕГН **********. След ПТП
водачът напуснал мястото и към момента не е установен. Намира, че ПТП е
предизвикано изцяло по вина на водача на неизвестния автомобил, който нарушил
чл.5 и чл.20 от ЗДвП. Излага,
че в резултат от описаното ПТП е приета в болница с неясен спомен за случилото
се, като са установени комоцио церебри, контузио ет BKЛ регио фронталие, контузио ет екскориацио нази, фрактура
осиум нази, разкъсно – контузната рана на челото (мозъчно сътресение, контузия
и разкъсно- контузна рана в челната област на главата, контузия и охлузване на
носа и счупване на носните кости). При извършените КТ изследвания са установени
огнищни травматични изменения в мозъчния паренхим. Назначено е просимптоматично
лечение. През целия престой в болницата ищцата е била с неврологичен дефицит и
отпадна неврологична симптоматика. Впоследствие е освободена за домашно
лечение. Ищцата твърди, че през първия месец след ПТП е изпитвала силни и интензивни
болки в областта на главата. Получените травми на носа и контузно- разкъсната
рана на главата и причинявали страдания, които смущавали съня и, ежедневието и.
През този период изпълнявала и щадящ постелен режим. Посоченото довело до
невъзможност самостоятелно да посреща всекидневните си битови потребности и
била принудена да използва помощта на близките си като изпитвала и често
гадене, световъртеж и главоболие. Отделно от това, от раните в областта на
челото и носа завинаги ще остане белег, което се отразява на нейната психика –
не може да свикне с промените в своята външност и загрозяването на лицето и.
Това се наслагва към вече изживения шок и ужас от случилото се, които ще я
преследват до края на живота и. Предвид изложеното ищцата намира, че следва да
и се заплати обезщетение в размер на 40 000 лева, с каквато цел сезирала
извънсъдебно ответника, но той определил и изплатил обезщетение едва в размер
на 12 000 лв. С оглед неговото поведение излага, че за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск като моли съда да и присъди обезщетение
в размер на 28 000 лв. (горницата над заплатените 12 000 лв. до
пълния размер на причинените неимуществени вреди от 40 000 лв.), ведно със
законната лихва считано от 19.05.2016 г.( датата на постановяване на решението
на Г.Ф.) до окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- Г.Ф., ***- оспорва размера на предявения иск, като
твърди, че определеното и изплатено от негова страна обезщетение напълно
отговаря на принципа на справедливостта с оглед вида и характера на причинените
неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Видно от представените
по делото писмени доказателства- констативен протокол № К
711/30.08.2015 г; автотсхническа експертиза изготвена по ДП № 11382/ 2015 г; протокол
за оглед на местопроизшествието; албум; скица на местопроизшествието- се
установяват твърдените в исковата молба обстоятелства относно мястото, датата и
механизма за процесното ПТП, при което е пострадала ищцата.
Представени са и
медицински документи за проведено лечение на ищцата (като история на
заболяването Из.№ 29514; епикриза из.№ 29514/201 5 г.- заверено копие), които са от значение за
изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта
са необходими специални знания.
Представени са и
документи от образуваната пред ответника преписка-молба -
претенция вх. № 24-01-48/ 21.01.16 г.; писмо от ГФ с изх. № 24-01-48/
19.05.2016 г.; молба вх. №24-01-47/ 17.06.16 г.- от които е видно, че
ответникът е признал елементи от
фактическия състав на правното основание на иска (деяние, вина, щета, причинна
връзка между щетата и виновното поведение).
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо лице- травматолог, ценено от съда
изцяло като неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че
ищцата А.Х. е получила при
процесното ПТП следните увреждания : контузия
и разкъсно - контузна рана на челната област на главата; сътресение на мозъка; счупване и охлузване на носа. С оглед характера, степента и местоположението на
травматичните увреди на ищцата може да се приеме, че е имало опасност за живота
й. Проведено е следното лечение-болнично - от 30 08 2015
г до 02 09 2015 г - 3 дни; и домашно
- амбулаторно - от 02 09 2015 г до около 30 дни. По време на болничното лечение е оперирана - шев на
раната на челото.Няма приложена медицинска документация, от която да е видно
как е протекъл и колко е продължил възстановителния период при ищцата. Затова
се приема обичайният срок за възстановяване при този вид травми. Описаните
телесни увреждания се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 3-4 дни, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно за около 30 дни. Няма медицинска документация за здравословното
състояние на ищцата понастоящем и не може да се каже какви оплаквания има сега.
С оглед характера, степента и местоположение то на травматичните й увреди, давността на получаването им, проведеното лечение и
липсата на медицинска документация за настъпили усложнения от получените травми може да се приеме, че здравословното й състояние е
стабилизирано.
Други относими
доказателства не са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е допустим и частично основателен..
Ищцата твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от неидентифицирано моторно превозно
средство. Следователно искът се основават на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ(отм.).
Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи
факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание на
чл.45 ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от неидентифицирано превозно средство. Видно от ангажираното
доказателство- констативни протоколи, съставени от дежурен ПТП, същото е
безспорно установено.
В производството безспорно се установи
и не се спори между страните, че във връзка със заведеното пред Г.Ф. претенцията за щета на ответницата е изплатено обезщетение в
размер на 12 000лв.
Т.е. не се спори, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на
ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди.
Спори се
единство относно дали определеното и изплатено от ГФ
обезщетение напълно отговаря на принципа
на справедливостта с оглед вида и характера на причинените неимуществени вреди.
Претърпените
от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и настъпването им в
причинна връзка от деянието на неизвестния извършител, са установени по
несъмнен начин от залючението на СМЕ..
С оглед заключението на СМЕ съдът приема, че
са основателни възраженията относно прекомерна завишеност на претенцията.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. По делото се установи, че ищцата А.Х. е получила при процесното ПТП следните увреждания
: контузия и разкъсно - контузна рана на
челната област на главата; сътресение
на мозъка; счупване и охлузване на
носа. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичните увреди на ищцата може да се приеме, че е
имало опасност за живота й. Проведено е следното лечение-болнично - от 30 08 2015 г до 02 09 2015 г - 3 дни; и домашно - амбулаторно - от 02 09 2015 г до около 30
дни. По време на болничното лечение е оперирана
- шев на раната на челото. Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 3-4 дни, след което интензитетът на
болките е намалявал постепенно за около 30 дни. Няма медицинска документация за здравословното
състояние на ищцата понастоящем и не може да се каже какви оплаквания има сега.
С оглед характера, степента и местоположение то на травматичните й увреди, давността на получаването им, проведеното лечение и
липсата на медицинска документация за настъпили усложнения от получените травми може да се приеме, че здравословното й състояние е стабилизирано. С оглед изложеното, възрастта
на ищцата, както и предвид общото
икономическо състояние в страната и установените размери на средната и
минималните работни заплати, претенцията е завишена по размер. При това
положение обезщетение от допълнителни 5 000 лв. е справедливо по размер и искът
следва да се уважи до тази част, а разликата да се отхвърли.
Отговорността на
Гаранционния фонд не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова
разпоредба, израз на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Фондът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. В това отношение положението на Гаранционния фонд е различно
от това на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност”
следва да обезщети и вредите от забавата. Следва да се уважи искането за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба, така, както е поискано от ищцата.
При този изход на
делото всяка от страните по него има право на разноски съгласно разпоредбите на
чл.74 от ГПК /ищецът – съобразно уважената част от иска, а ответникът – спрямо
отхвърлената/. Като взе предвид уважената част от иска: при направени 200лв. разноски следва да се присъдят 35.71 лв.
разноски. При ищцата, видно от данните по делото, размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен - на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът,
като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение,
както и уважената част от иска, приема, че
адв. възнаграждение е в размер 244.64лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска
ответникът има право на юриск. възнаграждение в размер на 1 125.36лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса
върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 200лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да
заплати на А.К.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат Я.Д. от САК, по
иск с правно основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ ( отм.) обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв /пет хиляди лева/,
заедно със законната лихва върху тази сума от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 (пет хиляди) лв. до пълния предявен размер от 28 000
лв.( двадесет и осем хиляди лева).
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на адвокат Я.Д.
от САК адв. възнаграждение в размер на 244.64лв.
(двеста четирдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез
адвокат Я.Д. от САК, да заплати на Г.Ф., ***,
юриск. възнаграждение в размер на 1 125.36лв.( хиляда
сто и двадесет и пет лева и тридесет и шест стотинки ).
ОСЪЖДА Г.Ф., ***, да заплати на СГС държавна такса в размер на
200лв.(двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: