№ 3427
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110123926 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от *********,със седалище и адрес на управление
гр.*********представлявано от *********,против П. А. П.,ЕГН **********,с
адрес гр.*********,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 5228,13
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,674,93 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.,59,10 лева сума за дялово
разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,11,32 лева мораторна
лихва за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за битови
нужди за апартамент *********“,при което ответникът П. като клиент на
топлинна енергия е задължен да заплаща цената на доставена топлинна
енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период е
доставено количество топлинна енергия на стойност 5228,13 лева,която не е
заплатена от ответника. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в
срок,ищецът претендира и мораторна лихва в размер от 674,93 лева за
периода 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г. С исковата молба са заявени и искови
претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение съответно в размер от 59,10 лева и 11,32
лева мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение
1
по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да уважи предявените
искове.
Ответникът П. А. П. чрез назначения си особен представител оспорва
исковете като неоснователни и недоказани като твърди,че не е доказано
ответникът да е ползвал имота лично или за реализиране на стопанска
дейност,формулира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда
да отхвърли исковете.
Третото лице помагач ********* не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК ********* претендира
издаването на заповед за изпълнение против П. А. П. за сумите от 5228,13
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,674,93 лева мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г.,59,10
лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020
г.,11,32 лева мораторна лихва за периода 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 39894/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 13.03.2007
г. П. А. П. се легитимира като собственик на недвижим имот – апартамент
*********
Видно от договор,сключен на 04.10.2002 г. между етажните
собственици в *********,като възложители,и *********,като
изпълнител,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да извършва дялово
разпределение,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
Представени са общи фактури,издадени от ********* от 31.07.2019 г. и
от 31.07.2020 г.
Установява се от представения договор,сключен между ********* и
*********,че е сключен за извършване на услугата дялово разпределение.
Приети са общи условия на ********* за продажба на топлинна енергия
за битови нужди.
По делото са представени документи за неосигурен достъп за отчет за
процесния период и процесния топлоснабден имот.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер е отчитан на първо число всеки месец,след
което са приспадани за сметка на доставчика технологичните разходи,поради
неосигуряване на достъп за отчет количествата топлинна енергия са
начислявани служебно въз основа максимален специфичен разход за
сградата,сумите за топлинна енергия са начислявани при съобразяване
2
нормативната уредба,главницата за процесния период възлиза на 5168,23
лева,а топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
изравнителните сметки са въведени в информационната система,общият
размер на главницата е 5228,13 лева,мораторната лихва възлиза на 674,99
лева,сумата за дялово разпределение е в размер от 59,10 лева,а лихвата за
забава е в размер от 11,32 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,ако срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер. Регламентирането на иска като
положителен установителен иск обосновава извода,че е възложено в тежест
на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,а именно да бъде доказано,че съществува
договорно правоотношение,да бъде установено какви права и задължения са
възникнали за всяка от страните,да бъде доказано доставеното количество
топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът
се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 07.07.2021 г.
Софийският районен съд приема,че от събраните в хода на
производството доказателства може да бъде възприето,че между страните
съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя
и продава топлинна енергия,а ответникът П. е клиент на топлинна енергия
като собственик на топлоснабдения имот. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване като по отношение на топлоснабдените имоти към
влизане в сила на ЗЕЕЕ ( отм.) и ЗЕ законът не поставя изискване за
сключването на писмен договор,а договорното правоотношение възниква
предвид притежаваното право на собственост или вещно право на ползване.
За да възприеме за доказано,че ответникът П. е пасивно легитимиран да
отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна енергия,съдът взе
предвид представения нотариален акт,съгласно който ответникът се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Така
мотивиран,съдът приема,че е доказана първата изискуема предпоставка за
уважаване на иска,а именно установено е съществуването на договорно
правоотношение. Изводът на съда относно съществуването на договорно
правоотношение не се променя предвид довода на ответника П. чрез особения
му представител,че не е доказано дали ответникът е реализирал фактическа
власт върху имота – за битови или за стопански нужди,тъй като
обстоятелството дали и от кого е осъществена фактическа власт върху имота е
3
ирелевантен към предявената искова претенция за реално изпълнение на
договорно задължение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните се регламентират според общите условия на доставчика. Страните
не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че
приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде
доказано,че цената на топлинна енергия е заплатена в срока по общите
условия. Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане
цена на топлинна енергия е възложено на ответника,който следва да
докаже,че е изпълнил точно своите договорни задължения. В хода на
производството не са ангажирани доказателства ответникът П. да е изпълнил
задължението си изцяло или отчасти. От събраните по делото доказателства
се установява,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия,т.е. за всеки
имот количеството доставена топлинна енергия се определя в съответствие с
дяловото разпределение. Наличието на изравнителни сметки,съпоставено със
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което дяловото
разпределение е реализирано при спазване на нормативната уредба
позволяват да бъде възприето,че исковата претенция е доказана по
основание,а по размер подлежи на уважаване за сумата от 5168,23 лева,която
парична сума съответства на действително доставената топлинна енергия за
процесния период,без да са включени задължения извън процесния период. С
оглед това,че технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика
съдът счита,че цената от 5168,23 лева представлява стойност на действително
потребена топлинна енергия,поради което искът следва да бъде уважен за
тази сума,а за разликата до пълния претендиран размер от 5228,13 лева
исковата претенция като недоказана подлежи на отхвърляне. Изводът на
съда,че искът е доказан по основание и размер за сумата от 5168,23 лева не се
променя предвид това,че топлинната енергия е начислена служебно поради
неосигуряване на достъп – в тази насока нормативната уредба предвижда
начина,по който следва да бъде определено количеството топлинна енергия –
по максимален специфичен разход като последица от допуснато от клиента на
топлинна енергия неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на
достъп за отчитане показанията на водомера и индивидуалните
разпределители. Софийският районен съд приема,че исковата претенция за
сума за дялово разпределение е доказана по основание при съобразяване
клаузата на чл.36,ал.2 от общите условия,според която сумата за дялово
разпределение се заплаща на продавача на топлинна енергия,както и предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според което
незаплатената сума за дялово разпределение възлиза на 59,10 лева. Предвид
това,че исковете за главница за топлинна енергия и за сума за дялово
разпределение са доказани по основание съдът следва да разгледа
своевременно формулираното в писмения отговор възражение за погасителна
давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да
се позове на давност,ако в определен период от време,считано от възникване
изискуемост на вземането кредиторът не е предприемал действия по
реализирането му. С приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на
ВКС,постановено по тълк.дело № 3/2011 г. е възприето,че приложимата
давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност. В
4
конкретния случай дружеството ищец е предприело действия по реализиране
на вземането си чрез предявяване на иска – на 07.07.2021 г.,което означава,че
са погасени по давност вземанията,за които към тази дата е изминал период
повече от три години от изтичане срока за изпълнение. Софийският районен
съд приема,че не са налице погасени по давност задължения за топлинна
енергия,защото най-старото задължение,което е претендирано – за м.05.2018
г. е платимо в периода 01.06.2018 г. до 15.07.2018 г.,при което искът е
предявен преди да са изтекли три години,а възражението за давност е
основателно за сумата за дялово разпределение за м.06.2018 г.,чиято
изискуемост е настъпила през м.06.2018 г. съгласно чл.114,ал.1 от ЗЗД,т.е.
възражението е основателно за сумата от 2,57 лева,а искът следва да бъде
уважен за 56,53 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение за забава.
Ако задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежа
или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако задължението
няма определен срок,за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо
изпращането на покана. В настоящия случай съдът приема,че исковата
претенция за заплащане на сумата от 11,32 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение е недоказана по основание,поради което следва да
отхвърлена. Общите условия на дружеството доставчик не регламентират
срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение,а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана,с
която да постави ответникът в забава,поради което искът за мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне. Съдът намира,че
исковата претенция за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
подлежи изцяло на уважаване – за сумата от 674,93 лева,в която насока
заключението по съдебно-счетоводната експертиза сочи,че размерът на
дължима мораторна лихва е по-висок – 674,99 лева,т.е. предявеният иск за
мораторна лихва е доказан и по основание и по размер и следва да бъде
уважен за сумата от 674,93 лева. Според чл.33 от общите условия на
дружеството доставчик цената на топлинна енергия подлежи на заплащане в
срок от 45 дни,считано от изтичане периода на доставката,което означава,че
ако липсва плащане с изтичането на този срок клиентът на топлинна енергия
отговаря и за заплащане на мораторна лихва,каквато ищецът претендира от
по-късен момент.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 166,08 лева за заповедното производство
и в размер от 1509,02 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
5
отношение на П. А. П.,ЕГН **********,с адрес гр.*********,че съществува
вземане на *********,със седалище и адрес на управление
гр.*********представлявано от *********,в размер от 5168,23 лева ( пет
хиляди сто шестдесет и осем лева двадесет и три стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г.,674,93 лева (
шестстотин седемдесет и четири лева деветдесет и три стотинки ) мораторна
лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до
29.06.2021 г.,56,53 лева ( петдесет и шест лева петдесет и три стотинки ) сума
за дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
07.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 39894/2021 г. по описа на СРС,42
състав, като отхвърля иска,предявен от ********* против П. А. П. в частта за
разликата над 5168,23 лева до пълния претендиран размер от 5228,13 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 56,53 лева до пълния
размер от 59,10 лева сума за дялово разпределение,за сумата от 11,32 лева
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. А. П.,ЕГН **********,с адрес гр.********* да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на *********,със седалище и
адрес на управление гр.*********представлявано от *********, сумата от
166,08 лева ( сто шестдесет и шест лева и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 1509,02 лева ( хиляда петстотин и
девет лева и две стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
*********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6