Мотиви по НЧД № 256/2018г. по описа на СГС, НО, 21-ви с-в
Производството е по
реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано
е въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 500.03046228.1/20.04.2017 година, издадено от несъдебен орган Полицейски президиум Р.гр.***, влязло в
сила на 11.05.2017 година, за налагане на
финансова санкция на И.Б.А. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, ж.к. „********, ап.***, женен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********, с което му е наложена глоба в размер на 260.00 евро с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към днешна дата от 508.30 лева за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа становище за наличие на законовите предпоставки за
постановяване на решение, с което да бъде призната наложената финансова санкция
от 260.00 евро на засегнатото лице с решението на чуждестранния несъдебен
орган, като същевременно бъде приспадната сумата от 60.00 евро, поради нейното плащане в издаващата държава.
Засегнатото лице А., редовно
призован за съдебното заседание, не се явява лично и не изразява становище. Служебно
назначеният му защитник адв. Д.М. взема становище, че не са налице
предпоставките за признаване на финансовата санкция, тъй като удостоверението
не отговаря на изискванията на закона и не става ясно при какви точно
обстоятелства е извършено конкретното нарушение.
СЪДЪТ след
като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
И.Б.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, ж.к. „********, ап.***, женен, работещ,
неосъждан, ЕГН: **********.
От
приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета се установява, че с Решение №
500.03046228.1/20.04.2017 година, издадено от несъдебен орган Полицейски президиум Р.гр.***, влязло в
сила на 11.05.2017 година, за налагане на
финансова санкция на И.Б.А. му е наложена глоба в размер на 260.00 евро с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към днешна дата от 508.30 лева за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава, изразяващо
се в това, че на 11.02.2017 година в 11.30 часа като водач на товарен автомобил
с рег. № ********, движейки се в 56412 гр. Х., на паркинг на автомагистрала А3
по посока гр.К., е превишил допустимото общо тегло на МПС-то с 33.24 %, които
се равняват на 2490 кг. Установеното общо тегло е било 9980 кг. при допустимо
такова 7490 кг. Посочено е, че така описаното съставлява административно
нарушение, което се санкционира по реда на чл.34 ал.3, чл.31г ал.1 и
чл.69а от Правилника за регламентиране
на автомобилния транспорт, а така също и от чл.24 от закона за движение по
пътищата.
На първо място, съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, компетентен орган
в РБългария да признае и постанови изпълнение на цитираното по горе решение е Софийски градски съд,
поради обстоятелството, че засегнатото физическо
лице А. има постоянно местоживеене в същия съдебен окръг.
На следващо място, налице са и
формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към
закона. Коментираното
решение е влязло в сила на 11.05.2017
година и като такова представлява влязъл в сила в
държава членка на ЕС акт за задължение за плащане
на парична санкция, наложена във връзка с
нарушаване правилата за движение по пътищата на издаващата държава. Анализирайки
нарушението, извършено от засегнатото лице, съдът констатира, че то покрива юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС - поведение, което
нарушава правила за движение по
пътищата и за него не се изисква двойна наказуемост. Касае
се за наложена финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3
ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Независимо от горното, съдът е длъжен да отбележи, че това нарушение
има свой аналог в Закона за движението по пътищата на Р България. Обсъждайки
възможността за признаване на коментираното решение, съдът съобрази отделно от
изложеното, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Р България /чл.30
ал.3 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС/ - гр.София, кв. *********,
ж.к. „********, ап.***.
При така установените
факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса
на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.
Не е налице и някое от
факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи
като недопустимо изпълнението на решението, деянието е извършено на територията
на чуждата държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.5, а санкцията,
която се претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в
чл.35 т.6 от закона.
Неоснователно се явява
възражението на защитата за липса на изискуемите от закона предпоставки за
признаване на наложената от чуждата държава финансова санкция, както и за
непълнота на удостоверението. Съдът намира, че последното отговаря в пълнота на
императивните изисквания на закона, в това число и досежно описаните в него
обстоятелства, при които е извършено съответното нарушение. Налице е посочване
и на конкретните текстове от законодателството на издаващата държава, съобразно
които извършеното съставлява административно нарушение.
С оглед на
гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението на чуждата държава, с
което е наложена посочената в него финансова санкция, като последната на
основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС се преизчисли в български
левове, съобразно курса на БНБ за деня на постановяване на решението и се
равнява на сумата от 508.30 лева.
Предвид извършеното частично
плащане, съдът намира за резонно на основание чл.33 вр. чл.17 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ да приспадне от наложена глоба в общ размер на 260.00
евро с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към днешна дата от 508.30 лева сумата от
60 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата от 117.30 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.