№ 2574
гр. Варна , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
частно гражданско дело № 20213100501609 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 287185/14.05.2021 г. от Д. М. М., ЕГН
**********, чрез адв. Г. К. - ВАК, против Определение № 263710/19.04.2021 г. по ч. гр. д. №
16361/2020 г. по описа на РС - Варна, XLVI състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с
което е допълнено Определение № 262434/02.03.2021 г. по делото в частта за разноските,
като е осъдено „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на
Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х. К.“ № *, сумата от 50,00 лева,
представляваща само част от общо поискани в размер на 300,00 лева, сторени в заповедното
производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за незаконосъобразен и необоснован в
частта, с която не е била уважена молбата на последния за горницата до сумата от 300,00
лева, съобразно приложените към възражението по чл. 414 от ГПК доказателства. Сочи, че
адвокатското възнаграждение за депозираното възражение по чл. 414 от ГПК е следвало да
бъде определено от първоинстанционния съд не съобразно чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съобразно чл. 6, т. 3
от същата, тъй като е мотивирано, а не бланкетно. Изтъква, че подаването на мотивирано
възражение предполага проучване на делото, като за този обем от работа на адвоката
минималното възнаграждение според Наредбата е 300,00 лева. Отделно сочи, че в текста на
възражението като приложения са описани пълномощно, списък на разноските и договор за
правна защита и съдействие, служещ като разписка за плащането на уговореното адвокатско
възнаграждение. Навежда още, че сумата от 300,00 лв. е дължима на основание чл. 7, ал. 7 от
цитираната Наредба, по аргумент от чл. 46, ал. 2 ЗНА. Счита, че издаването на заповед за
изпълнение срещу определено лице само по себе си е ангажиране на страна в съдебно
производство и поражда нужда от специална юридическа помощ, ако адресатът на
заповедта се нуждае от нея. Заявява, че наличието на одобрен образец за възражение
улеснява само техническото изпълнение на процесуалното действие на оспорването, но не
изключва нуждата от правен съвет по въпроса дали действието изобщо да бъде предприето
1
или не. В тази връзка счита, че ако длъжникът е потърсил и съответно получил такава
адвокатска услуга по повод самото оспорване на заповедта, то разходите по нея подлежат на
възмездяване по общия ред.
Настоява за отмяна на обжалваното определение в частта, в която искането е уважено
частично и присъждане на разноски в пълен размер. Претендира разноски в настоящото
производство.
В законоустановения срок „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Р. М., депозира писмен
отговор, в който настостоява частната жалба да бъде оставена без уважение и атакуваното
определение да бъде потвърдено, в условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски. Счита, че приложима в случая е хипотезата на
чл. 6, т. 5, пр. последно на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно: съставяне на други молби, за което се предвижда
възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С депозирания отговор е направено особено искане ответната страна да бъде
задължена да посочи банкова сметка, по която разноските да бъдат платени, в случай че
бъдат присъдени.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Жалбоподателят има интерес от
изменение на постановения размер на определените разноски само за горницата над сумата
от 50,00 лева до сумата от 300,00 лева, тъй като в останалата част искането му е било
удовлетворено.
Производството по ч. гр. дело № 16361/2020 г. по описа на РС – Варна, XLVI състав,
е образувано по подадено Заявление вх. № 290492/18.12.2020 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, срещу длъжника Д. М. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 1250,00 лева, представляваща частична
претенция от общо дължима главница в размер на 2001,41 лв. по договор за кредитна карта
от 27.12.2004 г., сключен между Д. М. М. и „ЮроБанк
България“ АД, ЕИК *********, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.12.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 25,00 лева.
Въз основа на горецитираното Заявление е издадена Заповед № 262561 от 23.12.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С Разпореждане №
261717/18.01.2021 г. първоинстанционният съд е указал на заявителя, че издадената Заповед
за изпълнение от 23.12.2020 г. е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както
и възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Указано е още, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в указания
срок, съдът ще обезсили издадената в полза на заявителя заповед за изпълнение на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
Депозирано е възражение на основание чл. 414 от ГПК с вх. № 270200/09.02.2021 г.
от длъжника Д. М. М., чрез адв. Г. К., в което се позовава на изтекла погасителна давност; в
същото е направено и искане за присъждане на разноски. Към възражението са приложени
списък по чл. 80 ГПК, пълномощно за осъщестяване на процесуално представителство и
договор за правна защита и съдействие, с който е договорено възнаграждение в размер на
2
300,00 лева, платени в брой.
С Разпореждане от 10.02.2021 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане
горецитираното възражение, като е посочено, че на заявителя вече е указано с Разпореждане
от 18.01.2021 г. в едномесечен срок да предяви установителен иск за вземането си на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В законоустановения срок заявителят не е предявил иск, поради което с Определение
№ 262434/02.03.2021 г. първоинстанционният съд е обезсилил издадената в полза на
заявителя Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 262561 от
23.12.2020 г. на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
С молба вх. № 280963/30.03.2021 г., по реда на чл. 248 от ГПК, Д. М. М., чрез адв.
Г. К., е направил искане за допълване на Определение № 262434/02.03.2021 г. в частта за
разноските, като му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева, съгласно приложените към възражението по чл. 414 ГПК
доказателства за извършването им.
В законоустановения срок „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез адв. Р. М., е депозирал
писмен отговор, в който настостоява подадената молба да бъде оставена без уважение, в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Счита, че приложима е хипотезата на чл. 6, т. 5, пр. последно на Наредба № 1/2004 г., а
именно: съставяне на други молби, за което се предвижда възнаграждение в размер на 50,00
лева.
С Определение № 263710/19.04.2021 г. първоинстанционният съд е допълнил
Определение № 262434/02.03.2021 г. в частта за разноските, като е осъдил „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да заплати на Д. М. М. сумата от 50,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Присъждането на разноски е свързано със санкционирането на едната страна за
неправомерното въвличане на другата в съответното производство. Обезсилването на
издадената заповед за изпълнение по принцип очертава кредитора-заявител като неизправна
страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в
заповедното производство.
В настоящия случай длъжникът е взел участие в развилото се заповедно
производство, като е ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение
по чл. 414 ГПК. Въпреки горното, подаденото възражение не е произвело действие, долкото
същото е оставено без разглеждане от първоинстанционния съд поради неговата
безпредметност заради вече даденото указание съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Обезсилването на заповедта не е пряко свързано с процесуалното поведение на длъжника, а
следва от инициативата на съда, с оглед непредявяването от страна на заявителя на иск за
установяване на вземането в предвидения от закона срок. Предвид оставянето на надлежно
депозираното възражение без разглеждане от първоинстанционния съд, разноски не са се
следвали. Искането за корекция на определения размер на присъдените вече разноски е
неоснователно. Жалбата не може да бъде уважена, тъй като няма основание за изменение на
вече определения размер на присъдените разноски, поради забраната за влошаване на
положението на жалбоподателя, настоящият състав счита, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено за сумата от 50,00 лева.
По разноските:
3
Предвид изхода от спора, разноски не се следват да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263710/19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 16361/2020 г. по
описа на РС - Варна, XLVI състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4