Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 495 19.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
На ….. на 9 юли
……………..…………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ………Росица Радева ………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1225….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.И. ***, чрез
процесуалния й представител адв.Д.Д., против решение № 360/18.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1189/2018 г. на Старозагорския районен съд, с което са
уважени установителен иск за собственост и за установяване на грешка в
кадастралната карта.
Въззивницата счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно – постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди, че изобщо не било
взето предвид представеното с отговора решение № 652 от 02.12.1993 г.,
постановено по гр.д. № 777/1993 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е
отменено отчуждаването на празно дворно място от 550 кв.м, представляващо имот
№ 9923а в кв. 493 по плана на гр. Стара Загора, а не на 444 кв.м, колкото са
отписани от акта за държавна собственост. Твърди, че по кадастралния и
регулационен план, одобрен със заповед № 2092 от 15.11.1999 г. на кмета на
Община Стара Загора, площта на имота е 524 кв.м. При изготвянето на този план е
трябвало да бъде съобразено и да се урегулира процесният имот така, че да
съвпаднат кадастралната и регулационната граница, вкл. и позовавайки се на
посоченото съдебно решение. Това обаче не било сторено и вина за това тя
нямала.
На второ място, въззивницата твърди, че при изработването на
кадастралната карта през 2007 г. служителите, направили заснемането на място,
много ясно са видели границите на имота и най-вече как е бил ограден – с
циментови колове и стара телена мрежа. Поставя въпроса тогава защо служителите
са заснели оградата по на изток, а не където е в момента. Оградата била
собственост на нейния баща и по-късно, през 2009 г., е била преместена на
запад. Твърди, че служителите, дошли на място да заснемат оградата, са видели мястото
й и са отразили това, което са видели, а това е ограда с циментови колове и
мрежа, построена на запад от имот с идентификатор 68850.524.562 и се явява
граница на имот 68850.524.561 от запад. Тези граници били отразени в КККР и
служителите били достигнали до извода, че имотът е точно 511 кв.м.
Въззивницата твърди, че първоинстанционното решение не съдържа
отхвърлителен диспозитив, тъй като претенцията на ищците била за 52 кв.м, а
решението било за 49 кв.м. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени
решението изцяло, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемите Община Стара Загора и „Месидор“ ЕООД оспорват въззивната
жалба и излагат съображения в подкрепа на становището си.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271
ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск по чл.54, ал.2 ЗИКР.
Ищците (сега въззиваеми) са твърдели в исковата си молба, че
Община Стара Загора е собственик на УПИ XI общ. за имот пл. № 563, кв. 493 по
плана на гр. Стара Загора, а „Месидор“ ЕООД Стара Загора е собственик на сграда, построена въз основа
на отстъпено право на строеж върху същия имот. Ограниченото право на строеж
било придобито възмездно от Общината и по силата на на договор за прехвърляне
на търговско предприятие от 18.06.2007 г. Общата квадратура на отстъпеното
право на строеж по посочените договори е в размер на 1 370 кв.м. Правото на
строеж било реализирано и сградата - въведена в експлоатация. Ползвала се по
предназначение, заедно с цялата незастроена площ от дворното място. Със заповед
№ РД-18-73 от 19.11.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК била одобрена
КККР като УПИ XI общ.-561 с площ 1375 кв.м бил заснет с идентификатор
68850.524.561, с площ 1162 кв.м. По повод заявление на ответницата Т.И.Ж. -
собственик на съседния имот, за изменение на регулационния план относно
регулационната граница между УПИ XI общ.-561 и УПИ XII-562, в административната
процедура било установено, че действащата кадастрална карта отразява погрешно
границите на общинския имот - източната и западната му граница не съвпадали с
кадастралния и регулационен план, в границите на който са притежаваните от
ищците вещни права. В резултат на това общинският имот бил със значително
по-малка площ, като част от него в картата е заснета неправилно към имота на
ответницата, а друга част (на изток) - към ПИ 68850.524.560. Твърдели са още,
че от актовите книги за държавна собственост било отписано празно дворно място
от 444 кв. м, представляващо част от имот пл.№ 9923 в кв.493 по стария план на
кв. „Кольо Ганчев“, собственост на наследниците на Т.И.К. Част от този бивш
имот пл.№ 9923 в кв.493 попадал в двора на училището и в отреждане за
озеленяване. Ищците са искали районният съд да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответницата Т.И. ***, е собственик на
реална част с квадратура от 52 кв.м от ПИ 68850.524.562 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73/19.11.2007г. на
изпълнителен директор на АГКК, разположена между регулационната линия по
кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №2092 от 15.11.1999 г. и
имотната граница по кадастралната карта на гр.Стара Загора; че „Месидор” ЕООД Стара Загора, е собственик на правото на строеж върху
същата реална част и че е налице грешка в кадастралната карта на гр.Стара
Загора, одобрена със заповед №РД-18-73/19.11.2007 г., изразяваща се в погрешно
отразяване на реална част с квадратура от 52 кв.м., находяща се между
регулационната линия по кадастрален и регулационен план и имотната граница по
кадастралната карта на гр.Стара Загора е отразена като част от поземлен имот с
идентификатор ПИ 68850.524.562, и грешно записване на името на ответницата тази
част от имота на ищците.
Ответницата Т.И.Ж. е оспорила иска.
Твърдяла е, че с решение от протокол № 12 от 23.03.2016 г. на ЕСУТ при Община
Стара Загора бил приет проектът за изменение на план за регулация за УПИ X -
563, параклис, УПИ XI-общ. и УПИ XII, кв.493 по плана на гр. Стара Загора,
срещу който не постъпили възражения и с
решение по от протокол № 16/20.04.2016 г. проектът бил окончателно приет. Със заповед № 19-12-138/31.05.2016г.
на кмета на Община Стара Загора било одобрено и изменение на плана за
регулация, като се променяли регулационните линии на УПИ XII с УПИ X - 563,
параклис и УПИ XI - общ., така че да съвпаднат с кадастралните граници на ПИ
68850.524.562 ПИ 68850.524.1578 и ПИ 68850.524.561. Несъмнено било, че
кадастралните граници на ПИ 68850.524.562 с ПИ 68850.524.1578 и с ПИ
68850.524.561 не съвпадат с регулационните
граници на УПИ XII с УПИ X - 563, параклис и с УПИ XI - общ. по действащия ПУП
и с имотните граници на поземлените имоти по одобрената след ПУП кадастрална
карта. Изменението на регулационните линии било направено по кадастралните
граници на поземлените имоти по влязлата в сила кадастрална карта. С решение №
64/23.03.2017 г., постановено по адм. дело № 296/2016 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, жалбата на
ищеца „Месидор” ЕООД срещу заповедта на
кмета за одобряване на проекта за изменение на регулацията била отхвърлена.
Оспорва твърдението, че собственият й имот е с площ от 444 кв.м, като е
твърдяла, че той е с площ от 511
кв.м. оспорва твърдението, че е допусната грешка в кадастралната карта и
регистри на гр. Стара Загора. Предявява и възражение за придобивна давност,
освен наследственото правоприемство, за периода от 20.11.2007 г., вкл. и до
момента.
Първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна за безспорно, че
Община Стара Загора е собственик на урегулиран поземлен имот УПИ XI общ.
за имот пл. номер 561, кв. 493 по плана на гр. Стара Загора. С договор от
08.04.1992 г., ведно с допълнителни договори от 23.04.1993 г., от 27.04.1995
г., заповед № 690/20.03.1992 г., заповед
№ 602/21.04.1993г., заповед № 1056/26.04.1995г., Община Стара Загора е
отстъпила на ЕТ „ММ – Миланов”, гр. Стара Загора правото на строеж върху този имот. По силата на договор за
прехвърляне на търговско предприятие от 18.06.2007 г. „Месидор“ ЕООД придобива
предприятието на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, материални и нематериални активи, пасиви, лицензи,
регистрации и разрешения. Приел е, че ответницата Т.Ж. е придобила по силата
на договор за доброволна делба правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68850.524.562, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Българско възраждане № 19, с
площ от 511 кв.м., стар идентификатор на имота 9923а, кв.493. Със заповед № 19 –
12 – 138/31.05.2016 г. кметът е одобрил
изменение на ПУП, с който се променят регулационните линии на УПИ ХІІ с УПИ Х –
563, параклис и УПИ ХІ – общ., така че да съвпаднат с кадастралните граници на
ПИ 68850.524.562, ПИ 68850.524.1578 и с ПИ 68850.524.561. Заповедта е
обжалвана, но с решение по адм.д. № 296/2016г. по описа на Административен съд
– Стара Загора тази жалба е отхвърлена. Приел е също така, че според
заключението на вещото лице със заповед № 1102/26.04.1994г. бил одобрен проект за
изменение на уличната и дворищна регулация на кв. 493, като са създадени три
нови УПИ: за възстановения имот 9923а –
УПИ ХХІV 9923а, УПИ ХХV общ. и УПИ ХХVІ общ. Със заповед № 2092 от 15.11.1999
г. е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план на кв. Кольо Ганчев,
гр. Стара Загора. По този план УПИ ХІІ за поземлен имот пл. № 562 и УПИ ХІ общ.
в кв. 493 с кадастрална основа имот пл. № 561 съответстват на УПИ ХХІV 9923а,
УПИ ХХVІ общ. по предходния план. Със заповед № 19 -12-138/31.05.2016 г. е
направено изменение на плана за регулация на кв. 493 в кв. Кольо Ганчев, с
което се променят регулационните линии на УПИ ХІІ с УПИ Х – 563, параклис и УПИ
ХІ – общ., така че да съвпаднат с кадастралните граници на ПИ 68850.524.562, ПИ
68850.524.1578 и с ПИ 68850.524.561 по кадастралната карта. ПИ с идентификатор
68850.524.561 по КККР към момента на нейното одобряване е отразен като ПИ,
собственост на Община Стара Загора, с площ от 1162 кв.м. Със заповед № 18 –
3722/10.05.2018 г. на началник на СГКК е изменена източната граница на ПИ с
идентификатор 68850.524.561, при което изменение площта му е 1323кв.м. В кадастралната
карта площта на ПИ с идентификатор
68850.524.562 е 511 кв.м. На място ПИ с идентификатор 68850.524.561 към днешна
дата бил с площ от 1 372 кв.м, а на ПИ с идентификатор 68850.524.562 - 462 кв.м. Приел е за установено от
показанията на разпитаните по делото свидетели, че след 1992 г. имотът бил
възстановен на бащата на ответницата, който започнал да го обработва, оградил
го с мрежа и изкопал сонда за поливане. Тази ограда стояла и сега от западна,
южна и северна страна на имота, но от източната оградата била преместена
навътре, като това станало през 2000 – 2008 г.
От правна страна първоинстанционният
съд е приел, че ищецът Община Стара Загора се легитимира като собственик на
имот с идентификатор 68850.524.561 с
площ от 1 323 кв.м, а към днешна дата с площ от 1 372 кв.м. Имотът на
въззивницата с идентификатор
68850.524.562 е с площ от 462 кв.м.
Приел е, че е налице несъответствия в данните на процесните недвижими имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние
към момента на одобряването им. Обемът на съществувалите за всяка от страните
права на собственост е бил правилно отразен в регулационните планове от 1994 г.
и 1999 г. Тези права обаче, поради
несъответствия в данните на процесните недвижими имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на
одобряването им,
погрешно били отразени в действащата кадастрална карта и кадастрален
регистър, като погрешно била записана и площта на имотите - за ищеца Община
Стара Загора 1 323 кв.м за ответницата – 511 кв.м. Процесната реална част от 49
кв.м. представлява част от ПИ с идентификатор 68850.524.562 и се намира от
източната част на реално съществуващата ограда. Приел е, че е налице грешка в
кадастралната карта и кадастралния регистър.
По отношение на възражението за придобивна давност е приел същото за
неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл.86 ЗС.
Въззивната жалба е неоснователна.
По делото не е било спорно, че Община
Стара Загора е собственик на урегулиран поземлен имот УПИ XI общ. за имот пл.
номер 561, кв. 493 по плана на гр. Стара Загора. С договор от 08.04.1992 г.,
ведно с допълнителни договори от 23.04.1993 г., от 27.04.1995 г., заповед № 690/20.03.1992 г., заповед № 602/21.04.1993
г., заповед № 1056/26.04.1995 г., Община Стара Загора е отстъпила на едноличния
търговец М.Д.М. с фирма ЕТ „ММ – Миланов”
правото на строеж върху този имот. Търговското предприятие на едноличния
търговец било прехвърлено с договор от 18.06.2007 г. на „Месидор“ ЕООД.
С решение № 652 от 02.12.1993 г.,
постановено по гр.д. № 777/1993 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е
отменена заповед № 136 от 25.01.1993 г. на кмета на Община Стара Загора и е
отменено отчуждаването на празно дворно място от 550 кв.м, представляващо имот
пл. № 9923а в кв. 493 по плана на гр. Стара Загора, ул. Възраждане, № 5 в кв.
„Кольо Ганчев“. Със спогодба от
27.05.1994 г. този имот е предоставен в дял на И.С.Я. С договор за доброволна
делба между наследниците му, от 25.11.2009 г. имотът е възложен в дял на Т.И.Ж..
На 27.03.2018 г. тя се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост.
От заключението на съдебно техническата
експертиза се установява, че със заповед № 399 от 18.02.1994 г. на кмета на
Община Стара Загора е отписано от АДС № 5592 от 24.01.1974 г. празно дворно
място от 444 кв.м, представляващо част от имот 9923а в кв.493 по стар план. Със
заповед № 1102 от 26.04.1994 г., също на кмета на общината, е одобрен проект за
изменение на уличната и дворищната регулация на кв.493, като са създадени три
нови УПИ: за нанесения възстановен имот УПИ ХХІV-9923а с площ от 462 кв.м с 18
кв.м придаваеми от улица, УПИ ХХV – общ. и УПИ ХХVІ – общ. След урегулирането
на имот пл. № 9923а в кв.423 няма придаваеми части между него и имота на
Общината. Със заповед № 2092 от
15.11.1999 г. е одобрен кадастрален, регулационен и застроителен план, по който
УПИ ХІІ за ПИ пл. № 562 и УПИ ХІ-общ. в кв.493 с кадастрална основа имот пл. №
561 съответстват на УПИ ХХІV-9923а и УПИ ХХVІ – общ. по предходния план.
Кадастралната карта и регистър на гр. Стара
Загора са одобрени със заповед № РД-18-73 от 19.11.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, по която на УПИ ХХVІ-общ. съответства ПИ 68850.5243.561, а УПИ ХХІV-9923а – на
68850.5243.562, но с различна площ: ПИ 68850.5243.561 с площ от 511 кв.м, а ПИ
68850.5243.562 – с площ от 1 162 кв.м.
Вещото лице е констатирало разминаване в западната граница на имота на
ищеца съобразно действащите към момента на одобряване на КККР регулационни и
кадастрални планове и границата по кадастралната карта. Тази западна граница не
съвпада със западната му кадастрална граница по одобрения със заповед № 2092 от
15.11.1999 г. кадастрален план, нито с регулационната граница между УПИ ХІІ и
УПИ ХІ-общ. в кв.493 по същия план, както и с регулационната граница между УПИ
ХХІV-9923а е УПИ ХХVІ-общ. по одобреното със заповед № 1102 от 26.04.1994 г.
частично изменение на плана, одобрен със заповед № 1874 от 01.12.1978 г. Със
заповед № 19-12-138 от 31.05.2016 г., по молба на ответницата Т.И.Ж. е
направено изменение на плана за регулация на кв.493, с което се променят
регулационните линии между УПИ ХІІ, УПИ Х-563 и УПИ ХІ-общ., така че да
съвпадат с кадастралните граници на ПИ 68850.5243.561, 68850.5243.562 и 68850.5243.1578. ПИ
68850.5243.562 е заснет с площ от 511 кв.м., а имот 68850.5243.561 – с
1 162 кв.м. Със заповед № 18-3722 от 10.05.2018 г. е изменена източната
граница на този имот, при което изменение площта му става 1 323 кв.м.
Към момента на отчуждаването имот с пл.
№ 9923а в кв.493 по плана на кв. „Кольо Ганчев“, одобрен със заповед № 3615 от
16.11.1971 г., е бил с площ от 550 кв.м и на север е граничел с УПИ, отреден за
училище. С регулационния план, одобрен със заповед № 1874 от 01.12.1978 г. за
училището е отреден УПИ Х-училище в кв.493 и южната му регулационна граница е
изместена на юг спрямо границата му по плана от 1971 г. Затова при отмяната на
отчуждаването на имота с посоченото по-горе решение част от него попада в УПИ
Х-училище.
Предявеният
иск е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване, че ищецът Община Стара Загора е собственик на реална
част от поземлен имот, която неправилно е заснета в кадастралната карта като
част от съседния имот, собственост на ответницата. Искът има за цел да установи
дали общата граница между имотите е правилно отразена в кадастралната карта,
съответно към кой от двата поземлени имота принадлежи площта, заключена между регулационнната линия по
кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед № 2092/15.11.1999 г., и
имотната граница по кадастралната карта на гр. Стара Загора, респ. че правото
на строеж, учредено в полза на ищеца „Месидор”
ЕООД, се разпростира и върху тази реална част предвид разпоредбата на чл.15,
ал.3 ЗС (отм.).
В случая се установява от заключението
на вещото лице, а е и видно от комбинираната скица, че източната граница на
имота на въззивницата (тази откъм имота на общината) преди отчуждаването му
съвпада с границата по плана от 1994 г., с който е нанесен възстановеният имот
9923а като УПИ ХХІV-9923а, както и с границата от плана от 1999 г., при което
няма как да се приеме, че собствеността върху този имот се простира отвъд тази
граница. В тази връзка е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е взел предвид решение № 652 от 02.12.1993 г., с
което е отменено отчуждаването на имот пл. № 9923а от 550 кв.м. Действително
отчуждаването е отменено върху имот с по-голяма площ от тази на нанесения в
регулационния план с изменението му от 1994 г., но тази разлика е по причина,
че с регулационния план, одобрен със заповед № 1874 от 01.12.1978 г., за
училището, което се намира на север, е
отреден УПИ Х-училище, на който южната регулационна граница е изместена на юг
спрямо границата му по плана от 1971 г. Затова при отмяната на отчуждаването на
имота с посоченото по-горе решение част от него, намираща се на север, попада в
УПИ Х-училище. Ответницата не би могла да компенсира тази разлика между
възстановения имот и реално съществуващата площ с преместване на друга граница,
в случая западната навътре към съседния имот.
Обстоятелството къде е изградена оградата между двата процесни имота и че тя е заснета при изготвянето на кадастралната карта не ползва ответницата.
Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. Те не
доказват права и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. Неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Записите
в кадастралния регистър, които се отнасят до данните за носителите на вещни
права, имат информационно-оповестителна функция. Те също не доказват и не
създават права. А оградата е заснета по на изток, а не където се намира в
момента, тъй като според показанията на свидетеля В.К.Ж. оградата от изток е
построена една година преди да почине наследодателят на ответницата, т.е. през
2008 г. – след одобряването на КККР през 2007 г. С други думи при заснемането
на тази източна за имота на ответницата граница е взета предвид оградата, който
е била изградена от наследодателя на
въззивницата – арг. от свид. Д.К.Ц. и В.К.Ж. Сам за себе си фактът, че между
двата процесни имота е имало ограда, не означала, че тя е била изградена по
общата им регулационна граница. Налага се точно обратният извод предвид
заключението на вещото лице, а именно, че тази ограда, заснета според
твърденията на ответницата при изработването на кадастралната карта, е била
изградена навътре към имота на ищеца.
Категорично е установено по делото, че е
налице несъответствие в данните за процесните недвижимите имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта. Несъответствието се изразява в това, че реална част от имота на Община Стара Загора с
площ от 49 кв.м, находяща се между регулационната граница по плана за регулация
от 1999 г. (колорирана в син цвят на комбинираната скица, приложение № 1 към
заключението на вещото лице) и границата по кадастралната карта (колорирана в
черно) е заснета към съседния имот на ответницата, което съставлява грешка по
смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗКИР. Установено е и това, че тази част никога не
е принадлежала към имота на ответницата, чието право на собственост се е
разпростирало преди отчуждаването на имота и след отмяната му по колорираната в
зелено на комбинираната скица, приложение № 1 към заключението на вещото лице,
граница.
Неоснователно на последно място е
оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е уважил иска за
49 кв.м без да постанови отхвърлителен диспозитив за разликата до
претендираните за спорни 52 кв.м. Ако
спорът е за реална част от урегулиран
поземлен имот, както е в случая, тази реална
част следва да бъде описана в исковата молба по белези, позволяващи
ясното й отграничаване в рамките на съществуващия имот. Такова отграничаване се
постига посредством описанието на границите, а не на площта. Тя може да бъде
установена с помощта на вещо лице. По правило площта никога не е била основен
характеризиращ имота белег. Тя е производна от границите на имота, респ. на
спорната част от него.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като
е признал за установено по
отношение на ответницата Т.И. *** е
собственик, а „Месидор” ЕООД притежава правото на строеж върху на реална част с
площ 49 кв. м, находяща се между регулационната линия по кадастрален и
регулационен план, одобрен със заповед № 2092/15.11.1999 г., и имотната граница
по кадастралната карта на гр.Стара Загора, одобрена със заповед №
РД-18-73/19.11.2007 г. на изпълнителния
директор на АГКК, съгласно комбинираната скица към заключението на
съдебно-техническата експертиза, и която погрешно е заснета в кадастралната
карта и кадастралния регистър като част от поземлен имот с идентификатор
68850.524.562. Това решение вззивният съд намира за правилно с оглед на
гореизложените съображения, поради което следва да бъде потвърдено.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемите направените по
делото за разноски при този изход от
делото.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 360 от 18.03.2019 г., постановено по
гр.д. № 1189/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Т.И. ***, ЕГН **********,***,
представлявана от кмета Живко Веселинов Тодоров, сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, а на „Месидор” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Иван Асен ІІ, № 157, представлявано
от М.М., сумата от 1 000 лв., представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК,
в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.