Решение по дело №778/2019 на Софийски градски съд

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр.  София, 17.04.2019 г.

 

                                       В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

 СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 17 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ                                                                                          

                                                                             ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева ч.гр.д.№ 778 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.                                 

          Образувано е по частна жалба на Г.Ф. ***, като длъжник по изп.д. № 20188600401882  срещу постановление на ЧСИ В.М.с рег.№860 с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 830 лв. до 200лв. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.  Излага съображения, че с обжалваното постановление съдебният изпълнител е намалил размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 630 лева и е оставил без уважение възражение за намаляване на същото до размера на сумата от 200 лева. Счита, че и намаленото възнаграждение за прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004г. Сочи, че Г.Ф. е юридическо лице, с публична дейност като събиране на сумите не налага принудителни действия с цел събиране на сумите.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК не излага становище по частната жалба.

ЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

      

          Софийски градски съд,  след преценка доводите на страните и материалите по делото,  намира за установено следното:

            Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

             Изпълнително дело № 20188600401882 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№860, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 18.12.2018г. на М.А.А., чрез адв.М.М., към която е приложен изпълнителен лист от 12.12.2018г., издаден по гр. дело № 81/2017г. по описа на СГС, съгласно който Г.Ф. е осъден да заплати на М.А.А., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на  20 000 лв., ведно със законната лихва от  07.10.2016г. до изплащането. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева.

            До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 20.12.2018г. В същата, като задължение, са вписани 830 лв. разноски по изпълнителното дело.  На 19.12.2018г. и на 20.12.2018г. процесуалният представител на взискателя адв. М.М.е депозирала молби, с които е поискано да бъде извършена справка по изпълнителното дело. На 02.01.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 830 лева да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г.

        Установява, че  от страна на  пълномощника на взискателя по изпълнителното дело са депозирани молба с вх. № 63934 от 19.12.2018г. и молба вх. № 64185 от 20.1.2018г., с които са поискани да бъдат извършени справки от НАП и БНБ и налагане на запор върху установените банкови сметки..

       С обжалваното постановление от 02.01.2019г. ЧСИ В.М.е намалила размера на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя – адв. М.М. на 630 лева, като Г.Ф. е получил същото на 04.01.2019г. В кориците на изпълнителното дело – лист 63, 64, 65 и 66 се намира преводни нареждания, от които се установява, че на 14.01.2019г. длъжникът – Г.Ф. е превел по сметка на съдебния изпълнител – В.М.сумата от 27 472.40 лева, представляваща доброволно плащане по изпълнителното дело.

          Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:

 

           Съгласно нормата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, освен в изрично изброените в процесуалния закон случаи. 

            Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член в редакцията действаща към датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.    

            С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира следното: при съобразяване на приложимите  чл.10, ал.1,т. 1. и т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв.,а минимума за извършени по делото действия е половината от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т.4 – в случая половината от 1263,67лв. /830.00лв. + 3 % от 14455,56лв. горницата на 10000лв. , като половината от така определеното възнаграждение  е  631,84 лв., към което следва да се прибави и  200лв.  минимално възнаграждението за образуване на изпълнителното производство.

 

            Така общия размер на минималното адвокатско възнаграждение, при съобразяване на минимално възлиза  832,84 лв.. Във връзка с изложеното и като взе предвид, че с обжалваното постановление  от 02.01.2019г. ЧСИ В.М.е намалила разноските за адвокатско възнаграждение на 630,00лв., то приетите разноски са под нормативно установения минимум и не се явяват прекомерни по см. на чл.78, ал.5 ГПК.

          При това положение жалбата на Г.Ф. ***, се явява неоснователна и като такава не следва да се уважава.

          Така мотивиран, съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Г.Ф. ***,   против  Постановление от 02.01.2019г. на ЧСИ В. Д. М., peг. № 680, район на действие СГС по изп.дело №  20188600401882, в частта, в която  не е намалено  адвокатското възнаграждение на взискателя от 630 лв.  до размер от   200 лева.

 

       РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

       

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

                                                                                             2.